РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Златоград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Б.
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20255420200012 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. К. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
А., ул. ,,П. М.‘‘ №**, енорийски свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр.
З., а също и енорийски свещеник в църква ,,У. Б.‘‘ гр. З., чрез адв. Д. Н. К., АК-
С., съдебен адрес: гр. С., бул. ,,Б.‘‘ №*** срещу НП изх. №04-02-
10/27.01.2025г., издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘ към М. К..
Жалбата е постъпила в срок, тъй като атакуваното НП е получено от
жалбоподателя на 30.01.2025г., а жалбата е постъпила на 12.02.2025г.
Няма твърдение от въззиваемия за просрочване на жалбата.
В жалбата си адв. К. твърди, че доверителят му не е доволен от
издаденото НП, поради което го обжалва. Твърди, че НП е издадено от
некомпетентен орган, при издаване на НП наказващия орган не е оценил
пълно и обективно фактическата обстановка, поради което е направен грешен
извод. Твърди, че неправилно е прието, че извършените дейности са
извършени виновно и единствено от енорийски свещеник В. Х.. В
наказателното постановление не е посочено кога точно са извършени
нарушенията, неправилно е посочено, че те са извършени умишлено. НП е
издадено в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. излага подробна аргументация, като
защитава атакуваното НП. Предлага съдът да приеме определена фактическа
обстановка, както и правни изводи в подкрепа на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез адв. К. поддържа
1
жалбата.
Въззиваемият, чрез гл. юрк. Ц. Ш. оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Главният директор на Главна дирекция ,,ИОКН‘‘ е упълномощен от
Министъра на културата да издава НП за административни нарушения по ЗКН
и поради това притежава компетентност за издаване на атакуваното НП.
С атакуваното НП на отец В. К. Х., ЕГН **********, енорийски
свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр. З., както и енорийски свещеник в
храм ,,У. Б.‘‘ гр. З., са наложени: за административно нарушение на чл. 222,
ал. 1 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за
административно нарушение на чл. 222, ал. 2 от ЗКН - административно
наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл.
200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ по чл.
200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в размер на 17 000лв.
Наказателното постановление е издадено без да е съставен АУАН, а
след отказ да се образува досъдебно производство и прекратяване на
прокурорска преписка от ОП-С..
По повод на извършване дейности в храм ,,У. Б.‘‘ в гр. З., свидетелката
А. И. останала недоволна от тях, а освен това била вече във влошени лични
отношения с отец В. Х. и затова тя на 18.09.2023г. подала сигнал на телефон
112 за липса на икони и незаконосъобразен ремонт.
По повод на подаденият сигнал на 14.12.2023г. ОП-С. е образувала ДП,
което по-късно е прекратено и в постановлението е посочено, че евентуално
може да се търси административнонаказателна отговорност.
На 21.10.2023г. е извършена проверка в храм ,,У. Б.‘‘, а на 05.12.2023г. е
извършена повторна проверка. На 18.01.2024г. отново е извършена проверка.
И за трите проверки са съставени протоколи, в които са отразени констатации
и са дадени указания. Всички протоколи са цитирани в атакуваното НП, което
е с голям обем.
В протоколите прави впечатление, че се говори не за ,,консервация‘‘ и
,,реставрация‘‘, а за ,,намеси‘‘.
Не се спори по делото, а и съдът приема за установено, че тези намеси
са извършени без съгласуване с М. К. и без писмено уведомление до Община
З.. В КП е посочено, че са нанесени невъзвратими вреди по художествените
елементи от интериора на храма, застрашаващи недвижимата културна
ценност от увреждане. С нанасянето на позлата от шлак метал, както и с
обмазването с бяла боя, е нарушена архитектониката и първоначалния
оригинален вид на проскинитариите – имитация на мрамор с полихромия.
В писмено становище от М. С. също се говори за намеси в интериора на
храма без съгласуване и проект, и от некомпетентни лица. Посочва се, че са
нанесени невъзвратими повреди.
2
В т. 2 от наказателното постановление и по-точно в мотивната част е
посочено, че отец Х. е повредил културна ценност, но не се сочи точно коя.
По-надолу се сочи, че е бил уведомен за правото му на защита за вмененото
му административно нарушение по чл. 200а и чл. 222, ал. 1 и 2 по отношение
на недвижима културна ценност -,,У. Б.‘‘.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, извършено в
един продължителен период от време, а именно от месец август до месец
септември 2023г.
В постановлението на ОП-С. за прекратяване на преписката и отказ за
образуване на ДП, водещ мотив, за да се приеме, че липсва извършено
престъпление е, че лицата извършващи дейностите са извършили дейностите
в изпълнение на решение на Ц. К., което е колективен орган, а също и след
одобрение на Епархийския съвет при П. м.. Според ОП това е пречка за
обосноваване на субективна съставомерност на деянието на отец Х..
Няма спор по делото и съдът приема за установено, че липсва
съгласувателна документация, по повод на извършените дейности, в М. К. и
община З..
По различен начин се наричат извършваните дейности в църквата.
Някъде се говори за ,,ремонтни и възстановителни дейности‘‘, което е
различно от ,,консервация и реставрация‘‘. В наказателното постановление се
цитират констативните протоколи, в които се говори за намеси, говори се за
ремонти, препоръчва се реставрация. Свидетелите наричат дейностите
,,освежителни‘‘ и ,,ремонтни‘‘. По прокурорската преписка се говори за
,,ремонтно-възстановителни дейности‘‘.
От приложените писмени доказателства се установява, че през месец
септември - 2020г. със Заповед №349/01.09.2020г. жалбоподателят В. Х. е
назначен за енорийски свещеник в църквата ,,Св. Г. П.‘‘ в гр. З., а също и в
храм ,,У. Б.‘‘. З. Ш. пък по същото време е назначен за Председател на Ц. К. в
църквата ,,Св. Г. П.‘‘.
Съгласно Устава на Българската православна църква, председателят на
настоятелството отговаря за материалните части и имуществото в храмовете,
а енорийския свещеник отговаря за службите и требите.
Инициативата за извършване на освежителни ремонтни дейности в
църквата ,,У. Б.‘‘ през есента на 2023г. дошла от В. Х..
За всички дейности било взето съгласие от П. С. М., което съгласие било
дадено писмено и дейностите започнали след получаване на съгласието.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените по
делото писмени доказателства, като извършените дейности и оценката на
състоянието на храма са дадени основно в констативния протокол от
21.10.2023г.., а също и в КП от 05.12.2023г., които са изготвени от комисии,
включващи и служители от община З..
Като свидетели по делото са разпитани С. К., В. Д. З. Ш., Н. Ш., Г. И.
Х., К. Т., Г. А. Х., М. Т., П. Т., А. И., С. С., М. С., Р. Ю. Д., Т. К. Т., М. А. А., В.
М. Х., В. Б.-Б.. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели и от
3
същите приема за установено, че ремонтно-освежителните дейности са
започнали поради единодушно решение на Ц. К., за което е съставен
протокол.
Следва да бъде направен анализ на свидетелските показания, които
могат да бъдат групирани в три групи. В първата група са показанията на
специалистите в областта на консервация и реставрация, а именно С. С., Р. Д.
и М. С.. И тримата, както в съдебно заседание, така и в писмените си
становища, никъде не сочат, че извършеното представлява консервация и
реставрация. Всички те говорят за намеси в интериора на храма, като
посочват, че намесите са върху иконостаса, проскинитариите и стените на
храма.
От показанията на свидетеля С. се установява, че той е констатирал, че
позлатяването е извършено върху повърхност, върху която преди това не е
имало позлата. Преди това на места е имало боя и бронзирани елементи,
което не е оригиналното състояние. Шлак металът е полаган върху тази боя и
бронз. Нужно е шлак металът да се свали от специалист-реставратор.
Свидетелят С. не знае какво е било оригиналното състояние под бронза.
Според него бронзирано дърво щяло да изглежда смешно.
От показанията на св. Д., съдът приема за установено, че оформянето с
бронз на вещите не е много хубаво и е трябвало да се отстрани. Това не е
автентичния вид. Свидетелката прави много важно уточнение, а именно, че
бронзираната намеса е многократно извършвана, тя е груба, ,,грозно‘‘
извършена. Според нея последната мода е да се полага шлак метал, като това
е стил в П. епархия. Според нея трябвало да се отстрани бронза. Вече има
договор с П. м. за реставрация на тази църква. Шлак металът може да се
премахне, но е малко по-трудно. Според нея има подмяна на оригинала и така
се е стигнало до повреди.
От показанията на свидетелката С., която също говори за намеси по
иконостаса и проскинитариите, най-вероятно е имало намеси по храма и
движимите вещи вътре, и преди намесите на отец В. Х.. Идеята на
консервацията и реставрацията е да се запази поне моментното състояние, да
се запази оригиналния вид. Свидетелката сочи, че върху колонките на
иконостаса е имало полихромия и бронз, който бронз също е нанасян
нерегламентирано и не се знае кога е нанасян. Свидетелката допуска, че е
възможно преди намесата на Х. състоянието да не е било оригинално.
Преди издаване на НП не е назначавана експертиза, която да отговори
дали състоянието на храма е било оригинално. Отец Х. е възложил
реставрация на иконите на реставратор.
Друга група свидетелски показания са тези на членове на Ц. К. или
бивши членове, като всички са категорични, че в следствие на ремонта
църквата се е подобрила. Според свидетелите извършените дейности били
наложителни, тъй като в храмът се усещала влага и се виждал мухъл, през
изгнилата дограма влизала вода. Сложен бил влагоабсорбатор, който
елиминирал 5 литра вода за денонощие. Понеже църквата била вкопана се
изчистил отводнителния канал от основата. Боядисани били стените на
4
църквата, по които имало мухъл.
Свидетелят П. Т. сочи, че според туристка – реставратор, позлатата е
чудесна, а изпълнението е много добро (това означава, че има специалисти,
които са на друго мнение относно позлатата, в сравнение с мнението на
разпитаните по делото специалисти).
Иконостасът преди е бил покрит с боя за печки, затова с позлатата е по-
добре. Иконите не са пипани. Таванът е бил подпухнал и това е наложило
подмяната му.
Според свидетелят Т. Т. отначало жалбоподателката А. също е
участвала в ремонта.
Свидетелят М. А. заключава, че църквата е на народа, за народа.
Тези свидетели са категорични, че храмът е станал по-добър и по-
приветлив.
Третата група свидетели са свидетелката В. Х. и В. Б.-Б.. Те от своя
страна сочат, че предишното състояние на храма било по-добро. Според
свидетелката Б. с шлак метала е станало прекалено ярко за българските
църкви.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да
бъде отменено.
Наказващият орган е издал едно голямо по обем НП, в което обаче
прави впечатление, че извършените дейности се квалифицират по различен
начин, както от наказващия орган, така и в постановлението от ОП-С., а също
и от свидетелите, в това число и от М. С., С. С. и Р. Д.. Всички те, като
специалисти говорят за дейности.
На стр. 20 от НП и стр. 26 по делото е формулирано първото
административно обвинение към отец В. Х., а именно, че на осн. чл. 222, ал. 1
и 2 от ЗКН е осъществил виновно дейности по консервация и реставрация
без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН и е осъществил
дейностите без непосредствено ръководство на лице, вписано в същия
регистър.
На първо място следва да се посочи, че дефиниция на понятията
,,консервация‘‘ и ,,реставрация‘‘ са дадени в чл. 163 от ЗКН, където се говори,
че това е системен процес от дейности. В конкретния случай дейностите са
извършени за период от около два месеца и не са обхванали цялостно храма,
т.е. няма как да се приеме, че има системен процес и от там „консервация“ и
„реставрация“.
На второ място, специалисти като свидетелите М. С., С. С. и Р. Д.
посочват, че извършеното представлява дейности, тоест не е нито
реставрация, нито консервация. Свидетелите сочат, че това е стил на
оформяне на църквите в цялата П. м., а и като цяло в страната.
Следва също да се отбележи, че отец Х. не е единствения човек, който е
5
въздействал върху движимите вещи вътре в храма, защото според
свидетелските показания, постоянно във времето храма се е подобрявал.
Почти всички от църковните настоятели, а и бивши такива, са участвали в
дейностите с труд, т.е. авторството на деянието се поставя под съмнение, а
административнонаказателната отговорност се ангажира при доказаност по
несъмнен начин.
Следва също да се посочи, че отец Х. е извършил дейностите въз основа
на решение на ц. К.. Това решение е задължително за отеца, който според
Устава на Българската православна църква е длъжен да се подчинява на
,,началството‘‘. Следва също да се отбележи, че дейностите са благословени и
от П. м.. Тоест, липсва умисъл, в каквато и да е форма, от страна на отец Х. за
извършване на консервация и реставрация, първо защото е следвало да
изпълни решението на ЦН, и след това, защото дейностите не представляват
консервация и реставрация.
В постановлението на ОП-С. се коментира въпроса за умисъла при
условие, че се изпълнява решение на колективен орган и се приема, че в такъв
случай липсва какъвто и да е умисъл. Тези разсъждения са актуални и по
настоящото дело по силата на разпоредбата на чл.11, предл. Първо от ЗАНН.
Тоест, налага се изводът, че наложеното административно наказание по
обвинението за нарушение на чл. 222 от ЗКН е незаконосъобразно.
Следва да се отбележи също, че административното наказание не е
издадено правилно, тъй като описаната фактическа обстановка не съответства
на правната квалификация. В НП е описано, че е въздействано върху
движимите вещи вътре в църквата – иконостас, проскинитарии и т.н., а е
дадена квалификация по чл. 222 от ЗКН. Административно наказание за
дейности по консервация и реставрация на движими културни ценности се
налага по чл. 223 от ЗКН, ако изобщо може да се говори за реставрация и
консервация, каквито в случая липсват.
Вярно е, че отец Х. заедно със свидетелите по делото са осъществявали
определени дейности, представляващи освежаване и е вярно, че това е
извършвано, съгласно ал. 2 на чл. 222 без непосредствено ръководство на
лице вписано в регистъра, но след като се приема, че липсва консервация и
реставрация, то и тези дейности не следва да са под ръководството на
горепосоченото лице.
Относно второто административно обвинение за нарушаване на чл.
200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН, следва да се отбележи, че при описание на
нарушението, наказващия орган не е посочил, че преди дейностите, които е
извършил отец Х. върху иконостаса и проскинитариите е въздействано от
други лица, назад във времето, като по този начин оригиналния вид отдавна е
нарушен. В тази насока са ценните показания на цитираните по-горе трима
свидетели – специалисти. При това положение, изводът, че отец Х. е
повредил иконостаса и проскинитариите е неправилен и не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Нещо повече, дори разпитаните
свидетели, църковни настоятели и бивши такива, харесват позлатата повече в
сравнение със състоянието на вещите, които са били обработени с бронз за
6
печки.
Следва да се отбележи, че отец Х. е движен от желанието да подобри
храма и при това положение действията му дори не могат да се квалифицират
като непредпазливи, защото е целял да придаде, по повод предстоящия
празник, по-приветлив вид като цяло на църквата.
Горепосочените пропуски представляват нарушение на материалния
закон при издаване на атакуваното НП.
Съдът не споделя тезата в писмената защита на жалбоподателя, че след
като не е съставен АУАН на същия е допуснато процесуално нарушение, още
повече, че не са му предявени материалите от ДП.
Следва да се посочи, че образуваното ДП не е било срещу
жалбоподателя, а срещу неизвестен извършител, а освен това той е бил
поканен от наказващия орган да се запознае с материалите по ДП.
Законодателят не е предвидил изискване при издаване на НП, след
прекратено наказателно производство да се извършват определени
процесуални действия между прекратяването и издаването на НП.
Съдът намира, че в случая не е нарушен и чл. 34 от ЗАНН, тъй като е
посочено, че дейностите са извършвани до месец септември 2023г., а
констативните протоколи, както и образуването на ДП са преди изтичане на
тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН или на едногодишния срок от
извършване на нарушението.
Настоящият състав на съда намира обаче, че ще следва да се посочи
едно нарушение на процесуалния закон, което винаги е съществено и дори да
ги нямаше горните нарушения(материални и процесуални), то винаги влече
след себе си отмяна на атакуваното НП. Става въпрос за това, че в НП не е
посочена дата на издаване на същото. Тази дата е важен реквизит, съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, предл. I-во от ЗАНН. Веднага трябва да се
направи разграничение между дата на издаване на НП и изходящ номер с дата
на НП. Тези две отбелязвания могат да бъдат на различни дати, но
законодателят е въвел изискване не за изходящ номер с дата, а за дата и номер
на НП. Важността на тази дата се свързва със законосъобразността на НП и
по-конкретно с възможността за проверка към датата на издаване на НП, коя
е била приложимата материалноправна норма, дали наказващия орган е
притежавал съответната компетентност, а също така и дали към момента на
издаване на НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Непосочването на дата на НП винаги е съществено процесуално
нарушение, както и погрешното посочване на такава дата. В този смисъл
например е Решение №3421/22.05.2018г. на Адм.с.С. по адм.д. №2543/2018г.,
Решение №1947/25.11.2016г. на Адм.с. Б. по к.а.н.д. №1590/2016г.; Решение
№48852/24.02.2020г. на СРС по АНД №4543/2019г. и други.
НП няма и номер, което означава, че при проверка на поредността на
издаваните НП от този наказващ орган, при липса и на дата, няма как да се
установи кога е издадено атакуваното НП, дали не е антидатирано и т.н.
Допуснато е и друго процесуално нарушение, именно в диспозитива на
7
НП отец В. К. Х. е наказан, като енорийски свещеник в Православен храм
,,Св. Г. П.‘‘, което не е вярно, защото по настоящото дело става въпрос за храм
,,У. Б.‘‘. В качеството му на енорийски свещеник в Православен храм ,,Св. Г.
П.‘‘ той е наказан с друго НП, което е обжалвано по НАХД №8/2025г. по
описа на ЗлРС, тоест излиза, че с настоящото НП за втори път е наказван като
свещеник в храм ,,Св. Г. П.‘‘ макар, че в цялото НП се говори за храм ,,У. Б.‘‘.
Това разминаване нарушава правото на защита на жалбоподателя и е
съществено процесуално нарушение.
Ще следва М. К. да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя В. К. Х.
разноски за адвокат в размер 2730лв.(посоченото възнаграждение по т.4 от
НП в ДПЗС е недължимо поради липса на четвърто адм. наказание), а на
Районен съд Златоград - разноски в размер на 78,84лв. за явяване на
свидетели.
Водим от всичко гореизложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление изх. №04-02-10/27.01.2025г.,
издадено от Главен директор на ГД ,,ИОКН‘‘ към М. К., с което на В. К. Х.,
ЕГН **********, постоянен адрес: гр. А., ул. ,,П. М.‘‘ №**, енорийски
свещеник в Православен храм ,,С. Г. П.‘‘ гр. З. (неправилно посочено) и
енорийски свещеник в храм ,,У. Б.‘‘ гр. З. са наложени: за административно
нарушение на чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно наказание ,,Глоба‘‘ в
размер на 700лв.; за административно нарушение на чл. 222, ал. 2 от ЗКН -
административно наказание ,,Глоба‘‘ в размер на 700лв.; за административно
нарушение на чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН - административно наказание
,,Глоба‘‘ по чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в размер на 17 000лв, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА М. К. да заплати на В. К. Х. ЕГН ********** направените
разноски по делото за адвокат в размер на 2730лв., а на ЗлРС да заплати
78,84лв. – разноски за явяване на свидетели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Смолян в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д.Х.____________
8