Р Е Ш
Е Н И Е
№І-
10 29.01.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена ВЪРБАНОВА
2/ мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1891 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на М.Д.Х. с ЕГН ********** от гр. ***, чрез адвокат Златина
Билянова, със съдебен адрес: гр.Бургас,ул.“Екзарх Йосиф“№8,ет.1, против Решение
№ 2826/04.11.2019г., постановено по гр.д.№ 6213/2019г. по описа на РС-Бургас, с
което са отхвърлени исковете на въззивника- ищец срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на наслението“- МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов/ директор/,
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1723,56 лева, представляваща
трудово възнаграждение за извънреден труд от 247,10 часа, положен в периода от
01.07.2016г.-30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; присъдени са разноски
в размер на 100 лева в тежест на ищеца.
Във въззивната жалба решението се оспорва за
неправилно, като на първо място се твърди, че бил неправилен извода на
съда- за това, че при липса на уредба за
преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен не следвало тази
празнота да се преодолява с аналогичното положение на друг акт, уреждащ друга
материя, а именно- Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
тъй като било органична несъвместимост между двете наредби- тази по ЗМВР и тази
по КТ, както и че чл. 9,ал.2 НСОРЗ бил неприложим за служебните правоотношения
по ЗМВР.Този извод бил в несъответствие
със съдебната практика , за което са изложени подробни правни доводи и се
цитира Реиение № 540807.07.2010г. по гр.д.№ 89582009г. на ІV-то г.о. на
ВКС.Обследвайки подробно съображенията на районния съд и излагайки доводи и
аргументи против така възприетите от първоинстанционния съд правни изводи,
въззивникът се позовова и на Решение №
14/27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. на ІV-то г.о. на ВКС като твърди, че претенцията
за извънреден труд на ищеца е основателна. Моли се отмяна на
първоинстанционното решение и
постановяване на друго такова, с което предявените искове бъдат
уважение; претендира разноски по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание процесуалния представител на въззивника- адвокат Зл.Б., се явява
лично и поддържа въззивната жалба,моли уважаването й.
Препис от въззивната жалба е изпратен за
писмен отговор на насрещната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“- МВР, представлявана от гл.комисар Николай Николов/
директор, която в законоустановения срок чрез процесуален представител – юрисконсулт
Татяна Стайкова заявява становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. В писмения отговор
са посочени конкретни решения на
съдилища от страната, както и на Решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№
5169/2014г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, в
които се приема, че при липса на
твърдяна от ищеца правна уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен нямало основание да се
прилага субсидиарно НСОРЗ.Сочи се, че
само за период от 11 месеца, който бил извън процесния период, действала
Наредба № 8121-з-407/11.08.2014г., по силата на която се извършвало преизчисляване
на часовете положен нощен труд към дневен, което обаче не било в съответствие
със ЗМВР.Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и с действали в годините наредби, изброени в писмения
отговор. Цитиран е чл. 187,ал.1 ЗМВР, като е извършен анализ на цитираната
разпоредба и на текстове от КТ ; сочи
се, че съгласно чл.187,ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на дневното работно
време на държавните служители в МВР бил
8 часа, а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. От тук
се извежда извода: че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР бил 8
часа :8 часа, което е равно на
коефициент 1 , а не както било по КТ- 8 часа:7 часа, което било равно на
коефициента 1,143.В този смисъл се твърди, че не следвало да се извършва
трансформация на часовете положен нощен труд,респ.- приложение на НСОРБ, като
за това са изложени подробни правни съображения. Въззиваемият проследява
нормативната история на правната уредба по ЗМВР, излага подробни доводи за
това, че заплащането на нощен или извънреден труд бил изрично уреден в ЗМВР и
не можело да има препращане към КТ.Моли
съдът да не кредитира съдебно-икономическата експертиза, която била
математически вярно извършена, но на несъществуващо правно основание. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение
потвърдено като правилно и законосъобразно. При разглеждането на делото пред БОС и при невъзможност за явяване на
процесуален представител на въззиваемия поради служебна ангажираност, моли
делото да се гледа в негово
отсъствие.Заявява възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Никоя от
страните не заявява доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на М.Д.Х.,предявена в БРС чрез процесуалния му представител адвокат Златина
Билянова, с която претендира, че ищецът като
държавен служител – „Началник ДС“ в
Регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР,полагал труд
на 24 часови смени, които се отчитали на тримесечие.За периода от 01.07.2016г.
до 30.06.2019г. положил нощен труд в размер на 1728 часа, който,
преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 1975 часа дневен труд, в резултат на
това преизчисление ставало ясно, че ищецът положил извън установеното работно
време извънреден труд в размер на 247
часа, за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1482
лева.Освен това ищецът претендира мораторна лихва върху главницата в размер на 200 лева, изчислена от датата на
падежа на всяко едно от вземанията до датата на подаване на иска ва съда;
претендират се и съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди,
че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за
държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от
ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира
приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд
през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният
нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че
не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като положеният от него нощен
труд му е бил заплатен. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. Преизчисляването на нощен към дневен труд водило до извънреден
труд от 247,10 часа, които работодателят
не бил заплатил и се претендира заплащане на сума в размер на 1723,56 лева.
Поддържа, че основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 в периода 12.07.2016г.
до 01.08.2016г. е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
а през останалия период липсвала специална уредба за служителите на МВР и
основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд била субсидиарно
приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Претендира се заплащане и на мораторна лихва
общо в размер на 205,71 лева.
Ищецът е изменил иска, като е направил увеличение на иска и претендира сумата от 1723,56 лева за положен извънреден труд , представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 247,10 часа за горепосочения период от
време- от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. Направено е и увеличение на иска за
мораторна лихва от 200 лева на 252,32 лева.
Страните не
спорят, че в процесния период - от 01.07.2016 год. до 30.06.2019 год., са били
в служебно правоотношение, по силата на което Х. е заемал длъжността „началник
дежурна смяна“ в РС„ПБЗН“, РД“ПБЗН“ - гр.Бургас при ГД „ПБЗН“ на МВР и е
полагал труд на 24-часови работни смени, по график, включително за времето от
22.00 часа до 06.00 часа.
По делото е допусната, изготвена и приета като доказателство
съдебно-икономическа експертиза, съгласно която за периода от м.юли 2016г. до
м. юни 2019г. са положени общо 1728 часа нощен труд, който е реално положен,
преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1975,10 часа, като разликата
в двете стойности от 247,10часа представлява труд, който не е отчитан и
заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на извънреден труд
дължимото възнаграждение е в размер на 1723,56 лева. Лихвата за забава за
процесния период е 252,32лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните и е прието като доказателство по делото.
РС -Бургас е намерил иска за неоснователен по съображения, че в издадените през 2015г. и през 2016 година
Наредби от МВР липсва уредба за преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен.Освен това Наредба за
структурата и организацията на работната заплата не следвала да се прилата, тъй
като била налице органична несъвместимост между двете уредби- тази по ЗМВР и
тази по КТ.
С оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между
страните, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
(чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).
Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи
и действали Наредби както следва:
За периода от 02.06.2016 г. до
29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила
и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.),
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното относно темпоралното
действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са
действали, както следва: 1) за периода от 01.01.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от
02.08.2016 г. до 30.06.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между
22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание.
От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.07.2016г. до
30.06.2019г. ищецът М.Д.Х. положил нощен
труд в размер на 1728 часа, преизчислени
с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на
1975,10 часа, като разликата от 247,10 часа се отчита като извънреден труд,
който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято стойност не е
начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки. Експертизата не е оспорена от страните пред
РС-Бургас, нито пред ОС се претендира поставяне на допълнителна задача, поради
което съдът възприема заключението на вещото лице по като компетентно и обективно дадено. Изрично
в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин, дължимата
сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден
труд възлиза на сума в размер на 1723,56 лева.
Тази сума е дължима от ответната страна, като представляваща
възнаграждение за отчетен извънреден труд вследствие на разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като по
този начин исковата претенция се явява и доказана по размер. Видно от експертизата, извършена от вещото
лице Джалева пред РС-Бургас ,лихвата за забава върху сумата от 1723,56
лева,изчислена за всеки месец поотделно от 1-во число на месеца, следващ
месеца, за който се дължи възнаграждението, до датата на завеждане на делото ,
възлиза на общо 252,32 лева.На ищеца се дължи и обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
Както се изтъкна и по-горе,въззивният съд намира, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР. Акцентирането на законовите
изменения, направено от въззиваемия в писмения му отговор по въззивната жалба,
според настоящия съдебен състав не може да доведе до извод, че законодателят е
целял да постави една група обществени отношения и работниците и служителите,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР в по-лошо положение
от това на останалите работници и служители. Изрично разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между
22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които
биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема
посочената в отговора на въззивната жалба
от въззиваемия практика на други
равни и по-ниски по степен съдилища в
страната, както и счита, че консултацията от проф. Мръчков излага съображения
по приложение на чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира
субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира,че приложение следва
да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Неоснователни са доводите на
ответника-въззиваем, че при приравняване на положения нощен труд в
дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а
не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата
на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност
за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл.
140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а
съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище,
както се посочи по-горе, би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ).
Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да
бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална
разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на
положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователен наведения от въззиваемия
довод/ в писмения му отговор пред БРС/
за погасяване по давност всички права на ищеца преди 30.07.2016г.Погасителната
давност за едно вземане не може да започне да тече преди то да е възникнало. Вземането за извънреден труд по
ЗМВР възниква след полагането му за съответния месец и се погасява с изтичане
на давностния срок по чл.
111, б. "а" ЗЗД, в който смисъл е и Решение № 427 от 03.11.2011
г. по гр. д. № 503/2010 г. на IV г. о. ВКС и Решение № 470 от 28.02.2014 г. по
гр. д. № 3253 по описа за 2013 година на IV г. о. ВКС./По тази причина
възнаграждението за месец юли 2016г. става дължимо след изтичане на месеца,
през който е положен. Исковата молба е заведена в БРС на 30.07.2019г. и
безспорно правото на възнаграждение за
извънреден труд, положен през месец юли 2016г., не е погасено по давност.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание; явява се доказан по основание и акцесорния иск за мораторна лихва. От събраните доказателства –писмени такива и приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установяват размерите на всяка от претенциите- главна и
акецосран такава.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция правни изводи не съвпадат с тези, които е направил
районния съд,въззивният съдебен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение следва
да бъде отменено като неправилно и се постанови друго , с което предявените
искове бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
и с оглед заявеното от ищеца-въззивник искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски следва да
бъде уважено и в тежест на ответника-въззиваем следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 350 лева заплатено
адв. възнаграждение пред първоинстанционния съд и 350лева адв.възнаграждение
пред въззивната инстанция; на основание чл. 78,ал.6 ГПК въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 79,04 лева,
изчислена върху уважения размер на претенциите,както и платеното от сметка на
бюджета на БРС възнаграждение от 150 лева на вещото лице и 39,52 лева държавна такса за въззивното
обжалване по сметка на БОС .
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
Решение №2826/04.11.2019г., постановено по гр.д.№ 6213/2019г. по описа на
РС-Бургас,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на М.Д.Х. с ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 1723,56 лева / хиляда
седемстотин двадесет и три лева и петдесет и шест стотинки/,представляваща
трудово възнаграждение за извънреден труд от 247,10 часа, положен в периода от
01.07.2016г.-30.06.2019г.; сумата от 252,32 лева /двеста петдесет и два лева и
тридесет и две стотинки/ лихви за забава,изчислена върху всяко неплатено
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до
29.07.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата от 1723,56 лева,начиная
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на М.Д.Х. с ЕГН ********** от гр.***, сумата в размер на 700 лева/седемстотин
лева/, представляваща общата сума на разноски за адвокатско възнаграждение,
извършени за защита пред РС-Бургас и пред ОС-Бургас.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на РС-Бургас сумата от 79,04 лева,представляваща държавна
такса, изчислена върху уважения размер на претенциите,както и платеното от
сметка на бюджета на БРС възнаграждение от 150 лева на вещото лице .
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на Окръжен съд-Бургас държавна такса
от 39,52 лева/ тридесет и девет лева и петдесет и две стотинки/.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: 1/
2/мл.с.