№ 89
гр. Казанлък, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. И.А
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20245510201408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Й. Г. Б. с ЕГН ********** против
Наказателно постановление №24-0284-001367 от 08.07.2024г. на Началник
Сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на жалбоподателя на
основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното НП, поради допуснати процесуални нарушения и неправилно
приложение на материалния закон. Подробни съображения са били изложени
както в жалбата, така и в съдебно заседание и в депозирана писмена защита.
Моли се НП да бъде отменено, като бъдат присъдени разноски – да се присъди
възнаграждение за извършената работа по делото, съгласно възнагражденията,
които се присъждат на юрисконсултите по делата, съгласно чл.63д от ЗАНН.
Моли съда да се сезира Конституционния съд да се произнесе за
противоконституционността на чл.63д, ал.4 от ЗАНН относно
юрисконсултските възнаграждения, като дискриминационен и противоречащ
на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, която го поставя в по-
неблагоприятно положение като участник в процеса, и дискриминационно
спрямо него, тъй като закона не предвижда никакво заплащане за работата,
която е извършил по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, явява се
лично и се представлява сам в производството.
Въззиваемата страна, редовно призована в едно от с.з. по делото се
представлява от гл. юрисконсулт М.А.. В писмено становище се излагат
1
доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено следното :
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
Наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Наказателно постановление №24-0284-001367 от
08.07.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ-Казанлък, на
жалбоподателя Й. Г. Б., на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за това, че
на 07.06.2024г. около 20:50 часа е управлявал товарен автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР“ с рег.№ СТ 1281 ВН /негова собственост/ в
община Казанлък, на първокласен път I-6, км.314+500м. в посока изток –
запад, като автомобила бил технически неизправен – не светел десен фар, на
къси светлини.
Свидетеля - актосъставител М. И. М., в присъствие на свидетеля С. К.
И. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GA № 1311257 за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят Б. в жалбата, както и в хода на съдебното
производство прави няколко възражения за нарушения на процесуалните
правила, които съдът не споделя.
Първото. За нарушение на чл.42, ал.1, т.8 от ЗАНН – че не му е
позволено да впише на място възраженията по акта, въпреки, изрично
заявеното от него желание да го направи.
Съдът не споделя възражението.
В Акта е отбелязано, че жалбоподателя има възражения. От
показанията на актосъставителя М., става ясно, че същият предвид така
направените възражения от страна на жалбоподателя е отбелязал това
обстоятелство с отметка в самия акт, като системата генерира, че има
възражения във връзка със съставения акт, но няма техническа възможност да
се пише върху акта с техническото средство. Освен при съставянето на акта,
нарушителят има възможност да направи впоследствие и писмени възражения
по него в законовия срок, но жалбоподателят не е депозирал такива, въпреки,
че твърди, че е имал възражения.
Второто. АУАН не му бил връчен съгласно изискванията на чл.43, ал.1
от ЗАНН, като твърденията на жалбоподателя са, че същия е отказал да
подпише акта, но не е заявявал нежелание да го получи срещу разписка, видно
и от записите от тел.112.
Съдът не приема възражението.
Актът е бил съставен в присъствие на нарушителя Б., но той отказал
2
да го подпише и получи, което било отразено в акта (отказа от подписване),
което било удостоверено с подписа на св.И. и в разписка към акта,
удостоверено с подписа на горепосочения свидетел (отказа от получаване).
Съдът отбелязва, че по арг. на противното на чл.43, ал.5 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, актосъставителят няма задължение да
му го връчва, затова разписката за отказ от получаване е без правно значение
за процедурата по издаване и връчване на АУАН.
Трето. АНО е трябвало да върне невръчения АУАН, съгласно чл.52,
ал.2 от ЗАНН.
Разпоредбата на посочения текст от ЗАНН се отнася до оперативната
самостоятелност на АНО да прецени законосъобразността на действията на
актосъставителя, и не засяга процесуалните права на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Неоснователни са твърденията, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила по чл.42, т. 8 и чл. 43, ал. 1 и сл. от
ЗАНН.
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния
закон, съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила
при издаването на АУАН и НП, като възраженията на жалбоподателя в тази
насока се явяват неоснователни.
Спазена е процедурата и по издаване на самото НП, като същото
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН и НП.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани
елементите от обективната страна на административното нарушение, като
същите съответстват на посочената правна квалификация.
Съдът намери, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН и процесното НП. Същото е
връчено лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се
защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата е
реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок. След
образуване на съдебното производство, на жалбоподателят е дадена също
достатъчно възможност да организира защитата си по адекватен начин.
От една страна, АУАН съдържа пълноценно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е било извършено, а от друга – на нарушителя е
дадена законова възможност да изложи възраженията си, но същият не е
сторил това. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от
настоящата инстанция не установява и други нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство, поради което
Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление се явява
законосъобразно.
Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени
3
средства - показания на свидетелите М. И. М. и С. К. И.. Съдът намира, че
показанията на свидетелите М. и И. са достатъчно подробни, последователни,
убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за проявена
тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране, взаимно се
потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП, фактическа
обстановка. Същите са очевидци на нарушението, като си спомнят случая и
пресъздават достатъчно подробни сведения относно обстоятелствата, които са
установени по време на проверката.
Същевременно, не се събраха никакви доказателства в нейно
опровержение, включително - че жалбоподателя Б. е научил за това, че преден
десен фар на къси светлини, на управляваното МПС не работи, едва при
спирането за полицейска проверка, т. е., че същата неизправност е възникнала
в процеса на движение, както и че жалбоподателят не е имал никаква
възможност да научи за нея, до момента на установяването й от полицейските
органи. Следователно, възраженията на жалбоподателя, касаещи фактическата
обстановка на случая, се явяват напълно недоказани, за разлика от изложената
в АУАН/НП фактическа обстановка. Поради това, Съдът приема същата
фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря,
още повече, че презумпцията по чл.189, ал.2 от ЗДвП, не се явява опровергана.
Също така заслужава да бъде отбелязано, че според показанията на свидетеля
И., както и от приобщените записи от тел.112 в хода на полицейската
проверка, жалбоподателят е бил уведомен, че ще му бъде издаден фиш по
реда на чл.186, ал.1 от ЗДвП, но Й. Г. Б. изразил категорично несъгласие с
установеното нарушение, а това на свой ред, наложило съставяне на
процесния АУАН.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП :
"Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: технически
изправни". От изложеното дотук е видно, че при приетите по-горе условия на
време, място, обстановка, жалбоподателят не е изпълнил задължението,
произтичащо от цитираната правна разпоредба, тъй като управлявания от
негова страна товарен автомобил е бил с техническа неизправност –
неработеща предна дясна къса светлина. При отчитане на времето на
установяване на нарушението 07.06.24г. – 20.50 часа /по-скоро към светлата
част на денонощието/, легалната дефиниция на § 6, т. 71 от ДР на ЗДвП
/"Незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са
откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни
последствия за безопасността на превозното средство или без значително
въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия."/ и разпоредбата на чл.10, ал.1, т.12, б."в" от ППЗДвП, не
подлежи на съмнение извода, че установената в хода на полицейската проверка
неработеща предна дясна къса светлина на управляваното от Б. МПС,
представлява именно незначителна техническа неизправност.
Обстоятелството, че при така констатираната техническа
неизправност, чл.11, ал.1 иал.2 от ППЗДвП позволяват на водача да продължи
своето движение до гараж или сервиз, нито дерогира задължението, изводимо
от чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, нито – води до извода, че нарушение по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП не е извършено, нито – че обществената му опасност е по-
ниска в сравнение с обикновените случаи на такова нарушение. Що се отнася
4
до съжденията, че в случая е недоказана субективната страна на нарушението,
същите се явяват несъстоятелни, тъй като от една страна, както беше
изтъкнато – не е доказано, че неизправността е възникнала по време на
движение и нарушителят не е знаел за нея отпреди, а от друга – на
административно наказание подлежат не само умишлените, но и
непредпазливите деяния /чл.7, ал.2 от ЗАНН/.
Следователно, нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, се
явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият
орган е пристъпил към налагане на административно наказание, на основание
чл.179, ал.6, т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева. Видно е, че административнонаказващият орган коректно е
съобразил размера на предвидената абсолютно определената санкция, поради
което същият размер, не следва да бъде обсъждан.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Й. Г. Б., не може да бъде
преценено като "маловажен" случай. Така, според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН,
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид". Не са налице доказателства, обуславящи извод, че
процесното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, напротив – от приетата по делото справка за нарушител е видно, че Б.
многократно е санкциониран за различни нарушения по ЗДвП в миналото, т. е.
процесният случай разкрива определена тенденция на недостатъчно
отговорно отношение към правилата за движение по пътищата, несъвместима
с тезата за "маловажност".
При извършената служебна проверка, съдът не установи допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и
издаването на НП, релевирани от жалбоподателя, както и други такива, от
категорията на съществените.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление се
явява, както законосъобразно, така и правилно – поради което, следва да бъде
потвърдено.
Относно претенцията на страните за разноски и възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в производствата пред
Районния и Административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на
делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.143, ал.3 от АПК и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, като се взе предвид и явяването на
5
процесуален представител в едно съдебно заседание в полза на въззиваемата
страна, следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 /осемдесет/ лева.
При потвърждаване на НП не се присъждат разноски на
жалбоподателя за адвокат. Жалбоподателя се представлява сам в
производството и на същия разноски не се следват. В тази връзка и
направеното искане за сезиране на Конституционния съд с оглед произнасяне
за противоконституционността на разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, като
дискриминационен и противоречащ на чл.6, ал.2 от Конституцията на
Република България съда счита за неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение. В допълнение съда следва да уточни, че от страна на
жалбоподателя реално не са направени разноски във връзка с разглеждането
на НАХД № 1408/2024 година по описа на РС-Казанлък, същия се
представлява сам и не е заплащал адвокатско възнаграждение за
представителство. Няма как да бъде направен паралел между него и
юрисконсулта, или друг служител с юридическо образование, които работят
по трудови договори, за да се обоснове релевираната за дискриминационна
разпоредба на чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България.
От друга страна искането може да се отнася само до решаваща за
изхода на делото разпоредба. Затова аргументираната и цялостна преценка на
приложимото право от сезиращия съд е задължителен елемент от неговото
искане до КС. Без такава преценка изискването на чл.18, ал.3 от ПОДКС би
останало напълно неизпълнено, респ. преценката на КС за неговата
компетентност да се произнесе (чл.13 ЗКС) ще бъде предопределена: ако
оспорената законова норма не е доказано приложима като решаваща за изхода
на делото по същество пред сезиращия съд, Конституционният съд не е
компетентен да се произнесе по смисъла на чл.150, ал.2 от Конституцията.
Ключово условие за неговата допустимост е дали искането се отнася за
законова норма, произнасянето на КС по чието съответствие с
Конституцията ще може да бъде взето предвид при (да има значение за)
решаването на делото по същество от сезиращия съд. Установяването на
противоконституционност на разпоредба, която няма отношение към
(значение за) предмета на делото и съответно за неговото решаване, е не
просто безпредметно, а несъвместимо с компетентността на самия КС, поради
което в такъв случай искането е недопустимо.
Водим от изложеното по-горе и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5
вр. ал. 1 от ЗАНН, Районен съд-Казанлък
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-0284-001367 от
08.07.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР – Стара Загора, РУ-Казанлък, с
което на Й. Г. Б. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗАНН - Й. Г. Б. с
ЕГН **********, с адрес : с.Е, общ.Казанлък, ул.“ИЖ“ №15 да заплати на ОД
6
на МВР – Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7