№ 45
гр. Пирдоп, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря Л.Д.Б.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
20251860200059 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от Н. К. Н. с ЕГН: **********, гр.Б., ул. „Р.“№**, с адрес за призоваване
с.А., ул. „Е.“ №**, с която е обжалвано Наказателно постановление НП № 24-0347-
000289/2024 год.на Началник Група в ОДМВР София, РУ Пирдоп, с което са му наложени
административни наказания, както следва: 1. На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП,
„глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП; 2. На основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за
нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. На основание чл.185 от ЗДвП( в
редакция изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.), „глоба” в размер на 20,00(двадесет) лева за нарушение
на разпоредбите на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП( в редакция изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18
Декември 2018г.). С НП са му отнети 10(десет) контролни точки на основание Наредба І-з
2539/17.12.2012 г. на МВР.
В жалбата се изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи
несъгласие с наложените административни наказания в обжалваното наказателно
постановление, моли за отмяна на същото, в съдебно заседание, редовно призован, чрез
процесуалния си представител заявява становище за отмяна на НП, претендира разноски.
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание, в
придружителното писмо към изпратената административнонаказателна преписка заявява
становище за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.
Районен съд-Пирдоп, първи състав, като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери
1
служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства: Жалба от Н. К. Н. с приложено
НП №24-0347-000289/25.07.2024г.; АУАН №1263861 – оригинал; НП №24-0347-
000289/25.07.2024г.; Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., че
административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод
съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение.
От изложеното в АУАН се установява, че на 12.07.2024 г. в 22:15 часа, в ГР.ЗЛАТИЦА на
кръстовището, на ул.В.В. и ул.Свети Св.К.М., жалбоподателя, като Водач на лек автомобил,
АУДИ А 3, ********** управлява МПС от категория М1 чужда собственост като 1.
Управлява МПС без да ползва обезопасителен колан по време на движение с какъвто е
оборудван автомобила. 2. Автомобила е с незначителна техническа неизправност като не
свети задна лява габаритна светлина. 3. Автомобила не е оборудван с/ технически преминал
преглед/пожарогасител. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест дрегер 7510 с фабр номер ARNJ-0054, като уреда отчита 0 промила алкохол., и е
извършил: 1. ВОДАЧ НА МПС ОТ КАТЕГОРИИ М1, М2, МЗ И N1, N2 И N3, КОГАТО Е В
ДВИЖЕНИЕ, НЕ ИЗПОЛЗВА ОБЕЗОПАСИТЕЛЕН КОЛАН, С КОЙТО МПС Е
ОБОРУДВАНО, с което виновно е нарушил/а чл.137А ал. 1 от ЗДвП; 2. ДВИЖИ СЕ С
НЕЗНАЧИТЕЛНА ТЕХНИЧЕСКА НЕИЗПРАВНОСТ НА ППС, с което виновно е нарушил
чл.139 ал. 1 т.1 от ЗДвП; 3. ТРИ- И ЧЕТИРИКОЛЕСНО МПС СЕ ДВИЖИ БЕЗ
ПОЖАРОГАСИТЕЛ, с което виновно е нарушил чл.139 ал. 2 т.3 от ЗДвП;
Свидетелят А. съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил
подписан от съставителя и свидетеля Г. и връчен на жалбоподателя, като същия е отразил,
че няма възражения и е подписал акта. Въз основа на съставения акт било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя са му наложени
административни наказания, както следва: 1. На основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП,
„глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП; 2. На основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП, „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за
нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. На основание чл.185 от ЗДвП( в
редакция изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.), „глоба” в размер на 20,00(двадесет) лева за нарушение
на разпоредбите на чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП( в редакция изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18
Декември 2018г.). С НП са му отнети 10(десет) контролни точки на основание Наредба І-з
2539/17.12.2012 г. на МВР.
Със заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи,
определени да съставят АУАН по ЗДвП, в териториалните подразделения на ОДМВР, са
полицейските органи, а сред оправомощените лица да издават НП - началниците на групи в
сектор ПП при ОДМВР - т. 3.11.
В хода на съдебното следствие се събраха гласни доказателства – свидетелски показания на
св.св. А. А. и Т. Г.. Св.А. поддържа констатациите в съставения от него акт, св. Г. посочва, че
е свидетел при установяване на нарушенията, съставяне и връчване на акта.
Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по
2
делото писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите, които настоящия съдебен
състав изцяло кредитира като безпротиворечиви и незаинтересовани.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима, НП е връчено срещу подпис на жалбоподателя на 28.02.2025
г., като същото е обжалвано на 14.03.2025 г., видно от входирана във въззиваемата страна
жалба.
От процесуална страна не се констатираха нарушения на императивни законови разпоредби
при установяване на административното нарушение и налагане на административните
наказания. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат
законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издателят на наказателното
постановление е длъжностно лице, надлежно определено от министъра на вътрешните
работи да издава наказателни постановления, по реда на чл.189, ал.12 от ЗДвП, като видно
от текста на заповедта, предоставената компетентност касае заеманата длъжност и не е
срочно ограничена. На нарушителя е била предоставена възможност да се запознае със
съдържанието на акта и му е надлежно връчен екземпляр. АУАН е подписан от
жалбоподателя, без възражения, като е имал и допълнителната възможност да заяви
възраженията с в законовия тридневен срок, от която не се е възползвал. НП е издадено в
рамките на инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, а връчването му на по-късен
момент не се отразява върху процесуалната му законосъобразност. С деянието си -
управление на МПС без поставен обезопасителен колан, жалбоподателя не е изпълнил
задължението си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДП, с което е осъществил състава на нарушението по
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДП. Съгласно разпоредбата на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП водачите в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани,
като изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 137 А, ал. 2 от ЗДвП. В
настоящата хипотеза спрямо жалбоподателя не се установи да е било налице някое
обстоятелство, попадащо в изключенията по чл. 137а, ал. 2от ЗДвП, даващо възможност да
управлява МПС без обезопасителен колан. За извършеното нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр.1 от ЗДП, в редакцията на нормата към момента на извършване на деянието,
законосъобразно му е наложено предвиденото административно наказание във фиксиран
размер, неподлежащ на индивидуализация - глоба от 50 лева. За нарушението по чл. 183, ал.
4, т. 7, пр.1 от ЗДП, правилно е постановено отнемането на общо 10 контролни точки на осн.
чл. 6, т. 18 от Наредба № Із-2539 на МВР, в актуалната й редакция към момента на
нарушението. Непосочването на конкретната разпоредба от наредбата не представлява
съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Тази част от постановлението няма характер на
административно наказание, като е достатъчно да е правилно определен размерът на
отнеманите точки.
Констатациите в НП за извършеното нарушение и неговото авторство се установяват с
АУАН, който е връчен на жалбоподателя като нарушител, като АУАН е подписан от един
свидетел, който е свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчването на
3
акт. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От
друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /„доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/,
приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в
контекста на целия събран по делото доказателствен материал, а обратното би било в
нарушение на презумпцията за невиновност в чл. 16 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение в административнонаказателното производство. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона
доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно
нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите, когато и
доколкото констатациите, отразени в акта, се оспорват от наказаното лице, какъвто е и
настоящия. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН е достатъчно АУАН да е подписан само от един
свидетел, който е очевидец на извършване или установяване на нарушението, и който би
могъл да свидетелства при разкриване на обективната истина относно деянието и автора му
в един съдебен процес, което е сторено.
По изложените съображения, съдът следва да потвърди наказателното постановление в
частта, в която на жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за
нарушение на разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на визираното като извършено нарушение по чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП от
жалбоподателя, настоящия съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Същевременно съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат технически изправни. Техническата изправност означава нормално
функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за
прилагане на ЗДвП (ППЗДвП) урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при
наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Сред изброените в
чл. 10, ал. 1, т. 12 е посочено, че технически неизправно МПС с неизправност по
осветителната уредба има когато: в) не светят дългите, късите, габаритните светлини или
стоп-светлините. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които
понятия са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Според т. 71 "Незначителни
неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното
средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни
несъответствия. В разпоредбата на чл. 37 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, освен категоризирането на неизправностите като незначителни неизправности,
значителни неизправности и опасни неизправности (ал. 1), в следващите три алинеи
4
видовете неизправности са дефинирани по подробно за разлика от § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на
ЗДвП. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на сериозността на
неизправността му се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства -
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба. В конкретния случай е доказано
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като неизправността на МПС се е изразявала в
това, че не свети задна лява габаритна светлина, безспорно установено при извършената
проверка. От текста на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се установява, че придвижването с
технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му в нарушение
на визираното правило представлява нарушение. От редакцията на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и чл. 9 от ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство
е принципно забранено и осъществяването му в нарушение на визираното правило
представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 от ЗДвП и чл. 11 от ППЗДвП обаче се
установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата
неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и
логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата
неизправност не е възникнала по време на движението, придвижването му е забранено
винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в
зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени
хипотези и това не представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 от ППЗДвП,
както и на чл. 101 от ЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време
на движение, респ. кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата
неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически
неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато
техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова
естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Освен случаите, в които
повредата или неизправността възникне по време на движение, разпоредбата на чл. 101 от
ЗДвП урежда и видовете неизправности. Когато отстраняването на повредата или
неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до
мястото за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за
безопасност на движението. Правилото за поведение се съдържа в нормата на, ал. 1 на чл.
101 от ЗДвП, съгласно която при възникване по време на движение на повреда или
неизправност в ППС, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да
спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. Съгласно, ал. 2, когато отстраняването на
място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното
отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.
От буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП се установява, че тя
третира специална хипотеза - когато неизправността е възникнала по време на движение, а
не когато същата е била факт преди този момент. Съобразявайки всичко изложено дотук,
следва извода, че елемент от обективна страна е и обстоятелството кога е възникнала
техническата неизправност, което следва да бъде посочено в АУАН и в НП. В случая в НП
5
изрично не е посочено, че неизправността е възникнала по време на движение, т.е. не е
отразен елемент, отнасящ се до обективната страна на нарушението В случая АНО е приел,
че е налице незначителна техническа неизправност. Настоящият съде.ббен състав намира, че
в предвид естеството на неизправността в процесния случай, същата е съотносима към 4.2.1,
б. "а" от цитираната по-горе Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на ППС (Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба
№Н32/16.12.2011 г.), а предвид установяване на същата в началото на тъмната част на
денонощието - 22.15ч., неправилно е класифицирана като "незначителна", което е довело и
до направилно приложение на санкционната норма, а именно по чл.179, ал.6, т.2 ЗДвП. Като
окончателен се налага изводът, че НП в тази част е незаконосъобразно и като такова следва
да се отмени.
По отношение на визираното като извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 ЗДвП от
жалбоподателя, настоящия съдебен състав намира, че в хода на административно-
наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят е наказан за това, че не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, съгласно който текст движещите се по пътя три - и четириколесни моторни превозни
средства се оборудват и със пожарогасител, освен с останалите посочени в нормата
принадлежности. Не се установява безспорно между страните, че в автомобила, в момента
на проверката е имало пожарогасител(разлика в словесното изписване в АУАН-„оборудван с
технически преминал преглед пожарогасител“ и НП-„без пожарогасител“), или същия не е
бил заверен надлежно. Спорът се свежда до тълкуването на посочената като нарушена
разпоредба на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. Тълкувана буквално, нормата действително
създава едно формално задължение за водачите /собствениците да осигурят в движещия се
по пътищата автомобил пожарогасител, като наличието на такъв е достатъчно, за да се
приеме, че е спазено изискването на закона, независимо от това дали пожарогасителят е
изправен, технически годен, преминал съответна проверка и т.н. Според настоящият съдебен
състав обаче не това е целта и смисъла на закона. В този смисъл според настоящия съд
липсата на стикер за валидност на пожарогасителя, респ. липсата на заверка на
пожарогасителя, се приравнява на липса на пожарогасител, тъй като единствено наличието
на пожарогасител, без той да е проверен от компетентните органи, дори и самият той да е в
състояние да функционира по предназначение, го прави негоден за употреба. Защото, както
и всяко друго техническо средство, за да се гарантира не само възможността за неговото
използване по предназначение, но и неговата безопасност, включително за самия водач,
следва да се използва едва, когато е удостоверена тази годност, и то от компетентните
органи, дори и да е на пръв поглед технически изправно. Това е така, защото
пожарогасителят, като активно устройство за гасене или ограничаване на пожари,
съставлява бутилка, съдържаща агент под налягане, поради което създава потенциална
опасност от избухване, възможно е да се появи корозия, механични увреждания и т.н.,
именно поради което следва да преминава ежегоден преглед, който да се удостоверява със
съответна заверка. Именно такава според настоящия съд логика е вложена и в Методиката
за извършване на периодичен преглед и проверка на техническата изправност на ППС -
6
Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от наредба Н-32/2011 г., част І "Насоки за оценяване на
неизправностите", където в т. 7.2 за "пожарогасител" е посочено, че липсата на такъв, респ.
такъв, който не е в съответствие с изискванията, е неизправност, която се установява при
визуална проверка и която се определя като значителна неизправност. Макар и елемент,
който да не се счита за съществен при периодичен преглед, липсата на пожарогасител в
автомобила, респ. неговото несъответствие с изискванията, е основание превозното
средство да не се движи по пътищата, с оглед изискването в чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За
пълнота на изложението следва да се посочи, че след като правилно е приравнил
незавереният пожарогасител с липсата на такъв, наказващият орган е следвало е да посочи и
нормативния акт, въвеждащ задължение за водачите на МПС пожарогасителите да бъдат
заверени, съответно със стикери, сочещи определен срок на действие на техническото
средство, неспазването на който следва да се санкционира с определена норма. Съответната
норма от приложимия нормативен акт, въвеждащ горното задължение, е следвало да се
посочи в привръзка с нормата на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, изискваща наличието на
съответното оборудване в автомобила. По този начин, изискването за наличие на
пожарогасител, обвързано с изискването последният да бъде технически изправен и
съответно обозначен, за да се удостовери последното, би изпълнило в пълнота изискването
на закона за точно посочване на нарушената правна норма. Въпреки това, в конкретния
случай, според настоящия състав липсата на посочване на другият нормативен акт -
цитираната по - горе Наредба и методика за извършване на периодичен преглед и проверка
на техническата изправност на ППС, макар и да представлява процесуално нарушение, то не
е съществено такова, тъй като не е довело до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като, както бе вече посочено, фактите и обстоятелствата са надлежно
описани, както в АУАН, така и в НП, като наказанието, което е наложено с НП и в двата
случая е на основание чл. 185 от ЗДвП. Поради горните съображения не би могло да се
приеме, че непълнотата в правната квалификация на деянието е съществено процесуално
нарушение, което не би могло да доведе до отмяна на НП в тази му част, като следва да бъде
потвърдено.
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалваното НП, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от
органа, издал отмененото НП. Административно наказващият орган не е претендирал
присъждане на разноски, като е направил възражение за прекомерност на същите, поради
което съдът с оглед крайния изход на спора не следва да му присъжда такива. Атакуваното
НП е отменено в едната му част, съответно потвърдено в другите две части. При това
положение на жалбоподателят съдът ще присъди в тежест на АНО адвокатско
възнаграждение в размер на 133,00/сто тридесет и три/лева.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 24-0347-000289/2024 год.на Началник
Група в ОДМВР София, РУ Пирдоп, както следва: В частта му, в която на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП на Н. К. Н. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП; В частта му, в която на основание чл.185 от ЗДвП(в редакция изм. -
ДВ, бр. 97 от 2017 г.) на Н. К. Н. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20,00(двадесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.2, т.3
от ЗДвП(в редакция изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г.)
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 24-0347-000289/2024 год.на Началник
Група в ОДМВР София, РУ Пирдоп, в частта му, в която на основание чл.179, ал.6, т.1 от
ЗДвП на Н. К. Н. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50,00(петдесет) лева за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР София, с адрес гр. София, ул. „Гео Милев“ №71, да заплати на Н. К. Н. с
ЕГН: ********** сумата от 133,00 лева, представляваща сторени разноски за въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8