№ 789
гр. Плевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430100376 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
Производството по делото е образувано по ИМ от ****, със седалище и
адрес на управление гр.****2, представлявана от ***, чрез пълномощника
***, против М. П. Х. с ЕГН ********** от гр.*** №50, за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 250
лева главница и 30,56 лева лихва за забава за периода 01.07.2020г. -.
13.09.2021г., ведно със законната лихва от 13.05.2022г. до окончателното
изплащане на сумата,както и сумата от 25,00 лв.-държавна такса. Твърди се,
че сумата е отпусната като еднократна помощ за ученици записани в първи
клас, със Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/4827/23.07.2020 на ****. Твърди се, че след
влизане в сила на заповедта , през месец август 2020г била преведена
половината от помощта – сумата от 125 лева. През месец март 2021г. била
преведена и втората половина.
Твърди, че съгласно чл.10а ал.1 и ал.7 т.3 ЗСПД, на семействата, чиито
деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище се
отпуска еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на
учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са
настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от ЗЗДет.
Помощта се възстановява, ако ученикът е допуснал в рамките на един месец
1
от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни
причини. Твърди, че за това изискване ответницата била уведомено в т.10 от
заявлението от 22.07.2020г.
Твърди, че съгласно служебна информация в интегрираната
информационна система било установено, че детето **** е допуснала 60
неизвинени отсъствия през месец май 2021г. Била извършена проверка за
установяване на недобросъвестно получени социални помощи и бил съставен
констативен протокол от 08.07.2021г. Протоколът бил връчен по реда на
чл.18а ал.10 АПК. На основание на протокола била издадена заповед от
13.09.2021 за възстановяване на недобросъвестно получената сума и била
връчена по реда на чл.18а АПК. Поканата за доброволно изпълнение е
връчена с обратна разписка на 04.05.2022г. Недобросъвестно получената сума
не била възстановена и ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано дело и издадена заповед и изпълнителен лист. Било образувано
изпълнително дело, по което поканата за доброволно изпълнение била
връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК на ответницата. В заключение моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи сумата от 250 лева главница и сумата от 30,56 лева лихва за забава за
периода 01.07.2020г. – 13.09.2021г. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 13.05.2022г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа исковата молба.
В законовия едномесечен ответницата, представлявана от особен
представител оспорва исковата молба. Навежда доводи, че исковете са
неоснователни, тъй като претенцията се основава на нищожен
административен акт. Отделно от това твърди, че претенцията в исковата
молба не е съответна на сумата в заповедта. Не са представени доказателства,
че констативния протокол и заповедта не са връчени на ответницата
съобразно изискванията на чл.18а ал.8 и ал.9 АПК. Поради това и като
индивидуален административен акт, заповедта не е влязла в сила. На
основание чл.17 ал.2 ГПК моли съда да се произнесе инцидентно по
валидността на приложената към исковата молба заповед на **** и по
неговата законосъобразност. В с.з. особения представител на ответника –
адв.Д. от ПАК, моли съда да отхвърли иска.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено
следното :
Представено е ч.гр.дело №2543/2022г. по описа на РС Плевен, от което се
установява, че е образувано по заявление от ищеца **** против М. П. Х., и е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сумата от 250,00 лева
главница и 30,56 лева лихва за забава за периода 01.07.2020г. – 13.09.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2022г до изплащане на
вземането, както 25,00 лева деловодни разноски. В заповедта е посочено, че
2
се издава за възстановяване на неизползвани по предназначение еднократна
помощ.
Установява се от приложеното ч.гр.дело, че е издаден изпълнителен лист
и образувано изпълнително дело. До ответника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК. С оглед така направеното връчване, на заявителя е изпратено
разпореждане, с което е уведомен, че може да предяви установителен иск в
едномесечен срок. Съобщението е получено от ищеца на 22.12.2022г. и на
19.01.2023г. - в едномесечния срок, е заведено исковото производство. При
така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
Установява се от представеното по делото на л.5 заявление-декларация,
че ответникът е подал на 22.07.2020г. заявление-декларация за отпускане на
еднократна помощ за ученици записани в първи клас по чл.10а ЗСПД. На
трета страница на заявлението е отразено, че лицето има право на заявеното.
Със заповед №ЗСПД/Д-ЕН/4827/23.07.2020г. е отпусната сума в размер
на 250 лева еднократна помощ за първокласник
На 05.07.2021г. до *** е подаден сигнал, че съгласно служебна
информация н Интегрираната информационна система на ***, получена от
****, за деца допуснали неизвинени отсъствия, детето **** П. с ЕГН
**********, което има отпусната еднократна помощ, през месец май 2021г. е
допуснало 60 неизвинени отсъствия.
След подаване на сигнала, въз основа на същия е издадена Заповед за
извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени
социални помощи № 1506/РД01-0434/06.07.2021г., с която била възложена
проверка на основание чл.26 ал.2 от Устройствения правилник на *** вр.
чл.10а ал.7 т.3 ЦСПД, с което е възложено в срок до 12.07.2021г. да се
установи обстоятелството дали детето **** П. е допуснала 5 учебни часа
отсъствия на месец и подлежи на възстановяване отпусната еднократна
помощ съгласно чл.10а ал.7 ЗСПД.
След проверката е изготвен Констативен протокол, приложен по делото,
от 08.07.2021г., с който е констатирано, че по получената служебна
информация в Интегрираната информационна система на *** от **** за
3
записани /отписани ученици през месец май 2021г., детето **** П. е
допуснала 60 неизвинени отсъствия , които са потвърдени през месец юни
2021г. След изготвяне на протокола, същият е изпратен на адреса на
ответницата с препоръчано писмо с обратна разписка. Отрязъкът е върнат с
отбелязване, че пратката не е потърсена. До адреса за изпратени и върнати
две пратки – от 02.08. и от 26.08.2021г. Разписка е залепена и на таблото за
уведомление в ***.
След изтичане на сроковете, е издадена Заповед № Д-ЕН-ВС-
48/13.09.2021г., приложена в делото на лист 12, с която е разпоредено
ответницата да възстанови неправомерно получената социална помощ. По
делото са приложени писмо с обратна разписка от 07.10.2021г. и залепено на
таблото в *** уведомление, от които е видно, че до ответницата е изпратен
препис на заповедта.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът твърди, че до настоящият момент ответникът не е му е
възстановил неправомерно получената помощ. Това е твърдение за
отрицателен факт и освобождава ищеца от тежестта на доказването му.
Ответникът не ангажира доказателства за плащане на претендираната сума, а
от събраните писмени доказателства се установява нейната дължимост и
размер.
По отношение искането на особения представител на ответника съдът
да се произнесе по чл.17 от ГПК инцидентно по отношение валидността, за да
прецени дали съществува вземането на ищеца, предмет на заповедното
производство, съдът следва да установи възникнало ли е вземането, погасено
ли е и какъв е размера на вземането. В настоящия случай, вземането на ищеца
произтича от административен акт, какъвто безспорно е заповедта на ***.
Заповедта е издадена, след като административният орган е приел, че детето
**** П. е допуснала 60 неизвинени отсъствия в рамките на месец май 2021г. С
писмото от **** е изпратена разпечатка на отсъствията в табличен вид, като в
същата е отразено срещу имената **** П. – 60 отсъствия и срещу имената
**** – 0 отсъствия. В придружителното писмо директорът на училището е
посочил, че при въвеждане на отсъствията на първи клас за месец май 2021г.
в електронната система е допусната техническа грешка, като с бутон е
маркирано името на **** П. вместо ****. При тези доказателства съдът
приема, че издадената заповед представлява невалиден административен акт,
тъй като е издадена при изначална липса на основание за издаването и. Тази
заповед, за която съдът приема че представлява невалиден административен
акт е основание за претенцията на ищеца, което прави предявения иск
4
неоснователен и недоказан.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А****, със седалище и адрес на управление
гр. С*** № 2, иск с правно основание чл.14 ал.3 ЗСПД предявен по реда на
чл.422 вр. чл.415 ГПК да бъде признато за установено, че М. П. Х., ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.**** дължи на А****, със
седалище и адрес на управление гр. С*** № 2 сумите, както следва: сумата
от 250 лева – главница и сумата от 30,56 лева - лихва за забава за периода
01.07.2020 г. – 13.09.2021 г., ведно с законната лихва върху главницата,
считано от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане на задължението
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5