Определение по дело №2885/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2025 г.
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20251110102885
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35943
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110102885 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от **********, ЕГН **********, с
адрес: **********, чрез ********, срещу ********., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********, осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1900 лева,
представляваща неплатени наемни вноски по Договор за наем, сключен на 16.03.2024
г. за периода от юни 2024 г. до август 2024 г. (300 лева неплатена част от наем за
м.06.2024 г., и два пълни наема по 800 лв. за м. 7. и 8. 2024 г.), ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното
плащане, 375,80 лв., представляваща неплатени разходи за комунални услуги за
периода м.07.2024 г. до м. август 2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане и 4023,54 лева,
представляваща стойността на нанесените върху наетия имот вреди при неговото
ползване въз основа на договора за наем и за отключване на врата, чрез ключар, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до
окончателното плащане.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Следва да се допусне по искане на ищеца събирането на гласни доказателства,
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на факти и
обстоятелства относно връщане на владението върху имота и нанесените вреди по
отношение на наетия имот.
Ответникът е направил доказателствено искане ищецът да бъде задължен да
представи декларация за авансово внесени данъци по чл. 44, ал. 1 от Закона за
данъците върху доходите на физическите лица, както и платежни документи за
внасянето на този данък, както и годишна данъчна декларация за окончателно платен
данък по глава единадесета на същия закон, което следва да се уважи по отношение на
годишната данъчна декларация и декларация за авансов данък, а по отношение на
платежните нареждания за платен данък същото се явява неотносимо към спорните
факти.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане, за установяване на факти и
обстоятелства относно връщане на владението върху имота и нанесените вреди по
отношение на наетия имот.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца, в срок до датата на първото по
делото заседание, да представи копие на декларациии за авансово внесени данъци по
чл. 44, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2024 г. и
копие на подадена годишна данъчна декларация за окончателно платен данък по глава
единадесета на Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2024 г., като
ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съдът може на основание
чл. 161 ГПК и съобразно останалите доказателства по делото, да приеме за доказани
факти, за които страната е възпрепятствала събирането на допуснати доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.11.2025 г. от 11,00 часа, за когато
да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********** извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че с ответника били обвързани в облигационна връзка по силата на договор
за наем, сключен на 16.03.2024 г., по силата на който ищецът, в качеството си
наемодател предоставил за временно и възмездно ползване на ответника, в качеството
му на наемател, имот на адрес: *********, който последният следвало да ползва
заедно със семейството му. Срокът на договора бил уговорен на 1 година, или до
16.03.2025 г. при месечен наем в размер на 800 лв., платим между 10-то и 15-то число
на текущия месец. В чл. 7, ал. 1 от договора за наем страните уговорили, че разходите
за комунални услуги, свързани с ползването на наетия апартамент се заплащат от
наемателя, а съгласно чл. 12 и 13 от договора наемателят се задължил да заплаща за
своя сметка разходите по извършването и отстраняването на всички дребни повреди,
възникнали при обикновеното ползване на наетото жилище. Ищецът сочи, че
договорът бил изпълняван съгласно условията до м. май 2024 г., след което ответникът
изпаднал в забава по отношение на наемната цена. Твърди се, че ответникът заплатил
сумата от 100 лв. на 26.06.2024 г. за разходите за комунални услуги за месец май 2024
г., на 22.07.2024 г. заплатил сумата от 600 лв., с които били покрити разходите за
комунални услуги за месец юни 2024 г. и част от дължимия наем за м. юни 2024 г.
Ищецът проявил толерантност и изчакал изпълнение от страна на наемодателя, но
такова непоследвало, поради което отправили 30 – дневно предизвестие за разваляне
на договора и освобождаването му от ответника, което изтекло на 12.09.2024 г. Тъй
като ответникът не предал доброволно ключовете за апартамента, поради което се
наложило отключването с ключар, за която услуга ищецът заплатил сумата от 280 лв.
Ищецът твърди също така, че за да не изпадне в забава заплатил вместо ответника
дължимите разходи за комунални услуги, както следва: сумата от 136,92 лв. за
топлинна енергия за периода 07.2024 г. – 08.2024 г. и корекция за минал период,
сумата 197,46 лева за ел. енергия за периода 06.2024 г. – 08.2024 г. и 41,42 лв. за
доставена в имота вода, съгласно фактура от 27.08.2024 г. и фактура от 13.09.2024 г.
При ползването на имота през времето на договора за наем са нанесени вреди по
стените на апартамента, счупена тоалетна чиния, изгорели осветителни тела и
2
увредено фолио на врата, за отстраняването на които вреди ищецът възложил
дейността на трето лице – ********* и заплатил сумата от 3743,54 лв. При тези
твърдения предявява настоящите искове за заплащане на неплатения наем в размер на
1900 лева, включващ част от наема за м.06.2024 г. в размер на 300 лв. и два пълни
наема по 800 лв. за м. 7. и 8. 2024 г., разходите за комунални услуги в размер на 375,80
лв., както и стойността на разходите за отстраняване на вредите по имота, в това число
за ключар в общ размер на 4023,54 лв. Претендира и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 17.01.2025 г. до окончателното плащане на сумите.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът ********., в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Сочи, че в протокола за предаване на имота не е описано
състоянието на вещите, нито пък в какво състояние (тавани, стени, врати, прозорци и
др.) се предава имота. Оспорва се ответникът да носи отговорност за причинените
вреди, доколкото липсва вина. Оспорва се ищецът да е отправил 30 – дневно
предизвестие за прекратяване на договора за наем. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
По делото липсват права и обстоятелства, които на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да установи
следните факти: възникване на валидно облигационно правоотношение по договор за
наем, по силата на което ищецът е предоставил за временно ползване на ответника
процесния недвижим имот при уговорената наемна цена; че е изправна страна по
договора; че за имота, предмет на договора за наем за процесния период са направени
комунални разходи – електрическа енергия, топлинна енергия и вода.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга,
за което съдът му указва, че не сочи доказателства.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е да установи
следните факти: че е отправил едномесечно писмено предизвестие до ответника за
прекратяване на договора и поради непредаване на владението е използвал ключарска
услуга, за която е заплатил претендираната сума; че в имота са нанесени сочените в
исковата молба вреди, както и стойността за отстраняването им.
В тежест на ответника е да докаже, че вредите се дължат на причина, за която
той не отговаря.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
3
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4