Р Е Ш Е Н И Е № 212
гр.Стара Загора, 01.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на втори юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №81 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д.И.Д. ***, чрез адвокат Ж.З.,***, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 300 лева, представляваща
понесени от нея имуществени вреди вследствие от отменено като незаконосъобразно
с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №390/20.06.2019г.,
издадено от Зам.-кмета на Община Стара Загора. Ищцата твърди, че с посоченото
наказателно постановление й била наложена
„глоба“ в размер общо на 500 лв. за нарушение на чл.10, ал.1 и чл.16, ал.1 във
вр. с чл. 25 от Наредбата за отглеждане на селскостопански животни на територията на Община Стара Загора. Наказателното постановление било обжалвано по съдебен ред,
като с влязло в сила решение по АНД №2067/2019г. на Старозагорския районен съд,
санкционният акт бил отменен. Сочи се, че в производството по оспорване на наказателното
постановление ищцата е ангажирала адвокатска защита, като за процесуално
представителство по делото пред районния съд е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Обосновава, че с издаването на отмененото наказателно
постановление са й причинени имуществени вреди, изразяващи се в изплатено
адвокатско възнаграждение по делото, водено пред РС Стара Загора. Излага
доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Моли
се съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община Стара Загора да
й заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева,
представляващи разноски за правна помощ и съдействие за обжалване на наказателно
постановление №390/20.06.2019г. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – Община Стара Загора, редовно призован, не изпраща
представител. В отговор на исковата молба оспорва същата като неоснователна по основание и размер. Сочи, че
ангажирането на адвокатска защита в производството по оспорване на
наказателното постановление не е задължително, поради което заплатения
адвокатски хонорар не следва да се счита за пряка и непосредствена вреда от
отменения санкционен акт. Обосновава, че заплатения хонорар за адвокатска
защита не представлява вреда, тъй като срещу направения разход ищецът е получил
приход – предоставена услуга, което не е довело до увреждане на патримониума
му. В заключение излага съображения, че ищецът не е представил доказателства за
претърпените от него вреди, тъй като не е представен документ за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Моли се съда
да отхвърли изцяло исковата молба на Д.Д.. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Л. ж., преупълномощен
от адв.З.. Същият поддържа исковата молба по изложените в нея съображения и
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на Д.Д.
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева.
Прокурорът дава становище, че исковата претенция е доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С наказателно постановление №390/20.06.2019г.,
издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, на ищцата Д.И.Д. на основание
чл.25 от Наредба за отглеждане на селскостопански животни на територията на
Община Стара Загора, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 400
лева и „глоба“ в размер на 100 лева за извършени от нея нарушения на чл.16,
ал.1 и чл.10, ал.1 от същата Наредба.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – Стара Загора, за което е
образувано административно-наказателно дело № 2067/2019 година. С решение № 563/28.10.2019
година, съдът е отменил санкционния акт, като решението на съда не е обжалвано
и е влязло в сила на 15.11.2019г. В образуваното административно-наказателно
дело, жалбоподателят се е представлявал от процесуален представител - адвокат Ж.З.
***, за което, видно от договор за правна защита и съдействие № 0216632 от 29.07.2018
година с предмет оказване на правна помощ и съдействие по обжалване на
процесното наказателно постановление (л.37 от АНД № 2067/2019г.), е уговорено
възнаграждение в размер на 300 лв., която сума е заплатена в брой.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
По
делото няма спор, че с наказателно постановление №390/20.06.2019г., издадено от
Зам.Кмета на Община Стара Загора, на ищцата Д.И.Д. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 400 лева и „глоба“ в размер на 100 лева. Същото е
било оспорено по съдебен ред пред РС – Стара Загора, посредством наетия адвокат
Ж.З. ***. С решение № 563/28.10.2019г., районният съд е отменил санкционния
акт, като съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила на 15.11.2019г.
В
производството по обжалване на наказателно постановление №390/20.06.2019г.,
издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора, ищцата е представлявана от
процесуален представител, на когото е заплатила уговореното в размер на 300 лв.
възнаграждение, заплатени в брой. Договорът за правна защита и съдействие от 29.07.2019г.
е приложен по административно-наказателното дело на Районен съд Стара Загора.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент
се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от
адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договора,
чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение
№ 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая в договора за правна помощ е посочено, че
уговорената сума е заплатена в брой, поради което твърдението в отговора на
исковата молба, че не е доказано реалното заплащане на адвокатското
възнаграждение, се явява неоснователно.
Съдът
приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 563/28.10.2019г. по административно-наказателно
дело № 2067/2019 година на РС Стара Загора, съдът е отменил наказателното
постановление като незаконосъобразно и това решение е влязло в сила на 15.11.2019г.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред с влязъл в сила съдебен
акт наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се заплатени средства като разноски за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление, в размер на 300 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налице
е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и средствата за заплатеното във връзка с
неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена
последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана, и
следва да бъде уважена, а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи средствата
за заплатено адвокатско възнаграждение
за обжалване на наказателно постановление
№390/20.06.2019г., издадено от Зам.Кмета на Община Стара Загора.
Ищецът
е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящото производство, съобразно представеното пълномощно
и договор за правна защита и съдействие (лист 8).
С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат *********, с
адрес гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, представлявана от Кмета
Живко Тодоров, да заплати на Д.И.Д.,
с ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 (триста) лева, представляващи средствата за заплатено адвокатско
възнаграждение при оспорване на Наказателно постановление №390/20.06.2019г.,
издадено от Зам.-кмета на Община Стара Загора, отменено с влязло в сила Решение № 563/28.10.2019г. по
административно-наказателно дело № 2067/2019 година на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, Булстат *********, с
адрес гр.Стара Загора, бул.Цар Симеон Велики №107, представлявана от Кмета
Живко Тодоров да заплати на Д.И.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 310 (триста и десет) лева – разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: