Р
Е Ш Е
Н И Е
N 137
Гр.Велико Търново 22.07.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІI-ри касационен състав, в публично заседание на петнадесети юли две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Данаилова
Ивелина Янева
при секретаря М. Н. и с
участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева
к.н.дело № 10131 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022
година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 33
/ 14.04.2022г., постановено по АНД № 20224150200020 по описа на СРС за 2022г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0352-000899 / 06.01.2022г., издадено от Началника на РУ
Свищов, с което на Д.З.Д. са наложени административни
наказания глоба в размер на 2 000лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв.
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.20, т.1 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Д.З.Д.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закони. Изложени са подробни съображения за наличието
на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление,
които са игнорирани от съда, както и липсата на мотиви относно приложението на
чл.28 от ЗАНН. От страна на касатора се заявява неадекватност по време на
извършване на проверката от контролите органи в резултат от претърпяно пътно транспортно
произшествие, която продължава и следващите няколко дни. Моли се за отмяна на
въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски.
Ответникът не изразява становище по същество на спора.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – Д.З.Д. на 23.12.2021г. около 22,30 часа управлява
товарен автомобил, като на десен завой излиза от пътя в ляво по посока на
движението. Обажда се на свой работник да дойде да го вземе, а същевременно е
подаден сигнал за настъпилото произшествие. На място пристигат двама полицаи,
които установяват Д. и работника му, местоположението на автомобила и викат
екип от КАТ за обработка на местопроизшествието. От двамата души на място са
снети обяснения, в които е описан начина на катастрофата и водача на
автомобила. След пристигането на служител от сектор КАТ от Д.Д. е поискано да
даде проба за алкохол с техническо средство, която той отказва. Издаден е талон
за кръвно изследване и е съпроводено лицето до ЦСМП – филиал Свищов, където
отново отказва предоставянето и на кръвна проба, което е удостоверено в
подписан от него протокол. На Д. е съставен акт за установяване на
административно нарушение за констатирани нарушения отказ за проверка за
употреба на алкохол и липсата на контрол върху моторно превозно средство.
Административнонаказващият
орган класифицира извършените деяния като нарушения на чл.20,
т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП и на
водача са наложени глоби и лишаване от право да управлява МПС.
Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителят са безспорно
установени, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването на наказателното постановление, поради което и наказателното
постановление е отменено.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за законосъобразността на
наказателното постановление за съответни на събраните доказателства,
процесуалния и материалния закони.
Неоснователно
е възражението на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на
материалния закон при преценката му за липсата на съществени процесуални
нарушения в хода на административно наказателното производство в
административната му фаза. Видно от текста на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление е налице идентичност в
описанието на фактическата обстановка при извършване на нарушението по чл.174
от ЗДвП. И в двата документа е посочен двукратния отказ на Д. да бъде изследван
за наличие на алкохол – и с техническо средство и с химичен анализ на кръвта.
Следователно е дадено пълно описание на извършеното деяние като са посочени
съставомерните за нарушението факти и изложените в касационната жалба
оплаквания се опровергават от текста на наказателното постановление.
Настоящия
състав споделя заявеното от въззивния съд становище за наличието на нарушение
на чл.43, ал.5, изречение второ от ЗАНН. Подробната разработка в касационната
жалба относно новата правна уредба и новите задължения на участниците в
административната фаза на административно наказателното производство е правно
издържана, с изключение на формирания краен извод за същественост на
нарушението на посочената разпоредба. Действително уведомяването на лицето за
възможността да поиска сключване на споразумение не е равнозначно на
задължението на административнонаказващия орган да предложи споразумение, но
след като последното изрично е прието от законодателя за несъществено
процесуално нарушение, то и първото има такъв характер. Още повече, че ефектът
на сключено споразумение е единствено намален на 70% размер на глоба, който е
еднакъв със заплащането на тази глоба в срока за доброволно изпълнение.
Следователно в хипотеза на признание на нарушението от нарушителя, правото на
заплащане на по-нисък размер на административно наказание глоба може да бъде
реализирано по един от двата начина – чрез сключване на споразумение или
заплащане в срока за доброволно изпълнение. Неуведомяването на лицето за
възможността да бъде реализирано това право по първия начин и то по негова
инициатива не го лишава изцяло от тази възможност, поради което и не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Предвид
липсата на отправено до съда искане да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, то за
въззивния съд не е възникнало задължение да извършва преценка относно наличието
на предпоставките за приложение на тази законова норма и изложените в
касационната жалба оплаквания са неоснователни.
Изявлението
на касатора за наличие на последствия от катастрофата се потвърждават от приети
от въззивната инстанция медицински документи с поставена диагноза мозъчно
сътресение. Този факт обаче има неясно значение в производството. Пред двете
съдебни инстанции липсва позоваване на този факт и съответно искане – дали това
е от значение за преценка за маловажност на нарушението /каквато също не се
иска/ или това води до извод за липса на субективния елемент на нарушението –
водачът всъщност не е разбирал значението на собствените си постъпки. При
липсата на формулирано искане до съда касационната инстанция единствено може да
отбележи съответствието на заявените факти с доказателствата по делото, но не
може да достигне до правен извод за липса на нарушение, тъй като изявлението на
касатора съдържа и признание за извършването му и незнание на последствията от
деянието.
Съобразно
изложеното решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Въз основа
на горното и на основание
чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 /
14.04.2022г., постановено по АНД № 20224150200020 по описа на СРС за 2022г.,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.