Р E Ш Е Н И Е
№ 11.11.2020 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Невена Иванова
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2751 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че
е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ищецът твърди още, че през периода от 23.06.2015 г. до
22.07.2015 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното
дружество сумата 89,10 лв. по фактура № **********/31.07.2015 г.,
представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
намираща се в Община Тополовград.
Сумата 89,10 лв. по фактура № **********/31.07.2015 г.
била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20
kV /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по
този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008
г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на
два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за процесния
период, в случая чл.186, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с електрическа
енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ бр.64/17.08.2010 г.)
съответно чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр.
64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.), клиенти и производители,
присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени
за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото
на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай за помпена станция „Капитан Петко
Войвода”, границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград” 20 kV, след
която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод „Венеция” 20 kV.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от подстанцията и
достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като
от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до
ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И електропровода „Венеция”
20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените
станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство, отчитащо
използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на границата
между подстанция „Тополовград” 20 kV и електропровод „Венеция” 20 kV., в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко
Войвода”.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял писмени
искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., по
отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод „Венеция” /т.е. за
електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС Ханчето, била
извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала
на ниво СН, като единствено по отношение на електропровод „Венеция” не било
сторено, поради което било изпратено и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008
г., с което отново изрично посочвал, да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата обекта: ИТ №
2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 2939033 „ВиК” с. Капитан
Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Кап. Петко Войвода”/ с.
Кап. Петко Войвода.
Ищецът твърди, че ответникът изпратил писмо изх. №
01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на документи за
собственост на електропровод 20 kV извод „Венеция”. Искането било необосновано,
тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по отношение на
електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на електропровод
„Венеция” 20 kV, на помпена станция „Кап. Петко Войвода” и на намиращите се в
обекта ЗРУ, като за тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено разрешение
за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита, че поради неизпълнение от ответника на искането
му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво
ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода”,
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция „Тополовград”
20 kV, заплатената такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на
ниско напрежение, за помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033,
била начислена необоснована и заплатена без основание.
Искането на ищеца до районния съд е да постанови
решение, с което на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
сумата 89,10 лв. /осемдесет и девет лева и 10 стотинки/, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за
периода 23.06.2015 г. - 22.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е подал отговор, с който счита предявеният иск за
допустим, но неоснователен, поради което го оспорва, както по основание, така и
по размер.
Излага подробни съображения за фактическите и правните
основания, даващи право на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да начислява
такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.
Твърди, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действалите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ -
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия” (чл.39,
ал.1, т.10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна
България. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗЕ за една обособена
територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия
от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл.98б (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74
от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и чл. 104а. (Нов
- ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.) „Крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са
присъединени, при публично известни общи условия”, а според ал.4 на същия член
- „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично
писмено приемане.”
По силата на чл.7, т.1 от общите условия и чл.4 от
договора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с кл. №
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които е процесното ИТН
2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18,
ал.1 и ал.2. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия и чл.18 от договора при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД е доставило в обекта на ищеца за периода от
23.06.2015 г. - 22.07.2015 г. електроенергия, пренесена от
„Електроразпределение Юг” ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и
предоставените мрежови услуги е издало месечната фактура, представена към
исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлявала исковата
сума.
Не се оспорва факта, че ищецът е клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона
за енергетиката (ЗЕ) и на „Електроразпределение Юг” ЕАД (електроразпределително
дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез
разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между ищеца и „Електроразпределение Юг” ЕАД по силата на общи условия бил
сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според § 1.
т.49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия
през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т.22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на
електрическа енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа
енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на
всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР
цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката,
Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа
енергия.
В отговора се твърди още, че съгласно решение на ДКЕВР
№ Ц-021/26.06.2008 г. (в сила от 01.07.2008 г.) цената за достъп до
електроразпределителната мрежа била задължителна, заплащала се от всички
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа и отразявала
всички разходи, които „Електроразпределение Юг” ЕАД извършвало за осигуряване
на непрекъснат достъп и ползване на мрежата, като в тази цена не се включвали
стойността на присъединителните съоръжения и разходите за тяхното поддържане.
Те се включвали в цената за пренос.
Твърди се още, че таксата за достъп е относима към
всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Никакво
друго разграничение, касаещо начина на присъединяване, собственост на
съоръжения или доставчика на ел. енергията, не било релевантно по отношение на
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент, включително от ищеца.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба
на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало ежемесечно
на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало
обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР
цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към
делото фактури, издадени на ищеца били видно, че те отговарят на изискванията
на ОУ.
Счита, че процесните суми били дължими, тъй като
услугата достъп до електроразпределителната мрежа била предоставена на ищеца.
Счита, че след като е сключил договор и е приел ОУ,
ответникът имал правата и задълженията по тях.
Сумите по процесните фактури били основателно
начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.
Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по
делото становище, с което заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. Процесуалният му представител депозира по
делото становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и
ответникът са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител
на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект с ИТН 2939033 – помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград.
Не е спорно
също така, че процесният обект на ищеца с
ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград, е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и че на 14.01.2016г. е
променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол
за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 14.01.2016г.
(л. 50 от делото).
Понастоящем
не е спорно , че ищецът е собственик на на Електропровод „Венеция" 20 kV и на помпена станция „Капитан
Петко Войвода", а и това се установява от представните по делото писмени доказателства - заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград,
акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за
земя, сгради и съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА -
Трафопост „Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на помпена станция
„ОРЕШНИК" с. Орешник, на помпена станция „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", разрешение
за ползване 261 от 1995г., според които писмени доказателства ищцовото дружество
е собственик на помпената станция и на електропровода от 29.12.1995г.
Представена
е цялата кореспонденция на страните, касаеща въпроса за собствеността на процесния трафопост и стартирането
на процедура по смяна на нивото на мерене, от която се установява: С писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г., „ЕВН България
Електроразпределение АД“ е информирало „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, че предвид решение
№ Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече
проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите
документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти,
считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН
България Електроразпределение АД“ все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е
изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти,
присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието
мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: заповед
на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект –
ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Стара Загора; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода, образец 16, разрешение за
ползване. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“ АД с изх. №
2013/05.12.2008г., ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.
Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода /процесния/, които се захранват от ел. провод 20 kV
„Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, като е посочил, че са им представили
всички необходими документи за това. Останалата част от
кореспонденцията между страните, служебно известна на съда, не е представена по
делото. Но по делото не е спорно, както
бе посочено и по – горе, че в крайна сметка, след провелата се кореспонденция,
през 2016г. е било променено меренето от
страна на ниско напрежение на средно напрежение – л. 50 от делото.
Видно от представената по делото данъчна
фактура № № **********/31.07.2015 г. (л.12), издадена
от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е била начислена на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност 21019,69 лева, заплатена от ищеца на
07.08.2015 г., видно от преводно нареждане (л.16).
За изясняване на обстоятелствата по
делото е назначена съдебно - икономическата експертиза, съгласно
заключението по която (неоспорено от старните), което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства, сумата по горепосочената фактура, включва и такса достъп
до ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение ПС ”Капитан Петко Войвода” в размер на 89,10 лева без ДДС
(платена от ищеца). Вещото лице е посочило, че размерът на тази такса не зависи
от нивото на напрежние, на което се измерва електрическата енергия.
Видно от заключението на съдебно - техническата
експертиза, през периода 23.06.2015 г. -
22.07.2015 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесната
фактура за обект ПС „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033 се е извършвало на
ниво ниско напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „ Капитан Петко Войвода ". Вещото е
посочило, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е бил
собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са
изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция „Тополовград"
на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел.
табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. В тази част
съдът кредитира заключението като компетентно изготвено и съответно на
останалите събрани по делото доказателства. В останалата част съдът не го
обсъжда и не го възприема, тъй като вещото лице е направило правни изводи и е
дало правни отговори, че не се дължи такса достъп от ищеца, при така
установеното от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът,
от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
ответникът.
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е
търговска продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото
на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост
- когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно
е също предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък
след погасяване на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1,
предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
От събраните по делото доказателства се установи, че за
процесния период 23.06.2015 г. - 22.07.2015 г. ищецът е заплатил на ответника
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение обект
с ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода”, общ. Тополовград в
размер на 89,10 лева. Съдът приема и за доказано правото на собственост на ищеца
върху електропровод „Венеция“ и помпена станция „Капитан Петко Войвода“. Спорният
въпрос е дали ответникът е имал право да начислява такава такса.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за
пренос и достъп на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената
за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за
продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се
отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система,
като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената
за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите –измерването в места, различни от уговорените
между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на
цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Не е спорно, че към момента на изграждането си
процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия
момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на
измерване на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се
определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата
на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор се
установява от заключението на вещото вещо лице по СТЕ, според което границата
на собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия.
Следователно, СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение
в случая, е било неправилно разположено и количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде
основание за начисляване цена за пренос и цена за достъп, от което произтича
недължимостта на тези компоненти от цената на електрическата енергия. В този
смисъл са горецитираните решения на ВКС, а също така и определение № 622 от
02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о., решение на АС – Бургас по въззивно търговско
дело № 254/2017 г., решение на АС – Варна по въззивно търговско дело №
20/2018г. и др.
Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати
недължимо платената от него сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ №
2939033, за периода 23.06.2015 г. - 22.07.2015 г. в размер на 89,10 лева съгласно
заключението на СИЕ по делото.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на: 50 лева за ДТ, 310 лева за възнаграждения за вещи лица и
300 лева – за адвокатско възнаграждение или общо сумата от 660 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в размер на 89,10 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода
от 23.06.2015 г. - 22.07.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 27.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА ЗАПЛАТИ *** „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, сумата в размер на 660 лева, представляваща направените от него разноски
по делото.
Присъдените суми могат да
бъдат заплатени по следната банкова сметка на „ВиК“ ЕООД в „Банка ДСК“ЕАД, а именно: BG96STSA9300002002601.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: