ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 21.08.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и първи август 2020г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №1522 по описа за 2020 година:
Предявена е искова молба от Т.П.Д. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ София.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ София е представил писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК.
В писмения отговор ответникът е направил възражение за местна подсъдност.
Възражението за неподсъдност на делото е направено своевременно, в преклузивния
срок по чл.119 ал.3 ГПК. Ищеца има качеството на потребител на застрахователни
услуги по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
застраховането. Предявените искове носят белезите на искове на потребител по
смисъла на чл.113 от ГПК. Съгласно тази разпоредба компетентен да разгледа
спора е съдът, в чийто район е настоящият адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. С оглед на това съдът намира, че възражението за
неподсъдност на настоящото гр.дело, направено от ответника е неоснователно.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е
допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени
с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими
и необходими по отношение на предмета на спора.
С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че
следва да уважи исканията на ищцата за събиране на гласни доказателства и
допускане и назначаване на съдебно-медицинска експертиза, както и искането на
ищеца по чл.190 ГПК. По искането на ответника за допускане на гледни
доказателства съдът ще се произнесе в с.з. след уточнение от страна на
ответника за какви обстоятелства ще свидетелства посоченото лице.
Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез
медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ София
за местна подсъдност.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред СтОС
в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: Решение № 8
от 08.11.2019г. по АНД № 106/2019г. по описа на Военен съд Пловдив; Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 1228р - 1639 от 05.02.2019г.; Протокол
за оглед на местопроизшествие от 04.02.2019г.; Албум от посетено
местопроизшествие; Съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 46/2019г; Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 121/2019г.; Епикриза от 2019г;
6бр. фискални бонове; 2Бр. фактури от 11.02.2019г. и от 04.09.2019г.; Уведомление
до ЗАД "ОЗК Застраховане" АД вх.№99-619/ 11.02.2019г.; Застрахователна
претенция вх. № 99 - 373/15.01.2020г.; Писмо изх. № ЦУ 99 - 541/20.01.2020г.; Писмо
изх. № ЦУ 99 - 866/29.01.2020г.; Разпореждане за отпускане на пенсия №
31/27.11.2000год. на РУ „Социално осигуряване" - Стара Загора; Разпореждане
за отпускане на пенсия № 157/03.01.2001год. на РУ „Социално осигуряване" -
Стара Загора;
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства относно посочените от ищците
обстоятелства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да ангажира гласни доказателства
при режим на довеждане за с.з.
На основание чл.190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ София за
съдебно заседание да представи заверено
копие под опис от цялата преписка по щета с № 0411 - 160-0001-2019.
НАЗНАЧАВА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, която след като
се запознае с материалите по делото, извърши съответните справки, където е
необходимо и при необходимост преглед на ищцата, да даде отговор на въпросите,
поставени от ищеца в исковата молба и на въпросите, поставени от ответника в
писмения отговор.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300,00лв., който да се внесе както следва: 150,00лв.
от Бюджета на съда /чл.83 ал.1 т.4 ГПК/ и 150,00лв. от ответника в петдневен
срок от получаване на определението и съответно да се представи квитанция по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по назначената експертиза ТОДОР ГЕОРГИЕВ
ТОДОРОВ.
ДА СЕ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ АНД
№106/2019г. по описа на Военен съд Пловдив.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора,
като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния
публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права,
изложени в исковата молба, са следните: Ищцата Т.П.Д. твърди в исковата си
молба, че на 04.02.2019г., около 15.00 часа в Стара Загора, редник С.З.С.от
военно формирование 52 590 - Ямбол, при управление на товарен автомобил
„Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА117 913, собственост на военно формирование
52 590 - Ямбол се движил по безимена улица, минаваща покрай западната ограда на
пивоварен завод „Загорка", в посока юг и на кръстовището с бул.Хан Аспарух,
отнел предимството на лек автомобил „БМВ" с peг. № СТ 26 24 ВХ, управляван
от Деляна Георгиева Георгиева, с което нарушил правилата за движение по
пътищата, поради което блъснал странична дясна част на лекия автомобил БМВ
движещ се по пътя с предимство, вследствие на което по непредпазливост причинил
две средни телесни повреди на возещата се на задната седалка в дясно Т.П.Д.,
представляващи черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвна колекция под
меките черепни покривки и контузия на мозъка, като по този начин е причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота със срок за възстановяване
от три до шест месеца, като на същото лице, причинил травма на шията,
изразяваща се в счупване на задната дъга на пети шиен прешлен, което е довело
до трайно затруднение на движенията на шията за срок от около шест месеца.
Причинените на вреди били пряк резултат от противоправното поведение на
водачът на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА 117 913 - С.З.Зафиров,
който не е изпълнил задълженията си, вменени му със Закона за движението по
пътищата.
С Решение № 8 от 08.11.2019год., постановено по АНД № 106 по описа на
Военен съд Пловдив за 2019г., редник С.З.С.от военно формирование 52 590 -
Ямбол, бил признат за виновен за извършено престъпление по престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б", алт. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание
чл. 78а НК бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено
наказание „глоба" в размер на 1 000 лева. Решението е влязло в законна
сила на 26.11.2019г.
Ищцата сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обстоятелствата,
установени с присъдата, а именно - настъпилото ПТП, виновността на водача на
МПС, претърпените вреди и причинно - следствената връзка са безспорно
установени. Следователно в конкретния случай е безспорно установено, че именно С.З.Зафиров,
е извършителят на процесното деяние, а също така, че при неговото извършване е
управлявал товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с per. № ВА 117 913, с
който е нарушил правилата на движение. В резултат на противоправното си деяние,
водачът на товарният автомобил С.З.С.причинил на Т.П.Д. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените й
телесни повреди. При настъпилото на 04.02.2019г. ПТП тя получила черепномозъчна
травма, изразяваща се в кръвна колекция под меките черепни покривки и контузия
на мозъка, като по този начин е причинил разстройство на здравето временно
опасно за живота със срок за възстановяване от три до шест месеца, като на
същото лице, причинил травма на шията, изразяваща се в счупване на задната дъга
на пети шиен прешлен, което е довело до трайно затруднение на движенията на
шията за срок от около шест месеца, счупване на четвърто дясно ребро, причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок за възстановява
за около един месец и охлузвания на крайниците, които са причинили страдание,
последните две телесни увреждания са извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Ищцата физически и емоционално тежко преживяла катастрофата. На 04.02.2019г.
заедно с Деляна - съпруга на внука й Т. и дъщерята на последните двама -
Валерия решили да се разходят в парка на езеро „Загорка". До там се
придвижили с лек автомобил „БМВ" с peг. № СТ 26 24 ВХ, който се управлявал
от Деляна. Направили две обиколки на езерото и решили да се прибират. Качили се
в колата и Деляна се отправила по улицата, която минава покрай пивоварен завод
„Загорка" - ул.Хан Аспарух. Т.Д. била седнала на задната седалка на
автомобила, отдясно. Била си сложила предпазния колан. Малко след като
подминали портала на фабриката ги ударил голям военен камион, който излизал от
намиращото се наблизо военно поделение. Последния спомен ищцата бил как
преминали покрай портала на пивоварния завод. След това Д. се свестила в
болницата, едва тогава, когато й слагали шината на врата и я вкарвали в скенера
за изследване. Когато Д. се опомнила почувствала ужасни болки, които до сега,
през целия й живот не била изпитвала. Болели я главата, шията и торса, едва
успявала да си поеме въздух. Цялото й тяло от дясната страна било синьо от
удара. След като й били направени изследванията, Т.Д. била настанена за лечение
в неврохирургичното отделение на УМБАЛ „Професор д - р Стоян Киркович"
АД-Стара Загора. В болницата предстояла около седмица. Била ударена в главата и
лекарите й казали, че имала контузия на мозъка. Бил й счупен и шиен прешлен и
едно ребро отдясно. След като я изписали от болницата се прибрала у дома, като
за нея започнала да се грижи дъщеря й - П. Д. Д.. Последната си взела болнични,
защото Д. не била в състояние да се обслужва сама. Имала поставена шина на
врата заради счупения шиен прешлен. Около месец само лежала на леглото и я
гледали близките й - дъщеря й П. и внукът й Т.. Почти през цялото време, за
този първи месец след инцидента, имало човек до пострадалата, защото почти не
можела да се движи. Изпитвала много силни болки в главата и шията. Болели я
гърдите от счупеното ребро. Болели я и натъртените места по тялото. През цялото
време шината била на врата на Д., можело да я сваля. Носила я шест месеца, като
първо била с един тип, после лекарите я сменили с друг. След първия месец
започнала да става от леглото, но с чужда помощ. Продължавала да изпитва болки
в главата и шията. Трудно се обслужвала сама и винаги й помагал някой от
близките й. Цялото това състояние, на много силни болки продължило три месеца,
все някой трябвало да помага на Д.. После започнала да чувства леко облекчение,
но така или болките продължавали. Няколко месеца след инцидента й била
направена рехабилитация, понеже болките в шията били непрестанни и изпитвала
затруднения в движенията на врата. Било й невъзможно да извършва активни
движения. Не можела да сяда и ляга нормално, трудно ставала, при всяко, дори и
леко движение на снагата изпитвала силни болки в областта на шията и торса.
Болките от счупения шиен прешлен продължили със завишен интензитет половин
година, през което време Д. не била в състояние нормално да се грижи за себе
си, като и да извършва обичайна домакинска дейност.
Вследствие на болките от счупването на прешлена и реброто Т.Д. изпитвала и
ред неудобства, изразяващи се в невъзможност да спи нормално, да извършва
активни движения, въобще да има нормално ежедневие. Изпитвала дискомфорт,
трудности и неудобства при личното си обслужване. Болките в шията и главата
продължавали и до днес. Д. не можела да извършва пълноценни движения с врата
си, трудно обръщала главата си на страни и винаги я било страх да не й стане
лошо. Често й се случвало да има главоболие. Продължавала да изпитва и болка от
дясно на гръдния кош, вследствие на травмата от счупеното ребро.
Освен физическите болки, претърпяла и душевни страдания. До преди инцидента
била изключително деен и уверен човек, дълбоко отдаден на семейството и
близките си. След ПТП вече се чувствала друг човек. Чувствала се ненужна след
като заради травмите била принудена половин година предимно да лежи на легло и
да бъде гледана от близките си, които от своя страна си имали своите
ангажименти. Физическата болка постоянно връщала мислите й към случилото се.
Все по - често започнала да се пита каква жена ще бъде занапред, как ще се
грижи за семейството и близките си. Не можела да се движи нормално, загубила
формата си, чувствала се бавна, негодна и изпитвала притеснения дали ще може да
се справи с ежедневните си ангажименти. Вследствие на ПТП и получените
физически травми, дълго време се чувствала отпаднала, изморена и отчаяна, вечер
не можела да спи. И към момента изпитвала тревога да се вози в автомобил,
страхува се да не се повтори всичко преживяно, тъй като все още не можела
напълно да преживее транспортното произшествие.
Травматичните увреждания получени от претърпяното на 04.02.2019г. ПТП
причинили на Т.П.Д. високоинтензивно емоционално разстройство за един
значителен период от време, което обстоятелство на практика я е лишило от
възможността да води живот еквивалентен на този на здравите хора. Към датата на
катастрофата била на 74 години. Заявява, че е с ниски доходи от пенсия, която е
в размер на 368 лева. Този доход, съобразно настоящия стандарт на живот в
страната поставял под въпрос нормалното съществуване на Д., въобще. Трудно може
сама да подсигури лечението и възстановяването си, а страданията й не са
отшумели и до днес.
Вследствие на ПТП, настъпило на 04.02.2019год., освен неимуществени вреди
ищцата претърпяла и имуществени такива, изразяващи се в разходи за лечението й
от получените травматични увреждания, възлизащи в общ размер на 216,86 лева –
за за ортеза (шийна яка); за медикаменти - „Гентамицин" унгвент и
„Дулколакс" таблетки; за лекарства; за медикаменти - „Сомазина"
разтвор и „Неуротоп ретард" таблетки; за контролни прегледи.
От справка в сайта на Гаранционен фонд било видно, че за управлявания от
виновния водач С.З.С.товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с per. № ВА 117
913, към датата на ПТП - 04.02.2019год. имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" в ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД с начална
дата на покритие 01.01.2019г. и със срок на валидност до 31.12.2019г., т.е. към
датата на ПТП - 04.02.2019г. е било налице валидно действащо застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
по отношение на процесното МПС, което от своя страна обуславя правото и
възможността на пострадалата Т.П.Д. да предяви прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя.
На основание чл.380, ал.1 КЗ ищцата предявила застрахователна претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като в ответното
застрахователно дружество била образувана преписка по щета с № 0411 -160 - 0001
- 2019. По тази щета от ответника ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД било определено
застрахователно обезщетение за претърпените от Т.П.Д. неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева. Така определената като обезщетение по щета с № 0411 -160
- 0001 - 2019 сума от 20 000 лева била изплатена. Тъй като определеното и
заплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди било силно
занижено и неотговарящо на характера, степента и интензитета на търпените от Т.П.Д.
болки и страдания, както и че същото не било съобразено с изплащаните в подобни
случаи обезщетения, ищцата не е съгласна с размера на така определеното от
застрахователя обезщетение за неимуществени вреди.
Претърпените от Т.П.Д. неимуществени вреди - болки и страдания от
непозволеното увреждане на 04.02.2019год., представляващо ПТП, оценява на
сумата от 40 000 лева, от която следва да бъде приспадната сумата в размер на
20 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено извънсъдебно
от ответника, като с настоящата искова молба претендира заплащане на сума в
размер на 20 000 лева - разликата до пълния претендиран размер на
застрахователно обезщетение.
С оглед факта, че пострадалата Т.П.Д. е изпълнила посочените в чл.498, ал.1
и ал.2 КЗ свои задължения - отправила е към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, представила е на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди, застрахователят е платил
обезщетение в определен от него размер, но не е съгласна с размера на
определеното й обезщетение, поради което за нея е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъдите ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД София, да й заплати сумата от 20 000 лева, представляваща
незаплатена част от застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки
и страдания от телесни увреждания, както и сумата от 216.86 лева за имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за заплащане на медицински услуги,
всички вреди претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, възникнало
на 04.02.2019г., причинено от виновното противоправно поведение на С.З.С.при
управление на товарен автомобил „Мерцедес Зетрос" с peг. № ВА 117 913,
ведно със законната лихва върху сумите за неимуществени и имуществени вреди,
считано от 11.02.2019г. - датата на уведомлението по реда на чл. 430, ал.1 вр.
чл. 429, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ до окончателното изплащане на сумите. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“
София представя по делото писмен отговор, в който взема становище, че оспорва предявените
искове по основание и размер.
Оспорва изключителната вина на водача С.З.за причиняване
на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Поддържа, че в образуваното наказателно производство не е разглеждан въпросът
относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата. Счита, че вредоносният резултат не е настъпил изцяло по вина на
водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС, както и че в
конкретния случай вина за получените увреждания има и пострадалата. Твърди, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от Т.П.Д.. Сочи, че пострадалата
се е возила без правилно поставен предпазен колан, в нарушение на правилата на
ЗДвП, при което тялото й свободно се е движило из купето на процесното МПС,
удряло се е в твърди повърхности, в следствие на което Д. получава твърдените
травми. От данните по делото е видно, че е налице съприкосновение между главата
на ищцата и купето на автомобила, цялата дясна страна на тялото на пострадалата
била посиняла, Д. имала наранявания по краката и травма на врата. Поддържа, че
описаните наранявания са в причинно-следствена връзка от обстоятелството, че
ищцата е пътувала без правилно поставен колан, като намира, че стига Д. да бе
използвала споменатото предпазно средство, то гореописаните наранявания въобще
не биха настъпили. Приносът на пострадалата е основание за намаляване или
отхвърляне изцяло на размера на застрахователното обезщетение на основание
чл.51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалата създала реална
възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положила необходимата
грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е
довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос
(съпричиняване) на пострадалата, обезщетението се намалява, съразмерно с
доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за
определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай
отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.
Счита, че исковете в пълния им предявен размер са
неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са
прекомерно завишени по размер. Оспорва твърдението на ищцата, че вследствие на
процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните
размери на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева,
както и 216.86 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди. Счита
също, че исковете в предявените размера са в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, настъпило като резултат от
нарушение на вменените й по смисъла на ЗДвП задължения. Позовава се на /Определение
№ 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010г., III г.о. и заявява, че обезщетението
за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и сама пострадалата е
допринесла за тяхното настъпване.
Предвид периода на възстановяване на ищцата, социално-
икономическото положение на страната ни и направеното възражение относно
съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, счита, че
предявения размер е неоснователно завишен. Поддържа, че предложеното и
изплатено обезщетение от ЗАД “ОЗК - Застраховане" АЛ в размер на 20 000
лева напълно отговаря на претърпените вреди от Д.. При изплащането на тази сума
ответникът недвусмислено съобщил на пострадалата, че изплатеното обезщетение се
превежда като последица от сключване на извънсъдебно споразумение. Намира, че
законодателят е предвидил две алтернативни възможности за пострадалите с цел
получаване на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - едната е с
произнасяне на застрахователното дружество, а другата е по съдебен ред. Пострадалата
приела преведената сума, а в последствие завела искането си по съдебен ред.
Счита, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди не трябва да води до
неоснователното обогатяване на пострадалата, а да отговаря на претърпените от
него вреди.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и
размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се
претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск. На отделно
основание, счита акцесорния иск за неоснователен от момента, от който се
претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията за неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове
следва да бъдат квалифициран с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 КЗ. Доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти и обстоятелства, изложени в исковата молба е за ищцата – същата
следва да докаже наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между увреждащия и застрахователя; наличието на елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане - деяние, противоправност на деянието, причинна
връзка, вреди и вина. Тежестта да се докаже осъществяването на посочения
фактически състав се носи от ищеца, като единствено вината се предполага по
силата на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Тъй като в настоящия случай е налице влязла в сила
присъда, която по силата на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, то съдът приема за безспорно
установени фактите и обстоятелствата относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, т.е. ищцата следва да установи в
настоящото производство размера на причинените вреди.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. и възражението за
съпричиняване.
НАСРОЧВА делото за 06.10.2020г. от 10,10ч., за която дата да се призоват страните
и вещото лице, след внасяне на определения депозит.
ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищеца да се
връчи и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: