Решение по дело №994/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260079
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510200994
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

02.03.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

25.01

 

2021

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Райна Боянова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

994

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

 

                                                        РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0348-000437/ 18.07.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,в частта, в която  са наложени административни наказания   „глоба” в размер на 850лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца    за нарушение  по чл. 182,ал.1,т.6  ЗДвП на И.Г.Н.  с ЕГН ********** ***.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: И.Г.Н.    , обжалва наказателно постановление № 19-0348-000437/ 18.07.2019г., издадено от началник РУ към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ гр.Дупница,в частта, в която  са му  наложени административни наказания   „глоба” в размер на 850лв.  и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца    за нарушение  по чл. 182,ал.1,т.6  ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като  излага доводи,за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

                   Административно наказващият орган  не изразява становище по жалбата.

                   Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосъстовителя ,свидетеля и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:        

                   На 17.06.2019г., жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр.Дупница. На ул.“Самоковско шосе“, посока гр.Самоков, с мобилна автоматизирана видеосистема  TFR-1Mбило установено,че автомобила се движи със 116км/ч, при ограничение от 50км/ч за населено място.Била извършена справка за собственост на автомобила, която установила,че е собственост на трето лице. От подадена от последното декларация по реда на чл.188 ЗДвП на 01.07.2019г., се установява, че автомобила е управляван от жалбоподателя на посочената по-горе датата.

 На 01.08.2019г., в присъствие на жалбоподателя  ,бил съставен АУАН за нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП.При предявяването, последната не е направила възражения и въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе административни наказания.

Видно от приложените писмени доказателства, техническото средство, с което е установена скоростта на движение на автомобила е от одобрен вид, преминало последваща проверка за техническа годност.Приложен е и протокол по чл.10,ал.1 от Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,който съдържа всички реквизити.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е     неоснователна и съдът потвърди   наказателното постановление,по следните съображения:

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № 8121з-565/14.05.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП е издадено в съответствие с разпоредбите на чл.57 ЗАНН.неоснователни са възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено обосновават всички признаци на състава по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП.

                   От събраните по делото доказателства  се установи,че жалбоподателя, като водач на МПС е управлявал лек автомобил със скорост от 116км./ч в населено място, надвишавайки с над 50км/ч разрешената скорост на движение за населено място, визирани в чл.21,ал.1 ЗДвП, с което е осъществил състава на нарушението по чл.182,ал.1,т.6 ЗДвП и законосъобразно наказващия орган е наложил предвидените в този текст кумулативни наказания.Неоснователно е възражението за недоказаност на нарушението. Както бе посочено по-горе, скоростта на движение е установена с техническо средство от ободрен тип, преминало последваща проверка за техническа годност. Към преписката е приложено  ВДС-разпечатка от системата със снимков материал ,заверен от АНО, удостоверяващ времето, географските координати на мястото и скоростта на движение на автомобила,както и протокол, съдържащ всички реквизити.

Писмените доказателства установиха,че жалбоподателя е субект на горното нарушение, управлявайки автомобила  на датата на установяване на нарушението,със скорост, надвишаваща  с над 50 км/ч разрешената такава за населено място.

                  Предвид изложеното, съдът потвърди наказателното постановление в обжалваната част  като законосъобразно.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.