№ 260018
/ 9.9.2021 г.
Мотиви
по НОХД № 1519/20г. по описа на РС - Монтана
Подсъдимият Н.Ц.В. е обвинен в
това, че за периода от месец януари 2019 година до месец юли 2020 година включително
в гр.Монтана, след като е осъден с решение по гр. дело № 70 570/2014 година на
РС - Монтана, влязло в сила на 24.02.2015 година, да издържа свои низходящи -
малолетните си синове Н. Николаев В., ЕГН xxxxxxxxxx и Дейвид Николаев В., ЕГН
xxxxxxxxxx, като заплаща месечна издръжка на тяхната майка и законен
представител – Д.П.В. xxx в размер на сумата от по 120.00 лева месечно за всяко
едно от децата, или общо по 240 лева месечно, съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 бр. месечни
вноски, общо в размер на 4560.00 лева, като деянието е извършено в условията на
повторност – престъпление по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане
на конкретни по вид и размер наказания.
Подсъдимият В. се признава за виновен, като при
условията на чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват свидетелката Д.П.В.
и вещото лице Цеца Видолова Рангелова. Подс.В. твърди, че трябва да получи две
хиляди лева, които има намерение да преведе на св.В..
Защитникът на подсъдимия адв. О. Е. от МАК, изразява
съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно свидетелските показания и
експертните заключения от ДП. Защитникът адв. О. Е. от МАК, пледира за
определяне на по–леко наказание.
Производството след проведено разпоредително
заседание, се разви при условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371,
т.2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от
предварително изслушване на страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелката и вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
С присъда № 49/21.09.2017г. по НОХД № 1243/2017г. по
описа на РС - Монтана подс.Н.Ц.В. е осъден за извършено деяние по чл.183, ал.1
от НК, като неплатената дължима издръжка касае периода 24.12.2015 година -
24.05.2017 година. На В. е било наложено наказание пробация със съответните
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от 18 месеца. Присъдата
в сила от 07.10.2017г.
С присъда № 43/17.12.2018г. по НОХД № 1886/2018г. по
описа на МРС подс.Н.Ц.В. е осъден за извършено деяние по смисъла на на чл.183,
ал.1 от НК, като неплатената дължима издръжка касае периода 25.05.2017 година -
07.10.2017 година и за деяние по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК, като
неплатената издръжка касае периода 07.10.2017 година - 25.09.2018 година. На
основание чл.23, ал.1 от НК на подс.В. е било наложено общо най - тежко
наказание пробация със съответните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК за срок от 24 месеца. Присъдата в сила от 03.01.2019г.
С Решение от 06.02.2015г. по гражданско дело № 70570/2014г.
по описа на МРС е предоставено упражняването на родителски права по отношение
на малолетното дете Н. Николаев В., ЕГН xxxxxxxxxx и малолетното дете Дейвид
Николаев В., ЕГН xxxxxxxxxx, на майката св.Д.П.В. xxx. Със същото решение
бащата на децата - подс.В. е осъден да заплаща на малолетните си деца месечна
издръжка в размер на сумата от 240.00 лева /по 120.00 лева на всяко от децата/.
Решението е влязло в законна сила на 24.02.2015г.
От представените по ДП документи е видно, че след
последното осъждане подс.В. е заплатил по присъдената му издръжка на
малолетните си деца единствено три вноски, съответно сумите от 200 лева на дата
- 02.02.2019г., 240 лева на дата - 11.03.2019г. и сумата от 240 лева на дата -
04.04.2019г., т.е. сумата от 680 лева. Други суми не са превеждани на св.В. за
дължима издръжка.
Видно от заключенията на експерта по изготвените
съдебно - счетоводна експертиза и допълнителната съдебно – счетоводна експертиза
/л. 93 – л.96 от ДП и л.99 – л.102 от ДП/ е че дължимата сума от подс.В. за
издръжката на двете му малолетни деца е в размер на 4560 лева, т.е. 19 месечни
вноски. Посочената сума е получена след приспадане на всички преведени от подс.В.
суми за дължима издръжка на св.В. от влизане в сила на съдебното решение -
24.02.2015 година, като са съобразени и периодите, за които В. е понесъл вече
наказателна отговорност за неплатена дължима издръжка на малолетните си деца.
Установява се, че за периода месец януари 2019 година
- месец юли 2020 година включително, подс.В. не е изплатил дължимата издръжка
на двете си малолетни деца в размер на сумата от 4560 лева - 19 /деветнадесет/
месечни вноски.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът
намира, че обвинението спрямо подс.В. за деяние по чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК, е доказано по несъмнен начин независимо, че подс.В. даде съгласие по
смисъла на чл.371, т.1 от НПК относно свидетелските показания и заключения по
ДП. Съдът съобразявайки принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и
чл.16 от НПК постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи самопризнание
по смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието направено при условията
на чл.371, т.1 от НПК защото действията по разследването в хода на досъдебното
производство са извършени при условията и реда на НПК. Деянието е извършено от подс.В. имайки предвид
фактите и обстоятелствата изложени по-горе и правилно е квалифицирано като
„повторно” по смисъла на чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК, имайки предвид
осъжданията по НОХД № 1243/2017г. на МРС и НОХД № 1886/2018г. на МРС.
По фактите и обстоятелствата
няма спор, затова и не се обсъждат в детайли.
Въпреки дадената в рамките на
съдебното производство няколко пъти възможност на подс.В. да заплати дължимата
издръжка по делото, същия не го стори. Не са представени по делото надлежни
доказателства, които да доказват по несъмнен начин, че в рамките на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, подс.В. е възстановил част от процесната
издръжка в размер на 455 лева, поради и което съдът не извърши частично
оправдаване чрез приспадане на посочената сума.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият Н.Ц.В. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183, ал.4 вр. с ал.1 от НК:
- за периода от месец
януари 2019г. до месец юли 2020г. включително в гр.Монтана, след като е осъден
с решение по гр. дело № 70570/2014г. на РС - Монтана, влязло в сила на
24.02.2015г., да издържа свои низходящи - малолетните си синове Н. Николаев В.,
ЕГН xxxxxxxxxx и Дейвид Николаев В., ЕГН xxxxxxxxxx, като заплаща месечна
издръжка на тяхната майка и законен представител – Д.П.В. xxx, в размер на
сумата от по 120.00 лева месечно за всяко едно от децата, или общо по 240 лева
месечно, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 бр. месечни вноски, общо в размер на 4560.00 лева,
като деянието е извършено в условията на повторност.
От субективна страна е налице според настоящия съд
евентуален умисъл – В.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е допуснал тяхното настъпване.
Причини за извършване на
престъплението се явяват - ниското правно съзнание на подсъдимия пренебрегвайки
основни родителски задължения, в т.ч. задължението да издържа не навършили
пълнолетие деца и материалните му затруднения.
За извършеното от подс.В. престъпление визирано по-горе
съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответни наказания – ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една
трета по чл.58а, ал.1 НК до ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда, като и на ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
Наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ следва да се изпълни чрез прочитане на настоящата присъда по общински
радиовъзел при Община Монтана.
Съдът
приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това – наложеното
наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три години, подс.В. е
осъждан, но не на наказание лишаване от свобода, и не на последно място с оглед
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подс.В., не е
наложително да се изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанията
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за тяхната
индивидуализация, като ги определи при условията на чл.57, ал.1 и ал.2 вр. с чл.54,
ал.1 и ал.2 от НК, намалявайки наказанието лишаване от свобода с една трета
съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието лишаване от свобода е определено при
условията на чл.57, ал.1 вр. с чл.54, ал.1 и ал.2 от НК намирайки го като най –
подходящото по вид наказание в сравнение с другото алтернативно предвидено наказание
„пробация”, което е налагано спрямо подс.В. и очевидно, не е постигнало целите
по чл.36 от НК. Наказанията са определени при следните смекчаващи отговорността
обстоятелства – осъзнаване на вината от подс.В. в рамките на ДП и съдебното
производство, съдействие за разкриване на обективната истина. Отегчаващите
отговорността обстоятелства са високата степен обществена опасност на деянието,
не заплащане на голям размер дължима издръжка, като за двете деца Н. и Дейвид полага
грижи само тяхната майка – св.Д.В.. Съдът намери, че не са налице условията на
чл.55 НК, респ. липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и
сравнението, което налага тази разпоредба. Изложените доводи от защитата бяха
съобразени от съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК преди
приложение на чл.58а НК с налагане на наказание лишаване от свобода при средния
размер. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита конкретните
последици настъпилите от процесното деяние и поведението на подс.В. както в
хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо или
по–малко като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и
последиците му, в т.ч. личността на подс.В., по разбиране на настоящия съд ще
бъде несъразмерно и не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Спрямо подс.В. е наложено и кумулативно предвиденото наказание обществено
порицание, което следва
да се изпълни чрез прочитане на настоящата присъда по общински радиовъзел при
Община Монтана.
При определяне вида и размера на наложените
наказания, съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност
на конкретното деяние и степента обществена опасност на подс.В.. Съдът намира
наложените наказания за съответни по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
С определение № 260384 от 10.09.2021г.,
тъй като е пропуснал да го стори с присъдата на основание чл.189, ал.3 НПК,
съдът съгласно чл.306, ал.1, т.4 от НПК осъди подс.В. да заплати по сметка на
ОД МВР – Монтана направените в рамките на ДП разноски в общ размер 174 /сто
седемдесет и четири/ лева за изготвени ССЕ и допълнителна ССЕ. Подс.В. следва
да заплати по сметка на МРС и 5 /пет/ лева държавна такса при служебно издаване
на изпълнителен лист.
На основание гореизложените
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: