№ 8578
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110152853 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 203864/30.09.2022 г.,
с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******** против М. П. Н.,
ЕГН: ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост,
за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 4811/12.01.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. П. Н. за суми, както следва: 1/
сумата от 1052,25 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ
се в гр. София, ул. „Михаил Буботинов“, бл. 4, вх. А, с абонатен № 264727 за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане; 2/
сумата от 186,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
1
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 30.12.2021 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 33,35 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „Михаил Буботинов“,
бл. 4, вх. А, с абонатен № 264727 за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.01.2022 г. до
окончателното изплащане; 4/ сумата от 7,71 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 31.01.2019 г. – 30.12.2021 г.
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 20.01.2022 г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника. Заповедта е връчена на
настоящия ответник по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в законоустановения срок
същият не е депозирал възражение. Ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си на 07.09.2022 г. Исковата молба е
подадена на 30.09.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника М. П. Н.. Поддържа, че същият е клиент на
топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул.
„Михаил Буботинов“, бл. 4, вх. А, с абонатен № 264727. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на
основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот
са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответникът е използвал
доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не е
погасил задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а
именно - в 45-дневен срок от датата на публикуване на съответните фактури на
интернет страницата на ищеца. Поради тази причина се дължала и лихва за забава,
но не върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите,
посочени в изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата
дялово разпределение, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва
за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
2
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, както следва: 1/ сумата
от 1052,25 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. „Михаил Буботинов“, бл. 4, вх. А, с абонатен № 264727 за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 186,41 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 30.12.2021 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 33,35 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ул. „Михаил Буботинов“, бл. 4, вх. А, с абонатен №
264727 за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане; 4/
сумата от 7,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.01.2019 г. – 30.12.2021 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 1180/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника,
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството
– адвокат И. Й. от САК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорва основателността на предявените искове при възражения, че не е налице
облигационно отношение между страните и не е доставяна топлинна енергия до
процесния имот, отчетена чрез технически изправно средство за търговско
измерване. В условията на евентуалност се релевира възражение за настъпила
погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на предявените от
ищеца искове.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
3
установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже
съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
установи, че е погасила претендираното вземане, за което обстоятелство, съдът на
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответницата, че не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
4
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
5
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
6
енергия и други дейности обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените
искове, а именно, че между страните по спора са съществували договорни
отношения с предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за
претендирания период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия на
ответницата по делото /респективно нейния наследодател/, настоящият съдебен
състав намира, че не е проведено пълно и главно доказване на горепосочените
обстоятелства от страна на ищцовото дружество, върху което тежи
доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства.
По делото са представени и приобщени към доказателствения материал
списък на лицата, участвали при провеждането на общото събрание, на което е
взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия в
горепосочената сграда – етажна собственост. Представен е договор от 17.10.2001
г. с фирма за дялово разпределение за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в горепосочената сграда – етажна собственост
и списък на броя на живущите в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр.
София, ул. Михаил Буботинов бл. 4. Действително в горепосочените документи е
налично посочване на наследодателя на ответницата /Анна П. Атанасова/, като
живущ, в обект /апартамент № 1/ в сградата-етажна собственост, находяща се на
адрес: гр. София, ул. Михаил Буботинов бл. 4. Само по себе си, обаче, това
обстоятелство, без да са представени други доказателства за притежавано от
ответницата /респективно нейните наследодатели/ право на собственост върху
процесния имот, не може да обуслови извод, че е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че между страните в производството е била налице
облигационна връзка по договор за доставка на топлинна енергия през процесния
период, респективно, че за посочения в исковата молба имот, ответницата
/съответно нейн наследодател/ са имали качеството клиент на топлинна енергия
през заявения в исковата молба период и за процесния имот.
Други доказателства за обстоятелствата, че между страните по спора са
съществували договорни отношения с предмет доставката на топлинна енергия в
процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответницата по делото /респективно нейн наследодател/, не
са представени. В тази връзка, съдът намира, че следва да посочи, че в хода на
производството на ищцовото дружество е предоставена възможност за събиране
на доказателства за установяването наличието на съществували между страните в
7
производството договорни отношения, с предмет доставката на топлинна енергия
в процесния имот за претендирания период, в това число и качеството клиент на
топлинна енергия на ответницата по делото /респективно нейн наследодател/, в
това число на основание чл. 192 ГПК, е изискано от трето-неучастващо в
производството лице, а именно: Столична община, ,,Дирекция Инвестиционно
отчуждаване‘‘ да представи документ за собственост на имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Михаил Буботинов“, бл. 4,
вх. А., в случай, че такъв се намира и съхранява при него, и е изискано, на
основание чл. 192 ГПК, трето-неучастващо в производството лице, а именно:
Столична община, ,,Дирекция общински приходи‘‘ - Триадица да представи
данъчна декларация за имота находящ се на адрес: гр. София, ул. „Михаил
Буботинов“, бл. 4, вх. А, ап.1, ведно с акта за собственост, с който данъчно –
задълженото лице е декларирало имота за данъчни цели, като бъде проверена
изрично партидата на името на лицето М. П. Н., ЕГН **********, но независимо
от допуснатите доказателствени искания, по делото не се представиха
доказателства, от които да се приеме единствен обоснован извод, че между
страните по спора са съществували договорни отношения с предмет доставката на
топлинна енергия в процесния имот за претендирания период.
Преценката на горепосочените представени по делото и приобщени към
доказателствения материал документи, налага извод, че същите не представляват
годно доказателство, чрез което да може да се установи, че правото на
собственост върху процесния недвижим имот е принадлежало на ответницата,
поради което само въз основа на тези документи, без да са представени никакви
други доказателства за обстоятелството, че отвертницата /респективно найн
наследодател/ са били собственици или позлзватели на процесния имот през
процесния период, не може да се направи извод, че същите са имали качеството
клиент на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване в производството, че през процесния период, между страните в
производството са съществували договорни отношения с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството клиенти на топлинна енергия на
ответницата в производството /респективно на нейн наследодател/.
Предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че от събраните
по делото доказателства, не може да се направи извод, че е проведено пълно и
главно на обстоятелството, че ответницата в производството /респективно на нейн
наследодател/ са имали качеството клиенти на топлинна енергия през процесния
8
период и е следвало да отговарят за заплащане на потребената в посочения в
исковата молба имот такава енергия, поради което предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота е необходимо да се изясни, че дали страните спорят по
отношение на определено обстоятелство, съответно дали ответникът оспорва
определени факти не би могло да освободи ищеца от доказателствената тежест да
установи пълно и главно наличието на материалните предпоставки за уважаване
на предявения иск. След като последните не са установени, то при
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК. Още повече, че в подадения от името на ответницата отговор
на исковата молба изрично се оспорва обстоятелството между страните по делото
да е същестувало валидно договорно правоотношение, с предмет продажба и
доставка на топлинна енергия.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът. От името на същия не е направено искане за присъждане на разноски
в настоящото исково производство, нито са представени доказателства за
извършването на разноски в производство, респективно и в негова полза не следва
да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Т, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: ******* против М. П. Н., ЕГН: **********, с адрес:
*************, обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че
М. П. Н., ЕГН: ********** дължи в полза Т суми, както следва: 1/ сумата от
1052,25 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.
София, ул. „Михаил Буботинов“, бл. 4, вх. А, с абонатен № 264727 за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 186,41 лева,
9
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2019 г. – 30.12.2021 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия; 3/ сумата от 33,35 лева, представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1,
находящ се в гр. София, ул. „Михаил Буботинов“, бл. 4, вх. А, с абонатен №
264727 за периода 01.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.01.2022 г. до окончателното изплащане; 4/
сумата от 7,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 31.01.2019 г. – 30.12.2021 г. върху главницата за цена на
услугата дялово разпределение, за които суми на 20.01.2022 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1180/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10