Определение по адм. дело №2493/2025 на Административен съд - Пловдив

Делото е образувано по жалба на Н. Ш., украинска гражданка с предоставена временна закрила, действаща в качеството си на майка и законен представител на В. Ш., чрез пълномощника ѝ адв. М. В., срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24307 от 24.09.2025 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив към Агенция за социално подпомагане, издадена от упълномощено лице Д. Й., съгласно Заповед № 1604-РД01-0867/20.06.2025 г.

Жалбоподателката счита заповедта за незаконосъобразна и необоснована, постановена в противоречие с материалния закон, процесуалните правила и целта на закона, и моли съда да я отмени като такава. В жалбата се излага, че Ш. и детето ѝ са лица с предоставена временна закрила, пристигнали в Република България след началото на военния конфликт в Украйна, като е представено удостоверение, че детето е записано в българско училище за учебната 2025/2026 г. Навеждат се доводи, че подаденото заявление за отпускане на еднократна помощ по чл. 106, ал. 1 ЗСПД неправилно е било отхвърлено от органа с мотива, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД. Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа, че разпоредбите на Конституцията, Конвенцията за правата на детето, Директива 2001/55/ЕО и Закона за убежището и бежанците гарантират правото на социално подпомагане и недопускане на дискриминация спрямо децата с временна закрила, като ЗУБ следва да се приеме за „друг закон“ по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗСПД, поради което отказът е незаконосъобразен.

Ответникът е представил пълната административна преписка по оспорената Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24307/24.09.2025 г., както и писмен отговор, в който изцяло оспорва жалбата като неоснователна. Посочва се, че Н. Ш. е подала заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24307/23.09.2025 г., в което е декларирала, че семейството ѝ е с украинско гражданство. Ответникът изложил становище, че според чл. 3 от Закона за семейни помощи за деца право на семейни помощи имат само лицата, изрично изброени в т. 1–5, като в случая приложима е т. 5, която поставя условие чуждите граждани да са постоянно пребиваващи и да има предвидена възможност за получаване на помощите в друг закон или международен договор. Според ответника такъв закон или международен договор, по силата на който граждани на Украйна да имат право на семейни помощи по ЗСПД, не съществува, поради което правилно е отказано отпускането на помощта по чл. 106 ЗСПД. По отношение на искането за присъждане на разноски ответникът счита, че то следва да бъде оставено без уважение поради липса на доказателства за материално затруднение, а при евентуално приемане на такова – да бъде присъден минимален размер на адвокатското възнаграждение съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и ниската фактическа и правна сложност на спора.

С молба с вх. № 21663/15.12.2025 г. от ответната страна чрез юрк. С., е поискала Съдът да спре производството по настоящото дело, като посочва основание отправено преюдициално запитване от Административен съд-Варна по въпрос: „Допуска ли принципът на равноправно третиране по чл.11 от Директива 2003/109/ЕО националната правна уредба, като чл.3, ал.5 от ЗСПД, която ограничава правото за семейни помощи за деца по чл.7, ал.1 от същия закон на постоянно пребиваващи в Република България граждани от други държави, когато получаването не е предвидено от друг закон или международен договор, по който Република България е страна, поради което считат, че следа делото да продължи след постановяване на отговор по дело С 375/2025г. на СЕС.

С протоколно определение от о.с.з. от 15.12.25г. Съдът е разпоредил препис от молбата да се връчи на жалбоподателя за становище в 7- дневен срок. В предоставения срок такова не е постъпило.

От Определение на Съда на Европейския съюз от 11 декември 2025 г., постановено по дело C-375/25 по описа на Съда, в състав десети състав, се установява, че производството е образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Варна с определение от 30 май 2025 г., постъпило в Съда на ЕС на 5 юни 2025 г., на основание чл. 267 ДФЕС. В акта си Съдът на Европейския съюз е приел да се произнесе с мотивирано определение по реда на чл. 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда. С определението преюдициалното запитване е оставено като недопустимо, като Съдът е изложил мотиви, свързани с несъответствие на акта за преюдициално запитване с изискванията на чл. 94 от Процедурния правилник.

Предвид на което, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, направено чрез процесуалния й представител юрк. С., за спиране на производството по адм. д № 2493/ 2025г.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 02.02.26 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните на посочените адреси.

ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.