Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 06.03.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично съдебно заседание на 05.03.2020 год.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното
от съдия Бишуров АНД № 4 по описа за 2020 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.Г. от гр.София,
ЕГН ********** против НП № 19-1006-003103 от 19.08.2019 год. на началник група
в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за нарушение на чл.58,
т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ и лишаване от
право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Релевираните в бланкетната жалба
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага подробни устни и писмени съображения за отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата - АНО, не се явява лично и не изпраща представител. Заедно с
административнонаказателната преписка изпраща писмено становище по съществото
на спора, с което иска НП да се потвърди.
Районният
съд провери основателността на жалбата, като съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното:
Жалбоподателят Г. е санкционирана с НП
за това, че на 16.09.2018 год., около 17.23 часа, на АМ „Тракия”, км 90, в
посока за гр.София, управлявала
собствения си л.a. „Рено Меган Сценик” с рег. № ***, в лентата за принудително
спиране на магистралата, без да е била налице повреда на ППС или наличие на
здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство.
Това било нарушение на чл.58, т.3 от
ЗДП, което не било констатирано лично от служители на ОД на МВР-Пазарджик,
включително и от актосъставителя – св.И.И.. Преди да бъде прието от страна на
контролните органи, че жалбоподателят Г. е извършила вмененото й нарушение, в СДВР-София
по електронен път бил подаден сигнал от гражданин с приложен снимков материал.
Въпросният гражданин бил очевидец на нарушението, както и на стотици други
подобни, извършени на същата дата и място от други водачи. Сигналът бил
изпратен от СДВР по компетентност в Сектор „ПП” при ОДМВР-Пазарджик. След
получаването на сигнала в ОД на МВР-Пазарджик била образувана полицейска
преписка, която била възложена за работа на св. П.Х.. Той установил
самоличността на собственика на процесното МПС – жалбоподателят Г.. След това
поискал от колегите си от 07 РУ МВР-София по делегация да снемат писмени
обяснения от собственика на МПС. Такива били снети от Г. на неустановена дата,
но преди 14.02.2019г., т.к. на тази дата снетите обяснения по делегация от Г.
били изпратени от София към ОДМВР-Пазарджик. В саморъчните си обяснения,
направени в типова бланка наименована „Сведение”, Д.Г. не отрекла, че на
процесните дата, час и място е управлявала горепосочения лек автомобил. Не
отрекла и това, че за кратко управлявала автомобила в аварийната лента на
магистралата.
По повод на всичко това било възложена
на св.И. да състави против Г. АУАН за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП. Актът
бил съставен в отсъствие на възприетия като нарушител, без същият да бил канен
преди това да се яви за съставянето му. В акта като свидетели на неговото
съставяне били вписани разпитаните като свидетели в настоящото производство – П.Х.
и Г.В.. След съставянето на АУАН същият
бил изпратен по делегация в 07 РУ МВР-София за връчването му на лицето. Актът бил
предявен и връчен на Г. на 19.07.2019 година. След връщане на акта св.И.
окомплектовал преписката и я изпратил на АНО.
Въз основа на съставения акт било
издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 01.11.2019
год., а жалбата против НП била подадена директно в ПзРС по пощата на 06.11.2019
год. При това положение въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо правен интерес да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваното НП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя - св.И., а също от тези на свидетелите Х., В. и Р., както и от
кратките обяснения на жалбоподателя Г..
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна.
Съображенията са следните:
Не е спорно по делото, доколкото по
същество не се оспорва и с подадената въззивна жалба, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят Г. е управлявала процесното МПС в лентата за
принудително спиране. От събраните по делото доказателства и основно от
неопроверганите от никое друго доказателство по делото показания на св.И.Р., се
изясни несъмнено, че Г. е имала обективна причина за движение по тази лента,
доколкото са били налице обстоятелствата по чл.58, т.3 от ЗДП, даващи право за
движение по нея, респ. дерогиращи забраната, въведена с посочената правна норма.
Св.Р. бе категорична, че през мес.
септември 2019г. двете работели в една фирма, като един ден в този месец Г. й
споделила, че докато шофирала по магистралата й станало лошо, след което
поискала два дни отпуск и по този начин се провали тяхно планирано пътуване до
гр.Пловдив. Р. разказа и за това, че в този период Г. била изключително
изтощена от работа, в недобро здравословно състояние и вземала лекарства.
Разказа също, че през 2019г. Г. й се обадила по телефона, като й споделила, че
през мес. септември 2018г., когато й била казала, че й станало лошо по време на
шофиране по магистралата, била заснета и сега била на път да остане без
шофьорска книжка.
Само това е достатъчно да се отмени НП,
т.к. стана несъмнено ясно от неопроверганите показания на Р., че жалбоподателят
Г. е имала правомерно поведение, респ. обективна причина да се движи в
аварийната лента - здравословен проблем у водача на превозното средство.
Отделно от това обаче са налице и други
основания за отмяна на обжалваното НП, т.к. съдът констатира, че в хода на АНП
са били допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, драстично накърняващи
правото на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване.
На първо място следва да се отбележи, че
според настоящия съдебен състав, при започването на административнонаказателното
производство е било допуснато СПН, което е достатъчно и самостоятелно основание
за отмяна на НП. Това е така, защото АУАН е съставен в драстично нарушение на
чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на
свидетели-очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото
установяване. Изключение от това
изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано,
че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта.
В конкретния казус се установи
безспорно, че актосъставителят и неговите колеги, вписани като свидетели в акта,
не са били свидетели на извършване на нарушението, нито на неговото
установяване. Установи се категорично от показанията на св.Х., както и от
приетите като писмени доказателства по делото – кореспонденция между СДВР-София
и ОДМВР-Пазарджик, че сигнал/сведения за пътно нарушение е било изпратено по
електронен път по гореописания начин, както и че единственият пряк свидетел–очевидец
на нарушението е било лицето, което е подало сигнала. Същото се е
идентифицирало в подадения сигнал с трите си имена, адрес и телефон за връзка с
него. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и
да впише като свидетел в него не неговите колеги, а свидетелят-очевидец. Вместо
това обаче той е вписал като свидетели в акта своите колеги без да са били
налице условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Нещо повече, дори не е посочил в какво
качество ги вписва като свидетели, т.е. дали на извършване или на установяване
на нарушението, или пък в качеството на „двама други свидетели” по смисъла на
чл.40 ал.3 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната
норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е предпоставка за
гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина и по никакъв
начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно определени от закона
случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства – в
случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото производство обаче
актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в
разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Още повече, че в НП не са
били посочени, нито дори загатнати доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението, т. е. в него липсва задължителен реквизит по чл.57
ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН, с което още повече е накърнено правото на
защита.
Следващото СПН се изразява в това, че
според показанията на актосътавителя стана категорично ясно, че АУАН е бил
съставен на 04.05.2019г. в отсъствие на нарушителя Г., но без тя да е била
канена изрично да се яви пред компетентния орган за това действие – съставяне,
предявяване и връчване на акт за нарушение. Това пък следва от отразеното в
акта, а именно, че е бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя на 19.07.2019г.,
а св.Х. поясни, че бил изпратен за връчване по делегация в 07 РУ МВР-София. Това
е поредното драстично процесуално нарушение, т.к. са били нарушени
императивните правила на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в
ал.1 предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение от
това правило се намира в хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност
АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя само, когато не може да бъде
намерен или след надлежна покана не се
яви за съставянето на акта. Това изключение обаче в конкретния казус не е било
налице.
Обстоятелството, че в крайна сметка
АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото съдържание не
санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно
административнонаказателния процес е строго формален и неговото начало се
поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е
актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието
спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира
изтичането на сроковете, следва със своя акт да прекрати
административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере
данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е
длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление
на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг
повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в
определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в
хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се
допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще създаде
предпоставки за административен произвол, т.к. ще бъде възможно
актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в
отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца
от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от
извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за
предявяване на акта.
Всичко това е достатъчно за отмяна на
атакуваното НП.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно - в хода на
съдебното производство в последното съдебно заседание, от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид
изхода на делото – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3
от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото списък
на разноските и извлечението от банковата сметка на адв.Г. се установява, че е
било договорено и изплатено от Г. адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв.
(триста и двадесет лева).
При това положение ОД на МВР Пазарджик
следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски. Именно в тежест на посочената дирекция
следва да бъде възложено заплащането на разноските, доколкото тя има статут на
юридическо лице по смисъла на чл.37 ал.2 от ЗМВР, а Сектор „ПП”-Пазарджик,
чийто представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е
самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата областна дирекция.
Пазарджишкият районен съд в настоящият
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 19-1006-003103 от 19.08.2019 год. на началник група в Сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик, с което на Д.Д.Г. от гр.София, ЕГН ********** на
основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДП, за
нарушение на чл.58, т.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА
ОД МВР-Пазарджик да заплати на Д.Д.Г.
от гр.София, ЕГН ********** разноски в размер на 320 лв. /тиста и двадесет лева/
- адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: