РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Каварна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Й.ка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Е.ия Д. Панчева Гражданско дело №
20233240100243 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от С. Б. Ч., чрез
пълномощник адв. Т. Г. от ВАК, срещу Застрахователно дружество „Бул Инс“
АД с ЕИК *********, за осъждане на ответника да й заплати сумата от
15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ, вследствие на настъпило на **** г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2021 г. – датата на отказа на застрахователя
да изплати застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, до окончателното заплащане на обезщетението.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: На **** г. около 12.50 часа по път I-9, Км 46+916 на „Т“ образно
кръстовище за гр. Каварна, настъпило ПТП между лек автомобил с рег. №
**** ТХ марка „Форд“, модел „Фокус“, управляван от правоспособния водач
Н. Д. К., ЕГН **********, лек автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“, рег. №
****, управляван от правоспособния водач С.Н.С. и лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № **** управляван от правоспособния
водач В.К., гражданин на република Румъния.
Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с горепосоченото
1
ПТП ищцата е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в контузия на
главата и шията, ръбец от ръзкъсно контузна рана на меки черепни обвивки и
травматично фрактуриране на 15-ти и 16-ти зъб, както и психични
разстройства, представляващи телесни повреди. Във връзка с настъпилите
увреждания ищцата е постъпила в МБАЛ – „Света Ана“ АД, където след
извършения преглед и медицински интервенции била изписана за домашно
лечение.
Твърди се, че въпреки проведеното лечение и миналия период от време и
към настоящия момент ищцата продължавала да търпи болки и страдания от
получените увреждания. Често се оплаквала от болки в главата и шията,
изпитвала затруднение и болки при дъвчене, които й създават трудности в
бита и ежедневието. Освен това физическите травми били съпроводени с
психически такива. Ищцата често се оплаквала от лоши сънища, водещи до
безсъние. След инцидента изпитвала страх да се качва в превозни средства.
Твърди се, че отговорността за настъпилото ПТП е на водача на лек
автомобил с рег. № ****ТХ марка „Форд Фокус“, управляван от
правоспособния водач Н. Д. К.. Към датата на ПТП увреждащия автомобил е
имал валидна действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, полица № BG/02/120002984395, със срок на действие от
25.10.2020 г. до 24.10.2021 г., сключена със ЗД „Бул Инс“ АД, поради което
ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по
предявената искова претенция.
Ищцата твърди, че е предявила извънсъдебно претенция към
дружеството ответник по която била образувана щета № **********. С писмо
№ 8301/13.12.2021 г. ответникът уведомил ищцата, че няма основание да
заплати претендираното обезщетение.
С изложените мотиви ищцата предявява настоящата искова претенция с
искане да бъде постановено решение за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс“
АД, да й заплати сумата от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
търпени вследствие настъпилото на **** г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2021 г. – датата на отказа на застрахователя
да изплати застрахователно обезщетение за претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, до окончателното заплащане на обезщетението.
2
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител
депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
претенция по основание и размер.
Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП.
Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение
на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в
поведението на водача на МПС „Форд Фокус“. Твърди, че събитието е
случайно (чл. 15 НК) за водача на МПС, като за него не е била налице
обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва доводите на ищцата за допуснати от водача на МПС нарушения на
правилата за движение на ЗДвП. Твърди, че при липса на акт по чл. 300 от
ГПК, твърденията на ищцата за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане подлежат на пълно и главно доказване.
Твърди се, съпричиняване от страна на пострадалата С. Ч., която се е
возила в автомобила без поставен предпазен колан, с което си поведение е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Твърди се, че липсват доказателства по отношение на каквато и да е
причинно следствена връзка между твърдяната вина на застрахования и
механизма на ПТП, както и доказателства относно вината на водача на МПС
Форд Фокус, с рег. № ТХ **** ТХ.
Алтернативно се оспорва предявения иск и по размер, с твърдението, че
претендираната с исковата молба сума от 15 000,00 лв. е силно завишена и не
отговаря на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени исканията и доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
От приетите като доказателство по делото констативен протокол за ПТП
с пострадало лице № 04/**** г. по описа на РУ Каварна, мотивирана
резолюция № 22-0283-М000016/10.06.2022 г. на Началник РУ Каварна и
постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.11.2021 г.
на РУ Каварна, се установява, че на **** г. около 13:00 ч. в община Каварна,
на път първи клас № І-9 км. на Т образно кръстовище – км.46.916 Н. Д. К.
управлява собствения си лек автомобил Форд Фокус с рег. № ****ХТ, като не
съобразява поведението си с пътен знак Б2 „СТОП“ и не пропуска и блъска
3
движещия се по главен път І-9 в посока към гр. Шабла л.а. Фолксваген Пасат с
рег. № Т*15A**** управляван от румънския гражданин В.К. роден на
07.10.1966 г. В следствие на удара л.а. Фолксваген Пасат с рег. № Т*15A****
навлиза в платното за насрещно движение и се удря в движещ се в посока към
гр. Балчик л.а. БМВ 330Д, управляван от С.Н.С. с ЕГН **********. В резултат
на което е настъпило ПТП с ранен. Съставен е КП за ПТП с пострадали лица
№ 4/**** г. по описа на РУ Каварна. Образувано е ДП І 97/2021 г. по описа на
РУ Каварна, което е прекратено с постановление № 283000-195/17.01.2022 г.
на ТО Каварна.
Водачите са изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0082, като уреда е отчел 0 промила
алкохол. В протокола за ПТП е вписан, че С. Б. Ч. е пострадала от ПТП, като е
получила контузия на шията и главата.
Установява се от представения лист за преглед на пациент в спешно
отделение на МБАЛ Света Анна – Варна АД, че С. Б. Ч. е постъпила в
болничното заведение на **** г. в 17:30 ч., като самонасочила се и е
напуснала отделението на същата дата. В листа е вписана: „...Основна
диагноза: Контузия на шията и главата...Травма на S-прешлен от ПТП...ПТП -
пътник. Болка в шията. Контактна, адекватна...”
На **** г. е извършено рентгенологично изследване на Ч. в МБАЛ
Каварна /л.23-24 от делото/ с вписан резултат от специалист образна
диагностика д-р С. RO на шийни прешлени и череп. Б.О.
На 16.08.2021 г. ищцата С. Ч. е прегледана от лекар по дентална медицина
д-р Х.И. /л.23-24 от делото/, който е установил травматично фрактуриране на
зъби 15 и 16 вероятно причинено от силен удар по долната челюст и силно
хлопване на долните зъби в горните зъби. Липсват букалните туберкули на 15
и 16. Фрактурните повърхности са чисти и по тях няма следи от кариозен
процес. Дефектите са възстановими след съответното лечение. Виталитета на
зъбите 15 и 16 не е засегнат.
От представеното медицинско удостоверение № 137/2021 г. изд. от д-р.
Д.Д. – съдебен лекар гр. Добрич /л.25 от делото/, на 04.08.2021 г. е изготвена
консултация по желание на лицето С. Б. Ч., като съгласно обективираното във
фиш за спешна медицинска помощ с рег. № 3807/**** г. на СО на МБАЛ
„Св.Анна“ гр. Варна е установено, че Ч. е получила следните травматични
4
увреждания: контузия на шията и главата. Установените увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се
получат по време и начин, както сочи пострадалата. Установените
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На 13.08.2021 г. е изготвена втора съдебно медицинска консултация /л.26
от делото/, при която д-р Димитров е установил в дясно до срединната линия
на главата, ръбец от рана, успоредно на срединната линия с дължина 8 см.
Ръбецът е с розово белезникав цвят, разположен на нивото на околната кожа.
Въз основа на посочените данни доктора е дал заключение, че пострадалата Ч.
е получила следните травматични увреждания: ръбец от разкъсно контузна
рана на меки черепни обвивки. Установеното увреждане е резултат на удари с
или върху твърд, тъп предмет и би могло да се получи по време и начин, както
сочи пострадалата. Установеното травматично увреждане е обусловило
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза от вещото лица д-
р Д. Д., неоспорена от страните и приета от съда като компетентно изготвена.
От заключението на експерта се установява, че описаните в медицинска
документация травматични увреждания на С. Б. Ч. са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети реализирани в областта на главата, внезапно
сгъване, разгъване в областта на шийния отдел на гръбначния стълб. В своята
съвкупност всички описани травматични увреждания обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Травматични увреждания от
този вид обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици, като по отношение на
счупванията на короните следва да се проведе специализирано лечение от
дентален специалист. Описаните травматични увреждания са резултат на удар
реализиран в областта на главата, последващо внезапно сгъване, разгъване на
шийния отдел на гръбначния стълб, реално биха могли да бъдат получени
както с, така и без поставен предпазен колан. Няма данни пострадалата да е
страдала от съпътстващи заболявания.
Контузията на главата се изразява с установената разкъсно-контузна рана.
Налице е травма по окосмената част на главата, при която най-вероятно е
реализирано съприкосновение между горни и долни десни зъби, в резултат на
което се счупват части от кроните на пети и шести горни десни зъби.
5
След получаване на гореописаните травматични увреждания са налице
болки, затруднено движение на гръбначния стълб в шийния отдел, като реално
същите не са попречили Ч. да се самообслужва.
Няма данни пострадалата да е посетила и да е консултирана от психиатър.
По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно автотехническа
експертиза изготвена от вещото лица инж. Й. Л. М.. Съдът напълно
кредитира заключението на САТЕ като обективно, компетентно, всестранно и
пълно. Съгласно експертното становище по приетото заключение след анализ
на събраната техническа документация и оглед на място е установено, че
основна причина за настъпилото ПТП е поведението на водача на л.а. ,,Форд",
който е предприел маневра ляв завой, без да се убеди в намеренията и
скоростта на движение на л.а. ,,Фолксваген", движещ се със скорост над
допустимата, както за процесния пътен участък, а така също и за извънградско
движение, различно от автомагистрала.
Произшествие е настъпило на ****г., около 13.00 часа в община Каварна,
на път Първи Клас № 1-9, при ,,Т" образното кръстовище при км.46.916. Лек
автомобил ,,Форд Фокус комби - тъмен на цвят", с рег. № ****ХТ, при
несъобразяване от водачът му Н. Д. К., ЕГН **********, на разпоредбите на
знак ,,Б2" - ,,Стоп", навлиза в кръстовището с цел извършване на маневра ляв
завой към гр. Добрич, като не пропуска движещият се с предимство по
главния път посока към гр. Шабла л.а. ,,Фолксваген Пасат седан тъмен на
цвят", с рег. № Т*15A****, управляван от румънския гражданин В.К., със
скорост над ограничението за пътния участък. Вследствие на настъпилия удар
между двата автомобила, л.а. ,,Фолксваген" се отклонява и навлиза в
насрещната лента за движение като реализира удар с движещият се в нея
правомерно л.а. ,,БМВ 330Д комби тъмен на цвят", с рег. № 0РО1****
(полска), управляван от С.Н.С., пътуващ в посока гр. Балчик.
За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 4
от ****г., по описа на РУ Каварна, в който са описани пострадалите пътници в
л.а. ,,Фолксваген", л.а. ,,БМВ" и л.а. ,,Форд", настъпилите деформации по
автомобилите.
Установено е от вещото лице, че общата ширина на пътното платно е била
13 метра, от които лентата за движение на л.а. ,,БМВ" е била с ширина 5
метра, лентата за ляв завой в посока от гр. Шабла към гр. Каварна е била с
6
ширина 3.5 м, а лентата използвана от л.а. ,,Фолксваген" е била с ширина 4.5
метра.
Скоростта на движение на л.а. ,,Форд" е била ниска, но невъзможна за
конкретно изчисление, тъй като за сметка на високата скорост на движение на
л.а. ,,Фолксваген", л.а. ,,Форд" е бил избутан на значително разстояние в
посока обратна на желаната от него за пътуване.
Скоростта на движение на л.а .,,БМВ" е била около 60 км/ч, или по-ниска
към момента на ПТП, с оглед извършеното аварийно спиране в начален етап и
осъществено аварийно отместване в дясно засилено като резултат от удара с
л.а. ,,Фолксваген". При движение с 60 км/ч, опасната зона на водача на л.а.
,,БМВ" е била около - 41 метра, при отклонение на л.а. ,,Фолксваген" -
категорично напускане на лентата му за движение след първия удар на около
24 метра
Водачът на л.а. ,,Форд" е имал възможност да изчака и съобрази
скоростта на движение на л.а. ,,Фолксваген" спрямо общия трафик на
останалите автомобили, при наличната значителна видимост в правия пътен
участък.
Основния начален удар, преди настъпване на второстепенните
деформации е бил спрямо предна лява част на купето.
Средната скорост на движение на л.а. ,,БМВ" към момента на удара е била
около 60 км/ч. Водачът на л.а. ,,БМВ" е имал възможност да възприеме
създалата се опасна пътна ситуация между л.а. ,,Форд" и л.а. ,,Фолксваген", с
оглед на което е реагирал своевременно с отклоняване на автомобила в дясно
и предприемане на аварийно спиране, достигнало начален момент на
блокиране на колелата му.
Лекия автомобил „330Д" на марката ,,БМВ" е снабден заводски с
предпазни обезопасителни колани от триточков тип преминаване на ремъка за
всички места в автомобила, като категорично при предни места механизма е
допълнен с пиротехника за бързодействие на блокирането при удар.
Използването на работоспособни обезопасителни колани при фронтален удар
намалява многократно силата на удара изпитвана от пътника и не позволява
сближение на тялото с части и обекти от и в купето. Правилно поставен
обезопасителен колан намалява в голяма степен възможността за травми при
пътниците, при настъпване на фронтален удара, или същия с лека степен на
7
ексцентричност.
От техническа гледна точка няма данни, които категорично да сочат, че
пострадалата е била с правилно поставен изправен обезопасителен колан.
Нараняването на зъбите в дясно горе, в зоната след резец - първи зъб в
предната част, втори зъб, трети „кучешки", четвърти и едва спрямо 5 и 6 зъб,
показва, че удара следва да е бил страничен спрямо бузата. Подобни удари се
осъществяват с и без колан спрямо вътрешността на вратата, предна или
централна колонка, но в приложената медицинска документация вещото не е
установило описано нараняване на дясната буза или скула, от където и с оглед
механизма на ПТП, няма технически данни с оглед които да се заключи, че
счупването на коронките е предизвикано при придвижване на тялото с
поставен обезопасителен колан.
Във връзка с подадена от ищцата молба за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, на 13.12.2021 г. адв. Стоян Стоянов, в качеството му на
представляващ С. Ч. е уведомен от ЗД „Бул Инс“ АД, че във връзка с
настъпило застрахователно събитие по застрахователна полица №
BG/02/120002984395 и заведена щета № ********** – ПТП на **** г., няма
основание за удовлетворяване претенциите на ищцата, т.к. с представените
документи не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на
застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП, което е абсолютна
предпоставка за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“
Не е спорно между страните, а и от представената застрахователна
полица № BG/02/120002984395/25.10.2020 г., се установява, че към датата на
ПТП – **** г. е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
„Форд Фокус“, с рег. № ****ХТ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от К3.
Искът е допустим, като в тази връзка следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ се съдържа абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В
8
тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В
случая страните не спорят, че ищцата е отправила извънсъдебна претенция за
изплащане на обезщетение, а ответникът с писмо рег. № НЩ-8301/13.12.2021
г. е отказал да изплати такова.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, покрил риска "гражданска отговорност" на делинквента.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който
включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина,
настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното,
виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана
като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение
и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.
2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от
ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на
законовата презумпция от страна на ответника.
В случая страните не спорят относно факта на настъпване на
произшествието на **** г. на главен път І-9, на Т образно кръстовище за гр.
Каварна, както и че гражданската отговорност на виновния за ПТП водач е
застрахована при ответника.
Механизмът на настъпилото ПТП е описан в изготвения от служителите
на МВР констативен протокол, който представлява официален документ с
материална доказателствена сила относно извършените пред длъжностното
лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК), както и от заключението
на САТЕ. От Протокола за ПТП и САТЕ се установява и при какви
обстоятелства е настъпило ПТП, а именно - водачът на л. а. м. "Форд Фокус"
9
не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Стоп“ и не е пропуснал
движещия си по главен път І-9 л.а. Фолксваген Пасат, който в следствие на
удара навлиза в платното за насрещно движение и се удря в движещия се в
посока гр. Балчик л.а. БМВ 330Д управляван от С.Н.С.. Така установеното
показва, че водачът на увреждащия автомобил не е спазил правилото
регламентирано в чл. 50 ал. 1 ЗДвП - на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
Поради изложените съображения, съдът намира, че настъпилото
произшествие е в резултат на неспазването на правилата за движение по
пътищата от страна на водача на лекия автомобил "Форд Фокус" и
непропускането на превозните средства, които са се движат по пътя с
предимство, поради което и се доказва, че произшествието е в резултат от
виновното противоправно поведението на водача на увреждащия автомобил.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на
пълномощника на ответното дружество за съпричиняване на вредата, тъй като
ищцата била без поставен обезопасителен колан. Наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
настъпването му или го е улеснил. В случая в производството по предявения
иск от анализираните по-горе доказателства се установи, че вредите са
причинени единствено в резултат от противоправното поведение на водача на
л.а. „Форд Фокус“, който при управление на автомобила, не е пропуснал
движещият се на път с предимство лек автомобил и с това е станал причина за
възникване на ПТП, в резултат на което е пострадала ищцата. Липсват каквито
и да било данни по делото за действия на пострадалата, които да са улеснили
настъпването на противоправния резултат.
Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната
сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на
абсолютното субективно право – здравето й – обект на правото на лична
/физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ. Здравето е такова
състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка
10
физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи.
Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от
медицинското му състояние към момента на увреждането.
В настоящото производство от събраните писмени доказателства както и
заключението по изслушаната съдебно-медицинска експертиза съдът приема
за доказано, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на настъпилото произшествие изразяващи се в
травматично увреждане контузия на шията и главата, обусловили
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението на
вещото лице травматичните увреждания от този вид отзвучават в рамките на
2-3 седмици.
По делото не бяха ангажирани достатъчно доказателства от които да се
направи извод, че установените на 13.08.2021 г. /петнадесет дни след ПТП/ и
на 16.08.2021 г. /19 дни след ПТП/ травматични увреждания – ръбец от
разкъсно контузна рана на меки черепни обвивки и травматично
фрактуриране на зъби 15 и 16, са причинени в резултат на процесното ПТП.
Посочените увреждания не са съобщени от пострадалата и не са констатирани
при извършените прегледи – рентгенологично изследване в МБАЛ Каварна и
при прегледа в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“ Варна. Ищцата не
ангажира и доказателства във връзка с твърденията и исканията си за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
изживените в последствие стрес и душевен дискомфорт.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Трайна и последователна е съдебната практика с
позоваване и на ППВС № 4/68 на ВС, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
11
справедливост да присъди за неимуществени вреди. В случая се касае за жена,
която към момента на ПТП е била на възраст 40 години. Вследствие на
настъпилия инцидент здравето й е увредено за период от около три седмици.
Преценявайки вида и характера на претърпените неимуществени вреди,
интензитета им и периода на проявление, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените вреди е в размер на 1000,00 лв., до който размер
искът като доказан следва да бъде уважен. До пълно предявения размер от
15000,00 лв., като неоснователен и недоказан искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането на ищеца за присъждане на законна лихва,
следва да се посочи, че въз основа на депозирана от ищцата молба за
присъждане на застрахователно обезщетение, при ответника е образувана
застрахователна преписка. В тази връзка в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ е
посочено, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1./ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2./ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. В настоящия случай поисканата законна лихва, считано от 13.12.2021 г. –
датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищцата, до окончателното й изплащане е
основателно и следва да бъде уважено.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по
делото.
Ищцата е била освободен от внасяне на държавна такса и разноски в
производството, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което не е направила
такива, но същата е защитавана безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗА от адвокат Т. Василев Г. /договор за правна защита и съдействие – л. 296 от
делото/. Адвокат Г. отправя искане до съда да му се присъди адвокатско
възнаграждение, като по това искане съдът намира следното:
Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв. когато адвокатът е оказал безплатна правна
помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой
роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение
12
по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на
адвоката възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на
Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За целта на общо основание
адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди възнаграждение,
което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на
неговия доверител. По делото такова искане е отправено.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато по отношение на представляваната от него страна
са налице общите предпоставки на чл. 78 ГПК, т. е. решението е благоприятно
за нея, без да е нужно непременно да са й присъдени разноски с решението.
Не е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна
правна помощ, като е достатъчно позоваване на това обстоятелство.
С оглед посочените по-горе съображения и като взе предвид фактическа и
правна сложност на делото, проведените съдебни заседание и извършените
процесуални действия от представителя, както и размера на исковата
претенция, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в
полза на адв. Г. се дължи възнаграждение в размер от 800,00 лв., платимо от
ответника. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да се
разглежда, доколкото не е на лице хипотеза на договорено между ищеца и
адвоката, осъществяващ защитата и заплатено от ищеца възнаграждение за
един адвокат.
Ищцата дължи разноски на ответното дружество, съобразно отхвърлената
част на иска. Ответникът претендира разноски в общ размер на 2560,00 лв.
/2160,00 лв. - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 400,00 лв. платени
възнаграждения за вещи лица/. Процесуалният представител на ищцата е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът намира направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно по следните съображения: Съдът не е обвързан от минималните
размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при
определяне на възнаграждението по предявения иск, а е свободен да определи
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
13
В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи, в
проведените съдебни заседания ответникът не е представляван от адвокат, а са
депозирани еднотипни писмени становища, събрани са само писмени
доказателства, както и съществува съдебна практика, в която са изяснени
спорните правни въпроси. Съдът счита, че адвокатско възнаграждение
съответно на посочените критерии се явява такова в размер на 960,00 лв. с вкл.
ДДС, поради което претендираното адвокатско възнаграждение от ответника
следва да се редуцира до този размер. Така съобразно отхвърлената част на
иска ищцата дължи разноски в общ размер на 1269,33 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд - Каварна държавна такса в размер на 50,00 лева и 300,00 лв.,
възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на съда.
Така мотивиран, Каварнески районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С. Б. Ч., ЕГН
**********, с адрес гр. Каварна, ул. „****“ № 7 и съдебен адрес: гр. Варна,
ул. „****“ № 32, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 1000,00 лв.
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило застрахователно събитие пътно-транспортно
произшествие на **** г. в гр. Каварна, в резултат на противоправното виновно
поведение на Н. Д. К. водач на л. а. с рег. № ТХ **** ХТ, чиято гражданска
отговорност била застрахована от ответното застрахователно дружество,
ведно със законната лихва от 13.12.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер
от 1000,00 лева, до пълния предявен размер от 15000,00 лева.
ОСЪЖДА С. Б. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****“ № 7,
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1269,33 лв. /хиляда двеста шестдесет и девет лева и тридесет и
три стотинки/ - разноски по делото, както и 5,00 лв. в случай на издаване на
един изпълнителен лист.
14
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс
Баучер“ № 87, да заплати на адв. Т. В. Г. – АК Варна, с адрес гр. Варна, ул.
**** № 32, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/ – разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство, както и 5,00 лв. в случай на
издаване на един изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Каварна сумата от
350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща държавна такса за
производството и разноски за съдебни експертизи, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, както и 5,00 лв. в случай на издаване на един изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
15