Решение по дело №7292/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на  двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА                                        

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 7292 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

        С решение от 11.03.2019 г. по гр.д. №33034/17 г., СРС, ГО, 82 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „У.Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 536.42 лв. - получена от ответника при начална липса на основание сума, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12233/2017 г. по описа на СРС, 82 състав.

ОСЪЖДА „У.Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал.8 вр.ал.3 ГПК на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

           Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Излага съображения,че са оспорили наличието на открита банкова сметка ***,по която да е вложена дължимата сума по закритата банкова сметка,***.Таксата за закриване на сметката от 20 лв.  не е дължима,не са искали услугата закриване на сметка.Към настоящия момент дружеството не е получило дължимата се сума и няма открита в негова полза сметка,признанието на иска банката е направила с отговора на исковата молба.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважи исковата претенция . С въззивната жалба  се претендират разноски.

          По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

            Първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

           Въззивникът твърди, че неправилно съдът е приел, че е открита сметка на името на „У.Р.“ ЕООД.  От представените извлечения се установява, че такава сметка е открита. В проведеното съдебно заседание пред първата инстанция ищецът не е оспорил представените извлечения. Несъстоятелно е твърдението на въззивника, че не е посочен номер на банкова сметка, *** ***, доказващи съществуването на такава специална сметка. Видно от представеното извлечение, неоспорено пред първата инстанция, сумата е внесена в специална сметка „Разни други разчети с клиенти“ с Аналитичен номер 4598 100 ********* 885 916 8. Посочената сметка дава конкретна информация за титуляра и наличните суми. Непосочването на IВАN не променя собствеността на средствата. От извлечението е ясно, че титуляр на сметката е „У.Р.“ ЕООД, че средствата са на разположение на дружеството, а не на банката.

        Въззивникът твърди, че банката е следвало да открие сметка в друга банка, а „не сам при себе си“. Това възражение  се прави за първи път с жалбата. Въззивникът се аргументира с това, че „защото изпълнението пак би зависело от волята на кредитора“. След откриване на специалната сметка с титуляр „У.Р.“ ЕООД  нищо не зависи от волята на банката, тя няма как да оперира със средствата по сметката, открита на името на „У.Р.“ ЕООД. Единствено по нареждане на законния представител на дружеството е възможно да се извърши разпореждане със средствата по сметката, в този смисъл са и мотивите на обжалваното решение.

 

               От събраните пред първа инстанция доказателства  се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение по договор за банково обслужване, към което намират приложение Общите условия, че на основание т. VI. 1.2. банката правомерно е упражнила правото си да прекрати възникналото облигационно отношение и е закрила банковата сметка на „У.Р.“ ЕООД. Ищецът-въззивник е уведомен за закриването на банковата сметка и е поканен да се разпореди с наличната сума и правилно решаващият съд е приел, че за него не е имало никаква пречка да поиска физическото й предаване, с което би предоставил необходимото съдействие за изпълнение задължението на банката и като не е предприел никакви действия е изпаднал в забава. Съгласно чл. 95 от ЗЗД кредиторът може да изпадне в забава в два случая - когато не оказва необходимото съдействие или когато неоправдано не приема престация. Още с уведомлението от 12.08.2016 г., с което банката е уведомила „У.Р.“ ЕООД, че банковата сметка ще бъде закрита, е известила клиента, че в 30 -дневен срок следва да предприеме необходимите действия за разпореждане с наличните средства. До датата на закриване на сметката представител на „У.Р.“ ЕООД не се е явил в офиса на банката, за да получи сумата, с което не е оказал кредиторово съдействие. Задължението за връщане на вложените суми е търсимо, поради което потребителят на платежната услуга следва да осигури кредиторовото си съдействие като лично или чрез представител отиде на мястото по адреса на банката. От събраните по делото доказателства се установява, че такова съдействие не е оказано.

Правилно решаващият съд е приел, че банката се е освободила от задължението си на основание чл. 97, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД като е вложила сумата от закритата сметка в специална сметка с титуляр „У.Р.“ ЕООД.

Обоснован е изводът на съда, че банката не е в забава, тъй като не е оказано необходимото съдействие от страна на ищеца-въззивник. Процесната сума е вложена за пазене в банката по местоизпълнението в специална сметка с титуляр „У.Р.“ ЕООД, по която банката може да изпълни единствено нареждане за плащане/превод от законния представител или упълномощено лице на дружеството.

          Правилно първоинстанционният съд, като е разгледал всички доказателства в тяхната съвкупност е стигнал до обоснования извод, че не се установява банката да е удържала процесната сума в своя полза и съответно не дължи нейното връщане, че не е осъществен сложния фактически състав на чл. 55, ал.1 , пр. 1 ЗЗД, на който се основава исковата претенция.

         Въззивникът твърди, че банката не е доказала, че е било налице основание да присвои или удържи на дружеството-въззивник сумата от 20 лева. Въззивникът твърди, че след като дружеството не е поискало услугата закриване на банкова сметка, ***. В неоспорената от ищеца-въззивник Тарифа никъде и никоя такса не се поставя в зависимост от това по чие искане се извършва дадена банкова операция. След изтичане на посочения в уведомление от 12.08.2016 г. срок Договор за банково обслужване чрез бизнес пакет е прекратен и съответно се закрива и банковата сметка на клиента и за банката е възникнало правото да удържи сумата от 20 лв., представляща такса за закриване на сметка съгласно действащата към този момент тарифа. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно раздел I. А т. 12 от приетата по делото като доказателство “Тарифата за таксите и комисионите, които Ю.Б. АД прилага по извършвани услуги на клиенти - юридически лица, еднолични търговци, дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства”, се дължи такса в размер на 20 лв., тъй като в нея не се съдържа разграничение относно дължимостта на въпросната такса в зависимост от това по чия инициатива се извършва закриването на сметката.

Въззивникът се позовава и на разпоредбата на чл. 66 ЗЗД, съгласно която кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, твърдейки, че след като е удържана таксата за закриване на сметка от 20 лв., дори банката да е изпълнила чрез заместващия способ на чл. 97 ЗЗД, е изпълнено частично, с което е налице неизпълнение, тъй като частичното изпълнение е приравнено на пълно неизпълнение. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 66 ЗЗД е диспозитивна и кредиторът може, ако поиска да приеме частичното изпълнение, като задължението на длъжника се погасява в рамките на изпълнената част, а за неизпълнената част длъжникът изпада в забава. Освен това изпълнението на части е допустимо, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора.

          Неоснователно е и твърдението на ищеца-въззивник, че банката е станала причина за завеждане на делото . Твърденията на ищеца-въззивник, че до завеждане на иска банката не е уведомила дружеството даже за готовност да върне сумата, че уведомленията са изпратени след завеждане на иска противоречат на приетите по делото доказателства. Още с уведомлението за предстоящото закриване на сметка клиентът е поканен да се яви и да получи сумата от сметката, която ще се закрива. Неоснователно е твърдението на ищеца-въззивник, че банката е направила признание на иска с отговора на исковата молба. Никъде в отговора не се съдържа признание на иска.

           Предвид изложеното, при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.

            Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

            На въззивемата страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение,които съдът определя на 100 лв.

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                   Р   Е   Ш   И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2019 г. по гр.д. №33034/17 г., СРС, ГО, 82 с-в .

      ОСЪЖДА „У.Р.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 78, ал.8 вр.ал.3 ГПК на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****** сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

                 РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.

          

                                                                          ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

 

                                                                                                                2 .