О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2019 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
29.05. 2019
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 2533 2018
дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от С.В.Х., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Рила, ул. „Христо Смирненски” № 5, представлявана от В.Д.А. - председател на УС на кооперацията.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК обявява на страните следния проект за доклад по делото съобразно разпоредбата на чл. 146 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:
Ищецът твърди, че в ответната кооперация бил многократно избиран и преизбиран за председател на същата - от 25.03.1997г. до 30.03.2017г., на която дата с решение на Общото събрание на кооперацията бил освободен от заеманата длъжност. Твърди, че първоначално осъществявал функциите си като председател по трудово правоотношение. На 01.05.2014г. придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № 4 от 29.04.2014г. на Председателя на управителния съвет на РПК „Рила” на основание чл. 328, ал.1, т. 10 от КТ , считано от 01.05.2014г., на която дата в изпълнение на Решение № 8 от Протокол от 29.04.2014г. на УС на кооперацията сключил договор за управление с ответната кооперация. Твърди, че с договора за управление на основание чл. 31, ал. 2, т. 12 от Устава му било определено месечно възнаграждение в размер на 640, 00 лева, а на 30.03.2017г. с Решение на Общото събрание на кооперацията бил освободен от длъжността „председател”. Твърди, че до датата на освобождаване от длъжността „председател” ответната кооперация не му платила полагащото му се възнаграждение за периода м. 12.2016г. до м. 03.2017г. включително - по 640, 00 лева за всеки месец. Преди депозиране на настоящата искова молба отправил искане до ответната кооперация за доброволно изплащане, каквото не настъпило, а с Решение № 11 от проведено заседание на 27.02.2018г. на ОС на ответника, същото е дало правомощия на председателя сключване на спогодба за разсрочено плащане на възнагражденията му за исковия период, което решение твърди, че до момента не е изпълнено, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 2 560 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за управление, сключен между страните за периода м. 12.2016г. до м. 03.2017г. включително - по 640, 00 лева за всеки месец, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответната кооперация, както е и предявен насрещен иск срещу ищеца по първоначалния такъв.
В отговора на
исковата молба ответникът признава факта, че за исковия период възнаграждение на
ищеца не е изплатено, но намира претенцията за неоснователна, като твърди, че върху
определеното от УС възнаграждение на председателя, съгласно КСО се правят
удръжки за осигурителни вноски, както и данък съгласно ЗДДФЛ- Осигурителните
вноски и данъка са внесени и след приспадането им нетната сума за получаване е
около 510, 00 лв. месечно, а не по 640, 00 лв., а на следващо място, както се
сочи в исковата молба към 2014 г., ищецът е бил председател на кооперацията,
избиран с решения на Общото събрание проведени за периода 25.03.1997 г. -
30.03.2017 г., а съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за
кооперациите председателят се избира измежду членовете на кооперацията за срок
от четири години, той е председател и на управителния съвет и участва в
неговата работа с равен глас, като твърди, че между страните не е съществувало
трудово правоотношение нито преди 2014г., нито след това по изложените в
отговора на исковата молба мотиви, при което счита, че предявеният иск е
частично основателен за сумите след приспадане на осигурителните вноски и данък
върху определеното от УС възнаграждение. Твърди, че въпреки, че между
кооперацията и председателя отношенията са уредени с договор за управление,
върху определеното от УС възнаграждение, председателят е получавал и друго
такова полагащо се единствено на лицата заемащи длъжности по трудово
правоотношение, а именно: допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит - за периода 01.05.2014 г. до 30.11.2016 г. ищецът е
получил общо сумата в размер на 5 237, 76 лв., като допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като сочи, че ищецът
сам на себе си е определил за заплащане към определеното от УС възнаграждение и
сумата от по 168, 90 лв., като ДТВПТСПО. Твърди, че поради липса на трудово
правоотношение, ищецът не е имал право да получи възнаграждения на основание
разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и сумите в общ размер на 5 237, 76 лв. са получени от ищеца
без правно основание за периода 01.05.2014 г. до 30.11.2016 г. съгласно чл. 55,
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, предвид
което предявява насрещен иск срещу ищеца по първоначалния такъв С.В.Х. за сумата от 5 237, 76 лв., която той е получил
за периода 01.05.2014 г. до 30.11.2016 г. като допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит без да е имало
изначално основание за това.
В срока за отговор на предявения насрещен иск, ответникът по него не е депозирал такъв.
2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:
Предявени са искове с правно основание чл. 60 от ЗК и чл. 86 от ЗЗД.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават: ответникът по първоначалния иск признава факта на не плащане на претендирана от ищеца сума в размер на 2 560, лева.
4. Общоизвестни и служебно
известни на съда факти, свързани с
предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са
налице.
5. Разпределение на
доказателствената тежест:
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът по първоначалния иск следва да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за управление между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Ответникът по първоначалния иск от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Ищецът по насрещния иск следва да
докаже, че на ответника е платил сумата от 5 237, 76 лева без основание т.е. че към настоящия момент
ответникът следва да върне тази сума, тъй като не му се дължи. Достатъчно е
само да твърди, че ответникът не му е върнал процесната сума.
Ответникът по насрещния иск следва да докаже всички твърдени обстоятелства, от които черпи за себе си изгодни правни последици - в частност следва да докаже, че към момента е налице основанието за получаване на сумата или че е върнал процесната сума на ищеца, както и своите възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от
страните процесуално поведение на страните, съдът обявява на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на страните, че не са
налице обстоятелства, за които да не сочат доказателства.
Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора по нея документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство, да се задължи ответникът по първоначалния иск на основание чл. 190 ГПК да представи в първото по делото открито съдебно заседание документите, посочени в исковата молба, както и да се допусне и назначи съдебно – счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от двете страни в исковата молба и отговора по нея въпроси.
На основание гореизложеното и чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.06.2019г. от 10, 30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ДОПУСКА събирането на приложените към исковата молба и отговора по нея документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника по първоначалния иск да представи в първото по делото открито съдебно заседание документите, посочени в исковата молба по първоначалния иск, като му указва, че не представянето им в указания срок, ще се преценява от съда по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Георги Вълев, което след запознаване с материалите по делото и извършване на нужните му справки в счетоводството на ответника по първоначалния иск да отговори на поставените от двете страни в исковата молба и отговора по нея въпроси, след внасяне на първоначално определен депозит от по 70, 00 от двете страни в тридневен срок от получаване на съобщението.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение,
насочва ги към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора и им
разяснява, че при постигане на съдебно споразумение, дължимите държавни такси
се заплащат в половин размер, като за постигане на такова следва да се явят
лично в съдебно заседание, споразумението има значение на влязло в сила съдебно решение, разноските
по производството и по спогодбата остават за страните така, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: