№ 1320
гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Г. Гатев Административно
наказателно дело № 20245220201144 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. П. – редовно призован, явява се лично и с адв. Г.
Стоименова - Царска надлежно упълномощена.
Ответникът по жалбата В. Б. – редовно призован, явява се лично.
Свидетелят А. С. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва изискана и постъпила преписка ЗМ № 745/2024 г. по о
писа на РУ – Пазарджик.
АДВ. ЦАРСКА – Да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА Б. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
АДВ. ЦАРСКА – Поддържам жалбата по съображения подробни
посочени в жалбата. Поддържам и направените доказателствениени искания.
Водим допуснатите свидетели.
ОТВЕТНИКЪТ Б. – Поддържам това, което сме написали в докладната
и в заповедта за задържане. Целият случай е описан в докладната.
1
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
А. Н. С. – роден на ... в Пазарджик г., живущ в гр. Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, без родство, с висше образование,
работещ.
Й.Н.Т. – роден на ... в гр. Г.Д., живущ в гр. С., българин, български
гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, работещ. Аз съм зет на
Д. П..
В.Д.Т. – родена на .... в гр. Пазарджик, живуща в гр. С., българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше образование, работеща.
Дъщеря съм на Д. П..
Г.П.К. – роден на ... в гр. Пазарджик, живущ в с. Ц., българин, български
гражданин, неженен, неосъждан, работещ, със средно образование, без
родство.
Н.Г.Ц. – родена на ... в гр. С., живуща в гр. С., българка, българска
гражданка, омъжена, неосъждана, пенсионер, с висше образование, без
родство.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Разясниха се правата на свидетелите по чл. 122, във връзка с чл. 121 и чл.
119 от НПК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала с
изключение на свидетеля А. С..
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ А. С. – Бяхме на
работа по селата в определен час и бяхме по това време в с. Ц.. Не си
спомням датата. Бяхме с колегата – В. Б.. Беше около 20,00-21,00 часа.
Работата ни е да спираме автомобили и да проверяваме с дрегер за алкохол.
Това беше СПО да проверяваме за алкохол, за наркотици. По принцип аз стоя
вътре в колата и подготвям дрегера, пиша докладните. Колегата спря
автомобила – баничарка, не си спомням колата. Аз подготвям дрегера, вратите
са отворени и видях, че стана нещо като бутане много бързо между
проверявания водач и колегата. Колегата беше до вратата и той с излизането
го удари с вратата. Аз държа и документи и дрегера и видях едно тропане и
избутване. Водачът беше явно агресивен, чух че му каза „аз си тръгвам не ме
интересува, какъв си ти, ставай се махай“ и тръгна. Аз вече бях излезнал
2
отвън от колата, оставих всичко вътре и излезнах от колата. Д. вече беше
срещу мен и яростно и енергично да тръгва нанякъде да заминава. Колегата
мисля, че в ръцете имаше някакви работи - книги или палки. Той беше малко
по-назад и аз хванах жалбоподателя за ръката да го спрем и тогава ми
замириса на алкохол и затова беше и агресивен. В момента, в който го хващам
за ръката, дойде и колегата. Той започна да се тръшка, бутнахме го на земята
да му сложим белезници, за да можем да го установим кой е. Сложихме му
белезниците.Той отказа проба за алкохол. Обикновено такива които са на
границите около 50 г. правят такива сцени да спечелят време, първата проба я
даде след час и нещо и беше паднала на 0,25, но 100 % е била 0,50 преди един
час. Докато му слагаме белезниците той падна на земята някак си настрани.
След това му казахме, че трябва да даде проба за алкохол, но той отказваше,
като каза, че няма да даде проба. Колегата по телефона или по радиостанция
докладва на командира и на другите колеги, защото беше агресивен и те
казаха, че ще дойдат и казаха да изчакаме до тяхното идване. Закарахме го в
болницата на преглед да каже доктора съС.ието му и да го прегледат, да каже
има ли оплаквания, може ли да понесе задържането. Закарахме го в МБАЛ –
Пазарджик и там беше прегледан. Докторът каза, че е годен, той и пред нас
каза, че няма оплаквания, няма наранявания, то така и е записано сигурно. От
там го караме в районното, после пуснахме заповед за задържане и каквато е
процедурата по задържане. Ясен спомен за спирането на автомобила нямам,
колегата беше на пътя с палката и с жилетката. Колегата ми каза „идва една
кола отсреща“ и тръгна към главния път да я спира с палката. Патрулката стои
в улицата, да кажем около 4 или 5 метра от мен беше спряна колата. Така
преценявам. Да, чух много добре, че му поиска колегата документите.
Колегата му се представи и поиска документите за проверка на автомобила и
на водача. Аз съм вътре в автомобила и чувам разговора и от 10 метра ще го
чувам, защото внимавам да го чуя - на мен това ми е работата да слушам.
Вътре има дрегери, документи, вратите са отворени и пиша вътре в колата.
Чух, че водачът му отговори „гледай си работата, ставай се махай“ - от тези
работи му каза. Спомням си, че основата на разговора е, че той му искаше
документите, водачът каза „нямам документи и няма да ти дам нищо“.
Водачът на автомобила остана в неговия автомобил няколко секунди 20-30
секунди от момента на спирането. Не съм обърнал внимание дали се бави или
да търси нещо в автомобила. Аз това го определих, като неизпълнение на
3
полицейско разпореждане, като колегата му казва „дайте документите“,
водачът казва - нямам документи“. Аз чувам, че не иска да си даде
документите. През това време никой не е минавал и никой не е разговарял с
нас. Камерата беше включена отпред на служебния автомобил, която
впоследствие използвахме като боди камера, защото на боди камерата и
трябва време да зареди и да се включи. Имаше включена камерата на
автомобила отпред. Аз дръпнах в ръцете си камерата от автомобила и стана
боди камера, защото аз я дръпнах да стои с мен и да снимам. Имахме боди
камера до едно време. Нямахме в този момент включени лични боди камери.
На личния телефон имам малко запис, защото видях, че става проблем.
Водачът на автомобила беше облечен с бяла тениска, с къси гащи и
миришеше много лошо на алкохол и изглеждаше като неадекватен. Аз
излезнах пред автомобила и водачът на автомобила се указа срещу мен с цел
да продължи там накъдето е тръгнал. Водачът минава през колегата и се
насочва да мине и през мен и да си отива някъде. Колегата тръгна по него, но
ръцете му бяха заети с палка и фенери и докато го хванах за ръцете, колегата
дойде до мен. Първо за едната ръка, после за другата ръка го хванах. Мисля,
че първо го хванах за дясната ръка, за китката го хванах да го спра. Аз го
хващам да го спрем да видим, какво става и той започна да се дърпа, да се
тръшка, да се съпротивлява. Колегата дойде и двамата трябваше да му сложим
белезници. Не е дал никакво обяснение, защо така се държи, но под
въздействието на алкохол, той лъхаше на алкохол. То стана боричкане между
нас. В тази ситуация Д. беше паднал на земята, получи се боричкане, аз не съм
толкова силен, аз съм с 29 захар, на инсулин съм и не мога да го смачкам този
човек, получи се боричкане и той падна на земята. Сложихме му белезниците.
Ние му обяснихме, че трябва да даде проба за алкохол поне 10 пъти ми го
обяснихме, но той отказа. Обяснихме му го това след като се изправи и беше
до колата - тогава му го обяснихме. След 10-15 минути, оставихме го да се
успокои до колата, говорихме и тогава му обяснихме. Когато му сложихме
белезниците тогава вече се успокои. И аз имам запис, как си говорим, може да
го приложа. Той нямаше документи, някой му донесе документи. Аз не се
занимавах с документите и не мога да отговоря точно. Проверката на
документите мисля, че я извърши колегата, аз лично не съм извършил
проверка на документите. През цялото време бяхме двамата с колегите. Не
помня дали аз съм я извършил проверката или какво е станало. Ние бяхме
4
около 5 човека, дойдоха и още други колеги и те вече поеха случая и от там не
помня какво стана. След време вече ние не сме само двамата, а сме 5 човека
колеги. В случая аз взех това решение да бъде задържан, да го успокоим и
впоследствие го задържахме, след като отказа пробата и миришеше на
алкохол и взе да буйства. Не мога да кажа колко часа е било тогава. Водач
който осуети полицейска проверка, не спазва полицейско разпореждане, лъха
на алкохол, ние сме длъжни да го задържим. На колегата не изпълни
разпореждане да остане на место, да си даде документите и да извършим
проверка. Водачът не ни даде никакво обяснение, каза ни да ставаме да се
махаме. Около един час след като беше спрян, беше извършена проверка за
алкохол. Дойдоха колегите и те му обясниха, че е по- добре да даде проба
отколкото да откаже. 0, 25 показа пробата един час след това. След
извършване на проверката дойдоха негови роднини, които викаха по нас,
заплашваха, дори зет му се опита да ме бута, и затова той беше с белезници
докато се успокоят нещата. Може би 15-20 минути след като го задържахме
там на место дойдоха неговите роднини. В тези 15-20 минути вече не беше
агресивен, но се опитваше да си тръгне с белезници. Мъжът още от далеч се
развика по мен „индианец, какъв си ти“ почти дойде да ме бута и аз тогава
взех боди камерата да го заснемам и той тогава се успокои, като ме видя, че
взех камерата. Аз взех камерата на автомобила, за да го заснема това нещо.
През цялото това нещо ние нямаме лични боди камери, те са оборотни и ги
взимаме за момента. На нас не сме имали монтирани боди камери.
Единствената камера, която беше пусната е тази на автомобила и
впоследствие стана боди камера, защото аз я взех да снимам. Няма разлика
между боди камера и камера на автомобила - едно и също е. Боди камера
нищо не означава, едната камера трябва да стои на автомобила да снима отвън
панорамата, другата да стои у мен да снима сигналите, ако има такива. Боди
камера монтирана на нашите тела нямаше. Близките стояха при нас около
половин час докато дойдат нашите колеги. Докато дойдат колегите
поведението му беше - опитваше се да си тръгне, суетеше се, но не беше
агресивен, вече се беше успокоил. Аз се намирах през това време около
служебния автомобил, той се беше облегнал на нашата кола и там съм го
снимал с моя телефон. Той не стои на едно место, ние докато говорим с
дежурния той прави някакви движения да върви на някъде. Не мога да
отговоря след като е бил до полицейския автомобил, какво точно е искал да
5
направи - движел се е. По лицето нямаше никакви наранявания, има го
снимане на телефона. Предварителната проверка от колега казаха, че по
лицето има някакви наранявания. Не съм видял да има някакви наранявания,
когато му сложихме белезниците. Не сме се бавили в бърза помощ, колкото да
го прегледат 10-15 минути. Не мога да кажа как беше установена
самоличността му в бърза помощ, колегата се занимаваше с това. Обиск на
лицето беше извършен горе в нашата дежурна стая. Не мога да кажа в колко
часа. Обискът е извършен в РУ след бърза помощ. От части бях по време на
обиска, стоя при него, отивам при командирите, пишем на компютъра,
наглеждаме го и него в коридора. При обиска се описват в няколко екземпляра
вещите които са у него, той трябва да се подпише, някъде около 15-20 минути
беше обиска. Аз не стоя на едно место, не мога да отговаря в кои части от тези
15-20 минути къде съм бил. Не мога да кажа точно колко съм бил и
наблюдавал директно обиска. Не мога да кажа кога е изготвена заповедта за
задържане. Присъствах при изготвянето на заповедта. Аз съм по-старшия и аз
казвам какво да се направи. Заповедта след като дойдат двамата командири на
место те двамата решават точно и какво ще се получи. До районното
отговаряме ние, след районното отговарят те - ние сме екип, ние преценяваме,
те преценяват. Няколко пъти са му разяснени правата на Д. и на место когато
говорихме за дрегера. По време на задържането и след задържането сме му
разяснявали правата. При връчването на заповедта и по време на обиска са му
разяснени правата, но ние сме пет човека. Аз му казвах един път и
командирите му казват. Аз му казах, че ще бъде задържан, че има право на
адвокат, има право на доктор, има право да не казва нищо. Това му го казах в
коридора вътре в стаята по време на обиска, вътре в автомобила там на место
също, няколко пъти му е казано. Не съм видял дали е подписал Д. заповедта
за задържане и протокол за обиск. Той после беше свален в ареста. Не знам в
колко часа е освободен от ареста. Предполагам рано си е тръгнал, няма да е
изкарал 24 часа, около обед или преди това си е тръгнал. Не ме интересува
кога си е тръгнал от ареста. Когато го задържим го предаваме на дежурен по
арест, който стои там и ние повече нямаме взимане даване с него. Не помня
точно детайли, как беше установена самоличността му, но предполагам, че
неговите близки донесоха някакви документи.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ В.Т. – Ние бяхме на
гости при родителите ми със семейството ми, със съпруга ми Й.Т. и с двете ми
6
деца. Бяхме вечеряли, баща ми го нямаше на масата, вечеряхме. Това става в с.
Ц. на 04.08.2024 г. вечерта, бяхме седнали да вечеряме, баща ми го нямаше,
зачудих се къде е, но не любопитствах. Качихме се горе в къщата да оправям
багажа и видях баща ми да лежи на дивана и той каза, че гледа олимпиадата,
и аз се качих горе да си оправям багажа и той явно през това време е тръгнал
някъде. Аз си оправях багажа някъде 15-20 минути. Свалихме багажа и вече
куфарите ни бяха в двора и в този момент влезе Г. и ни каза, че баща ми е
задържан от полицаи, трябват му документите да му ги занесем. С майка ми ги
търсихме документите, но никъде не ги намерихме в къщи. Трябва му лична
карта и книжка, но не ги намерихме. Аз взех бебето в ръцете и си казах да
отида да го питам, къде да ги търсим, тъй като нямаше телефон, дори не съм
му и звъняла, защото телефона му беше вкъщи. Реших да взема и големият ми
син, тъй като се възхищава на полицейската професия, той се казва А. на 4 г.,
бебето нямаше една година. Моят племенник на 13 години - М. той също реши
да дойде с нас. След като стигнахме там бяхме аз с трите деца, стигнахме,
където беше спряна патрулката, при което аз се шокирах от видяното при
условие, че съм и с децата. Баща ми беше с белезници, целият одърпан, рошав,
с кръв и аз просто всичко завря в мен. Беше в изправено положение бака ми и
се намираше пред полицейската кола. Не са стояли до него полицаите плътно,
за да мърда може да се разхожда напред назад. Емоциите доста надделяха в
мен. Опитах се да разбера, защо баща ми е с белезници, какво се е случило,
защо е удрян, защо е бит ли, какво е наложило да го заваря в това съС.ие.
Започнах да разпитвам двамата полицаи, защо са си позволили да го направят
това нещо, какво е провокирало техните действия и получавах много различни
и разнопосочни отговори от сорта той не изпълни полицейско нареждане, той
ни буташе, пък ги беше бил – различни неща. Попитах ги кой, кой е, но не ми
отговориха първият път когато го попитах. Попитах защо сте си позволили да
направите това нещо, казах вие сте си помислили, че той е пиян. Те за мен са
действали преднамерено, защото те са си помислили, че той е пиян. Той дори
не беше на вечеря, не е употребил алкохол. Аз баща ми не съм го виждал
никога пиян или подпийнал. Да, всяка вечер пият по 50 грама ракия и една
чаша вино и майка ми и баща ми това пият всяка вечер. Но това е по време на
вечеря, а баща ми го няма на вечерята. Аз бях афектирана и помня, че казах на
М. „М., искам да извадиш тефлона и да записваш“. Той записваше през цялото
време, имаш клип, който сме ви го и предоставили. Аз недоумявах, защо е с
7
белезници и не получавах адекватен отговор за случилото си и какво е
наложило такава жестокост за една липса на документи. Баща ми ми каза, че
не е имал документи след, което чух, че съпруга ми крещи „махни се от тук с
децата“, защото малкият ревеше. Аз изпратих племенника ми да извика Й. и
той отиде и го извика. Изпратих М. да го извика. Всичко се случи много
бързо. Съпругът ми дойде сам. Аз продължих да питам двамата полицаи, аз си
търсих моите отговори, защо това се е случило. След което чух, че мъжът ми
започна много ядосано да ми крещи „махни се от тук с децата“ и тогава чух,
че голямото ми детето реве, защото малкото ми беше в ръцете, че иска да се
махне от тук, казваше на батко му на М.. Аз си взех децата, осъзнах се, че те се
там и ги прибрах и пак се върнах. Междувременно явно двамата полицаи бяха
извикали подкрепление и защо е било нужно, а съпругът ми беше там през
цялото време. Вторият патрул дойде около 20-30 минути след като аз отидох
втория път. Те продължаваха да го държат, попитах какво следва от тук
нататък, казаха че той не е искал да даде проба за алкохол. Впоследствие
разбирам баща ми, защо е отказал, тъй като не е могъл да си поеме въздух
вследствие на полицейските действия, той е бил силно притискан към земята,
ритан е в гърба. Фактологически не се случи нищо, чакане, полицаите бяха
изключително груби, защото те дори не се посрамиха, че аз като негова
дъщеря, аз попитах защо така сте направили и обръщението към баща ми
беше „кажи уе, кажи какво направи“. Дойдоха следващите полицаи, излезнаха
трима полицаи от втората патрулка, единият се затече срещу племенника ми и
му каза „изгаси веднага телефона и спри да снимаш“, детето уплашено видно
много си прибира телефона и там приключва и самият видеоклип. Разбра се,
че баща ми не е дал проба за алкохол, те обясниха, че ако не даде сега проба
трябва да се свалят номерата на колата, че това отнема 6 месеца. Той каза, че
ще даде кръвна проба, баща ми е недоверчив към институции и е отказал и е
искал да даде кръвна проба. Ние със съпруга ми му казахме „дай проба за
алкохол, нямаме нужда от тези неща“ и тогава баща ми вече спокойно, че ние
сме там, взеха му с дрегера проба, която си беше в границата на нормално и
показа 0,2, при което ми обясниха полицаите, че ще бъде отведен баща ми в
болницата в спешното да бъде прегледан, качиха го в патрулката и ние
тръгнахме след нея. Извадихме нашата кола от гаража и тръгнахме, бяхме
пристигнали пред спешното и те дойдоха. Вкараха баща ми да му бъде
извършен преглед. Изчакахме го и полицаите арестуваха и съпруга ми и аз
8
останах сама. Аз не разбрах защо го арестуваха и съпругът ми и после в
заповедта за задържането пишеше, че е възпрепятствал арестуването на баща
ми, бил обиждал. Баща ми излезе от спешното и ми каза „да знаеш, че нищо
не съм разписал, премериха ми само кръвното, не са описали нищо от
нараняванията ми“. Показа ми мисля, че амбулаторен лист, на мен не ми е дал
никакви документи, всичко си взе с него. От там го качиха в патрулката и го
заведоха в районното. Стоях до 4,00 часа в районното, тъй като очаквах да го
пуснат и получих обаждане от съпруга ми, който каза свалят ни долу, който до
4,00 часа бяха държани в коридорите. Баща ми беше бос, по къс ръкав и е на
70 г., на следващия ден ги пуснаха на обед. Искани са му лични документи,
затова дойде и Г. да каже да му ги потърсим. След като го попитах, той ми
каза да ги търся някъде у нас, отидохме пак ги търсих у нас и не ги намерим,
когато оставих децата и се върнах баща ми каза, че може да са изпаднали
някъде, погледни в колата при което аз влезнах в колата и те бяха по средата
на пепелника и виждайки тези документи ги дадох на полицаите веднага.
Дадох ги на първоначалните полицаи, защото другите полицаи още не бяха
дошли. Мисля, че на младия полицай ги дадох. Беше извършена проверка на
документите. След извършената проверка на документите мисля, че в тях
останаха документите. Аз не съм виждала да е извършван обиск на баща ми.
Баща ми разказа, че когато са го спрели полицаите, той е започнал да търси
документите си в колата и не ги е намерил, но той беше и без очила и си е
дигнал главата и е видял в гръб комшиите, които живеят в къщата отсреща - Н.
и Н. и инстинктивно просто е слезнал от колата, за да ги извика, за да могат те
да ни кажат да му занесем документите. При което не е имал възможност да
извика и е бил повален на земята, и е започнало - извиване на ръцете, удряне в
гърба, в зоната на бъбреците, притискане на главата в ръба на бордюра докато
се поставят белезниците. Това ми каза баща ми. Не е имал възможност да
каже на полицейските служители, че иска да извика комшиите, за да му
донесат документите. Ние живеем много близо до където те бяха паркирали и
може да отиде да си вземе документите и да им ги даде, а те са му казали
„стой тук“ като полицейско нареждане, и той е останал там и впоследствие е
видял Н.. Той е бил там и е останал на място и се е съобразил с полицейското
разпореждане. Споделял ми е баща ми, но полицейските служители не са му
се представили, както и на мен, на мен ми се представиха. На мен ми се
представиха впоследствие след настояване. На него не са се представили.
9
Баща ми не е дърпал полицейските служители и не ги е бутал – това ми го е
споделил баща ми, че не го е правил. Докато бяхме там и чакахме баща ми
стоеше пред полицейската кола ходейки напред назад, не можеше да си
намери място, младият полицай слезе долу почти до центъра, връщаше се
нагоре. Баща ми не е искал да си тръгва през този период. Не са стояли
полицейските служители да го пазят, не са се притеснявали, че той е могъл да
изляга. Баща ми каза, че с него не са извършили процесуални действия, никой
не е работил с него, не го е разпитвал, мисля че е трябвало да разпише
заповедта, но той е отказал, защото не е имал очила и че не вижда какво
разписва и не е подписвал. Същата вечер аз лично не съм го виждала да
употреби алкохол, дори целият ден дори и докато гледаше олимпиадата. Те
горе се качват единствено и само да спят там.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Й.Т. – Цял ден с дядо
ми работихме, събота и неделя и вечерта вечеряхме. Ние се приготвяхме да
тръгваме, жена ми приготвяше багажа да пътуваме от с. Ц. до гр.С., той се
сети, че трябва да полива в къщата на другата му дъщеря и тръгна да спира
водата. Това беше на 04.08 2024 г. Той тръгна с колата, аз не съм го видял, но
чух колата как тръгва. Къщата е далеч, за да тръгне пеша. Жена ми тогава
беше бременна в начална бременност, а аз се качих да взема багажа, трябваше
да сваля багажа. Аз слезнах в двора с куфарите, раница и чанта и в този
момент влезе комшията Г. носейки един чувал с кучешка храна и в бързината
заеквайки каза, че Д. е спрян от полицията, няма документи и ако може да му
намерим документите и да ги занесем при него. Тръгна суматоха да се търсят
документи, това става в порядъка на 5-10 минути. В един момент жена ми
тръгна с децата към указаното място, пък аз останах още една-две минути да
продължа да търся документите. При което племенника ми М. дойде и ми
каза, че дядо му е бит, ключовете на колата стоят на входната врата и за
бързина отидох с колата и слизайки видях една разправия с факта, че жена ми
е бременна и от вида на баща й се афектирахме. М. отиде с жена ми и после
се върна М. да ме извика. Половин час търсихме обяснения, защо баща и е в
този вид, в който го намерихме - окървавен, с охлузени рани, с белезници, бос,
раздърпан. При което получавахме отговор „не е ваша работа, махнете се от
тук, как се казваме не е ваша работа“, дори имаше моменти на бутане от
полицая към мен. При което по- голямото ни даде започна да пищи и да плаче,
че иска да си тръгваме, да се махаме от там, че го е страх от полицаите и аз
10
казах на жена ми с децата да се приберат. Те се прибраха, по време на
прибирането с полицая Б. влезнахме в разговор, в който той ми обясни
несвързано веднъж е тръгнал Д. да бяха, веднъж ги е бутал, веднъж е нямал
документи и затова е задържан и е с белезници. Аз попитах –„Добре,
задържан е, защо е в това съС.ие?“ Той се съпротивлявал, тръгнал да бяга,
тръгнал да бута, това обяснение го имаме заснето и на видеото което сме
предоставили. Аз бях убеждаван, че всичко е снимано от боди камери и ще го
видим, защото ние казахме, че ще си търсим правата си по съдебен ред,
защото за нас това е превишаване на правомощията. После започна едно
обяснение, защо и какво се случва. Ние започнахме да бъдем убеждавани, че
всичко е заснето, че ще бъде показано, как се е случило физическата
саморазправа към полицаите и затова е последвало действието към дядо ми и
ние казахме „добре, чакаме записа, ние ще го изискаме“. Казаха ни какъв е
реда за изискване. Попитахме какво се случва от тук нататък, а те казаха
„чакаха колегите“. ПоС.но имаше телефонни разговори и така минаха 30-40
минути. Аз звънях към 112 за подаване на сигнал към дежурен прокурор за
полицейско насилие. 0882/48-55-75 от този телефон звънях, това е моят
служебен номер. Жена ми отново се върна, започнахме да ги питаме да се
представят служителите, кои са, защо се е случило и да ни обяснят какво се
случва и защо е наложило това първо задържане, второ бой, трето престой 40
минути на улицата пред цялото село. Казаха, че идва втора патрулка след
време на разговори от страна на полицаите дойде втора патрулка. Слезнаха все
едно са спец акция, скочиха, спирайте записи. В първия момент беше силово
стряскането към нас и впоследствие обясниха, казаха че е отказал
пробовзимане, а той им обясни, че не е отказал пробовзимане, а от
нараняванията и нанесения му побой не е могъл да си вземе въздух и да дава
проба за алкохол. След това другите полица казаха, че ако не дадат проба за
алкохол ще свалят номерата. Той даде проба за алкохол, която излезна
отрицателна, казаха че е задържа,т тръгнаха с двете патрулки, като казаха че
ще го водят в болница в гр. Пазарджик. Ние с жена ми поради неин страх
тръгнахме след тях с наш автомобил. Ние пристигнахме пред болницата до
спешното и имаше патрулка пред болницата, ние отидохме до патрулката и
видяхме полицаите които бяха различни от двете полицейски коли които бяха
в с. Ц.. Попитахме дали има човек с име Д., казаха че не знаят за такъв случай
и в порядъка на пет минути след нашето идване и разговор с първата патрулка
11
дойдоха въпросните две патрулки. Започна разговор между 5-7 полицаи, какво
е станало и какво ще правят. Д. го вкараха в болницата мисля, че беше
полицая Б. и още един полицая. Ще се върна малко назад при идването на
втория полицейски автомобил, започна разговор, кой е за задържане, има ли
някой за задържане, сочене кой да се задържи и полицаите казаха, че за
задържане е Д.. Започна един разговор от по- възрастният полицай, който
твърдеше пред другите си колеги, че в с. Ц. е бил бутан, обиждан, удрян,
псуван от мен и пред болницата в гр. Пазарджик и аз бях задържан. Това се
случва половин -един час след тръгването от с. Ц. към гр.Пазарджик. При
което бяхме отведени в полицейското управление в коридора на два стола, аз в
единия край на коридора, а той в другия край на коридора и 7 полицаи
започнаха да си разказват, как трябва да бъде позиционирано цялото нещо. Аз
виждам как заповедта се пише от други полицаи, как си разказват един на друг
какво трябва да стане, по какъв член, аз им казвам „аз ви слушам какво
правите“ и те треснаха вратата. След 4-5 час някъде към 4,00-5,00 часа
сутринта бяхме свалени в килиите и престояхме до 13,00 часа следобеда.
Жена ми като се върна от отвеждането на децата ни, първото й действие беше
е да потърси документите в колата на баща и, при което намери документите и
ги показа на полицай – /сочи ответника/. Показа му шофьорска книжка, лична
карта и ги видяха. Те видяха документите. Мисля, че впоследствие ги върнаха
тези документи на жена ми и останаха у жена ми. След като беше извършена
проверката полицаите казаха, че чакат втори патрул за подкрепление. Преди
да дойдат втория патрул, Д. се намираше пред патрулния автомобил, а двамата
полицаите кръжаха и си говориха по телефоните. Не се е опитвал да си тръгва
Д., на два- три пъти попита да му се свалят белезниците отзад на отпред,
защото му убиват, и единия полицаи отиде пипна белезниците и каза „добре
са ти“ и това беше. Не е имало отпит да избяга от мястото. Аз не разбрах и
никой не е обяснявал, защо той ще бъде задържан. Когато се направи този
разговор от към кръвната проба и за свалянето номерата на колата при което
той даде кръвната проба на дрегера. Не мога да определя поведението на Д.
като агресивен, а обратното, защото 20 пъти каза, че изпитва болка и не може
да стои дори прав и помоли да му се свалят белезниците. Не е бил агресивен в
никакъв случай. Аз бях пред стаята и заповедта я пишеше друг полицай от
втория автомобил, който дойде - среден на ръст, с гола глава и набит.
Физически я набираше на компютъра, а въпросните полицаи ги нямаше
12
въобще в стаята. Обискът на Д. се случи пред очите ми, те му дадоха
заповедта и да подпише, а той им отказа да подпише заповедта, защото са му
били паднали и ударили очилата и каза, че е без очила и не може да види,
какво е написано и затова отказва да я подпише и беше свален в ареста.
Мисля, че обиска извърши полицая Б.. Той не беше сам, беше с още един
полицай, който реално дирижираше цялата обстановка какво да се случи.
Обискът е извършен в 4,00-5,00 часа сутринта преди физическото ни сваляне в
ареста. В нито една ситуация от отиването ни до 4,00-5,00 часа сутринта нито
на мен, нито на Д. са ни разяснени правата. Дори питахме полицаите, защо не
сме разпитани от различни полицаи, за да се вземе нашата гледна точка на
случващото се. С нас не са извършвали никакви действия, не сме разпитвани,
не сме и писали нищо. В с. Ц. не съм чул да му се разяснява правата на Д..
Полицаите му казваха „кажи бе, погледни бе, седни бе“, едно ненормално
отношение, а ние говорихме на вие на полицаите през цялото време, а
получавахме тези отговори. Д. ми разказа, че докато си търсил документите в
колата, вдигайки си главата погледнал едни комшии, които минават покрай
патрулката и е опитал да ги извика, за да кажат на някой да му донесат
документите. Защото не ги е намерил в колата и след това е бил свален на
земята и ритан в гърба. Нямаше обяснение, защо е това отношение към него.
Той не е бутал и дърпал полицаите, единственото действие, което е направил е
да се пробва да извика комшиите които са минавали – Н. и С. за мъжа за името
не съм много сигурен. Д. ми сподели, че не му са се представили полицаите,
били са му искали само документите за самоличност и за МПС. Не ни беше
обяснено, какво е наложило нашето задържане. Ние влезнахме в РУ без нито
един документ и обяснение с изключение на тази заповед, която ни
предоставиха за подпис и аз отказах също да я подпиша, защото пишеше, че аз
съм псувал и обиждал и наранявал полицаите, защото не е вярно това което
пише. Извика ме един полицай и ми каза тръгвай си, даде ми само заповедта
и си тръгнахме. Д. излезна 15-20 минути преди мен.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Г. К. - Беше лятото
август месец, отивах у мой братовчед да си вземе гранули за кучето. Това беше
в с. Ц., вечерта и в края на нашата улица видях патрулката. Отидох, взех
гранулите и на връщане, чух викане и караници и след като видях патрулката
си помислиш, че те са спрели някой и че става патърдия. Когато наближих
видях колата на комшията Д., той беше спрян, аз само минах той беше
13
облегнат на патрулката и полицаите му се караха. Беше изправен, аз като
минавах ме помоли отиди до тях да кажа на леля Пенка да му донесе
книжката. Аз отидох, казах им и после се върнах пак по същата улица. Моят
съсед не говореше с полицейските служители, той си мълчеше, полицаите
нещо му се караха на висок тон. Аз чух, че не изпълнява някаква заповед, не
се подчинявал. Аз не съм видял той да прави нещо, той си стоеше на едно
място. Отидох до нас, оставих гранулите и отидох пак до моя братовчед, те
бяха пак там, бяха отишли и неговите роднини, всички бяха притеснени и
разтревожени, но аз не съм се спирал повече и тогава видях, че той има
белезници. Часът беше 8,30-9,00 часа, той стоеше до патрулната кола. Не ми е
направило впечатление да си тръгва, той стоеше. Полицейските служители
говориха с неговите близки – това вторият път като минах. Не съм забелязал
външния вид на Д., защото аз бързо минавах. Не съм се вглеждал във вида на
Д.. Първият път когато го видях Д. изправен, не знам дали тогава е имал
белезници.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА Н. Ц. - Ние с
мъжът ми тръгнахме вечерта на разходка. Това беше в с. Ц., беше август
месец средата, може би към края на месеца. Беше вечерта с моя съпруг
излезнахме да разведем кучето и да си направим разходка. Видяхме в
пресечката към главната улица стои полицейска кола и докато излезнахме от
къщата те са спрели една кола за проверка, провериха я, пуснаха я - аз това го
виждам. Аз имам българско и руско гражданско, много добре си разбирам
български език. Ние тръгнахме към полицаите да ги поздравим, защото по
нашата улица много бързо минават колите и е много хубаво, че се правят
проверки. По- възрастният полицай стоеше до полицейската кола, а по-
младият полицай беше спрял Д. съседа там на ъгълчето на кръстовището. Ние
виждаме и полицейската кола и виждаме, че другият полицай спира Д.. Спира
го за проверка и ние не подозираме, че нещо може да се случи и ние си
продължаваме. Отидохме на разходка и когато се връщахме след половин
един час, но вече става тъмно и видяхме, че колата е там, че има хора, но ние
не проявихме любопитство и не отидохме да видим, какво става и се
прибрахме в нашата къща. Нашата къща е през една къща от тази пресечка
където беше полицейската кола. След малко аз чух вече по- високи гласове,
различих гласа на Вики – дъщерята на Д., изпуших една цигара в двора и се
прибрах в къщи. Когато първият път минавахме и отивахме на разходка Д. го
14
видяхме вътре в колата, той беше в колата. Не съм видяла Д. да излиза от
колата, докато ние виждахме колата той беше вътре в колата. До него беше по
младия полицейския служител. По- възрастният полицейски служител беше
на разС.ие от тях на приблизително 10 метра. Ние минахме покрай патрулната
кола и по- възрастният полицейски служител и разговарях с него. Ние го
поздравихме, за това че най-накрая са проявили интерес, тъй като се кара с
много висока скорост. Единият стои в уличката до колата, а другият
полицейски служител проверяваше Й.. Точно това коментирахме с мъжа ми,
как така пък баш Й. са спрели, като той кара с 10 км/ч. Може би две- три
минути се спрях при по-възрастния полицейски служител и през тези няколко
минути не съм виждала Д. да излиза от колата. От 10 години имаме къща там
и от тогава познавам Д.. Не знам да е агресивен или буен Д.. Не сме чували
никога от други хора, нито пък ние сме били свидетели на нещо агресивно.
Той е интелигентен човек. Никога не сме виждали да употребява с алкохол.
АДВ. ЦАРСКА - Има съществени разминавания между свидетелските
показания на свидетеля С. и останалите свидетели, дали са разяснявани
правата на Д. П. при ситуацията, когато е в с. Ц. и впоследствие, когато вече се
развива ситуацията в РУ- Пазарджик, поради което ще Ви моля в очна ставка
да бъдат поставени Й.Т. и свидетеля С. за разминаването на думи и реплики,
дали са разяснявани правата на задържания, кога и дали са проверявани
неговите документи. Смятам, че има съществено противоречие и разминаване
между свидетелят С. и разпитаната свидетелка Н. Ц., тъй като свидетелят С.
заяви, че при извършване на проверката на Д. покрай тях не е минавал никой,
те са били абсолютно сами, а свидетелката обясни и установи, че дори тя и
нейният съпруг са спрели и са разговаряли със свидетеля С..
ОТВЕТНИКЪТ Б. - Да се уважи искането за очни ставки.
СЪДЪТ намира за неоснователно искането за извършване на очна ставка
между свидетелите А. С. и между Й.Т. за обстоятелствата, които се изложиха
от адв. Царска.
На първо място се установява, че свидетелят Й.Т. пристига по- късно на
мястото, когато вече жалбоподателят е бил с белезници, т. е. до този момент
няма как свидетелят Траханов да е възприел дали, и какво е казвал в частност
разяснявал права свидетеля С..
На второ място що се отнася до разясняването на права и оформянето на
15
документация в полицейското управление от показанията на св. С. се
установява, а и от показанията на самият св. Траханов, че там имало една
група полицаи около 6-7, като всеки е вършил нещо, всеки е разяснявал нещо,
като свидетелят С. не е бил изцяло ангажиран, нито с разясняването на
правата на жалбоподателят, нито с оформянето на документация, ето защо
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за извършване на очна ставка между
свидетелите А. С. и Й.Т..
СЪДЪТ намира за основателно второ искане за очна ставка по
отношение на свидетелите А. С. и Н. Ц., тъй като последната посочи, че дори
е разговаряла със свидетеля А. С., а самият свидетел С. заяви, че не е виждал
други хора към момента на проверката, която е извършвана на жалбоподателя,
ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА извършването на очна ставка между свидетелите А. С. и Н.
Ц. за горните обстоятелства.
СВ. С. - Не я познавам. Нямаме отношения.
СВ. Ц. - Не го познавам. Нямаме отношения.
СВ. С. - Тези хора не са минали от там, би трябвало камерата да е
заснела. Никой не е разговарял с мен въобще, не са били там на място.
Разминават им се показанията и на двамата тя каза, че той е бил вътре в
колата, а той каза, че е бил вън.
СВ. Ц. – Да, бяхме и разговарях с този свидетел, поздравихме го. Моят
мъж каза на полицая С. „колко хубаво, че най- накрая тук се извършва
проверка, че тук карат много бързо“. И свидетелят С. каза, че са били
подавани сигнали и затова са тук.
СВ. С. - Не е било така, тези хора за първи път ги виждам в залата.
СВ. Ц. - Предполагам, че той може и да не е запомнил кой е минал.
СВ. С. - На камерата ще се види дали са минавали.
СВ. Ц. – Аз казвам истината.
СВ. С. – Аз казвам истината.
16
ОЧНАТА СТАВКА ПРИКЛЮЧИ
ОТВЕТНИКЪТ Б. – Помня, че имаше някакви хора, които минаха, но
мисля, че не беше по време на проверката, те ме поздравиха, че правим добро
и аз им отговорих. Лично мен ме поздравиха. Аз по време на проверката съм
бил при водача и няма как да разговарям с тях. Може би преди проверката да е
било, но колегата явно се е занимавал с някакви други неща, когато говорих с
хората, те минавах транзитно и ни поздравиха.
АДВ. ЦАРСКА – Аз имам едно доказателствено искане след разпита на
разпитаният в днешното съдебно заседание Й.Т., тъй като същият посочи, че
са търсили съдействие и са се обаждали на телефон 112, моля да бъде изискан
записа от 112 подаден от телефонния номер продиктуван от свидетеля на
04.08.2024 г. във времеви диапазон от 21,00 до 22,00 часа. С депозираната пред
Вас жалба сме направили и допълнителни искания и няма произнасяне от Вас,
държа и на тях, така както са направени, а именно да бъде изискана цялата
медицинска документация от извършените прегледи на 04.08.2024 г. и на
05.08.2024 г. от Спешно отделение към МБАЛ -Пазарджик да бъде изискан и
подадения сигнал от дъщерята на жалбоподателя Силвия Грозданова на
05.08.2024 г. на 112 от телефонен номер посочен в жалбата в 20,21 часа. Това е
с оглед установяване съС.ието на жалбоподателя след неговото задържане и
вследствие на неговото задържане. Считам, че относимо към предмета на
делото, тъй като на първо място въобще не е имало основание да бъде
задържан, а след като е била извършена проверка за употреба на алкохол и за
лични документи и свидетелство за управление изцяло е отпаднало основание
за задържането му, но въпреки това полицейските служители са го задържали
до следващият ден.
СЪДЪТ счита, че следва да уважи доказателственото искане касаещо
обаждането на свидетелят Й.Т. на телефон 112 на 04.08.2024 г. между 20,00 и
22,00 часа, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Да се пише писмо до РЦ 112- Кърджали с искане в случай, че е налице
информация да се предостави запис на обаждането на Й.Т. от съответния
номер.
СЪДЪТ намира, че искането касаещо датата 05.08.2024 г. няма пряко
отношение към предмета на делото и случилото се на 04.082024 г., поради
17
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да се изиска информация за
телефонното обаждане на Силвия Грозданова на 05.08.2024 г.
СЪДЪТ намира, че не е необходимо и няма пряка връзка и искането,
което е направено в жалбата да се изискат цялата медицинска документация
от МБАЛ-Пазарджик Спешно Отделение. Тези констатации на лекарите
според съда нямат пряка връзка с предмета на делото, което е
законосъобразността на издадената заповед за задържане. Също така и
въпросите дали има превишаване пределите на полицейски служители, дали
са нанесени в резултат на това превишаване на правата конкретните
травматични увреждания, също не е пряко свързано с предмета на делото.
Това са въпроси, които могат да бъдат важни за друго производство, затова
съдът счита, че не следва да се обременява настоящия процес с тези
доказателства, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да се изиска допълнителна медицинска
документация от МБАЛ- Пазарджик, още повече към настоящият момент към
жалбата също е приложена медицинска документация, която предстои да бъде
приета и която дава яснота най-вече СМУ, затова какви са конкретните
увреждания констатирани при прегледа.
За продължаване на действията по делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 20.11.2024 г. от 14:00 часа, за която
дата и час страните уведомени от днешното съдебно заседание.
Да се изиска справката от РЦ 112- Кърджали.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 16:17 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18
Секретар: _______________________
19