№ 2445
гр. С., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110133734 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез
адв. Б., срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за заплащане на сумата в общ размер на
452,83 лв., представляваща вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+” за вредите, причинени на л.а. л.а. „Хюндай И20“ с рег. №
******* от настъпило на 27.04.2023 г. в гр. С., ж.к. „Младост-3“, ул. „Андрей Ляпчев“
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба (07.06.2024 г.) до окончателното й погасяване.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата
на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско+”,
сключен за л.а. „Хюндай И20“ с рег. № *******, заплатил на автосервиз сумата в размер на
437,83 лв. за отремонтиране на щетите, причинени на посочения автомобил от настъпило на
27.04.2023 г. в гр. С., ж.к. „Младост-3“, ул. „Андрей Ляпчев“ пътнотранспортно
произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ******, гражданската
отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поискано е
ответникът да изпълни задължението си, като плати на ищеца сума в размер на
застрахователното обезщетение и 15 лв. ликвидационни разходи, но ответното дружество не
заплатило претендираната сума. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да
заплати посочените по – горе суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Ч., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че виновен за настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие е единствено водачът на застрахования при
1
ищеца л.а. „Хюндай И20“ с рег. № *******. Релевира възражение за съпричиняване. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ
датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег. № ******. Оспорва размера на претендираното обезщетение,
както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на
МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е
обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на
договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване
на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и
причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
сключен между делинквента и ответното дружество.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
застрахователна полица № ********* със срок на действие от 15.12.2022г. до 14.12.2023г., се
установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско+” на моторни превозни
средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на
застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 27.04.2023 г. в гр. С.,
около 16:30ч., на ул. „Андрей Ляпчев“ е настъпило пътнотранспортно произшествие –
водачът на лек автомобил „Хюндай И20“, с рег. № ****** предприел маневра за движение
на заден ход с цел успоредно паркиране, а в същото време водачът на движещия се зад него
лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № *********, предприел маневра за заобикаляне
на паркиращия лек автомобил „Хюндай И20“, с рег. № ******, вследствие на което
траекториите на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях, при което
на посоченото моторно превозно средство с рег. № ****** са били причинени материални
щети. Безспорно е, а и от представените по делото доказателства се установява, че на
27.07.2023 г. застрахователят-ищец е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети в размер на 437,83 лв. в полза на сервиза, извършил
ремонта, като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 452,83 лв.,
поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.
От заключението на САТЕ и показанията на свидетеля М. С. Т.-Х. несъмнено се
установява, че действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. №
*********, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, тъй като преди започване на маневрата за
заобикаляне на паркиращия лек автомобил, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
2
другия участник в движението, който се е движел преди него, както и не е извършил
маневрата при съобразяване с положението, посока и скорост на движение на лек автомобил
„Хюндай И20“, с рег. № ******. В този смисъл са писмените доказателства по делото и
заключението на вещото лице, изготвило приетата съдебно – автотехническа експертиза,
което в проведеното на 06.02.2025 г. открито съдебно заседание изрично заяви, че водачът на
лек автомобил „Фолксваген Поло“, тъй като е бил отзад, е имал възможността да забележи
през цялото време на движението на лек автомобил „Хюндай И20“. В този смисъл вещото
лице изрично заявява, че ако водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло“ е спрял преди да
предприеме маневра за заобикаляне на лек автомобил „Хюндай И20“, то тогава нямало да
настъпи удар между двете превозни средства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
А. В. В. в частта, в която заявява, че другият автомобил е бил спрял на втора редица в
платното и в момента, в който свид. В., в качеството й на водач на „Фолксваген Поло“, с рег.
№ *********, минавала покрай другия автомобил, водачът на последния изведнъж с
напълно извит волан надясно започнал да се движи назад, тъй като в тази част показанията
на този свидетел са напълно нелогични.
Съгласно заключението на приетата съдебно – автотехническа експертиза в пряка
причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС - „Хюндай И20“, с рег.
№ ******, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима
законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.
Релевираното от процесуалния представител на ответника възражение за
съпричиняване на вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди (или необходимо е действията или
бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие). В частност както от доказателствата по
делото несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а.
„Хюндай И20“, с рег. № ******, е единствено водачът на л.а. „Фолксваген Поло“, с рег. №
*********, който преди започване на маневрата за заобикаляне на паркиращия лек
автомобил, не се е убедил, че няма да създаде опасност за другия участник в движението,
който се е движел преди него, както и не е извършил маневрата при съобразяване с
положението, посока и скорост на движение на лек автомобил „Хюндай И20“, с рег. №
******. Ето защо в конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.
Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по
силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо
вредите.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
3
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента. В конкретния случай действителните вреди са тези, които
увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на свободния пазар по
средни пазарни цени, възлизащи според приетото заключение на САТЕ в размер на 573,60
лв.
Следователно и с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
дължимото обезщетение по застраховката “Каско“ на МПС, е в претендирания от ищеца
размер от 437,83 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 452,83 лв., поради което
искът е основателен до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 07.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС, както следва: за
държавна такса в размер на 50,00 лв., за депозит за автотехническа експертиза в общ размер
на 350 лв., за депозит за свидетел в размер на 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с вкл. ДДС, което е надлежно заплатено съобразно представените
доказателства. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 930
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. “Цариградско шосе” № 47А, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“Витоша” № 89Б, на основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 КЗ, сумата в общ размер на 452,83
лв., представляваща вземане за връщане на платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+” за вредите, причинени на л.а. л.а. „Хюндай И20“ с рег. №
******* от настъпило на 27.04.2023 г. в гр. С., ж.к. „Младост-3“, ул. „Андрей Ляпчев“
пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
включени 15 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба (07.06.2024 г.) до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. “Цариградско шосе” № 47А, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
“Витоша” № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 930 лв., представляваща
сторените от ищеца разноски в производството пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4