РЕШЕНИЕ
№..................
25.10.2017 година, Гр.
София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-3
състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна
Аврамова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3912 по описа
за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявени от Д.С.Б. – синдик на ЕТ
„В.-**-В.А.”, ЕИК: ********/в несъстоятелност/, действащ чрез адвокатско
дружество „В. и П.” срещу ответниците В.Р.А., ЕГН: **********, лично и в
качеството й на ЕТ „В.-**-В.А.” ЕИК: ********/в несъстоятелност/, С.С.П., ЕГН: **********,
и А.С.П., ЕГН: **********, обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 647, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ТЗ за обявяване на недействителна спрямо кредиторите на
несъстоятелността сделката, извършена с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 55/21.08.2013г., т.I, рег.№ 2160, дело 52/2013г. по описа на нотариус 424
от Регистъра на НК, вписан в СВ – София вх.рег.№ 40589/21.08.2013г., Акт 89, т.XCVI, дело
31804/2013г., със страни – продавач: В.Р.А., ЕГН: **********
и купувач: С.С.П., ЕГН: **********, по отношение на недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № 7, на II етаж, на кота +2,80 метра във вх.Б
на жилищната сграда на ул.”********, със застроена площ от 43,02 кв.м., състоящ
се от: коридор, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тераса, при граници:
апартамент № 6, двор, улица, апартамент № 8, стълбище, коридор, заедно с МАЗЕ №
17 в сутерена на сградата, на кота -3,55 метра, с площ от 3,16 кв.м., при
граници: мазе № 18, коридор, мазе № 16, коридор, заедно с 1,18 % ид.ч. от правото
на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ от
1292 кв.м., представляващ УПИ VII-859 от кв.114 по плана на гр.София, местността бул.”Сливница”, при граници: ул.”Д.********”,
УПИ VI-862,863, УПИ II-860 и УПИ I-857,858, който имот, съгласно одобрени КККР представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБEКТ В СГРАДА с идентификатор: 68134.4357.91.1.7 с предназначение – жилище,
апартамент, находящ се в гр.София, район ********, ап.7, в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор: 68134.4357.91, съседни
самостоятелни обекти в сградата: няма, при запазено безвъзмездно вещно право на
ползване в полза на продавача. Претендира разноски, представя списък.
Като главен е предявен искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ
/възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност
полученото/, а при условията на евентуалност – по чл.647, ал.1, т.2/т.3 ТЗ
/безвъзмездна сделка, явяваща се валидната прикрита сделка зад нищожна привидна
продажба/.
Ответницата В.Р.А., ЕГН: **********, лично и в
качеството й на ЕТ „В.-**-В.А.” ЕИК: ********/в несъстоятелност/, чрез адв.Р.Г.,
счита за недопустим искът по чл. 647,ал. 1,т. 1 ТЗ, доколкото синдикът не е легитимиран да предявява
иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във връзка с нищожност на евентуална привидна сделка, и за
неоснователни всички предявени искове, като посочва, че няма данни за
свързаност на страните по атакуваната сделка по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ,
нотариалният акт е изповядан на цена, фиксирана в предшестващ сделката
предварителен договор, като счита, че предварителният договор е извън 2 - годишния
срок по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, и даденото не надхвърля значително полученото
по сделката. Претендира разноски.
Ответниците С.С.П. и А.С.П. в писмено становище на л. 65
от делото посочват, че исковете са недопустими и неоснователни, като
нотариалният акт е следствие на сключен през 2011г. предварителен договор, по
силата на който продажната цена е изплащана на вноски през годините.
Ищецът носи тежестта на докаже елементите от
фактическия състав на предявените искове, а ответниците – своите възражения.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Видно
от приложения на л.19-20 от делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 55/21.08.2013г., т.I, рег.№ 2160,
дело 52/2013г. по описа на нотариус 424 от Регистъра на НК, вписан в СВ – София
вх.рег.№ 40589/21.08.2013г., Акт 89, т.XCVI, дело
31804/2013г., страни по същия са – продавач: В.Р.А.,
ЕГН: ********** и купувач: С.С.П., ЕГН: **********, като предмет на сделката е
подробно описания по-горе недвижим имот, при запазено в полза на продавача пожизнено
и безвъзмездно право на ползване по отношение на продавания недвижим имот. По
отношение на цената е записано: „за сумата от 34 000 лв., която сума
предварително е изплатена от купувача на равни месечни вноски съгласно
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.07.2011г.”
Видно
от представените в съдебно заседание от 02.10.2017г. /на л.140 от делото/ 4
броя разписки, същите са за обща сума от 34 000 лв., и са с дати:
02.12.2011г. /за 10 000 лв./, 02.05.2012г. /за 11 000 лв./, от 02.2013г.
/за 11 000 лв./ и без дата – за 2 000 лв., с основание – вноска по
договор от м. 07.2011г., с издател В.А. и платец – С.С.П..
Видно
от представеното на л.114 от делото удостоверение за семейно положение на С.С.П.,***,
същата има сключен граждански брак с ответника А.С.П. от дата 25.05.1975г.,
действащ и към 27.09.2017г.
Видно
от приложената на л. 8 от делото искова молба за откриване на производство по
несъстоятелност на ЕТ „В.-**-В.А.”, ЕИК: ********/в несъстоятелност/, същата е
входирана в СГС на 23.08.2013г. от В.Р.А., ЕГН: **********.
Видно
от Решение № 409/13.03.2014г. на СГС, ТО, VI – 12 състав, постановено
по т.д.4914/2013г., в сила от 26.03.2014г. /л.13 от делото/, е обявена
неплатежоспособността на В.Р.А., ЕГН: **********,
в качеството й на ЕТ „В.-**-В.А.”, ЕИК: ********, като за начална дата на неплатежоспособността
е определена 31.07.2013г.
Видно
от Решение 260/02.02.2016г. на СГС, ТО, VI – 12 състав,
постановено по т.д. № 4914/2013г., в сила от 10.02.2016г. /л. 15 от делото/,
производството по делото е възобновено на основание чл.632, ал.2 ТЗ.
Видно от приетото по делото заключение по допуснатата
от съда СОЕ /л. 83-101 от делото/, пазарната оценка на имота, предмет на
атакувания нотариален акт към 21.08.2013г. е 46 600 лв., а към
28.07.2016г. – 61 000 лв. Вещото лице А. изрично в о.с.з. от дата
02.10.2017г. /на л. 144 от делото/ посочва, че при определянето на пазарната
цена не е отчела запазеното вещно право на ползване.
Общо за
исковете по чл.647, ал.1, т.1,2 и 3 ТЗ - исковете са
предявени на 18.05.2016г., в срока по чл. 649, вр. чл. 632, ал. 2 ТЗ, след
възобновяване на делото /в сила от 10.02.2016г./. Предявени са от правоимащо
лице – синдик на ЕТ „В.-**-В.А.” ЕИК: ********/в
несъстоятелност/. Сроковете по чл. 647, ал.1, т.1,2 и 3 /тригодишен, съответно
– двугодишен/ в конкретния случай се изчисляват спрямо датата на изповядване на
нотариалния акт, с който се прехвърля собствеността върху имота – 21.08.2013г.,
а молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от самия ЕТ на 23.08.2013г. Предвид
обстоятелството, че купувачът по н.а. е била в брак към 21.08.2013г. и няма
данни за регистриран режим на разделност или договорен режим на съпрузите,
същите придобиват имота в режим на съпружеска имуществена общност. Исковата
молба е насочена срещу двамата съпрузи купувачи, и срещу продавача /ЕТ не
притежава отделна правосубектност от физическото лице, и в този смисъл е
ирелевантно посочването в исковата молба само на ЕТ/. Предвид изложеното, съдът
счита предявените искове за допустими за разглеждане.
По главния иск
с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ
Цената по атакуваната сделка в размер на 34 000
лв. превишава данъчната оценка на имота. Вещото лице посочва пазарна оценка на
имота към датата на сделката в размер на 46 600 лв., но не отчита
същественото обезценяване на имота при запазване на пожизнено вещно право на
ползване в полза на трето за купувача лице. Подобно обезценяване най-малкото
превишава сумата от 12 600 лв. по пазарни цени, колкото се явява разликата
между посочената в акта цена и пазарната стойност, посочена от вещото лице,
което изрично посочва, че не е отчело запазеното право на ползване при
изготвяне на оценката.
Ищецът носи тежест да докаже с пълно и главно
доказване, че даденото по сделката от продавача значително надхвърля по
стойност полученото, което не бе сторено. В тази връзка съдът намира, че
даденото по сделката от продавача не надхвърля по стойност полученото по
смисъла на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, поради което предявеният главен иск следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
По евентуалния
иск по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ
По този иск ответникът носи тежестта да докаже положителния
факт на плащане на цената по сделката, за да бъде същата възмездна по смисъла
на ТЗ.
Ищецът носи тежестта да докаже своите положителни
твърдения.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване
плащанията в брой /ЗОПБ/, в сила от м.02.2011г., плащанията на територията на
страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато
са на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по
договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.
Процесната сделка е извършена на 21.08.2013г., по
време на действие на ЗОПБ, и всички плащания по нея би следвало да бъдат
извършени по б. път, доколкото общата цена на продажбата възлиза на 34 000
лв. По този начин, освен че се спазва законът, би се осигурило и надлежно
доказателство за възмездността на сделката.
Ответникът В.Р.А.
не доказва дължимото Б.о плащане по сделката. Представените от нея 4 броя
разписки за суми нямат достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на
ищеца преди представянето им в съдебно заседание. Нещо повече – същите са
издадени от самия ответник В.Р.А. и пряко я ползват, поради което и съдът ги
приема за достоверни само в частта за направеното от издателя им изявление, но
не и в свидетелстващата им част – за извършени плащания. В тази част същите се
явяват писмени твърдения на страна по делото, които сами по себе си подлежат на
доказване. В тази връзка по делото не бе представен изобщо предварителен
договор от м.07.2011г. между страните по сделката, за да се установи неговото
съдържание, а дори и да бе представен, то той не би имал достоверна дата спрямо
ищеца преди изповядване на сделката – 21.08.2013г. Отделно, фактът на запазване
на безвъзмездно вещно право на ползване в полза на ответницата А., и
осъществяването на сделката 2 дни преди самата А. да подаде молба за откриване
на производство по несъстоятелност в качеството си на ЕТ показват и доказват намерение
за увреждане на кредиторите по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, но доколкото такъв
иск не е предявен в настоящото производство, за целите на настоящото дело е
достатъчно обстоятелството, че ответниците не доказаха извършено плащане /т.е.,
възмездност на атакуваната сделка/ така, както е отбелязана в атакувания акт –
преди изповядване на сделката. В тази връзка, съдът приема извършената с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55/21.08.2013г., т.I, рег.№ 2160,
дело 52/2013г. по описа на нотариус 424 от Регистъра на НК, вписан в СВ – София
вх.рег.№ 40589/21.08.2013г., Акт 89, т.XCVI, дело
31804/2013г. сделка за безвъзмедна, а привидната продажба – за нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, в който случай се прилагат правилата за
прикритата сделка – дарение със запазено вещно право на ползване.
Доколкото дарението, ведно със запазеното безвъзмездно
вещно право на ползване, уврежда кредиторите по несъстоятелността, и са налице
другите предпоставки за уважаване на иска /предявен от легитимирано лице в
срока по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ/, искът следва да бъде уважен изцяло – както по
отношение на прехвърлителната сделка, така и по отношение на правото на
ползване.
Предвид уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ,
не следва да бъде разглеждан искът по чл.647, ал.1, т.1 ТЗ.
Ответникът претендира разноски, но не представи по
делото доказателства за това, че адвокатското възнаграждение от 1800 лева е
заплатено, съобразно уговореното /по б. път//в този смисъл ТР № 6/06.11.2013
година, т. 1/.
Предвид уважаването на предявения иск по чл.647, ал.1,
т.2 ТЗ, макар и не на поисканото като главно основание по т.3, на ЕТ „В.-**-В.А.”, ЕИК: ********/в несъстоятелност/ на
ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1800
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение /л.137-139 от делото/ и 400 лв. за
заплатено възнаграждение на вещо лице /л.80 от делото/.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.649, ал.6 ТЗ, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят дължимата държавна такса по делото в размер на 610 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.С.Б. – синдик на ЕТ „В.-**-В.А.”, ЕИК: ********/в несъстоятелност/ срещу
ответниците В.Р.А., ЕГН: **********, лично и в качеството й на ЕТ „В.-**-В.А.”
ЕИК: ********/в несъстоятелност/, С.С.П., ЕГН: ********** и А.С.П., ЕГН: **********
иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ за обявяване за недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „В.-**-В.А.” ЕИК: ********/в
несъстоятелност/ възмездната сделка за покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55/21.08.2013г., т.I,
рег.№ 2160, дело 52/2013г. по описа на нотариус 424 от Регистъра на НК, вписан
в СВ – София вх.рег.№ 40589/21.08.2013г., Акт 89, т.XCVI, дело 31804/2013г.,
със страни – продавач: В.Р.А., ЕГН: ********** и купувач: С.С.П., ЕГН: **********,
поради това, че даденото по нея значително надхвърля по стойност полученото.
ОБЯВЯВА по
предявения от Д.С.Б. – синдик на ЕТ „В.-**-В.А.”, ЕИК: ********/в
несъстоятелност/ срещу ответниците В.Р.А., ЕГН: **********, лично и в
качеството й на ЕТ „В.-**-В.А.” ЕИК: ********/в несъстоятелност/, С.С.П., ЕГН: **********
и А.С.П., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.647, ал.1, т.2 от ТЗ, за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „В.-**-В.А.”
ЕИК: ********/в несъстоятелност/ прикритата безвъзмездна сделка със запазено
вещно право на ползване, извършена с привидна покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55/21.08.2013г., т.I, рег.№ 2160,
дело 52/2013г. по описа на нотариус 424 от Регистъра на НК, вписан в СВ – София
вх.рег.№ 40589/21.08.2013г., Акт 89, т.XCVI, дело
31804/2013г., със страни – продавач: В.Р.А.,
ЕГН: ********** и купувач: С.С.П., ЕГН: **********, по отношение на недвижим имот,
представляващ: АПАРТАМЕНТ № 7, на II етаж, на кота +2,80 метра във вх.Б на жилищната сграда
на ул.”********, със застроена площ от 43,02 кв.м., състоящ се от: коридор,
дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, тераса, при граници: апартамент № 6,
двор, улица, апартамент № 8, стълбище, коридор, заедно с МАЗЕ № 17 в сутерена
на сградата, на кота -3,55 метра, с площ от 3,16 кв.м., при граници: мазе № 18,
коридор, мазе № 16, коридор, заедно с 1,18 % ид.ч. от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, целия с площ от 1292 кв.м.,
представляващ УПИ VII-859 от кв.114 по плана на гр.София, местността
бул.”Сливница”, при граници: ул.”Д.********”, УПИ VI-862,863, УПИ II-860 и УПИ I-857,858,
който имот, съгласно одобрени КККР представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОЕБКТ В СГРАДА с
идентификатор: 68134.4357.91.1.7 с предназначение – жилище, апартамент, находящ
се в гр.София, район ********, ап.7, в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор: 68134.4357.91, съседни самостоятелни обекти в сградата: няма,
при запазено безвъзмездно вещно право на ползване в полза на продавача.
ОСЪЖДА
на
основание чл.78 ГПК В.Р.А., ЕГН: **********, С.С.П., ЕГН: **********, и А.С.П.,
ЕГН: ********** да заплатят на ЕТ „В.-**-В.А.”, ЕИК: ********/в
несъстоятелност/, сумата от 2200 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.649, ал.6 ТЗ В.Р.А., ЕГН: **********, С.С.П., ЕГН: **********, и А.С.П.,
ЕГН: ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на СГС сумата от 610 лева, представялваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: