Решение по дело №159/2021 на Административен съд - Сливен

  

    

Р Е Ш Е Н И Е   №  108

 

Гр.Сливен, 29.04.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година в състав

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

           

            При участието на секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 159 по описа за 2021г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на М.Х.И. ***, чрез адв. Н.К. ***, със съдебен адрес ***, подадена против Община Сливен, за  заплащане на сумата от 50,00 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса в размер на 48,00 лева за репатриране и 2,00 лева за наказателен паркинг по наложена ПАМ – принудително преместване на МПС, приложена с Протокол № 004540/20.02.2020 г., отменена с Решение № 2276/18.02.2021 г. постановено по адм. дело № 9075/2020 г. по описа на Върховен административен съд – Седмо отделение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.02.2021 г. до окончателното й заплащане. Заявена е и претенция за присъждане на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба се твърди, че: с Протокол № 004846/20.02.2020 г. на М.Х.И. е била наложена ПАМ от служител на ОП „Градска мобилност“ при Община Сливен; наложената ПАМ се изразявала в принудително задържане на управляваното от нея МПС, чрез поставяне на наказателна скоба № 7; задържаното МПС се освобождавало след заплащане на такса от 24,00 лева за монтаж/демонтаж на скоба и по един лев на час за паркиране в „синя зона“, като същата е заплатила  общо сумата от 29,00 лева; с Протокол № 004540/20.02.2020 г. й е била наложена ПАМ „репатриране на МПС“; МПС било преместено на „Наказателен паркинг“; за освобождаване на МПС била принудена да заплати сумата от 48,00 лева за наказателен паркинг и 2,00 лева за паркиране до 1 час или общо 50,00 лева, за което прилага касов бон от 20.02.2020 г.; наложените ПАМ били обжалвани и с Решение № 103/16.06.2020 г. постановено по адм. дело № 88/2020 г. по описа на Административен съд Сливен са били отхвърлени жалбите; решението било обжалвано и образувано адм. дело № 9075/2020 г. по описа на ВАС на РБ, който с Решение № 2276/18.02.2021 г. е отменил частично първоинстанционното решение, а именно в частта за приложената ПАМ „принудително преместване на МПС“; решението влязло в сила на 18.02.2021г.; направените разходи, изразяващи се в плащане на 48,00лева за репатриране и 2,00 лева за наказателен паркинг, са причинили на ищцата имуществени вреди, които следва да се възстановят от ответната Община Сливен.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К. у. п. п., който поддържа исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените разноски по делото – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и заплатена държавна такса в размер на 10 лева.

Ответникът – Община – Сливен, редовно призована, чрез представител по п. ст. юриск. М. С. – надлежно упълномощена, която оспорва исковата молба. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за основателност на исковата молба.

Административният съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На М.Х.И. е била наложена принудителна административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 7, обективирана в Протокол № 004846 от 20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, наложена от В. Е. – с. отдел „Строителен контрол“ при Община  Сливен и принудителна административна мярка - преместване на паркирано МПС, обективирана в протокол № 004540/20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, наложена от В. Е. – с. отдел „Строителен контрол“ при Община  Сливен. Наложените ПАМ са обжалвани от И. и с Решение № 103/16.06.2020 г. постановено по адм. дело № 88/2020 г. по описа на Административен съд Сливен, жалбата е отхвърлена. М.Х.И. е подала касационна жалба против първоинстанционното дело и е образувано адм. дело № 9075/2020 г. по описа на ВАС на РБ – седмо отделение. С Решение № 2276/18.02.2021 г. ВАС отменя Решение №103 от 16.06.2020 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело №88/2020 г., в частта с която е отхвърлена жалбата на И. срещу принудителна административна мярка „преместване на паркирано моторно превозно средство”, приложена на 20.02.2020 г. от с. в отдел „Строителен контрол” в Община Сливен, както и в частта, с която И. е осъдена да заплати на Община Сливен разноски над 50,00 лв. и вместо това постановява: отменя принудителна административна мярка „преместване на паркирано моторно превозно средство”, приложена на 20.02.2020 г. от с. в отдел „Строителен контрол” в Община Сливен и оставя в сила Решение №103 от 16.06.2020 г. на Административен съд – Сливен по адм. дело №88/2020 г. в останалата част. Съдебното решение е влязло в сила на 18.02.2021 г. За преместване на паркирано моторно превозно средство и за наказателен паркинг И. е заплатила общо 50,00 лева, видно от представения фискален бон от 20.02.2020 г. за репатриране на МПС – 48,00 лева и за наказателен паркинг 2,00 лева.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съдът приема, че в случая Община Сливен е пасивно легитимирана да отговаря по предявените в настоящото производство искове, тъй като вредите са причинени от служител на Община – Сливен, а именно от В. Е. – с. отдел „Строителен контрол“ при Община  Сливен, на която със Заповед № РД 15-2476 от 14.10.2019 г., издадена от Кмета на Община Сливен е възложено да осъществяват контрол чрез налагане на ПАМ по  чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл.168 вр. с чл.171 т.5 от Закона за движението по пътищата, във връзка с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на Държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В разглеждания случай от доказателствата по делото е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – Община - Сливен. Налице е незаконосъобразен акт – принудителна административна мярка  – преместване на паркирано МПС, обективирана в протокол № 004540/20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен, наложена от В. Е. – с. отдел „Строителен контрол“ при Община  Сливен, който е отменен с влязло в сила Решение № 2276/18.02.2021 г. постановено по адм. дело № 9075/2020 г. по описа на ВАС на РБ – седмо отделение. Поради безспорната пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразната ПАМ - „преместване на паркирано моторно превозно средство” на ищцата и заплащането от нея на 48,00 лв. за репатриране и 2,00 лева наказателен паркинг, същата е претърпяла имуществена вреда, съгласно приложен фискален бон от 20.02.2020 г.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение в общ размер на 50,00 лева е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3 / 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно законна лихва се присъжда от  датата на влизане в сила на съдебното решение – 18.02.2021 г., с което наложената ПАМ е отменена като незаконосъобразна до датата на окончателното изплащане на сумата.  

Претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото дело разноски е основателна. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски в размер на 310 лв.,  от които 300 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. държавна такса е основателна. На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд – Сливен

 

 

 

 

Р          Е          Ш          И:

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на М.Х.И., ЕГН ********** ***, сумата от 50,00 (петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, заплатена такса за репатриране на МПС и наказателен паркинг по наложена ПАМ – преместване на паркирано МПС, обективирана в протокол № 004540/20.02.2020 г. по описа на Общинско предприятие "Градска мобилност" – Сливен отменена с Решение № 2276/18.02.2021 г. постановено по адм. дело № 9075/2020 г. по описа на ВАС на РБ – Седмо отделение, ведно със законната лихва върху сумата от 50,00 лева, считано от 18.02.2021 г. до окончателното й изплащане.

 

 

 

 

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на М.Х.И., ЕГН ********** ***, сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: