№ 17086
гр. София, 22.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110116694 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Ж. Т. Р. срещу 118 СУ „А.Л.С.“
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 5800,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и
сумата в размер на 12200,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от ищцата трудова
злополука на 27.04.2021 г.
Ищцата твърди, че през 2021г. работила в 118 СУ „А.Л.С.“ гр. София, по
трудов договор като ст. учител по физическа култура и спорт. На 27.04.2021г. в
11:30 ч. при изпълнение на служебните си задължения в сградата на 118 СУ по
стълбите между втория и третия етаж претърпяла злополука, състояща се в
множествени счупвания на подбедрицата, закрито на десен крак (Фрактура на
тибия и фибула декстра в дисталната част). Посочва, че злополуката е била
определена като трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО с Разпореждане № 30503 от
17.05.2021г. на НОИ, териториално поделение гр. София. Твърди, че след
злополуката е била откарана в УМБАЛ „С.А.“ гр. София, където е била приета
за болнично лечение от 27.04.2021г. до 03.05.2021г. По време на лечението й
1
била извършена операция изразяваща се в „Отрито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибия и фибула“. След приключване на болничното й
лечение същото продължило в домашни условия 22.12.2021г. Твърди, че на
19.07.2021г. се наложило да й бъде извършена втора операция, състояща се в
„отстраняване от костта на имплантирани уреди - тибия и фибула“. Посочва,
че след инцидента дълго време била нетрудоспособна, като през цялото
лечение изпитвала болки, които по някога били непоносими и се налагало да й
бъдат поставяни обезболяващи инжекции. Твърди, че имала трудности да се
обслужва самостоятелно, поради което се налагало съпругът й и да си взима
отпуск. Сочи, че сама заплатила всички импланти и консумативи които били
нужни за нормалното й възстановяване, като не получила полагащите й се
средства, представляващи разликата между изплатеното й обезщетение за
болест и пълното й трудово възнаграждение. Сочи, че на 01.09.2022г. продала
заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
пенсията й била отпусната с Разпореждане № ********** от 10.10.2022г.
Твърди, че претърпените имуществени вреди се изразяват в заплатени
консумативи за лечение и рехабилитация и разликата между полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово
възнаграждение: 3345 лева заплатени за имплант, 162,64 лева заплатени
медикаменти, 190 лева заплатени за мед. изделие protekt cat Walker, заплатени
суми за лекарски прегледи, както и 2060 лева разлика между полученото
обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово
възнаграждение. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените
искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва, че ищцата е била негов служител през 2021 г., като била учител по
физическо възпитание и спорт, както и че на 27.04.2021 г. същата е претърпяла
трудова злополука. Твърди, че училището не е създало предпоставки за
настъпването на инцидента. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на
ищцата, доколкото не е положила дължимата грижа при слизането по
стълбите. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените
искове или за намаляването на размера на присъденото обезщетение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
2
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че същите са били
обвързани от трудово правоотношение, породено от трудов договор №
19/01.04.1991 г., по силата на което ищцата е заемала длъжността „ст. учител
по физическа култура и спорт“.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства –
протокол и декларация за трудова злополука и Разпореждане № 30503 от
17.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ София-град, се установява, че на
27.04.2021 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по време и по повод
извършваната работа, при слизане по стълбите от трети към втори етаж,
ищцата паднала, вследствие на което получила множество счупвания на
подбедрицата, закрито на десен крак.
Представени са 2 броя епикризи, от които се установява следното.
Ищцата е била приета на 27.04.2021 г. в УМБАЛ „С.А.“ АД – София и на
същата е извършено оперативно лечение – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Ищцата е била изписана на 03.05.2021 г.
На 19.07.2021 г. ищцата отново е приета за оперативна намеса – отстраняване
от костта на имплантирани уреди – тибия и фибула, като е изписана на
22.07.2021 г.
Представени са 5 бр. болнични листове, от които се установява, че
ищцата е била в отпуск по болест в периода от 27.04.2021 г. до 30.08.2021 г. и
от 24.10.2021 г. до 22.12.2021 г.
Представени са: фискален бон от 29.04.2021 г. за сумата от общо 162,64
лв. за закупени медикаменти – клиндамицин, детралекс, ендотелон,
фраксипарин; фактура и фискален бон от 29.04.2021 г., издадени от УМБАЛ
„С.А.“ АД – София за сумата от 3345,00 лв., дължима за медицинско изделие;
фактура и фискален бон от 22.07.2021 г., издадени от УМБАЛ „С.А.“ АД –
София за сумата от 17,40 лв., представляваща потребителска такса; фактура и
фискален бон от 22.07.2021 г., издадени от УМБАЛ „С.А.“ АД – София за
сумата от 190,00 лв. за protect. CAT Walker.
Представено е разпореждане от 10.10.2022 г. от ТП на НОИ София Град,
с което е разпоредено на ищцата да се изплаща пенсия за осигурителен стаж и
3
възраст в размер на 467,00 лв., считано от 01.09.2022 г.
По делото е постъпило удостоверение № 21-00225861/07.04.2025 г.,
издадено от ТП на НОИ София-град, от което се установява, че за периода от
27.04.2021 г. до 22.12.2021 г. ищцата е получила обезщетение за временна
неработоспособност в общ размер на 14716,08 лв.
От заключението на назначената по делото СМЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Вследствие на
трудовата злополука от 27.04.2021 г. ищцата получила травма на десния долен
крайник, в областта на глезенната става и подбедрицата, довела до две
закрити, разместени фрактури на външния и вътрешния глезен с коса
фрактурна линия, и една закрита и разместена фрактура на тибията в долната
трета със спираловидна фрактурна линия. Описаното представлявало тежко
травматично увреждане целостта на костите, получено от индиректна травма
на огъването и усукването на глезенната вилка при стъпване накриво на
външния ръб на стъпалото и на голямопищялната кост (тибията). Посочените
фрактури са наложили спешна хоспитализация и оперативното им наместване
чрез импланти. В разглеждания случай възстановителният процес е
продължил 8 месеца, което било нормално при ищцата с оглед пола и
възрастта й. Не били налице медицински данни за усложнения. Към момента
на личния преглед ищцата била възстановена до ниво работоспособност,
придвижвала се самостоятелно без помощни средства, не е установен
функционален дефицит в глезенната и колянната става. В проведеното на
15.04.2025 г. о. с. з. вещото лице е уточнило, че състоянието по време на
злополука било тежко травматологично, защото в една сравнително малка
анатомична област имало 3 фрактури – голяма пищялна кост и двата глезена.
Придвижването и самообслужването били затруднени, но не и невъзможни,
доколкото ръцете и единият крайник били свободни, имало частична помощ от
близки, но не е невъзможно обслужване на човек на легло. Ищцата била
твърде закъсняла за операцията за изваждане на имплантите. Медицинските
критерии били да бъдат отстранени след 1 година, а в случая били изминали 4
години и още били налице. Ако са били извадени, обективното състояние на
глезените щяло да е по-добро отколкото с имплантите. Във връзка с лечението
били имплантите – 3345 лв., потребителката такса – 17,40 лв., 190 лв. – за
4
ортеза за глезен, както и за медикаменти, съгласно фискален бон, приложен на
л. 15 от делото.
От заключението на назначената по делото ССЕ, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че ищцата е получила дори по-
голям доход от обезщетенията за временната неработоспособност, отколкото
би получила, ако беше продължила да работи, доколкото от обезщетения е
получила сума в общ размер на 14716,08 лв., а от трудово възнаграждение би
получила 13328,32 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Така предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ.
По предявения иск ищецът е следвало да докаже: 1. наличие на трудово
правоотношение между страните по делото; 2. трудова злополука, претърпяна
от работника или служителя по време на изпълнение на задълженията му по
трудовото правоотношение, като увреждането следва да е настъпило: на път за
работа, при или по повод изпълнение на възложената работа или на каквато и
да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и
по време на почивка, прекарана в предприятието; 3. настъпване на вреда –
имуществена, изразяваща се в разходи за лечение (за иска за обезщетение за
имуществени вреди), и неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от
травматичното увреждане (за иска за обезщетение за неимуществени вреди) и
размера на вредата; 4. причинно-следствена връзка между трудовата
злополука и настъпилите вреди.
В тежест на ответника е било да докаже възражението си по чл. 201, ал.
2 КТ за проявена груба небрежност от страна на ищеца.
Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква
независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В
този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна,
поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при
небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Отговорността на
работодателя би отпаднала само при умишлено причиняване на вредата от
работника или служителя.
5
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обяви за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата е била служител на ответника през
2021 г., като е била учител по физическо възпитание и спорт, както и че на
27.04.2021 г. същата е претърпяла трудова злополука, а и тези факти се
установиха по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
По делото е безспорно, че към момента на инцидента от 27.04.2021 г.
между страните по делото е било налице трудово правоотношение,
възникнало от посочения по-горе трудов договор, изменен с представените
допълнителните споразумения към него, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „ст. учител по физическа култура и спорт““ при ответника
работодател, както и че претърпяната от ищеца злополука е трудова.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото
доказателства.
Установи се по безспорен начин от представената медицинска
документация и от заключението на назначената по делото СМЕ, че
вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматично увреждане
– травма на десния долен крайник, в областта на глезенната става и
подбедрицата, довела до две закрити, разместени фрактури на външния и
вътрешния глезен с коса фрактурна линия, и една закрита и разместена
фрактура на тибията в долната трета със спираловидна фрактурна линия.
По отношение на имуществените вреди:
Ищецът претендира сумата от 5800,00 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, от които 3345,00 лв. за закупуване на имплант, 162,64
лв. за медикаменти, 190,00 лв. за ортеза, 2060,00 лв. за разликата между
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово
възнаграждение и потребителска такса.
Съдът, като взе предвид представените писмени доказателства, както и
заключенията на назначените по делото СМЕ и ССЕ, както и допълнението,
което направи вещото лице по СМЕ в о. с. з., намира, че исковата претенция за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателна за следните
разходи: 3345,00 лв. за закупуване на имплант, 162,64 лв. за медикаменти,
190,00 лв. за ортеза и три броя потребителска такса в общ размер на 17,40 лв.
(всяка от по 5,80 лв.).
Претенцията относно сумата от 2060,00 лв. за разликата между
6
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност и пълното трудово
възнаграждение е неоснователна, доколкото по делото не бяха представени
доказателства от страна на ищеца, от които може да се установи по
категоричен начин, че последният действително е претърпял такива вреди.
Напротив, от заключението на ССЕ, неоспорено от страните, се установи, че
всъщност ищцата е получила като обезщетение сума, която е дори по-голяма
от трудовото възнаграждение, което би получила същата, ако в същия период
беше работила. По отношение на потребителската такса от 17,40 лв. по делото
бяха представени доказателства от страна на ищеца за установяване
заплащането само на една такава такса, респ. претендираните разходи за
другите две такси от по 17,40 лв., останаха недоказани. Ето защо в тази част
претенцията за имуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на неимуществените вреди:
Действително при определяне крайния размер на дължимото
обезщетение съдът следва най-напред да определи неговия справедлив размер
съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и едва след това да отчете степента на
съпричиняване, като намали определеното обезщетение в случай, че намери за
основателно релевираното в тази насока възражение. След тези действия
следва да се приспадне и евентуално платеното от застрахователя
обезщетение по чл. 200, ал. 4 от КТ (в този смисъл Решение № 60178 от
27.10.2021 г. по ГД № 3653/2020 г. на ВКС, 3 ГО; Решение № 178 от 02.01.2019
г. по гр. д. № 4579 / 2017 г. на ВКС, 3 ГО; Реше-ние № 125 от 04.05.2016 г. по
гр. д. № 4417/2015 г. на ВКС, 4 ГО).
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост от съда. Следва да бъдат
съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на това заместващо обезщетение. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. Обезщетението се
7
определя, глобално, а не отделно за физическите болки и за психическите
травми. Съгласно установената практика, неимуществените вреди включват
всички обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното
човешкото съществуване и активности. Отделно взетите негови болки,
страдания, неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за
водене на отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са
неделимо общо основание за обезщетяване на пострадалия. Дори ако е
предявил две (или повече) искови молби, съдът следва да определи едно
общо, глобално обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне
обезщетението, присъдено за вредите от същия деликт по други дела (така
Решение № 23 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г., на ВКС, IV г. о., ГК).
В разглеждания случай съдът намира, че е необходимо да отче следните
обстоятелства: момента на настъпване на увреждането, икономическата
обстановка в страната към този период, възрастта на пострадалия, данните от
приложената по делото медицинската документация и СМЕ относно вида,
характера и степента на получената от ищеца травма, времетраенето на
оздравителния процес, начина и степента на възстановяване. При определяне
на заместващото обезщетение съдът взе предвид: получената от ищеца травма
– тежко травматично увреждане на десния долен крайник, в областта на
глезенната става и подбедрицата, довела до две закрити, разместени фрактури
на външния и вътрешния глезен с коса фрактурна линия, и една закрита и
разместена фрактура на тибията в долната трета със спираловидна фрактурна
линия; степента на възстановяване на ищцата – същата е работоспособна и се
придвижва без помощни средства, няма двигателен дефицит в областта на
глезенната и колянната става, както и че при своевременно отстраняване на
имплантите, поставени за фиксиране на костите в областта на получените
фрактури, състояните на ищцата в засегнатите зони щеше да бъде още по-
добро; посочената травма представлява тежко травматично увреждане, тъй
като в една малка област са получени три фрактури; извършването на две
оперативни интервенции, първата от които по спешност; значително дългия
период на възстановяване – 8 месеца, в който ищцата е била временно
неработоспособна, като трудно се е обслужвала сама, респ. необходими са
били грижите на друг човек; изпитваните от ищцата болки и страдания;
възрастта на ищцата – жена на 61 навършени години към момента на
инцидента. При това положение и след извършена оценъчна дейност на
8
релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав намира за справедлив
размер на заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди сумата от 20000,00 лв. В заключение следва да се отбележи, че
принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Ето защо така
определения размер на обезщетението е в съответствие с принципа за
справедливост и в най-пълна степен репарира търпените от ищеца
неимуществени вреди.
Но доколкото ищцата претендира по-малка сума, в съответствие с
диспозитивното начало следва да й се присъди именно тя.
По отношение на възражението за наличието на груба небрежност:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението при трудова
злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е
положил дори грижата, която и най-небрежният полага (така Решение №. от
17.10.2019 г. по гр. д. № 2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение № от 11.10.2011 г. по
гр. дело № 2010 г., ВКС, ІV г. о., Определение №. от 13.10.2020 г. по гр. дело
№ 2020 г., ВКС, ІІІ г. о. и др.).
В своята практика Върховният касационен съд дефинира грубата
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ като липса на елементарно
старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и
правила на безопасност, т. е. тя се изразява в неполагането на онази грижа,
която следва да се очаква от най-небрежния, зает със съответната дейност при
подобни условия (така Решение № 60165 от 19.08.2021 г. по ГД № 3529/2020 г.
на ВКС, 4 ГО; Решение № 21/12.03.2018 г. по ГД № 1459/2017 г. на ВКС, 3 ГО;
Решение № 291/11.07.2012 г. по ГД № 951/2011 г. на ВКС, 4 ГО и др.).
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното
отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност
представлява неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност, при подобни условия. Когато при
трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност –
липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни
9
технологични правила за работа и безопасност, отговорността на работодателя
трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които представляват и критериите за
намаляване на обезщетението. Грубата небрежност на пострадалия е
предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на
процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения. Поради това,
колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването (в този смисъл
например Решение № 58 от 20.04.2018 г. по гр. д. № 2037 / 2017 г. на ВКС, 4
ГО; Решение № 290 от 18.11.2015 г. по гр. д. № 15 / 2015 г. на ВКС, 4 ГО и
др.).
В разглеждания случая от представените по делото доказателства не се
установи при условията на пълно и главно доказване, че ищцата въобще е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, още по-малко, че това е
станало при форма на вината груба небрежност. Ето защо възражението по чл.
201, ал. 2 КТ се явява неоснователно.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски
имат и двете страни. Ищецът претендира разноски в размер на 1800,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, но доказва такива в размер на 1600,00 лв., от
които съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят
1414,67 лв.
Ответникът претендира разноски в размер на 2828,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, но не е представил доказателства за реалното им
извършване.
Доколкото ищецът на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е освободен от
заплащане на такси и разноски в производство, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК следва ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 636,60 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 442,08 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА 118 СУ „А.Л.С.“, ЕИК ********* на основание чл. 200, ал. 1
и ал. 3 КТ да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН ********** следните суми: сумата от
3715,04 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в извършени разходи за закупуване на имплант, ортеза, медикаменти и
заплащане на потребителска такса, съгласно фактура № ********** от
29.04.2021 г. и фискален бон към нея, фактура № **********/05.05.2021 г. и
фискален бон към нея, фискален бон от 29.04.2021 г. и фактура № **********
от 22.07.2021 г. и фискален бон към нея, както и сумата в размер на 12200,00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които имуществени и неимуществени вреди са настъпили
в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука на 27.04.2021 г.
съгласно Разпореждане № 30503 от 17.05.2021 г., издадено от ТП на НОИ
София-град, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 3715,04 лв. до пълния предявен размер от
5800,00 лв.
ОСЪЖДА 118 СУ „А.Л.С.“, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на Ж. Т. Р., ЕГН ********** сумата от 1414,67 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
ОСЪЖДА 118 СУ „А.Л.С.“, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6
ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд
сумата в размер на 636,60 лева, представляваща дължима държавна такса и
сумата в размер на 442,08 лева, представляваща възнаграждение за вещо
лице, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11