РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Разград, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20253300100389 по описа за 2025 година
Искът е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Депозирана е искова молба от А. Ш. АА.- срещу Прокуратурата на Република България за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – притеснения, душевно терзание,
застрашаване на семейните отношения, злепоставяне в обществото, в размер на 30000лв.,
считано от 04.11.2020г. до окончателното й плащане. Твърди, че бил привлечен като
обвиняем по ДП № 1873 ЗМ-468/2018г. по описа на РУМВР[1]Разград за престъпление по
чл.152,ал.1,т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.150, ал.1 от НК, затова че на неустановени дати в
периода от месец ноември 2014г. до месец юли 2018г., включително в гр.Разград, в
условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с А. С. И. от гр.*****, като я
принудил в това със заплашване. Повдигнато му било и обвинение за осъществяването на
престъпление по чл.150, ал.1 от НК, затова че на неустановена дата през втората половина
на 2016г. в гр.Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. С. И. от
гр.*****, чрез употреба на заплашване. На 18.07.2019г. обвинителеният акт срещу него бил
внесен в съда. Образувано било НОХД № 465/2020г. по описа на РС- Разград. С присъда №
170 от 04.06.2020г. бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била
потвърдена с решение № 260007 от 04.11.2020г. по ВНОХД № 240/2020г. на ОС-Разград .
Същата е влязла в сила. Счита,че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на Прокуратурата на Република България за претърпените от него вследствие на незаконно
обвинение неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Бил
1
обвинен, че се е съвкупил и блудствал със сестрата на неговата жена и леля на децата му.
Развилата се кратка интимна връзка била по взаимно съгласие. Същата била преустановена
от него. Пострадалата дори го намушкала с нож, но въпреки това се оказал обвиняем.
Счита,че е жертва на целенасоченото поведение на пострадалата подкрепяно
прокуратурата,въпреки дадените от него обяснения и събраните доказателства. Тези
обстоятелства се отразили тежко на психичното му състояние и проблеми в семейния живот.
Жена му започнала да се съмнява в него, поради факта, че с пострадалата са сестри.
Авторитета му бил подронен пред децата му. Синът му бе разпитван като свидетел в хода на
съдебното производство. Невъзможността да се защити,краха на семейните му
отношения,постоянните лъжи и несигурност,заплахата от налагането на голямо по размер
ефективно наказание лишаване от свобода за нещо,което не е извършил, неадекватните
действия от страна на институциите, доведоха до загуба на съня, постоянна тревожност и
страх. Загубил доверие в Държавата и обществото. Загубих възможността да води спокоен
живот, разрушени били добрите отношения в семейната среда. Обвиненията станали
достояние на широк кръг от лица. Поради това загубил достойнството и спокойствието си,
не можел по никакъв начин да се справи с последвалата изолацията от най-близките му
хора-семейството.Прекратил всякакви социални контакти, изпитвал усещане за
невъзможност да е адекватен в най-обикновени житейски ситуации, нямал желание за
живот. Допълнително притеснение за него бил и приетия за съвместно разглеждане
граждански иск в размер на 20 000лв., ведно с лихви и разноски. Въпреки, че наказателното
производство приключило в разумни срокове,повече от две години негативните последици
тежали върху него. Надявал се с времето, неблагоприятните последици от наказателното
производство да отшумят, но и към ностоящият момент продължава да е притеснен. Моли
съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 30 000лв.., представляваща
обезщетение на претърпени неимуществени вреди, в резултат от повдигнатото срещу него
незаконно обвинение в извършването на две тежки умишлени престъпления от общ
характер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила
на решението, с което съм окончателно оправдан- 04.11.2020 г. до датата на окончателното
изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски и дължимите такси.
В с.з. поддържа молбата си, като заявява,че твърдението на ответника за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните лихва и основателно.
Прокуратурата на Република България е отговорила в срок, като счита иска за
неоснователен и недоказан. По продължителността на развилото се наказателно
производство: На 24.04.2019г. на ищеца е предявено постановление за привличането му като
обвиняем по преписка № 982/2018г. по описа на РП-Разград, ДП № 1873 ЗМ- 468/2018г. по
описа на РУ на МВР гр.Разград. Производството е приключило на 04.11.2020г. - датата на
постановяване на Решение № 260007/04.11.2020г. по ВНОХД № 240/2020г. по описа на ОС-
.Разград, с което било окончателно потвърдена оправдателна присъда № 170/04.06.2020г.
постановена по НОХД № 465/2020г. по описа на РС-Разград, по обвиненията за извършени
от него престъпления по: чл.152 ал.1 т.2 във вр с чл.26 ал.1 от НК извършено за времето от
2
неустановена дата през месец ноември 2014г. до месец юни 2018г. включително, за това че
през визираният период, в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, се
съвкупил с лице от женски пол - А. С. И., като го принудил към това със заплашване; и по
чл.150 ал.1 от НК, за това, че за времето от неустановена дата през втората половина на
2016г., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - А. С. И. от гр.****, като употребил
за това заплашване. Твърди се,че претенцията е неоснователна, тъй като твърденията, за
постановената спрямо ищеца оправдателна присъда не са подкрепени с доказателства. Дори
да се приеме за достоверно твърдението за влязъл в сила оправдателен съдебен акт, то същия
доказва само първия елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. В тежест
на ищеца е да представи доказателства подкрепящи фактическите твърдения в исковата
молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните
вреди и предявеното обвинение за извършено престъпление от общ характер. В тази връзка,
ищецът не представя доказателства в подкрепа на твърдените от него обстоятелства явяващи
се последица от воденото срещу него досъдебно производство и това е така. Липсват и
такива които да сочат на влошени взаимоотношения, лични, семейни и социални. Нещо
повече, с твърденията на ищеца за препятстване възможността да води спокоен начин на
живот, за разпад на добрите отношения в семейната му среда, ищецът се опитва да черпи
права от собственото си неправомерно и неморално поведение. В тази връзка, независимо от
твърдението за постановена оправдателна присъда, Прокуратурата на Р.България не е
виновна за извършваните от ищеца прелюбодействия, за което е направено и признание от
него в исковата молба. Още по укоримо е и обстоятелството, че е извършено системно, при
това с близък родственик - сестрата на съпругата на ищеца. Поведението на ищеца е
единствената причина до разпада в семейната среда, влошени лични и семейни
взаимоотношения, загуба на чест и достойнство, влошен социален статус и изолация от
социалната среда. Изнесеното от ищеца за засегната чест и достойнството, по причина на
обвинението е недоказано. Ищецът не е посочил пряка причинно-следствена връзка между
повдигнатото му обвинение, по което е бил оправдан и конкретни, реално претърпени
морални вреди, които да е установил по вид, размер и интензитет. Липсват каквито и да
било доказателства за влошено здравословно състояние - физическо и психическо такова,
както и че то е резултат от предявените на ищеца обвинения. Само по себе си, описаното
притеснение предполага съзнание за неправомерност на действията, за които ищецът е бил
привлечен като обвиняем, от което следва, че то не произтича пряко от самия факт на
повдигнатото обвинение. В подкрепа на тезата за липсата на пряка и непосредствена
причинна връзка между повдигнатото обвинение на ищеца и твърденията за притеснение,
тревога, стрес и др., конкретни, действително претърпени вреди, както и да е настъпило и
влошаване на здравословно състояние е и обстоятелството, че в хода на производството
срещу него, била наложена най-леката мярка за процесуална принуда, каквато е
„подписката“ и която се изразява единствено в поемането на задължението, да не се напуска
местоживеенето без разрешение на съответния орган. Липсата на доказателства, за това че
ищеца, бил ограничен от мярката за неотклонение „подписка“ сочи, че такива няма и не са
3
довели до причиняване на каквито и да било вреди за него от воденото срещу ищеца
досъдебно производство, т.е. липсват доказателства, тази мярка да е препятствала реално
ищеца по какъвто и да било начин. Представената справка за съдимост на ищеца
установява,че същият е осъждан. С Определение от 19.04.2021г. по НОХД № 346/2000г. по
описа на РС-Исперих, ищецът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 129 ал.1 от НК, като му било определено наказание три месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал. 1 от НК било отложено за изпитателен срок от три години.
Независимо от настъпилата впоследствие реабилитация, съдебното минало на ищеца, сочи,
че същия имал досег с правораздавателните органи, в резултат на което и интензитета на
твърдените вреди, при доказване изобщо на такива спрямо него е изключително нисък.
Оспорва и размера на заявената претенция, като я счита за прекомерно завишена,
несъответстваща на твърдените вреди, социално -икономически условия и стандарт на
живот в Р.България, несъобразена с трайната съдебна практика за критериите за
справедливост на дължимото обезщетение, тъй като в хода на съдебната фаза Прокуратурата
не е инициирала, нито допринесла за обстоятелства, които да са обусловили отлагане на
делото и продължителността на същото в съдебната фаза. Тези обстоятелства са свързани
изключително с процесуалното поведение и на другите участници в процеса и на техните
процесуални представители. Съобразно трайната съдебна практика в това число и на
Европейския съд за правата на човека, размерът не следва да бъде източник на обогатяване
за пострадалия, а трябва да съответства само на необходимото за преодоляване на
действително претърпените морални вреди, разбира се при доказването им от страна на
ищеца.
Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на
претендираната законна лихва. Исковата молба била депозирана пред ОС-Разград на
13.08.2025г., следователно в случай на доказване на искова претенция, лихва може бъде
претендирана от 13.08.2022г. В условията на евентуалност, ако съдът прецени це е налице
състава на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ да се определи минимално парично обезщетение за
неимуществени вреди, като в с.з. отново не сочи на конкретен размер.
Въз основа на съчраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи
следните факти: Ищецът е съпруг на сестрата на А. С. И., по чиято жалба е образувано ДП
№1873 ЗМ-468/2018г. по описа на РУМВР-Разград, за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. с
чл. 26 ал.1 НК и чл.150 ал.1 НК : затова че на неустановени дати в периода от месец
ноември 2014г. до месец юли 2018г., включително в гр.Разград, в условията на
продължавано престъпление, се е съвкупил с А. С. И. от гр.****, като я принудил в това със
заплашване, както и, затова че на неустановена дата през втората половина на 2016г. в
гр.Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А. С. И. от гр.****,
чрез употреба на заплашване. По ДП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем на
24.04.2019г., когато не е дал обяснения. Разследването е предявено на защитника му на
10.05.2019г., като на 15.05.2019г. делото е предадено с мнение за съд на прокуратурата.
4
Обвинителният акт е внесен в РРС на 21.06.2019г.. Образувано е нохд№465/2019г., като по
делото са проведени общо 6 з.с., от които едно резпоредително. Приет е за съвместно
разглеждане граждански иск. На две от с.з. не е даден ход, като реално са проведени 3 с.з..
През този период е било преустановено разглеждането на дела поради разпространението на
Ковид-19 в периода 09.04.2020г.-13.05.2020г. , за което е издадена Заповед № РД-08-
103/09.04.2020г. на Адм.ръководител на съда. С присъда № 170/04.06.2020г. съдът е признал
ищеца за невиновен в извършените престъпления. Делото е внесено в РОС за разглеждане
по жалба на ищеца на 23.07.2020г., като производството по внохд №240/2020г. е приключило
на 04.11.2020г., когато с решение № 260007 оправдателната присъда е потвърдена.
Видно от представената справка за съдимост ищецът е неосъждан /реабилитиран по право на
19.02.2008г./.
По делото са разпитани двама свидетели: Св.Х., съсед на ищеца твърди, че през 2018г. А.
имал дело за побой с баджанака си Л.. А. му обяснил, че балдъзата му А. ръгнала съседа ми
А. с нож, не знам защо. Не знае защо са се сбили. Предполага, че загдето А. наръгала А.. По-
късно научили, че делото било за изнасилване - А. изнасилил балдъзата си А.. Това дело
било през 2019г.. То продължило до 2020 година. А. се оправдал, че няма такова нещо.
Преди да приключи делото А. бил разтревожен, че ще го вкарат в затвора, и че балдъзата му
А. му е искала много пари. Осъдила го за изнасилване. А. каза, че са го осъдили за
изнасилването, той е невинен, не знам точно каква присъда. След като приключи делото
отношенията вкъщи не се оправили. Той си мислел, че ще се оправят нещата, обаче станало
по-лошо. А. станал нервен, не общува много, не излиза от вкъщи, ядосва се, че не са му
повярвали, че няма такова нещо. Не можел да спи, нощно време излизал навън да пуши. С
жена му все се карат за това, тъй като тя все си мисли, че е имало такова нещо. След този
случай двете сестри не са се срещали. Майката на двете сестри също не ходи в къщата на А..
На А. все му тежи това, че никой не му вярва, че не е направил такова нещо, не е такъв
човек. Децата му учат във *** - дъщерята е на 25 години, малкия на 23 или на 22 години.
Преди често си идвали от ***, но след този случай много рядко, на шест месеца веднъж.
Това му тежи на А.. Дъщеря му учи и работи, учи медицина редовно. Сина му учи за
корабите нещо. Все още А. и жена му живеят заедно. А. му казал, че не иска да си разваля
семейството заради чужди лъжи и най-вече заради децата, обича си семейството. На два
пъти му споделял,че иска да се самоубие. Предложено му било да се лекува, но той не искал
да ходи на лекар, защото е горд човек.
Св. М., приятел на ищеца твърди,че А. бил много жизнен, общителен. През 2018-2019 г. Му
се оплакал, че няма кураж, че е отчаян, защото има дело. Първоначално му казал, че делото
е за побой, но се оказало,че балдъзата му го съди за изнасилване. И тогава бил свидетел.
Тогава обяснил на съда що за човек е А.. Питали го и за семейството му. Жена му е хубава,
трудолюбива жена. Работи в пощата. Децата му живеят и учат във ***. Според свидетеля А.
е много отчаян. Даже започнал да пуши. След случилото се жена му започнала много го го
напада. А. държи на жена си и на децата си. Децата се отчуждили. На А. му било много
тежко. Казвал му: „Брат, идва ми чак да се обеся“. Въпреки,че съдо го оневини за
5
обвинението на балдъзата, това го гризе. Вече не е същия човек. Казвал му многократно, че
не може да спи от нерви, но отказвал да отиде на доктор. Казвал му е, че е паднал в очите на
семейството си, а наистина е доказано, че няма вина.
Въз основа на установените по делото факти,съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Налице е влязла в сила оправдателна присъда по спрямо на ищеца, поради което от
формална гледната точка е осъществен фактическия състав за отговорността на държавата
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на
нейни органи. Отговорността е обективна, при прилагане принципа на риска, а не на вината.
Законът не е поставил изискване за виновно поведение на длъжностно лице, поради което
отговорността за вреди следва да се поеме от този, който е създал риска, в конкретния
случай – Прокуратурата на РБългария. Отговорността следва да се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Ищецът твърди, че от незаконното
обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици в емоционален план,
изразяващи се в притеснение, душевно терзание, застрашаване на семейните отношения,
злепоставяне в обществото.
Според възприетото в т. II на ППBC № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в
чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства. Съгласно Решение № 60/14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2324/2018 г.,IVг.о. справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни,
според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят
обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за
извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Тези
обстоятелства, в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ, са: видът на нематериалните увреждания,
тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начинът на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия;
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни
присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и
наличието други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността
на ищеца, като интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение.
6
Наказателното производство в досъдебната, и в съдебната фаза е продължило в
изключително кратко. Досъдебната фаза е продължила за ищеца само 20 дни- от момента на
привличането му в качеството на обвиняем до предаването му на съд. По отношение на
ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, която по естеството
си е ограничавала в най-ниска степен правата на ищеца, не са му налагани мерки за
процесуална принуда и в действително спрямо него не е била упражнена интензивна
наказателна репресия.На досъдебната фаза ищецът е отказъл за дава обяснения, като по този
начин сам се е лишил от възможност за събиране на доказателства, които да го оневинят.
Едва в съдебната фаза е дал обяснения, като е заявил че с пострадалата са имали
дългогодишна доброволна интимна връзка. Съдебната фаза също е продължила в разумни
срокове, около година и половина, през което време е била и Ковид пандемията и дела не са
се разглеждали. На двете съдебни инстанции са проведени 8 съдебни заседания, като две от
тях са били отложени. Ищецът е присъствал на всички от тях.
Съдът намира,че посочените притеснения, душевно терзание, застрашаване на семейните
отношения са в голямата си степен резултат не от поведението на ответника, а от това на
ищеца, който е положил неимоверни усилия да скрие от семейството и роднините си
дългогодишна, а не както твърди в исковата молба краткосрочна интимна връзка връзката с
бъдъзата си. Същият е твърдял пред семейството и в селото,че делото срещу него е за побой,
като едва след като са се появили слухове е променил твърденията си, като е започнал да
твърди, че не е имал връзка с А.. Разпитаните в с.з. свидетели все още не знаят за наличието
на доброволната интимна връзка на ищеца с А., като вярват на твърденията на ищеца, че не
е имал интимна връзка с А.. Всички тези притеснения,страхове, влошаване на семейните
отношения със съпругата му са в най-голяма степен резултат от поведението му.
Показанията на свидетелите,че ищеца много държал на семейството си, не кореспондират с
поведението му. Поддържаната дългогодишна връзка с роднина по сватовство не
съответства на общоприетите и закрепени в СК ценности /принципи/ на брака. Твърдението
за отчуждаване на децата от него също не се доказа. Двете му деца са пълнолетни, на 25 и на
22-23 години. Живеят отделно от родителите си, защото са студенти в гр.***, което е
единствената причина да се прибират рядко на село.
Независимо от горното, ищецът е претърпял вреди с оглед наличието на поддържано от
ответника незаконно обвинение. Съдебната практика, обективирана в Решение
№480/23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г., ІVг.о. на ВКС приема,че е нормално да се приеме, че
по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на
престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване и трудовата му сфера,поради което
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства. Повдигането на обвинение в извършване на престъпление, внасянето
на обвинителен акт в съда, цялото наказателно производство, нормално влияят негативно
върху психиката на всяко лице и този извод съдът може да направи и без наличие на строго
7
формални доказателства.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на
деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, като присъдената
от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото
обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Съобразявайки сревнително малката продължителност на наказателното производство,
липсата на взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение, постановените
оправдателни присъди, вида на повдигнатото обвинение, процесуалното и
извънпроцесуалното поведение на ищеца, съдебната практика по повод размерите на
определяните обезщетения и здравословното състояние на ищеца обосновават
присъждането на обезщетение в размер на 3500лв., като до размера на 30000лв. същото се
явява неоснователно. В тази връзка следва да се има предвид, че паричното обезщетение за
морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди /Решение
№832/10.12.2010г. по НД № 593/2010г. ВКС по гр.д. № 953/2010г., 4 г.о./. Меродавен за
размера на претенцията е също така и стандарта на живот и икономическите условия, които
не могат да обосноват исковата претенция като справедлива по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика в аналогични случаи,
включително и тази на ЕСЧП.
Обезщетението се дължи със законната лихва, считано от влизане в сила на оправдателната
присъда-04.11.2020г. Тъй като отвеникът е направил възражение за изтека в негова полза
тригодишна погасителна давност на претендираната лихва, то началният момент от който
същата се дължи следва да е 13.08.2022г.
На ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Сторените разноски са за
плаената държавна такса от 10лв.,като на ищеца се дължат само 1.17лв. от тях.
Ищецът претендира присъждане на адв.възнаграждение на пълномощника си, уговорено
при условиата на чл.38 ал.2 ЗА. Дали такива са налице е извън предмета на обсъждане от
съда. Преценката за това е на европейският адвокат. Предвид на това и съгласно Наредба
№1 за възнаграждения за адвокатска работа дължимото минимално адв.възнаграждение е в
размер на 650лв.. Съдът намира,че тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, и
предвид икономическите условия в страната, е обосновано на пълномощника на ищеца да се
присъди възнаграждение за положения висококвалифициран труд в минималния определен
размер, без да се слиза под него.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
8
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор ДА
ЗАПЛАТИ на А. Ш. А. от с.***, общ.***, ул.***, ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ сумата от 3500лв./три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 1873 ЗМ-468/2018г. по
описа на РУМВР-Разград , поддържано по НОХД №465/19г. на РРС, ВНОХД №240/2020г. на
РОС, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2022г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВАРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за размера
над 3500лв. до 30000лв. и за периода от 04.11.2020г. до 13.08.2022г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на А. Ш. А. сумата от
1.17лв./един лев и седемнадесет стотинки/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. К. по
посочена от негобанкова сметка адвокатско възнаграждение по чл.37 ал.2 ЗА в размер на
650лв./шестстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред АпС-*** в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
9