№ 3453
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110130523 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ******** срещу А. К. М. и И. А. М.,
като наследници на К. И. М., с която са предявени при условията на разделност
обективно и субективно съединени осъдителни искове за следните суми: сумата от
1521,58 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. –
м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата от 194,75 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна
енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 54,93 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до изплащане на вземането, както и сумата от 11,93 лв. – лихва за забава върху
тази главница, дължима за периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., които суми се
пертендират при квоти 2/3 за А. К. М. и 1/3 за И. А. М..
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния проект за
доклад на делото:
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: *************, аб. №
******, инсталация № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачите
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че
ответниците като собственици на топлоснабдения имот, имат качеството на
потребител на услугите на ищеца съобразно наследствените квоти. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
1
върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /*****/, за
допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за приемане като
доказателства по делото на представените с исковата молба писмени документи.
Ответниците А. К. М. и И. А. М. в срока по чл. 131 ГПК подават отговор на
исковата молба, с който правят отвод за недопустимост на предявените искове, при
твърдението, че ползвател на имота е ******, преживялата майка на починалата им
наследодателка, която е запазила правото си на ползване върху имота. По същество
поддържат, че не са потребители на топлинна енергия. Сочат, че съгласно
представения договор между ЕС и ТЛП се дължи сума за отчитане на топлинен
разпределител и водомер, което не съответства на заявената от ищеца сума, че не са
ангажирани доказателство за заплащането им от ищеца на топлинния счетоводител.
Оспорва съдържанието на представените от ищеца изравнителни сметки, прави
възражение за нередовно водено счетоводство от последния. При горните
съображения молят за отхвърляне на предявените искове.
По допустимостта на исковете
Съдът намира, че направените в отговора на исковата молба възражения за
недопустимост на исковете са неоснователни. Наличието на пасивна процесуална
легитимация като предпоставка за допустимост на производството се обуславя от
твърденията на ищеца и спорното право, което се претендира от него и което
предопределя рамките на правния спор. В исковата молба се съдържат твърдения, че
ответниците са потребителе на топлинна енергия за процесния имот и в рамките на
процесния период, поради което именно ответниците са пасивно легитимирани да
участват в производството, а дали твърденията на ищеца отговарят на обективната
действителност е въпрос по основателността на претенцията, който следва да се реши
с крайния акт по съществото на спора.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По исковете по чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към
процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.155
ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ******, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач
***** ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
2
основателно.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за
разрешаването на правния спор предмет на делото, а по доказателствената им
стойност съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт, с оглед оспорването на
ответниците по съдържание на представените изравнителни сметки.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на поисканата СТЕ по
формулираните в исковата молба въпроси, а искането за ССчЕ не е необходимо.
Искането на ответниците за задължаване на ищеца да представи общите фактури
за двата процесни периода съдът намира за неоснователно, доколкото към исковата
молба същите са представени.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а
страните да бъдат приканени да разрешат спора си доброволно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
12.03.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – ******** с посочен в исковата молба адрес.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.
ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и
ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ******, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач ******** в срок
до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, намиращите се
у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия в процесния
имот през исковия период, както и изравнителните сметки за същия период, документи
относно сертификацията на общия топломер в АС, документ относно датата на
връчване на изравнителните сметки на представител на ЕС за отоплителните сезони,
включени в периода.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 350 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д. Г. С., тел. **********, Специалност:
Промишлена топлотехника, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за представи общите
фактури за двата процесни периода.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес,
а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
помагач - препис от исковата молба и приложенията към същата.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5