РЕШЕНИЕ
№ 2087
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20252120101640 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Еос Матрикс“ ЕООД срещу Д. М. Н., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1923,63 лева, представляваща главница по Договор за кредитен лимит на
физически лица № ***/13.06.2022 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и длъжницата, ведно със законна лихва върху от депозиране на заявлението в съда -
24.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 445,44 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2022 г. до 24.07.2024 г., като
вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 12.02.2014 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2569/25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 5022/2024 г. на РС - Бургас, на основание чл.
415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Твърди се, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжницата е
сключен Договор за кредитен лимит на физически лица № ****/13.06.2022 г., по силата на
който на ответницата е предоставен кредитен лимит в размер от 2000 лева, но същата не е
изпълнила изцяло задължението си да поддържа уговорения месечен лимит. Сочи се, че
вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 12.02.2014 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 2569/25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 5022/2024 г. на РС – Бургас.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала отговор
1
на исковата молба, с който е застъпено становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва се усвояването на сумата и съобщаването на цесията, за която се поддържа,
че не е породила действие и поради липса на индивидуализация на вземането.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.
Депозира становище от 02.09.2025 г.
В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за платежна карта Visa Classic Shopping Card № ***/13.06.2022
г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжницата, Договор за
кредитен лимит на физически лица № ****/13.06.2022 г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжницата, договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 12.02.2014 г., Приложение № 1, установяващ сключването на договор за
цесия с ответницата, придружен с удостоверение, че договора за кредитен лимит е разсрочен
с договор № ****/20.07.2023 г. По делото е прието пълномощно, по силата на което цедентът
изрично упълномощава цесионера да уведоми длъжника /ответника/ за прехвърляне на
вземанията по договорите. По делото е представено и уведомление за извършена цесия
изпратено от кредитодателя до кредитополучателя, с обратна разписка, от която се
установява, че същото не е връчено на длъжника. Като част от кредитното досие на
ответницата са представени искане за отпускане на кредитен лимит и стандартен европейски
формуляр.
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответницата е усвоявала и връщала суми от
предоставения кредитен лимит, като към настоящия момент размерът на непогасената
главница възлиза на 1907,63 лева, а на мораторната лихва – 445,34 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 5022/2024 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу
която в преклузивния едномесечен срок е постъпило възражение от длъжника и искът е
предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Предявеният от ищеца е иск с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск,
ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е
издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост
на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответницата и за нея е
възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери,
както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея. В тежест на ответника е
да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или
направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
От горепосочения приет по делото, неоспорен досежно неговата автентичност,
договори за кредит, по категоричен начин се установява възникването между страните на
облигационно отношение, което ги обвързва.
2
От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебно-
счетоводна експертизам която съдът кредитира като пълна и обоснована се установява, че
ответницата е усвоявала и връщала суми от предоставения кредитен лимит многократно,
като към настоящия момент размерът на непогасената главница възлиза на 1907,63 лева, а на
мораторната лихва – 445,34 лева.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото
пълномощно. В случая по делото са представени уведомление за извършена цесия,
адресирано до ответницата и подписано от цедента пълномощно за уведомление за
извършената цесия. Същите следва да бъдат взети предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК и обуславят извод за осъществено в хода на настоящия процес уведомяване на
длъжника за извършената цесия, с връчване на уведомлението, ведно с преписа от исковата
молба на особения представител на ответницата.
Поради изложеното, съдът счита, че ответницата-длъжник е редовно уведомена за
прехвърлянето на процесните вземания, договорите за цесия са породил правен ефект
спрямо кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
По отношение на размера на претенциите, от неоспореното заключение на вещото
лице се установи, че към настоящия момент размерът на непогасената главница възлиза на
1907,63 лева, а на мораторната лихва – 445,34 лева.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове за главница и
лихва са основателени за сумата от 1907,63 лева, съответно за сумата от 445,34 лева и следва
да бъдат уважени до този размер, а за разликата над уважената, до предявената част – следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер
от 285,40 лева.
В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 79,57 лева, депозит за вещо лице в размер от 300 лева и депозит за особен
представител в размер от 300 лева. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата
от 675 лева, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание особения представител на ответника е направил искане за
определяне на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от определения депозит, който
съобразен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза
според особения представител на 536 лева. Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа няма нормативен характер, но доколкото отразява приблизителния размер
на минималните възнаграждения в съответния бранш – адвокатура, може съобразно чл. 5,
изр. 2 ГПК да послужи като ориентир за съда. Съединен с иска за главница е иск за
мораторна лихва, чиято основателно предвид акцесорния характер на вземането, е
обусловена от основателността на иска за главница. С оглед това, съдът приема, че размера
на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен не върху всеки иск поотделно, а
върху общия интерес. Така определен, съобразно интереса на делото – 2369,07 лева и чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
3
минималният размер на адвокатско възнаграждение действително възлиза на 536 лева.
Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя
от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на
възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В случая, делото не
представлява нито фактическа, нито правна сложност, доколкото същата не надхвърля
обичайната за този вид дела, тъй като по делото не са събирани множество доказателства, не
са разпитвани многобройни свидетели, приключило е в едно съдебно заседание, не са
прилагани нови или международни законови разпоредби. С оглед това, съдът приема, че са
налице основания за определяне на възнаграждение за особения представител по реда на чл.
47, ал. 2, изр. 2 ГПК - под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. Така определено,
възнаграждението на особения представител възлиза на 268 лева, като определения и
изплатен в полза на особения представител депозит от 300 лева надхвърля минималния
размер определен в Наредба № 1, поради което искането за увеличаване на
възнаграждението за особен представител е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. М.
Н., ЕГН ********** с адрес Б***, ж. к. ****, дължи на ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С***, ***, следните суми: сумата от 1907,63
лева /хиляда деветстотин и седем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
главница по Договор за кредитен лимит на физически лица № ****/13.06.2022 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжницата, ведно със законна лихва
върху от депозиране на заявлението в съда - 24.07.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 445,34 лева /четиристотин четиридесет и пет лева и тридесет и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.09.2022 г. до
24.07.2024 г., като вземането е прехвърлено в полза на Еос Матрикс ЕООД по силата на
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.02.2014 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над уважения размер от 1907,63 лева, съответно 445,34 лева, до
предявения размер от 13923,63 лева, съответно 445,44 лева, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 2569/25.07.2024 г. по ч. гр. д. № 5022/2024 г. на РС - Бургас, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. М. Н., ЕГН ********** с адрес Б***, ж. к. ****, да заплати „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С***, р-н ****,
сумата от 285,40 лева /деветстотин осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/,
представляваща направени съдебно - деловодни разноски в производство по ч. гр. д. № 5022
по описа за 2024 г. на РС - Бургас и сумата от 675 лева /шестстотин седемдесет и пет лева/,
представляваща направени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4