№ 2102
гр. Варна , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 272554/17.02.2021г. по описа на ВРС от Д. Г. Б.,
ЕГН ********** от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. В.Г., срещу
определение № 260250/08.01.2021г. по гр. д. № 20150/2019г. по описа на ВРС, XІХ-ти
състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения от частната
въззивница срещу К.К. Тодоров, ЕГН ********** от гр. Варна насрещен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно. Изразява несъгласие с правния извод на съда, че за ищеца по насрещния
иск липсва правен интерес от провеждането му, като излага подробни съображения и се
позовава на актуална съдебна практика по въпроса. Отправеното искане е да се отмени
обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по него.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор на
частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 20150/2019г. по описа на ВРС, XІХ-ти състав е
образувано по подадена от К.К. Тодоров срещу Д. Г. Б. искова молба, с която се иска съдът
да допусне съдебна делба между страните на съсобствения им недвижим имот, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Трошево“ №40, вх.Е, ет.1 и представляващ апартамент № 76. Ищецът излага
в исковата молба, че процесният имот е придобит при условията на СИО, която е прекратена
с развод. Отправеното искане е да се допусне делба на недвижимия имот между страните,
при равни квоти.
1
С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска, като твърди да е
изключителен собственик на процесния недвижим имот и отправя искане за приемане за
съвместно разглеждане на насрещен иск за установяване в отношенията между страните на
това обстоятелство.
С обжалваното определение е прекратено производството по насрещния иск поради
неговата недопустимост. Първоинстанционният съд е приел, че за съделителя липсва правен
интерес да предяви претенцията си по правилата на насрещния иск в делбено производство.
Изложил е становище, че предявяването на насрещен установителен иск в делбата е
безпредметно, доколкото съделителят, претендиращ самостоятелни права върху делбения
имот, ще получи ефективна защита чрез надлежно заявеното от него възражение в делбения
процес относно правото на собственост.
Настоящият съдебен състав намира предявения иск за допустим поради следните
съображения: Релевираното с отговора на исковата молба от частната въззивиница
възражение, че е изключителен собственик на делбения имот, не препятства възможността
същата да предяви насрещен иск за собственост на същия имот. Този извод се налага от
различната правна същност на възражението и насрещния иск. И двете правни фигури са
средства за защита срещу иска, но насрещният иск е и средство за защита на
претендираното с него право. По насрещния иск съдът е длъжен да се произнесе с решение,
което ще формира сила на пресъдено нещо по отношение на претендираното право. Вярно е,
че основателността на възражението, че ответницата е изключителен собственик на имота
ще резултатира в отхвърляне на иска за делба и сила на пресъдено нещо по отношение на
въпроса дали имотът е съсобствен между страните, но няма да формира такава сила по
въпроса дали ответницата е изключителен собственик на имота. Ето защо, между двете няма
и идентитет на предмета. Съдебната практика, на която се е позовал първонстанционният
съд е изоставена, като актуалната такава е в обратния смисъл /определение № 6 от
06.03.2017г. по ч.гр.д. № 318/2017г. на ВКС, ІІІ-то гр.отд.; решение № 192 от 11.01.2018г. по
гр.д. № 639/2017г. на ВКС, І-во гр.отд.; определение № 117 от 19.06.2018г. по ч.гр.д. №
1357/2018г. на ВКС, ІІ-ро гр.отд. и др./
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260250/08.01.2021г. по гр. д. № 20150/2019г. по описа на
ВРС, XІХ-ти състав, с което е прекратено производството по делото, в частта по предявения
2
от Д. Г. Б., ЕГН ********** от гр. Варна срещу К.К. Тодоров, ЕГН ********** от гр. Варна
насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на частните въззивници при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3