Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 12.10.2018 Град Карлово В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ДИМИТРИНА МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 271 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, като производството
се разглежда по реда на чл.422 от ГПК.
Ищцовото дружество „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление:***, *****, със законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни
директори чрез
пълномощника си юрк. М.Р., със съдебен адрес:***, ***твърди, че на
21.06.2016 г. между „****“ АД /Заемодател/ и Д.З.Г. /Заемател/ бил сключен
Договор за паричен заем с № 2582906, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се задължил да предостави
на Заемателя парична сума в размер на 800,00 лева, представляваща главница и
чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него.
Така, предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя
на Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да
предостави заема и създавало задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на
Договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
била договорена в размер на 853,28 лв. Така, договорната лихва по кредита, била
уговорена от страните в размер на 53,28 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 14.10.2016
г. на 16 равни седмични погасителни вноски, в размер на 53,33 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска бил 01.07.2016 г., а падежът на
последната погасителна вноска – 14.10.2016 г. С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. На основание сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят
забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Съгласно клаузите на
договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „****“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство
или банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 306,88 лева, която страните постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 19,18 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят била в размер на 72,51
лева. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 2.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 92,07
лева и представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не извършил плащане по дължимия паричен
заем към Дружеството. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 14.10.2016 г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
На 01.01.2017 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „****” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането на „****”
АД, произтичащо от договор за паричен заем № ****г., било прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в.” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕА/, ЕИК *** било
правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК ***. Длъжникът бил уведомен по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на „****” АД, изпратено с известие за доставяне.
Поради неизпълнението на задълженията от страна на
заемателя, „А.з.с.н.в.“ ЕАД подало заявление по чл.410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. №1686/2017 г. по описа на РС Ки издадена Заповед
№1082/31.10.2017 г.. Със заповедта било разпоредено на Д.З.Г. да заплати на
заявителя (ищцовото дружество) следните суми:
- сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева) – главница,
представляваща Задължение по договор за
паричен заем, сключен на 21.06.2016г. с
номер: 2582906, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението в съда – 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението;
- сумата от 53,28 лв. (петдесет и три лева и
двадесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва от 01.07.2016 г. до
14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- сумата от 45,00 лв. (четиридесет и пет лева),
представляваща такса разходи;
- сумата от 306,88 лв. (триста и шест лева и
осемдесет и осем стотинки) представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г.;
- сумата от 92,07 лв. (деветдесет и два лева и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда по пощата – 26.10.2017 г.,
- сумата 25.94 лв. (двадесет и пет лева и деветдесет
и четири стотинки) – разноски по делото за внесена държавна такса и
- сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК не постъпило
възражение от длъжника, но тъй като съобщението до Д.З.Г. било връчено при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК дал указания на
ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в
едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Това обуславяло правния интерес
на ищцовото дружество от образуване на настоящото производство.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който
да признае за установено по отношение на Д.З.Г., че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева) – главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем,
сключен на 21.06.2016 г. с номер: 2582906, ведно със законната лихва за забава
върху главницата до окончателното плащане; сумата от 53,28 лв. (петдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва от 01.07.2016
г. до 14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 45,00 лв.
(четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи; сумата от 306,88 лв.
(триста и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016
г.; сумата от 92,07 лв. (деветдесет и два лева и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда по пощата – 26.10.2017 г., за което по ч. гр. д. №1686/2017 по описа на РС Ке
издадена Заповед
№1082/31.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Ответникът Д.З.Г., ЕГН: **********,***, Комплекс „****,
представляван от особения си представител адв. Н.Г., оспорва иска. Твърди, че от представените
доказателства по делото било видно, че не е спазена разпоредбата на чл.99, ал.3
от ЗЗД. Действително, пращано било съобщение до ответника, но същото не било
получено от него. Уведомлението било пратено само на постоянния посочен адрес,
но от представения договор за паричен заем било видно, че Д.Г. е посочил
настоящ адрес ***, както и имейл адрес. Нямало данни по делото да е изпращано
уведомление на този адрес. Следвало да се има предвид и това, че от
представеното по делото потвърждение за сключена цесия не ставало ясно, че е
прехвърлено точно вземането към ответника ответника. Представено било само едно
общо потвърждение, а в закона ясно било разписано, че предишния кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Това не било сторено в случая.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с
което да остави без уважение исковата молба и да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното по делото ч. гр.дело № 1686/2017 г. на
РС Ке видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 1082/31.10.2017 г. за следните
суми: сумата от
800,00 лв. (осемстотин лева) – главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем,
сключен на 21.06.2016 г. с номер: 2582906, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 26.10.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 53,28 лв. (петдесет и три лева и двадесет
и осем стотинки), представляваща договорна лихва от 01.07.2016 г. до 14.10.2016
г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 45,00 лв. (четиридесет и
пет лева), представляваща такса разходи; сумата от 306,88 лв. (триста и шест
лева и осемдесет и осем стотинки) представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016 г.; сумата от
92,07 лв. (деветдесет и два лева и седем стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.07.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда по пощата – 26.10.2017 г.; сумата от 25.94 лв. (двадесет и пет лева и
деветдесет и четири стотинки) – разноски по делото за внесена държавна такса и
сумата 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор
за паричен заем с № **** сключен на 21.06.2016 г. между „****” АД и Д.З.Г..
В срока по
чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника, но тъй като
съобщението до Д.З.Г. е връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК, съдът на осн.
чл.415, т.2 от ГПК дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу
нея. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.
Страните не спорят, а и от представения по делото Договор
за паричен заем с № 2582906, сключен на 21.06.2016 г. се установява, че между „***” АД в качеството
му на кредитодател, от една страна и ответника Д.З.Г. в качеството му на
кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне
от страна на кредитодателя заем в размер на 800.00 лева. Не е спорно между
страните, че с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил заемната
сума на кредитополучателя, който се е задължил да я погаси на 16 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 53,33 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 01.07.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска – 14.10.2016 г.
От представения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ с дата от 16.11.2010 г. се установява, че „***” АД е
прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД вземанията си, произтичащи от договори за
потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1
от 01.01.2017 г. Представено е по
делото препис-извлечение от Приложение №1 от 01.01.2017 г. към цитираният
договор за цесия, от което се установява, че под номер 1645 в него е вписано
задължение на Д.З.Г. по договор от 21.06.2016 г. с орпусната главница 800 лева;
общо дължимо по кредита – 1160.16 лева; остатък дължима сума към датата на засичане
(01.01.2017 г.) – 1233.41 лева. По делото е приложено заверено копие на потвърждение
за сключената цесия .
По делото е приложено заверено копие на пълномощно от
07.06.2017 г., от което е видно, че „****“ АД е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.”
ЕАД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на
длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за
цесия от 16.11.2010 г.
Представено е и уведомително писмо с дата 05.01.2017
г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „****“ АД, чрез „А.з.с.н.в.”
ЕАД по пълномощно, адресирано до ответника Д.З.Г. на адрес: ***. Видно от
приложеното известие за доставяне, същото не е връчено на получателя, като е
отбелязано, че „адресът не съществува“.
При така установените факти, от правна страна съдът намира предявеният иск за неоснователен, като доводите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника
от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“
ЕАД *** /преди това ООД, а впоследствие АД/.
Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на
частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В
случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия
между „****“ АД и „А.з.с.н.в.” ООД (сега
„А.з.с.н.в.” ЕАД) от 16.11.2010 г.. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“
ЕАД ***, на общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е
уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, тъй като в противен случай, прехвърлянето на
вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Действително, ако се касае за осъдителни искове, няма
пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията
към нея до ответника /длъжника/ играе ролята на уведомление за извършеното
прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД, но с оглед настоящата
хипотеза на предявен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК при
развило се заповедно производство, както и връзката на този иск с издадената
заповед за изпълнение на парично задължение от РС К., настоящият съдебен състав
счита, че длъжникът следва да е уведомен за извършеното прехвърляне, преди
подаването на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на
парично задължение. Тъй като заявлението е подадено от дружеството –
правоприемник, въз основа на сключения Договор за цесия, а не от първоначалния
кредитор, то за да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне,
както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо
новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Следва да се отбележи, че по делото липсват
доказателства, от които да е видно, длъжникът изобщо е уведомен – в обратната
разписка е отбелязано, че уведомителното писмо не е връчено, защото адресът не
съществува. Това е съвсем обяснимо, доколкото е служебно известно на съда (а и
е видно от изготвената справка в НБДН), че кв. „****се намира в с. В., общ. К.,
а не в гр. К., както неправилно е адресирано писмото.
Съгласно Решение №40/17.06.2015г. по т.д.№601/2014г.
на І ТО на ВКС, препращащо към Решение по дело С-327/10 от 17.11.2011г.на Съда
на ЕС се посочва, че във всеки конкретен случай съдът изследва дали са положени
усилия за откриване на длъжника в зависимост от индивидуалните обстоятелства. В
случая това очевидно не е сторено, още повече, че в процесния договор за заем е
посочен адрес на длъжника и в гр. П., където не са представени доказателства да
е правен опит за връчване на уведомлението за извършената цесия.
Ето защо следва да се приеме, че след като не е
изпълнена процедурата по чл.99 от ЗЗД, то вземането спрямо кредитора, който е
завел исковата молба в съда, не е станало изискуемо, тъй като длъжникът не е
бил известен за извършеното прехвърляне на вземането.
Следователно при така установената фактическа
обстановка предявения иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв,
следва да бъде отхвърлен, поради факта, че по делото липсват доказателства на ответника
да е станало известно обстоятелството, че е настъпила предсрочна изискуемост на
вземането и на кого същият е следвало да извърши плащане по кредита.
С оглед изхода от спора и липсата на направени
разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат.
Следва да бъде издаден разходен касов ордер за
определеното възнаграждение в полза на адв. Н.Г..
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***,
*****, със законен представител Н.Т.С.– Изпълнителен директор чрез пълномощника си юрк. М.Р., със съдебен
адрес:***, офис **, за признаване на установено, по отношение на Д.З.Г., ЕГН: **********,***, Комплекс „****, че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД сумата от 800,00 лв. (осемстотин лева) – главница, представляваща Задължение по договор за паричен заем,
сключен на 21.06.2016 г. с номер: ***** ведно със законната лихва за забава
върху главницата до окончателното плащане; сумата от 53,28 лв. (петдесет и три
лева и двадесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва от 01.07.2016
г. до 14.10.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 45,00 лв.
(четиридесет и пет лева), представляваща такса разходи; сумата от 306,88 лв.
(триста и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.07.2016 г. до 14.10.2016
г.; сумата от 92,07 лв. (деветдесет и два лева и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда по пощата – 26.10.2017 г., за което по ч. гр. д. №1686/2017 по
описа на РС Ке издадена Заповед №1082/31.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
особения представител адв. Н.Г. разходен касов ордер за сумата от 320.00лв.
(триста и двадесет лева) депозитни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Д.М.