ПРОТОКОЛ
№ 210
гр. Пловдив, 09.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на девети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Румен Б. Попов
Сложи за разглеждане докладваното от В. Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600219 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем А. Т. М. се явява лично, доведен от Ареста –
П., и със защитника си адв.В. М., редовно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.М.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.М.: Нямам искания за отводи и доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Нямам искания за отводи и доказателства.
СЪДЪТ, след съвещание, с оглед изявленията на страните и тъй като намира
делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.М.: Уважаеми апелативни съдии, ще ви моля да се произнесете на първо
място по наложената възбрана, тъй като не съм я описал във въззивната жалба, за налагане
на забрана за ново явяване на мярка по това производство, тъй като прокуратурата, според
мен, извърши едно процесуално нарушение На 19.04. съм входирах искане за мярка,
1
прокуратурата го вкара в съда на 30.04 и беше насрочено на 2.05. На 2.05 знаем кои
работят. Не мисля, че съда и прокуратурата, и адвокатите работят на този ден и съдът е
постановил, без държавното обвинение, искане за налагане на такава забрана, е наложил
такава забрана за недопускане на нова мярка. Това мое искане няма кой знае какво значение
по причина, че виждам, че има тъй прекомерност той е вътре шест месеца, започваме
седмия. По делото има какво да се прави дотолкова, доколкото някоя от страните изисква
нещо допълнително да се прави, и вече по същество. Считам, че е незаконно задържан. Това
нещо се потвърждава и от СРС. Няма да говоря, че след първото минаване Окръжен -
Апелативен, всеки следващ съд казваше – „Ами, колегите нали са ви казали. Чакаме СРС.
Потвърждаваме мярката.“. Аз постоянно казвам, че може да е най-големия престъпник, но
конкретно в това деяние, за това нещо той няма никакво участие. Сега вече започнаха едни
комбинации – районна пък иска едно присъединяване към дело на окръжна, защото плюс
всички неща, които са намерени в белия бус, имало и тютюн. Това лице А. преди година и
половина четирима души били хванати с една машина и иззели 4 кг. тютюн и за това е
привлечен като обвиняем към това дело, да направим споразумение на лежано. Не сме го
направили, защото зам. окръжния прокурор е голяма работа, което да речем, да си мерим
егото. Ние си го мерим, но страда той. В тези СРС има един К. Б., който е софиянец, пуснат
с 100 лева гаранция. Доказано е, че той не е просто консуматор, а зарежда от лицето Т. Р..
От целите СРС се вижда по безспорен начин, че това е така. Същевременно прокуратурата
услужливо или не, в онзи момент, когато задържат Б., не си напрани труда. Ами, той идва от
София, с „БМВ“, да му се вземе тест дали е друсан или не. Мисля, че има някаква тенденция,
че на по-един късен етап Б. ще каже, че има една малка дозичка за него и ще му отпадне
разпространението. Днес жената на моя подзащитен трябва да роди. Ние искаме да го
пускате, в смисъл вече няма какво да се въздейства на това дело. Има си адрес и ако трябва
да е домашен арест мярката. Той не трябва дори да е с „подписка“, защото все пак има
данни, че е извършил нещо. Продължавам да твърдя, че по това дело това лице няма нищо
общо.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. /за лична защита/: Нямам какво да кажа.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви помоля да потвърдите,
колкото и клеширано да звучи, като правилно определението на ОС – Пловдив. Съдът
подробно е отразил, вече и със СРС, че са налице двете опасности и че няма нови
обстоятелства, които да налагат промяна от най-тежката мярка за неотклонение в по-лека, и
респ. е преценил, че най-тежката мярка за неотклонение е адекватна към настоящия момент.
Няма пречки при ново възникнали обстоятелства от здравословен характер или други, в
двумесечния срок да бъде направено опит за промяна на мярката.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ М.: Искам по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Производството е по чл. 65, ал. 8 от НПК.
С обжалваното Определение състав на Пловдивския окръжен съд е оставил без
уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража”
спрямо обвиняемия по досъдебно производство № 135/23г. по описа на сектор „КП“ при ОД
на МВР П. А. Т. М..
Срещу определението е постъпила бланкетна жалба от защитника на
обвиняемия, с искане за образуване на въззивно производство.
В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост и
законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че няма нови обстоятелства, които да
разколебаят изводите за съществуването на опасност М. да извърши престъпление и за
наличието на обосновано предположение, че е извършила престъплението, в което е
2
обвинен.
Защитата на обвиняемия М. сочи, че липсват доказателства той да е извършил
престъплението, в което е обвинен. Излага съображения за отпадане на необходимостта от
продължаване на задържането.
Обвиняемият моли съда за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността
и законосъобразността на атакуваното определение и за да се произнесе взе предвид
следното:
За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че
обвиняемият М. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.354а, ал.2,
т.4 НК, за които законът предвижда наказание лишаване от свобода.
Правилен е изводът на Окръжния съд, че обоснованото предположение
обвиняемият да е осъществил престъпния състав на това престъпление продължава да
съществува и този извод не е разколебан. Събраните по делото доказателства, в частност
показанията на свидетелите, протоколите за претърсване и изземване, в достатъчна степен
удовлетворяват критерия, изискуем от разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и няма нови
обстоятелства, които да внасят съмнение или да разколебават извода за съпричастност на
обвиняемия, към деянието, в което е обвинен.
Не е разколебана съществуващата реална опасност обвиняемият да извърши
престъпление. Предишните му осъждания, механизмът и интензитетът на престъпната
дейност, насочена към придобиване на високорискови наркотични вещества, с цел
разпространение, видът и количеството на наркотичното вещество и създадената добра
организация на престъпните действия предават реален характер на тази опасност. Не без
значение е и обстоятелството, че макар и преди около една година М. да е освободен от
затвора, той е продължил с престъпната си деятелност.
Опитът да избяга от полицейските служители при задържането му очертава
реален характер на опасността да се укрие.
Ето защо, след като наличието на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия към деянието, в което е обвинен и съществуването на опасност да се укрие и
да извърши престъпление не са разколебани, то за първата инстанция не е оставала друга
процесуална възможност освен да остави искането на обвиняемия М. за изменение на
взетата спрямо него мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ в по-лека без уважение,
както и правилно е сторила.
Възраженията на защитата за липса на доказателствена обезпеченост на
повдигнатото обвинение на този етап от разследването са неоснователни, той като нови
обстоятелства, които да го разколебават липсват.
С основание първата инстанция е активирала забраната по чл. 65, ал.6 НПК. С
тази забрана законодателят е дал възможност на съда да ограничи правото на обвиняемия да
иска изменение на мярката за неотклонение в по – лека, освен когато искането се основава
на влошено негово здравословно състояние. Целта на забраната е от една страна да се
ограничи евентуална злоупотреба с права и от друга страна да се осигури възможност на
прокурорът и разследващите органи да проведат досъдебното производство в предвидените
в НПК срокове /чл.22, ал.2 НПК/. Атакуваният пред настоящия състав акт на
първоинстанционния съд е постановен в трето по ред производство по реда на чл. 65 от
НПК по искане на обвиняемия в рамките на пет месеца от задържането му, като данни за
негово влошено здравословно състояние по делото до момента не са представяни. При това
положение правилно първата инстанция е определила на основание чл.65, ал.6 НПК
двумесечен срок, в който ново искане от същия обвиняем е недопустимо.
3
Това очертава обжалваното определение като обосновано и законосъобразно и
налага потвърждаването му.
Разследването е в разумни срокове, съобразно критериите на НПК и ЕКЗПЧОС, а
задържането на обвиняемия не излиза извън очертания от нормата на чл.63, ал.4 НПК
обхват, още повече, че разследването по делото се движи ритмично и експедитивно с оглед
изясняване в пълна степен на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 697/02.05.2024г., по чнд №
983/24г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.20 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4