О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
324
гр.Сливен,
16.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно гр.д.№ 279 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 274 от ГПК.
Подадена е
частна жалба от Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ чрез пълномощник
против определение № 872/ 09.03.2020г. по гр. дело № 684/2020г. на Районен съд
Сливен, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото като недопустимо.
В частната жалба се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Застъпва се становище, че в
случая е налице хипотезата на чл.124 ал.3 от ГПК. С Решение на. Окръжен
съд Ямбол на осн. чл. 124 ал.1 от ГПК е прието за установено по отношение на
Сдружение „Ловно- рибарско дружество“ - гр. Сливен, че „Ловно - рибарско сдружение Гребенец” със
седалище и адрес на управление гр. Ямбол не е носител на правото да peгистрира Ловно- рибарска дружина Сливен 1 като свой член, поради
липса на валидно взето решение на ловната дружина за прекратяване на членството
й в Ловно- рибарско дружество Сливен и членуване в Ловно- рибарско дружество
Гребенец. Решение № 10 от 21.02.2014г. постановено по гр.д.№ 378/201Зг. на
Окръжен съд гр.Ямбол е влязло в сила на 30.03.2016 г. Във връзка с изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на
Окръжен съд гр.Ямбол своевременно административния орган бил задължен от
Министъра на земеделието и от Директора на Югоизточно държавно предприятие
гр.Сливен да предприеме необходимите действия за изпълнение на влязлото в сила
решение. „Ловно рибарско дружество
Сливен“ е поискало с писмо от 29.08.2019г. да бъде изпълнено влязлото в сила
решение, като бъде прекратено допълнителното споразумение между ТП „ДГС“ Сливен и „Ловно рибарско дружество
Гребенец, чрез отправяне на едномесечно предизвестие за прекратяването му. В
настоящият случай ищците претендират права но чл.29 ПНЗЛОД , които са им
оспорени от изявлението на директора на ответното държавно горско стопанство по
чл.З1, ал.2 ППЗЛОД и както е посочил смесения състав на ВАС и ВКС изявлението
на последния е гражданско правно по своя характер, поради което и искът с
допустим. Когато има спор относно съществуването на едно правоотношение,
лицето, което има интерес да го установи, разполага с иска по чл.124 ал.З ГПК,
който се предявява срещу страната, с която има правен спор и процедурата е
подчинена на общия исков процес. Исковото производство по чл.124 ал.З ГПК за
установяване на оспорено правоотношение - какъвто е настоящият случай с
допустимо, доколкото има правен интерес от предявяването му.
От
фактическа страна е видно, че Сдружение „Ловно рибарско дружество
Сливен“ на 10.09.2019г. е депозирало жалба пред Административен съд Сливен. Твърди
се, че на 08.07.2010 г. между Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен"
и ТП „ДГС Сливен", е сключен договор за предоставяне на стопанисването на
дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД, по силата на който Сдружение „Ловно
рибарско дружество Сливен" извършва стопанисването и ползването на дивеча
в изрично посочени в договора ловностопански райони, сред които и район Сливен
1. На 21.06.2016 г. между ТП „ДГС Сливен“ и „Ловно-рибарско сдружение
„Гребенец” на основание чл.29, ал.10 ППЗЛОД е сключено допълнително
споразумение към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните
сдружения по чл.30 ЗЛОД от 28.06.2010 г., относно преминаването на
Ловно-рибарска дружина „Сливен 1” в „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец”. С
молба вх. № ЛС-22-131 от 29.08.2019 г. Сдружение „Ловно рибарско дружество
Сливен" е заявило искане до Директора на ТП „ДГС Сливен“ да развали
сключеното допълнително споразумение от 21.06.2016 г., като отправи едномесечно
предизвестие за прекратяване във връзка с установеното във влязло сила решение
№ 10 от 21.02.2014 г., постановено по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол,
че Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен" е носител на правото по
чл.30, ал.3 ЗЛОД да поддържа заявената регистрация на Ловно-рибарска дружина
Сливен 1. Във връзка с молбата сдружението е уведомено с писмо изх. №
ЛС-22-131/1 от 04.09.2019 г. на Директора на ТП „ДГС Сливен“, след влизане в
сила на решението, постановено по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол, че на
26.05.2016 г. е проведено ново общо събрание на Ловно-рибарска дружина „Сливен
1”, въз основа на което е сключено допълнителното споразумение от 21.06.2016 г.
Сключването на допълнителното споразумение на практика представлявало
предприемане на мерки по изпълнение на друго съдебно решение № 117 от
31.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 236/2019 г. на Окръжен съд-Сливен, с
което е признато за установено, че е налице съществуване на правоотношение
между „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец” и ТП „ДГС Сливен“ и е прието, че ТП
„ДГС Сливен“ неправилно се е позовало на решение № 10 от 21.02.2014 г. по гр.д.
№ 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол при прекратяване на процесното допълнително
споразумение. „Ловно
рибарско дружество Сливен" претендира прекратяване на сключеното между „Ловно-рибарско
сдружение „Гребенец” и ТП „ДГС Сливен“ на 21.06.2016 г. допълнително
споразумение при условията на чл.31, ал.1, т.4 ППЗЛОД.
С определение на № 8 от
18.02.2020 година, постановено по гражданско дело № 54/ 2019 година от смесен състав на ВКС и
ВАС е формирал извод, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата
молба /жалба/, подадена до Административен съд - Сливен на 10.09.2019 година е Районен
съд Сливен, тъй като изявлението на директора на съответното държавно горско
или ловно стопанство по чл.31, ал.2 ППЗЛОД е гражданскоправно по своя характер.
С обжалваното
определение районният съд е приел, че производството, образувано по искова
молба /жалба/, с която се иска отмяна на отказ за предприемане на действия за
изпълнение на влязло в сила решение № 10/21.02.2014 година, постановено по
гражданско дело № 378/2013 година на Окръжен съд гр. Ямбол и разваляне на
сключеното допълнително споразумение от 21.06.2016 година чрез отправяне на
едномесечно предизвестие за прекратяване на същото, обективиран в писмо от
04.09.2019 година на директора на ДГС – Сливен, е недопустимо и като такова
следва да се прекрати, поради предявяване на процесуално недопустим иск. Изложеният
от ищеца петитум сочи на недопустим иск, тъй като предявяването на такъв
конститутивен иск не е предвидено от законодателя, а предявяването на
потестативни права по съдебен ред е допустимо само в изрично предвидените от
закона случаи, какъвто не е настоящият.
В частната жалба се поддържа, че
предявеният иск е по реда на чл.124 ал.З ГПК, който се предявява срещу страната, с която има
правен спор и процедурата е подчинена на общия исков процес.Исковото
производство по чл.124 ал.З ГПК за установяване на оспорено правоотношение - какъвто
е настоящият случай с допустимо, доколкото има правен интерес от предявяването
му.
Не съществува
спор в съдебната практика и правната доктрина, че със санкционирания с чл.124, ал.1 ГПК иск може да се установи
съществуването или несъществуването на едно право или на едно правоотношение,
заплашено от нарушаване, т.е. когато правото е несигурно. Именно защото ищецът
има интерес да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи, с
влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна
връзка, т.е. да установи съществуването или несъществуването на едно
правоотношение, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с
решението, по който, тази несигурност в правото ще бъде отстранена. От правната
същност на правоотношението, като нормирано от правото обществено отношение,
което винаги се резюмира в права и съответни задължения следва, че предмет на установителния
иск по чл.124, ал.1 ГПК могат да бъдат всякакви
граждански правоотношения, възникнали по силата на фактически състави,
регулирани от отделните клонове на гражданското право. Що се касае до правния
интерес, като абсолютна положителна предпоставка на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, то практиката на ВКС и
правната доктрина са последователни, че този интерес винаги е налице, когато
поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, а
за наличието на такава несигурност е достатъчно титулярът на правоотношението
да е направил ”разумна субективна преценка”. Несъмнено е, че когато противната
страна оспорва правото на ищеца, или когато си присвоява едно право спрямо
последния, несигурността в правното положение на ищцовата страна е и
действителна. Единствено при открита за ищеца възможността да се предяви
осъдителен иск, правният интерес в хипотезата на чл.124, ал.1 ГПК, от предявяване на
установителен иск отсъства. Затова и правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги
конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца.
От една страна - в доктрината и
съдебната практика неотклонно се приема, че правният интерес от търсенето на
съдебна защита, като предпоставка за допустимостта на исковия процес, произтича
от наличието на гражданско-правен спор. Последният е пречка за упражняването на
материалното гражданско право, а разрешаването му е цел и задача на исковото
производство, с което се дава и защита на засегнатото право във вида и обема,
търсени от неговия титуляр срещу лицето, оспорващо принадлежността на
материалното гражданско право в правната сфера на ищеца.
В случая обаче действително не се
установява правен интерес за ищеца, чрез предявения иск, а именно да се
прекрати едно правоотношение, възникнало с допълнителното споразумение между
различни от ищеца правни субекти. Как прекратяването на споразумението би
рефлектирало върху правната сфера на ищеца не е обосновано чрез изложените в
исковата молба /жалба/ обстоятелства. Не се претендира и че именно ищецът е
носител на правата по чл. 29 от ППЗЛОД или пък че неправилно е била приложена
процедурата по чл. чл.31, ал.4 ППЗЛОД. Поради това определението, с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото като недопустимо е правилно и законосъобразно, а
подадената жалба е неоснователна.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Сдружение „Ловно
рибарско дружество Сливен“ против определение № 872/ 09.03.2020г. по гр. дело №
684/2020г. на Районен съд Сливен като неоснователна.
Определението
подлежи на касационно обжалване
пред ВКСРБ в едноседмичен срок от съобщаването при условията на чл. 274 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: