№ 8258
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря Г. Х.
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110131303 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от “................................. ЕАД
против СН. П. Р. и В. В. Г. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията
на разделност при равни квоти от по 1/2, както следва: сумата от сумата от 432,54 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2017
г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 13.1.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 70,69 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 23.12.2020 г., сумата от
15,84 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
1.12.2017 г. до 31.12.2018 г., ведно със законна лихва от 13.1.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 2,65 лв. за периода от 31.1.2018 г. до 23.12.2020 г. ,
за които е издадена заповед за изпълнение от 02.02.2021 г. по гр. д. № 1677/2021 г. по
описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
Ищецът с уточнителни молби от 03.02.2022 г. и от 23.02.2022 г. след оставяне
на исковата молба без движение за уточнение дали твърди ответниците да са
собственици или ползватели на имота и на какво основание сочи, че: въпреки че са
приложени към исковата молба нот. акт от 2006 г. и саморъчна завещание от 2006 г., то
с решение от 02.02.2009 г. гр.д. № 171/2007 г. по описа на СРС, 69 състав, изменено с
решение по в.гр.д. № 7185/2009 г. по описа на СГС е допуснато извършването на
делба на процесния топлоснабден имот с адрес: ..............................................., аб.№ 299883.
Поради това представените нот. акто и завещание следва да се анализират във връзка с
влязлото в сила решение по първата фаза на делбеното пр-во. Относно обстоятелството, че с
решение от 13.09.2012 г. по гр.д. № 171/2007 г. по описа на СРС, 69 състав, влязло в
1
сила, процесният имот е изнесен на публична продан и е взет ИЛ от ответника С.Р. на
14.01.2013 г., то моли да му се издаде СУ, което да послужи пред КЧСИ. Поддържа, че
ответниците са собственици на имота при равни квоти от по ½; че имотът продължава
да е тяхна собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Снежана П. Р. е подала писмен отговор.
Оспорва да е собственик или вещен ползвател, сочи че имотът е изнесен на публична
продан; оспорва да е и потребител на ТЕ – да е сключен договор между нея и ищеца.
Позовава се на давност. Ответникът моли да не бъдат допускани експертизи, понеже
не оспорва количеството доставена до имота топлинна енергия в процесния период,
както и нейната цена. Същото становище застъпва и в о.с.з. от 28.04.2022 г.
Ответникът В. В. Г. не е подала в срок отговор на исковата молба. Възражението й е
немотивирано по същество. В него се сочи единствено, че е инвалид.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
С приетия доклад по делото, приет за окончателен при липса на възражения, е
отделен като безспорен размерът на исковете - че в процесния период до имота е
доставена ТЕ в твръдяното количество и на твърдяната цена.
В тежест на ищеца е да докаже, че в исковия период между страните е
съществувало облигационно отношение, по силата на което до топлоснабдения имот с
адрес: ..............................................., аб.№ 299883, в сочения исков период ищецът е
доставял топлинна енергия; че ответниците са собственици или ползватели на
процесния имот в процесния период; че процесният имот е тяхна собственост при
сочените квоти и след дата 14.01.2013 г.
В тежест на ответника С.Р. е да докаже положителното си твърдение, че
процесният имот е изнесен на публична продан след 14.01.2013 г. и е придобит на
същата продан, за което е дал указания на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
Ответниците не спорят да са собственици на процесния имот при квоти от по ½,
като ответникът С.Р. твърди, че имотът е действително изнесен и придобит от друго
лице на публична продан, за което тя се е снабдила с ИЛ на 14.01.2013 г. по гр.д. №
171/2007 г. по описа на СРС, 69 състав с предмет иск за делба. Видно от приложеното
гр.д. № 171/2007 г. по описа на СРС, 69 състав с предмет иск за делба то с решение от
02.02.2009 г., изменено с решение от 20.06.2011 г. по в.гр.д. № 7185/2009 г. по описа на
СГС, процесният топлоснабден имот с адрес: ..............................................., е допуснат до
делба при равни квоти именно между ответниците по настоящото дело. Решението по първа
фаза на делбата е влязло в сила на 22.11.2011 г. Следователно със сила на пресъдено нещо е
установено, че ответниците са собственици на имота при равни квоти от по ½. С решение от
13.09.2012 г., влязло в сила на 09.10.2012 г. /т.е. преди исковия период/ имотът като
неподеляем е изнесен на публична продан. Действително, видно от отбелязването на
2
решението С.Р. се е снабдила с ИЛ на 14.01.2013 г. /т.е. преди исковия период/. Същата
обаче не доказа въпреки дадените указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че действително е завела
изп. дело, при което имотът е възложен на трето лице. Това положително твърдение е
възложено в нейна тежест. Видно от удостоверение от КЧСИ от 14.04.2022 г. /л. 107/, то към
момента в регистъра на камарата, който е само за длъжници, фигурира едно ИД, но то е с
длъжник ответника и то за парично вземане. Поради това съдът намира, че в процесния
период имотът е бил съсобствени при равни квоти от по ½ между ответниците.
Поради това съдът намира, че ответниците са потребители на доставяната до
имота топлинна енергия и са страна по облигационно отношение с ищеца относно
доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от
негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Ответниците не оспорват исковете по размер; не оспорва и фактурата от.
31.07.2018 г. /л. 31/, приложени към исковата молба /изрично изявление в тази връзка/.
Установява се от фактурата, че за процесния период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
общо дължимата сума по партидата за целия имот е в размер на 432,54 лв., колкото се и
претендират. Видно от справка то сумата за дялово разпределение за процесния период
01.12.2017 г. до 31.12.2018 г. е от 15,84 лв. /=6х1,25 лв.+ 6х1,39 лв./, колкото се и
претендират.
От тази сума ответницата В. В. Г. дължи, както следва: сумата от 216,27 лв. -
главница за ТЕ за исковия период, сумата от 7,92 лв. - главница за дялово разпределение за
исковия период и сумата от 35,35 лв. - мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
15.9.2018 г. до 23.12.2020 г.
Другият ответник Снежана П. Р. се е позовала на давност. Служебно
известно на съда е, че ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.,
относими към процесния период, са надлежно обнародвани и са влезли в сила. Поради
това съдът намира, че ответникът дължи суми за главница за доставената до имота в
процесния период ТЕ. Не е извършено плащане, а и ответникът не твърди подобни
факти.
Основателно е възражението за давност за част от периода. Според чл. 32, ал.
1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ
се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за който се
отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден месец ТЕ
настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението е подадено на
13.01.2021 г. и са погасени по давност сумите, станали изискуеми преди 13.01.2018 г.
Погасени по давност са сумите, дължими до 31.10.2017 г. включително. Дължимите
суми за ТЕ за м. 10.2017 г. са станали изискуеми преди 13.01.2018 г. Дължимите за м.
11.2017 г. суми са станали изискуеми на 14.01.2018 г., която дата следхожда датата
3
13.01.2018 г.г.
Искът е основателен спрямо този ответник за сумите за периода 01.11.2017 г.
– 30.04.2018 г. По първата фактурата като непогасени по давност са дължими 81,08 лв.
за този период. Общо сумата по изравняването по ф-рата е в размер на 308,25 лв. за
доплащане от абоната, като за всеки месец тя се равнява на 25,68 лв. /= 308,25 лв.
делено на 12 месеца/. За периода 01.11.2017 г. – 30.04.2018 г. изравняването е 154,12
лв. /=6х25,68 лв./. По тази начин за периода общо дължимата сума е в размер на 117,60
лв. /=154,12 лв.+ 81,08 лв. разделено на две/, за която искът е основателен спрямо
този ответник.
За периода 15.9.2018 г. до 23.12.2020 г. законната лихва върху сумата от 117,60
лв. е в размер на 19,19 лв., който размер съдът определи на осн. чл. 162 ГПК. За тази
сума искът по чл. 86 ЗЗД е основателен, доколкото съгласно приложимите ОУ от 2016
г. ответникът е изпаднал в забава с изтичането на предвидения срок.
Искът е основателен и за главницата за дялово разпределение. Съгласно чл.
22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследване по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество ведно с цената на потребената ТЕ. Според
неоспорената справка за периода 1.12.2017 г. до 31.12.2018 г. дължимата сума за дялово
разпределение е в размер на 15,84 лв. за целия имот. Погасени по давност са
вземанията за м. 12.2017 г. в размер на 1,25 лв. Искът е основателен за сумата от 7,29
лв. /=15,84 лв. -1,25 лв. разделено на две/ за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.
За периода 31.1.2018 г. до 23.12.2020 г. се претендира законната лихва върху
сумата от 15,84 лв. В ОУ на ищеца не е предвиден срок за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение, поради което длъжникът изпада в забава след покана
съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана.
Искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 2,65 лв. спрямо двете ответници.
По разноските. И на двете страни дължат разноски, представят списък по чл. 80
ГПК. Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. дт, дължат се и 100 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В хода на заповедното производство ищецът ищецът е
заплатил дт в размер на 25 лв. дт, дължи се и юрк възнаграждение в размер на 50 лв.
Съгласно уважената част от претенцията на ищеца се дължат в заповедното пр-во 57,91
лв. разноски. В исковото пр-во са дължими 135,13 лв. разноски.
Ответникът е упълномощил адвокат при условията на чл. 38, ал. 11 т. 2 ЗА, като
е декларирал съответните обстоятелства с декларация. Дължимото възнаграждение
съгл. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ е в размер на 300 лв., което ищецът следва да бъде
задължен да заплати на адвоката в исковото пр-во, както и в исковото пр-во. Предвид
отхвърлената част от исковете се дължат на ответника СН. П. Р. 134,31 лв. разноски в
исковото пр-во и 134,31 лв. разноски в зап. пр-во.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „................................. ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
против СН. П. Р. ЕГН **********, с адрес ..............................................., с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ.БЛАГОРОДНА, №1, ВХ. Б, ЕТ. 5, АП. 18 А, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва: сума в размер на 117,60 лв.
– главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.11.2017
г. – 30.04.2018 г. до топлоснабден имот с адрес: ..............................................., аб.№ 299883,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /13.01.2021 г./ до окончателното й погасяване, както и сумата от
19,19 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. ,
сума в размер на 7,29 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.01.2018 г.
- 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда /13.01.2021 г./ до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 216,27 лв. и за периода 01.05.2017 г. - 31.10.2017 г. г., за главница
за дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 7,92 лв. и за
периода м. 12.2017 г., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 35,35 лева и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,33 лв. за периода от
31.1.2018 г. до 23.12.2020 г. г.- в цялост.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „................................. ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
против В. В. Г. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ОВЧА КУПЕЛ, БЛ.11, ВХ. А, ЕТ.
8, АП. 30, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сума в размер на 216,27 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.4.2018 г. до топлоснабден имот с адрес:
..............................................., аб.№ 299883, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.01.2021 г./ до
окончателното й погасяване, както и сумата от 35,35 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 23.12.2020 г. , сума в размер на 7,92 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 01.12.2017 г. - 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /13.01.2021 г./ до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,33 лв. за периода от
31.1.2018 г. до 23.12.2020 г. г.- в цялост.
ОСЪЖДА В. В. Г. ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК ОВЧА КУПЕЛ, БЛ.11, ВХ. А,
ЕТ. 8, АП. 30 и СН. П. Р. ЕГН **********, с адрес ............................................... , да заплатят
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „................................. ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 57,91 лв.
разноски по гр. д. № 1677/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, както и сумата от 135,13
лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „................................. ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗА на адв. К.Е., САК, сумата от 134,31 лв. - адв. възнаграждение в исковото
производство и сумата от 134,31 лв. - адв. възнаграждение по гр. д. № 1677/2021 г. по
5
описа на СРС, 66 състав.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Бруната България“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и третото лице - помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6