О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260127/09.11.2020…………….
гр. Варна
Варненският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р.
Станчева
въззивно
гр.д. № 444 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК,
образувано по въззивна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален
представител инспектор А.И. против решение № 260535/15.09.2020г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2128/2016г., с което са отхвърлени предявените от
Комисията против П.М.П. и П.А.П. искове с правно основание чл.74 ал.1 ЗОПДНПИ
/отм./ вр. §5 ЗПКОНПИ за отнемане на подробно посочено в решението имущество на
обща стойност 585 152.36 лева.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за
неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът не е обсъдил поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, не е отчел евентуалната
заинтересованост на част от разпитаните по делото свидетели, поради което и е
направил неправилни и необосновани изводи за доказаност на твърденията на
ответниците за извършени в тяхна полза дарения, рефлектирали и върху приетия
размер на несъответствието между притежаваното имущество и нетния им доход за
проверявания период. Оспорват се и изводите на съда, че парични средства, които
не са налични към момента на предявяване на иска не могат да бъдат предмет на
отнемане.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
оспорвания съдебен акт и постанови решение, с което предявените искове да бъдат
уважени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна – ответниците П.М.П. и П.А.П., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Така
докладваната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предявените от КПКОНПИ искове са основани на
твърдения, че по повод образувано срещу П.П. наказателно производство за
извършено престъпление по чл.321 ал.3, пр.2 и пр.4, т.1 вр. ал.1 НК, попадащо в
обхвата на чл.22 ал.1, т.23 ЗОПДНПИ /отм./ е било образувано производство по
чл.21 ЗПОДНПИ. В хода на същото е установено, че за поверявания период
18.08.2004г. – 18.08.2014г. е налице значително несъотвествие по см. на чл.21
ал.2 ЗОПДНПИ вр. §1 т.7 от същия закон относно притежаваното от проверявания и
съпругата му П.П. имущество. С оглед на това са предявили и иска за отнемане на
подробно посочено имущество /недвижими имоти, МПС, парични средства и стойност
на дружествени дялове/, придобито от ответниците през проверявания период.
В срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с
възражения за тяхната неоснователност, основните от които са липса на връзка
между повдигнатото обвинение и имуществото, чието отнемане се иска, наличието
на законен произход на средствата, с които същото е придобито и липсата на
твърдяното несъответствие.
На настоящия състав е служебно известно, че с определение №
8181/02.04.2019г. по гр.д. № 704/2017г. Софийски градски съд е отправил до Съда
на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване по следните въпроси:
1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент
и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката
по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:
A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е
генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие
за конфискацията, съществуването на пряка или косвена връзка между
правонарушението и придобитото имущество;
B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (І) цялото
имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица
(физически и юридически), придобити възмездно или безвъзмездно от проверяваното
лице;
C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за
незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без
предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);
D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица
(проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за
10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на
имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно
задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?
2. Следва ли установените в чл.8 от Директива 2014/42/ЕС минимални
стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в
смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат
конфискация без наличие на предвидените в чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от Директивата
предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу
съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съда)
или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
3. По-специално, следва ли чл.8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в
смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено
лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай
като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от
наказателното производство?
4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1,
изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2
от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното
производство, която:
·
създава презумпция за престъпен характер на имущество с
неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);
·
създава презумпция за наличие на основателно
предположение за незаконно придобито имущество (чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ отм.);
·
размества доказателствената тежест за доказване на
произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за
проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не
на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е
възмездно;
·
въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и
решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
·
размества доказателствената тежест за всички засегнати
лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
·
допуска прилагането на методика за правно и икономическо
проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за
незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което
предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да
осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?
5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и
облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че
допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на
събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е
придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за
противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на
установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон
стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?
6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на
правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна
уредба като тази по главното производство, която въвежда необорима презумпция
относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.
2 ЗОПДНПИ (отм.);.
7. Пораждат ли директен ефект разпоредбите на чл.6, параграф 2 и на чл.8,
параграф 1-10 от Директивата в частта им, в която предвиждат гаранции и
предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните
трети лица?
По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, което към
момента е висящо.
Част от поставените въпроси са относими и към разрешаването на настоящия
правен спор.
Нормата на чл.267 ал.1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС
е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С
отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал.
1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на
Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг
съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да
отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси.
Ето защо и настоящото въззивното производство следва да бъде спряно, поради
което и на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА производството по в. гр. дело № 444/2020г. по описа на Апелативен съд-Варна
до приключване на дело С-319/19 на Съда на Европейския съюз, на основание
чл.633 вр. чл.631 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване по арг. от чл.631 ал.1, изр. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.