Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 28.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря
Борянка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3262 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени се субективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК от Ф* Б.А., Г.Б.Я.
и А.Б.Я. против Я.Я.А..
Ищците заявяват, че на
30.03.1988 год. Я* А. А* дарил на съпруга на първата ищца – Б* Я. А*/Б* Я* А./
следния свой собствен недвижим имот – 1/2 /една втора/идеална част само от
ДВОРНО МЯСТО цялото с площ 1070 /хиляда и седемдесет/ квадратни метра
урегулирано, а неурегулирано от 1088 /хиляда осемдесет и осем/ квадратни метра
по плана на с. М* В*, което образува парцел ХХII - 85 /римско двадесет и две
върху осемдесет и пет арабско/ в квартал 6 /шести/ при граници: А* А*, А* А*, Р*
М*, С* П*, Л* А. ***. През 1989 г. първата ищца и съпругът й получават
разрешение за строеж и построяват в дареното дворно място семейното си жилище с
площ от 67 кв.м.
На 04.02.2003 год. починал Б* Я*
А.. Негови наследници остават съпругата му Ф.Б.А. и децата им А.Б.Я. и Г.Б.Я..
През есента на 2019 год. на
ищеца е отказана социална помощ за
отопление, защото нямала имот. Направила справка и едва тогава разбрала,
че на 11.05.2016 год. зет й Я.Я.А. се е сдобил с нотариален акт № 116, том І, рег. № 2231, дело № 078 от 11.05.2016 год. на
нотариус П* Ш* за собственост по наследство и давностно владение върху целия
недвижим имот с площ 1070 кв.м. През годините ищцата е заплащала дължимите за
имота данъци и е владяла имота без
прекъсване лично или чрез
децата си. Към момента на съставянето на констативния нотариален акт не са били
налице основания за придобиване по давност на целия имот.
В гореописаното дворно място са
построени две къщи- къщата на първата ищца и съпруга й Б* Я*, както и тази на Я*
А. А*. Ответникът се е сдобил с констативен нотариален акт за цялото дворно
място и за наследствената къща на общия наследодател Я*А. А*.
Ищците молят да се признае за
установено по отношение на ответника Я.Я.А., ЕГН **********, че ищците са
собственици на 1/2 /една втора/ идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
ХХІІ-85 /двадесет и две римско тире осемдесет и пет арабско/ цялото с площ 1070
/хиляда и седемдесет/ квадратни метра урегулирано, а неурегулирано от 1088
/хиляда осемдесет и осем/ квадратни метра по плана на с. М* В*, което образува
парцел XXII - 85 /римско двадесет и две върху осемдесет и пет арабско/ в
квартал 6 /шести/ при граници: А*А*, А* А*, Р*о М*, С* П*, Л* А. *** с
построената в него жилищна сграда с площ 70 кв.м., както и да бъде отменен
констативен нотариален акт № 116, т. І, per. № 2231 по н.д. №078/2016 г. на
нотариус П* Ш*, гр. Р*. Молят, да се присъдят сторените разноски.
В указания срок ответникът е подал отговор, признава фактите в исковата
молба. Заявява, че никога не е искал от нотариуса да го признае за собственик
на цялото дворно място, както и че никога не го е владял. За допуснатата грешка
в нотариалния акт разбрал от исковата молба и веднага взел мерки да бъде
извършена поправка на нотариалния акт.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят по фактите,
налице е признание от страна на ответника, а именно, че на 30.03.1988 год. Я* А.
А* дарил на съпруга на първата ищца – Б* Я. А* /Б* Я* А./ следния свой собствен
недвижим имот – 1/2 /една втора/идеална част само от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ
1070 /хиляда и седемдесет/ квадратни метра урегулирано, а неурегулирано от 1088
/хиляда осемдесет и осем/ квадратни метра по плана на с. М* В*, което образува
парцел ХХII - 85 /римско двадесет и две върху осемдесет и пет арабско/ в
квартал 6 /шести/ при граници: А* А*, А* А*, Р* М*, С* П*, Л* А. ***. През 1989
г. първата ищца и съпругът й получават разрешение за строеж и построяват в
дареното дворно място семейното си жилище с площ от 67 кв.м. На 04.02.2003 год.
починал Б* Я* А.. Негови наследници остават съпругата му Ф.Б.А. и децата им А.Б.Я.
и.Г.Б.Я.. През есента на 2019 год. на ищеца е отказана социална помощ за отопление, защото нямала имот. Направила
справка и едва тогава разбрала, че на 11.05.2016 год. зет й Я.Я.А. се е сдобил
с нотариален акт № 116,
том І, рег. № 2231, дело
№ 078 от 11.05.2016 год.
на нотариус П* Ш* за собственост по наследство и давностно владение върху целия
недвижим имот с площ 1070 кв.м.
Ответникът се явил при нотариус
Ш* на 15.10.2020 год. и подал молба за поправка на констативния нотариален акт.
Поправката обаче е с дата 14.10.2020 год. Вероятно отново се касае за грешка в
нотариалното производство, която е несъществена в случая. Съставен е Нотариален
акт за поправка на констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по наследство и давностно владение № 139, том $, рег. № 3785, дело № 105
от 2020 год., с който е признато правото на собственост на ответника на
½ ид.ч., представляваща североизточната половина от УПИ ХХII- 85 с
построената в него сграда, вместо целия поземлен имот. По какъв начин
нотариусът е установил, че ответникът е владял точно тази част от имота и как
се признава за собственик на идеална част чрез посочване на реална, е
необяснимо, но е ирелевантно за настоящия спор.
В случая ответникът признава
фактите, което негово действие е оттегляемо, за разлика от признанието на иска,
което на основание чл. 237, ал. 4 от ГПК е неоттегляемо. Ответникът счита, че с
поведението си не е станал причина за завеждане на делото, поради което не
следва да понесе отговорността за разноски. Разпитаният по делото свидетел А* Я*
А., който е син на ответника заяви, че той е бил известен за проблема с
дворното място още през 2019 год., когато му се обадила Ф.А., докато работел
във Ф*. Той позвънил на баща си, който казал Ф* А. да отиде при него и да се
разберат. Ищецът потърсила съвет от адвокат Б., която през 2020 год. положила
усилия извънсъдебно да реши проблема между страните. Тъй като ответникът
отказал да плати целия хонорар, тя завела настоящото дело.
В нотариалното производство
ответникът е подал молба за признаване
право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка по отношение на УПИ ХХII-
85 в кв. 6 по плана на с. М* В*, общ. С* п*, обл. Р* от 1070 кв.м. Действително
нотариусът не е следвало да го признава за собственик на цялото дворно място
при положение, че всички писмени доказателства и показанията на свидетелите са
го сочили за собственик на половината, но законът предвижда възможност
ответникът да търси имуществена отговорност от нотариуса за причинените му
вреди в отделно производство.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от правна
страна следното:
Ищците претендират да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че те са собственици на процесната ½ идеална
част от дворното място. Предявеният установителен иск е допустим. Правната
квалификация се извежда от обстоятелствената част на исковата молба, в която ищците
твърдят, че ответникът никога не е владял имота, никой не е оспорвал
собствеността му, докато ответникът не се снабдил с нотариален акт през 2016
год.
За да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал.
1 ЗС, е нужно владението да е несъмнително (осъществявано по начин, който да
разкрива ясно желанието на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика; това
намерение да се упражнява така, че всеки заинтересуван да може да научи за
него, като такова да е достигнало до собственика. В настоящия случай, както беше
установено от разпитаните по делото свидетели, ответникът никога не е владял
цялото дворно място, а само половината, върху която е била построена къщата, в
която е живял заедно с баща си, а впоследствие и понастоящем със семейството
си.
Според Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК нотариалният
акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта на доказване се
носи от оспорващата страна (в случая ищецът), без да намира приложение редът на
чл. 193 от ГПК. Ответникът не доказа правомерното съставяне на нотариалния акт
за собственост по обстоятелствена проверка, с който същата се легитимира за
собственик. При тези случаи Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК предвижда
отмяна на констативния нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, като
излага съображения, че с констативните нотариални актове се констатира право
на собственост въз основа на факти, които в исковото производство са оборими и при
уважаване на иск за собственост с предмет установяването на принадлежността на
същото това право, издаденият констативен нотариален акт ще следва да се отмени.
Предвид факта, че след предявяване на иска е
поправен съставения констативен нотариален акт, на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът трябва да вземе предвид този факт, който е от значение за спорното
право и да отхвърли иска.
Страните са поискали да им бъдат присъдени направените по
делото разноски, представят списъци по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът дължи направените от ищците разноски, но предвид факта, че
са представени доказателства само за торени такива от ищеца Ф.А., такива се следват
само на нея. Те са в размер на 650.00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 150.00 лева за заплатена държавна такса или общо 800.00 лева.
За останалите разноски, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК не са представени
доказателства за извършването им от ищците.
Съдът не приема възражението на ответника, че не следва
да понесе отговорността за разноски. Такава възможност законът предвижда
единствено при кумулативното наличие на две предпоставки: ако ответникът с
поведението си не е станал причина за завеждане на делото и ако признае иска. В
случая не е налице нито една от двете- ответникът не е признал иска
(признаването на факти е нещо различно, както бе споменато по- горе) и с
поведението си е станал причина за завеждане на делото (сдобивайки се с КНА за
цялото дворно място, ако и грешката да е на нотариуса, но той не е направил
нищо за поправката след узнаване на проблема през 2019 год.).
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ф* Б.А.,
ЕГН**********, Г.Б.Я.,
ЕГН ********** и А.Б.Я.,
ЕГН **********, тримата с адрес: *** против Я.Я.А., ЕГН **********, адрес: *** искове
да бъде признато за установено, че са собственици на 1/2 /една втора/идеална
част от УПИ ХХІІ- 85 /двадесет и две римско тире осемдесет и пет арабска/,
цялото с площ 1070 /хиляда и седемдесет/ квадратни метра урегулирано, а
неурегулирано от 1088 /хиляда осемдесет и осем/ квадратни метра по плана на с.
М* В*, което образува парцел ХХII - 85 /римско двадесет и две върху осемдесет и
пет арабско/ в квартал 6 /шести/ при граници: А* А*, А* Ан*, Р* М*, С*П*, Л* А.
***, както и да бъде отменен констативен нотариален акт № 116, т. І, рег. №
2231 по нот. дело № 078/2016 год. на нотариус П* Ш* с район на действие РРС до
размер на притежаваната от ищците ½ ид.ч от имота.
ОСЪЖДА Я.Я.А., ЕГН ********** да заплати на Ф* Б.А.,
ЕГН********** сумата 800.00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: