№ 1088
гр. П., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:А.л Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от А.л Ташев Гражданско дело №
20215220101666 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от ИЛК. ЛЮБ.
В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, чрез процесуалния си представител
адвокат Ч.С. Ч. от АК П., с адрес: гр. П.. ул. „И. В.“ № 18. ет.2, против Т. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ет. 1.
В исковата молба и уточнителната молба се твърди, че ищецът и съпругата му Р. Т.
В.а, са собственици по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №133, том
V, н.д. № 706/2006 г., с акт на вписване № 123, том ХIII, дело № 3453/2006 г, с вх. № 5067
от 08.08.2006 г. на CB-П. на следния недвижим имот: 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1020 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
П., одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК
с адрес на поземления имота: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30 с площ от 438 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/ е номер по предходен план №10069, кв. 115 и съседи на имота:
55155.506.1021; 55155.506.1022; 55155.506.1019; 55155.506.1018; 55155.506.1017 и
55155.506.1016, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
55155.506.1020.1.2 с площ от 116 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор №
55155.506.1020.1, разположена в процесния поземлен имот с идентификатор №
55155.506.1020, както и на разположената в имота сграда с идентификатор №
55155.506.1020.1 и на източното помещение от разположената, но неотразена в КККР-
съсобствена стопанска постройка, съставена от три помещения, изградена в дъното на
имота. Сочи, че ответникът е собственик също на 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1020 и на средното помещение от разположената в дъното на
1
имота – селскостопанска постройка, а другата 1/3 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1020 и на западното помещение от разположената в дъното на
имота - стопанска постройка е собственост на наследниците на А. А. М., ЕГН**********.
Излагат се твърдения, че с оглед реалното фактическо използване на тези три
помещения и незастроеното дворно място, от съсобствениците е сключен - договор за
разпределение използването на съсобствения недвижим имот от 2005 г., представляващ
УПИ IX-10069 от кв.115 по регулациония план на гр.П., а по КККР на същия - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 55155.506.1020. По силата на този договор ищецът и съпругата
му, като правоприемници на праводателите си, наследници на - И. А. М., реално ползват
източната 1/3 идеална част от поземления имот, ответника - средната 1/3 идеална част от
поземления имот, а наследниците на А. А. М. - западната 1/3 идеална част от поземления
имот. За целта в източната и западна част на имота, от сградата на основно застрояване до
стопанската постройка, съсобствениците са изградили две бетонни пътеки за общо ползване,
служещи за осигуряване достъпа на същите до помещенията намиращи се в стопанска
постройка и същевременно очертаващи, именно границите на договореното реално ползване
на незастроеното дворно място, като източна, средна и западна част.
Твърди, че върху стопанската постройка, всеки от съсобствениците, над помещението
което ползвал, е поставил метален навес, използван като склад. Сочи, че За да стигат до
същите, тримата съсобственици са монтирали в западната част на стопанската постройка,
метална стълба, по която да стигат до покрива на същата. Това фактическо състояние реално
се запазило до 2017 г., когато ответникът, без съгласието на другите съсобственици
монтирал по цялото протежение на източната бетонна пътека, от към страната на ищците,
ограда от метална тръбна конструкция и забранил на ищеца и съпругата му да преминават
по пътеката, с мотив, че същата е негова собственост. Освен това, непосредствено преди
края на бетонната площадка, затрупал същата с дърва и поставил и ламарини, с които
прегражда преминаването по същата и да стигат до друга перпиндикулярно разположена
бетонна пътека, водеща до източното помещение на стопанската постройка, ползвано от
ищеца. Посочва, че въпреки изричната молба от страна на ищецът, ответникът отказвал да
ги премахне и продължава да ги държи там неоснователно. Сочи, че така поставените
ламарини и складирани дърва преграждат и пречат на ищеца да използва бетонната пътека,
определена за общо ползване, стигаща до друга перпендикулярно разположена бетонна
пътека ползвана общо от съсобствениците, водеща до източното помещение на стопанската
постройка, ползвано от ищеца, като с тези неоснователни действия на ответника, пречи на
ищеца и съпругата му, да упражняват пълноценно своето правото на собственост.
Посочва, че така ситуирана макар и лека ограда, изградена от тръбна конструкция,
прегражда и пречи, на спокойното използване на незастроеното дворно място, отредено за
реално ползване на ищеца от бетонната пътека, определена за общо ползване. На следващо
място тази ограда е вътрешна за дворното място. Сочи, че била изградена без наличие на
каквито и да било разрешения, в отклонение от нормите на ЗУТ и в пълно противоречие с
T.IV от договореното разпределение на имота. Това обстоятелство било констатирано и от
2
проверяващи служители на общ. П. в дадените от тях предписания, обективирани в писмо
изх.№44-и- 243/23.06.2017г., на зам.кмета на общ. П..
На следващо място сочи, че на покрива на стопанската постройка също без
съгласието на съсобствениците, поставил друга ограда, изградена от железни пръчки и
мрежа, която пък непозволявала на ищеца да стига до ползвания от него метален навес,
разположен в източната част.
Твърди, че с всичките тези свои неоснователни действия, ответникът пречи на ищеца
и съпругата му, да упражняват пълноценно своето правото на собственост.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с
което да осъди ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи на
ищеца, да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху притежавания от него
недвижим имот, представляващ: 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
55155.506.1020 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със
Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на
поземления имота: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30 с площ от 438 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./ с номер
по предходен план M 10069, кв.115 и на източното помещение от разположената, но
неотразена в КККР- съсобствена спопанска постройка, съставена от три помещения,
изградена в дъното на имота, както и на метален навес, разположен над източната частна
стопанската постройка, като премахне: поставената от него, без съгласието на ищеца - по
цялото протежение на източната бетонна пътека, от към страната на ищеца, ограда от
метална тръбна конструкция; поставените от него, без съгласието на ищеца - дърва и други
движими вети, върху източната бетонна пътека, непосредствено преди края й; поставената
от него, без съгласието на ищеца -ограда, изградена от железни пръчки и мрежа, монтирана
в източната част на покрива на стопанската постройка, непосредствено преди металния
навес, ползван от ищеца; както й да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да
преминава по изградената в източната част на имота, от сградата на основно застрояване до
стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява преминаването по същата и не
отправя заплахи и не търси физическа саморазправа. Претендира разноски.
В последното проведено съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от адвокат Ч.Ч.,
който иска от съда да уважи исковата претенция. Излага доводи по съществото на спора. Представя
писмени бележки.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна, чрез пълномощник – адвокат Л.К., със
съдебен адрес за призоваване; гр. П., ул. „И. В.” № 18, ет.1, депозиран отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата
претенция. Твърди, че исковата молба е нередовна.
Не оспорва факта, че ищецът и ответникът са съсобственици с по 1/3 ид.ч. в ПИ с
идентификатор 55155.506.1020., в който имот има построена жилищна сграда в режим на
етажна съсобственост, че ищецът и съпругата му са правоприемници на съсобствеността
принадлежала на брата на ответника - И. М..
3
Оспорва твърдението, че прегражда и пречи на ищеца за спокойното ползване на
незастроеното дворно място, върху което е построена кооперацията в режим на етажна
съсобственост. Във връзка с това сочи, че в съответствие на обектите в етажната
съсобственост в общия двор има построена и стопанска постройка, също разделена на три
самостоятелни помещения. Всяко помещение от стопанската постройка си има
самостоятелен вход. Така ищецът ползвал източното помещение, ответника средното, а
третия съсобственик западното. От 2005 г. съществувала уговорката всеки съсобственик на
идеална част от двора да ползва онази част от двора, която се намира между сградата на
основното застрояване и съответното помещение от стопанската постройка. За ответника
съществува правото да ползва средната част от двора, който е като полоса между неговото
стопанско помещение и кооперацията. Ширината на тази полоса от двора е еднаква за всеки
съсобственик на двора - 4.45 л.м. Твърди, че действията му по изграждането на частична
ограда не са неоснователни, нито пречат на ищеца да ползва двора. Твърди, че не е налице
пречене за упражняване на правото на собственост на ищеца в пълен обем, нито действията
на ответника са без основание или противоправни.
Посочва, че е поставил оградна мрежа в онези 4.45 л.м. определени за ползване от
него, от към страната на дворното място определено за ползване от ищеца, по протежението
на двора към стопанските помещения. Съществувала и пътека, която е разположена покрай
сградата на основното застрояване, като тази пътека не е преградена и може да се ползва от
всеки съсобственик.
Сочи, че е изградил каменна настилка с ширина 62 см. успоредно на телената ограда,
но също изградена в онези 4.45 л.м. определени за ползване от него. Твърди, че създадената
фактическа ситуация в никакъв случай не създава пречка ищецът безпрепятствено да
достига до стопанска си постройка, както и че никъде не било казано, че това трябва да
става само по каменна пътека.
Твърди, че не е създал пречка и не пречи на ищеца да достига и до покрива на
стопанската си постройка. Оспорва твърденията в тази насока. Сочи, че ответникът не е
извършвал неправомерни действия.
Моли съда да остави исковата молба без движение, както и да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание, ответникът се явява лично и с процесуалния
представител адвокат К.. Искат от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна
и недоказана.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото, съдът е приел за безспорно между страните, че ищецът и
ответникът са съсобственици с по 1/3 ид.ч. в ПИ с идентификатор 55155.506.1020., в който
имот има построена жилищна сграда в режим на етажна съсобственост, че ищецът и
4
съпругата му са правоприемници на съсобствеността принадлежала на брата на ответника -
И. М., че ответникът е собственик на апартамент в сграда с идентификатор на апартамента
55155.504.1001.1.12., че съсобствениците са сключили - договор за разпределение
използването на съсобствения недвижим имот от 2005 г., представляващ УПИ IX-10069 от
кв.115 по регулациония план на гр.П., а по КККР на същия - поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1020. По силата на този договор ищецът и съпругата му, като
правоприемници на праводателите си, реално ползват източната 1/3 идеална част от
поземления имот, ответникът - средната 1/3 идеална част от поземления имот, а
наследниците на А. А. М. - западната 1/3 идеална част от поземления имот. В съответствие
на обектите в етажната съсобственост в общия двор има построена стопанска постройка
разделена на три самостоятелни помещения. Всяко помещение от стопанската постройка си
има самостоятелен вход. Ищецът ползва източното помещение, ответникът средното, а
третият съсобственик западното, както и че ответникът е поставил оградна мрежа.
Горното се потвърждава и от представените по делото Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 08.08.2006 г., № 133, том V, рег. № 7692, дело № 706/2006 г. на нотариус
В. Г. с район на действие РС П., Нотариален акт констативен от 10.11.1997 г., № 12, т. IX,
дело 4673/97 г. на нотариус Н. Хантова, скица за поземлен имот № 15-221383-15.05.2017 г.
на поземлен имот с идентификатор 55155.506.1020 и Договор за разпределение
използването на съсобствен недвижим имот от 2005 г., с нотариално заверени подписи. В
горепосочения договор изрично е посочено в т. IV, че „всеки от съсобствениците може да
огради използваната от него 1/3 идеални части от двора и тавана и да ги използва както
намери за добре и без обаче да си пречат един на друг.“, а в т. V е уговорено, че
„прехвърлянето на така създадените облигационни права за използване на имота може да се
извърши, заедно с прехвърлянето на имота, но всяка страна съсобственик може да иска
промяна за ново разпределение. Настоящият договор важи и като съгласие при продажба на
трето лице, съгласно разпоредбите на чл.33 от Закона за собствеността.“.
По делото е прието като писмено доказателство писмо с изх. № 44-21-243/23.06.2017
г. от общ. П. до ответника, от което се установява, че ищецът е подал жалба вх. №44-И-
243/26.05.2017 г., тъй като ответникът бил изградил ограда в имота, с която се
възпрепятствал достъпа му до второстепенни помещения, които ползвал. Била извършена
проверка на място на 15.06.2017 г. от служители при Община П., при която установили, че
част от дворното място определено за ползване от Т. А. М., е оградено с метална тръбна
конструкция, която затваря подхода към стопанската постройка в дъното на парцела,
ползваща се от ищеца. Посочено е, че извършеното от Т.М. било в пълно противоречие с т.
IV от горецитирания договор за разпределение на имота.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена
от страните, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от
вещото лице се установява, че в процесния поземлен имот, по протежението на източната
бетонна пътека, от към страната на ищеца, съществува ограда между празното място,
ползвано от ищеца от изток и средното празно място в средата, ползвано от ответника,
5
която е изградена от три броя хоризонтални метални пръчки, закрепени на четири броя
вертикални метални тръби с дължина на оградата от 10,17 м.л. и височина до1,09 м.л.
Непосредствено преди края на бетонната пътека е изграден навес с ламаринен покрив,
ограден с метална мрежа и през него може да се преминава, като се свали част от мрежата за
да се стига до друга перпиндикулярно, разположена бетонна пътека, водеща до източното
помещение на стопанската постройка. Вещото лице посочва, че на покривната
стоманобетонова плоча за достъпа до дървените навес през останалата част на плочата с
ширина от 1,30 м.л. е поставена преграда от метална хоризонтална пръчка, закрепена на
вертикална метална тръба с височина на ограждението от 1,70 м.л.и същата ограничава
преминаването през плочата до навеса, разположен в източната част.
В проведеното съдебно заседание вещото лице изяснява, че има изградени три навеса
пред всяко едно помещение /същите са отразени на скицата приложена към заключението с
кръстосани и пунктирани линии./. Зад тези три дървени навеса съществува бетонна пътека
пред стопанските помещения на страните, която се явява перпендикулярна на двете пътеки,
които идват от основното застрояване. Посочва, че тези дървени навеси са оградени с
метална мрежа от всички страни, както и че отпред и отзад нямат врати. Изяснява как му е
осигурен достъпът до бетонната пътека, която се намирала за тези навеси. Сочи, че за навеса
на ищеца е съществувала метална врата от запад, която при изграждането на навеса от
страната на ответника е затворена и не може да се ползва, като нямало данни кога са
изградени навесите. Вещото лице сочи, че има бетонна пътека, която се ограничава и
достига до изградените дървени навеси на ищеца и ответника, а бетонната пътека между
първия и втория навес не била преградена и по нея се достига до перпендикулярната пътека.
Вещото лице е категорично, че не може да каже дали тази бетонната пътека /източната/ е
достигала до перпендикулярната пътека пред постройките, тъй като към момента върху нея
е изграден дървения навес на ответника. Посочва, че перпендикулярната пътека е по цялата
ширина на дворното место и е направена за обслужване на стопанските помещения, които са
разположени зад нея, като същата е преградена с дървени материали на границата между
двата дървени навеса на ищеца и ответника, като дървените материали са в частта на
ответника. В случай, че се махнело преграждането на тази пътека, ищецът можел да си
достигне до стопанската сграда и от запад. Сочи, че стопанското помещение на ищеца имало
две врати.
По отношение на навесите над стопанските постройки - върху бетонната плоча на
стопанската постройка изяснява, че достъпът до тях се осъществява от част от останалата
незастроена площ на плочата, като в западната част от нивото на прилежащия терен до
нивото на железобетонната плоча на стопанската постройка съществува вертикална метална
стълба, която е трайно закрепена и от нея се качва на плочата. Посочва, че ответникът на
место също е сложил пред неговия дървен навес вертикална дървена стълба, от която се
качва на покрива на дървения си навес и оттам преминава към стоманобетонната плоча на
стопанската сграда.
Посочва, че идеалните части от дворното място, които са разпределени между
6
съсобствениците са с ширини приблизително еднакви, като пътеката /отразена на скицата с
черни пунктирани линии на приложената към заключението скица /попада в местото
ползвано от ответника, както и че оградата е изградена съобразно разпределението на
дворното място и достига до изградения навес от ответника пред стопанската постройка.
За изясняване на фактическата страна на делото в качеството на свидетели са
разпитани И. Д. Б. и С. А. Т..
От показанията на И. Б. се установява, че е кум на ищеца и е виждал ответника,
когато е ходил на гости. Посочва, какво притежава ищецът от процесния недвижим имот,
както и че всичко било разделено между съсобствениците. Изяснява, че дворът при
нанасянето му бил разделен на три части, обособени с бетонни пътеки, които били две и
водили до стопанските помещения в дъното на двора. В края на тези бетонни пътеки имало
перпендикулярна пътека, която ги свързвала. Посочва, че ищецът влизал в стопанската си
постройка през пътеката непосредствено до неговата част на двора - лявата, като се
застанело с лице към стопанската постройка. В дъното на двора, от край до край, имало
стопански помещения, които са също три и над тях също, от край до край имало навес.
Свидетелят споделя, че в началото, когато ищецът купил имота не е имало огради или други
препятствия, които да му пречат. През 2017 г. видял изградена ограда на лявата пътека, по
която минавал ищеца. Пробвали да минат и по перпендикулярната пътека, но точно пред
стопанската сграда, която минавала пред трите части на стопанската постройка,
съединяваща и двете перпендикулярни пътеки, но отново не успели. Сочи, че пробвали да
ползват и навеса над стопанската постройка и установили, че имало рамка с мрежа, над
която пак имало някаква тръба висока около 1.50 м.. Сочи, че тази рамка била поставена
отгоре пред навеса и все едно продължение на тази ограда, която върви по пътеката, която
използвал ищеца. Сочи, че за да стигне ищеца до навеса трябва да използва стълба или друг
предмет, за да може да прескача поставената ограда, както и че за да се качи отгоре на
навеса над стопанската постройка е имало трайна стълба, която се намирала в дясната част
на двора. Изяснява, че в момента долната ограда представлява трудност за ищеца да
осъществи достъп до стопанското помещение, което ползва, като тази трудност се
изразявала в това, че вратата, през която се влиза се намирала в ляво от мрежата, успоредна
на същата, както и че самият вход е затрупан от неговия съсед с дърва. Изяснява как
ищецът към момента на разпита използвал стопанската постройка, като му се налагало да
минава през обработваемото място, където садил зеленчуци, да откача телени мрежи, за да
има достъп до стопанската вратата на стопанската постройка. Изяснява, че ответникът ги
заплашил тогава с думите „Вие само ползвайте мястото и ще видите какво ще ви правя“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства.
От показанията на свидетеля Стефан Томов се изяснява, че познава ответника от
около 50 години, като е виждал няколко пъти и ищеца. Споделя, че в двора имало по цялото
му протежение стопанска постройка, като ответникът ползвал средната част. Изяснява, че
стопанската постройка представлява масивно строителство, отгоре е с плоча и е разделена
7
на три, като имала от четирите си страни стени. Входът за тази постройка е срещу местото,
което ползват съсобствениците като в дясната й част имало метална стълба. Сочи, че
ответникът имал друга стълба, по която се качвал на бетонната плоча на постройката.
Споделя, че в двора имало две пътеки – „едната е в местото на Атанас, другата е в местото
на Тодор“, като свидетелят е помагал за изграждане на пътеката на ответника, както и че
пред стопанската постройка нямало друга пътека. Споделя, че мястото на ищеца пустеело,
както и че не е ходил в процесния имот откакто е сложил оградата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и
непротиворечиви на останалите събрани по делото доказателства, с изключение на частта, в
която заявява, че нямо пътека пред селскостопанските постройки, тъй като не се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Последното се опровергава и от заключението на
вещото лице, което изрично посочва, че пред стопанските построики има перпендикулярна
пътека. Потвърждава се и от показанията на свидетеля Божилов.
Съдът намира, че не следва да обсъжда другите събрани по делото доказателства, тъй
като същите са неотносими към предмета на делото.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС.
Съдът не споделя доводите на ответната страна в отговора на исковата молба, че
изложените обстоятелства в исковата молба касаят спор за разпределение на ползването на
съсобствен имот и съдът следва да се счита за сезиран с иск по чл.32, ал.2 ЗС. Не е спорно,
че ищецът е изложил твърдения, досежно извършено разпределение на ползването на
процесния имот, но това не може да доведе до извода, че е предявен иск по чл.32, ал.2 ЗС. С
тези си твърдения той се легитимира като собственик на отредената му част за ползване от
имота по силата на Договор за разпределение използването на съсобствен недвижим имот
от 2005 г., с нотариално заверени подписи. След това излага твърдения, с които смята, че
ответникът му пречи да упражнява в пълна степен правото си на собственост, именно на
тази част от процесния имот /в частност стопанска постройка и навес построен на
покривната й плоча/, която му е отредена за ползване. Всички тези твърдения сочат, че
правната квалификация на исковата претенция е по чл.109 ЗС.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна
защита на собственика срещу всяко неоснователно действие/ бездействие/, а също и
създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според
предназначените на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно
легитимиран по иска по чл.109 ЗС е всяко лице което извършва или поддържа
неоснователно действие към собственика. Правото на собственост е от категорията на т.нар.
в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това
право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни
субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ.
8
Основателността на иска предполага кумулативно наличието на следните
предпоставки: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни
противоправни действия или бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на
собственик в пълен обем.
По отношение на предявения иск ответникът да премахне ограда, изградена от
железни пръчки и мрежа, монтирана в източната част на покрива на стопанската постройка,
непосредствено преди металния навес, ползван от ищеца съдът намира следното.
Безспорно се установи, че ищецът /заедно със съпругата му / притежава 1/3 идеална
част от поземлен имот с идентификатор № 55155.506.1020 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имота: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30 с
площ от 438 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10м/ с номер по предходен план №10069, кв. 115, както и
че ответникът притежава също 1/3 ид.ч. от горепосочения имот. Установи се, че с Договор за
разпределение използването на съсобствен недвижим имот от 2005 г., с нотариално
заверени подписи е разпределено ползването на дворното място и намиращата се стопанска
постройка в него като ищецът реално ползва източната 1/3 идеална част от поземления имот
и източната част от стопанската постройка, а ответникът средната част от поземления имот
и средната част от стопанската постройка, т.е. ползваните от страните части от поземления
имот и стопанската постройка са съседни. Установи се също така от обсъдената и
кредитирана по-горе доказателствена съвкупност /гласни доказателства и заключение на
вещото лице/, че има изградени навеси върху бетоновата плоча на стопанската постройка,
както и че достъпът до тях се осъществява от част от останалата незастроена площ на
плочата, като в западната част от нивото на прилежащия терен до нивото на
железобетонната плоча на стопанската постройка съществува вертикална метална стълба,
която е трайно закрепена и от нея се качват на плочата. Доказа се също, че ответникът е
поставил на бетоновата плоча над стопанската постройка преграда от метална хоризонтална
пръчка, закрепена на вертикална метална тръба с височина на ограждението от 1,70 м.л.
/същата се намира в останалата част от плочата от изградените навеси до нейния край/ и
същата ограничава преминаването през плочата до навеса, разположен в източната част, т.е.
до навеса на ищцовата страна.
За да се уважи иска по чл.109 ЗС ищецът следва не само да твърди за наличието на
„пречещо“ действие, а следва да обоснове и докаже неоснователност на такова действие и
преди всичко – реално смущаващо правата му фактическо състояние. Съдът счита, че
ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да установи, че чрез конкретно
фактическо действие от страна на ответника - разположил на бетоновата плоча над
стопанската постройка преграда от метална хоризонтална пръчка, закрепена на вертикална
метална тръба с височина на ограждението от 1,70 м.л., се пречи на ищеца да упражнява
правата си по отношение на източната част от плочата на стопанската постройка и в
частност изградения навес според предназначението си.
9
Съдът намира възражението на ответника, че след като той е поставил дървена
стълба, това може да стори и ищецът и да се качва на своя навес над стопанската постройка
за ирелевантно, тъй като вещото лице беше категорично, че в западната част от нивото на
прилежащия терен до нивото на железобетонната плоча на стопанската постройка
съществува вертикална метална стълба, която е трайно закрепена и от нея се качват на
плочата, т.е. тази стълба е предвидена да може всеки един от съсобствениците да се качи на
бетонната плоча на стопанската постройка и да достигне до навеса, който ползва
преминавайки по останалата незастроена площ на плочата.
Ето защо предявеният иск като основателен следва да бъде уважен като се осъди
ответникът да премахне преграда от метална хоризонтална пръчка, закрепена на вертикална
метална тръба с височина на ограждението от 1,70 м.л..
По отношение на другите предявени искове с правно основание чл.109 ЗС – да
премахне поставената от ответника по цялото протежение на източната бетонна пътека, от
към страната на ищеца, ограда от метална тръбна конструкция; поставените от него, без
съгласието на ищеца - дърва и други движими вети, върху източната бетонна пътека,
непосредствено преди края й; както й да преустанови действията си, с които пречи на ищеца
да преминава по изградената в източната част на имота, от сградата на основно застрояване
до стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява преминаването по същата и не
отправя заплахи и не търси физическа саморазправа съдът намира следното.
Установи се от вещото лице, а и този релевантен факт бе отделен като безспорен
между страните по делото, че съществува ограда между празното място, ползвано от ищеца
от изток и средното празно място в средата, ползвано от ответника, която е изградена от три
броя хоризонтални метални пръчки, закрепени на четири броя вертикални метални тръби с
дължина на оградата от 10,17 м.л. и височина до1,09 м.л., както и че тази ограда е изградена
от ответника. Установи се, а и това се признава от ищеца, че оградата е изградена по цялото
протежение на източната бетонна пътека от към страната на ищец. Установи се, че оградата
е изградена съобразно договореното разпределението на дворното място, именно в частта
ползвана от ответника. Тук е моментът да се посочи, че правоприемниците на
съдоговорителите по договора за разпределение използването на съсобствен недвижим имот
от 2005 г., с нотариално заверени подписи, са обвързани от така определения начин на
реално ползване на дворното място и стопанската постройка. Няма твърдения и данни да е
определен друг начин на реално ползване. Такова преуреждане е допустимо само ако са се
променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато
споразумението. Трайно установената съдебна практика /решение № 97/09.07.2013 г. по гр.
д. № 866/2012г по описа на ВКС, решение № 25/22.04.2014г по гр. д. № 3985/2013г по описа
на ВКС сочи, че нови фактически обстоятелства, обуславящи изменение на вече
извършеното между съсобствениците разпределение на ползването, следва да касаят
дяловете в съсобствеността, положението на имота, тези които са свързани с
предназначението и състоянието на съсобствената вещ/ ново строителство, прехахване на
съществуваща постройка, намаляване или увеличаване плота на съсобствения имот,
10
вследствие регулационни изменения, или такива, които са свързани с обема на правата на
всички съсобственици. Прието е в съдебната практика, а такъв е и настоящия случай, че
прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на друг или
на трето лице, не е основание за преразпределение на ползването, ако не е налице друга
промяна на обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, тъй
като разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на
собственика. Очевидно в настоящия случай няма настъпили други обстоятелства освен
коментираното по-горе правоприемство. Ето защо както се посочи по-горе ищцовата страна
като съсобственик на дворното място е обвързана от уговорения от праводателите й начин
на реално ползване на имота.
Ответникът противопостави възражение, че с поставянето на оградата е оградил
площта, която му е разпределена за реално ползване по силата на Договор за разпределение
използването на съсобствен недвижим имот от 2005 г., с нотариално заверени подписи. Това
възражение е основателно, тъй като съсобствениците са разпределили ползването на
процесния недвижим имот и в частност ползването на дворното място съобразно
договореното. Ето защо при това положение извършеното от ответника действие,
изразяващо се в поставяне на ограда от три броя хоризонтални метални пръчки, закрепени
на четири броя вертикални метални тръби с дължина на оградата от 10,17 м.л. и височина
до1,09 м.л., с цел фактическо обособяване на своята част от дворното място не може да се
приеме за едно неправомерно действие по смисъла на чл.109 от ЗС. Ето защо този негаторен
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На следващо място съдът не споделя доводите на ищеца, че с изграждането на
въпросната ограда му се пречи да осъществява достъп до стопанската си постройка и по този
начин му се нарушава правото на собственост. По категоричен начин се установи от
събраните по делото доказателства, включително от разпитания по негово искане свидетел
Божилов, че ищецът има свободен достъп до определената му за ползване част от дворното
място, от която може да достигне до стопанската си постройка, след премахване на
поставената от него мрежа на навес, който се намира пред постройката. Респективно не е
налице пречка, дължаща се на поведението на ответника, която да ограничава достъпа на
ищеца до стопанската постройка, а се касае до предпочитание на ищеца да осъществява
достъп до същата не премахвайки поставената от самия него мрежа, а задължавайки ищеца
да премахне поставената ограда. Не се събраха и доказателства, от които да се изведе, че
именно бетонната пътека, намираща се в частта отредена за ползване на ответника е
създадена за обслужване на стопанската постройка на ищеца. Напротив, от показанията на
свидетеля Томов се установи, че всеки един от съсобствениците, с изключение на ищеца си
е направил пътека, която да го отвежда до стопанската си постройка.
Неоснователно е й твърдението на ищеца, че ответникът не е имал право да поставя
оградата. Изрично в Договор за разпределение използването на съсобствен недвижим имот
от 2005 г., с нотариално заверени подписи. в т. IV е посочено, че „всеки от съсобствениците
може да огради използваната от него 1/3 идеални части от двора и тавана и да ги използва
11
както намери за добре и без обаче да си пречат един на друг“. По делото не се събраха
доказателства, че с нейното изграждане се пречи на ищеца да ползва по предназначение
отредената му част от дворното място, респективно да осъществи достъп до източната част
на стопанската постройка.
Също така остана недоказано и твърдението на ищеца, че процесната мрежа
продължава до стената на стопанската постройка, което да възпрепятства достъпа на ищеца
до неговата стопанска постройка. Вещото лице е категорично, че тя достига до изградения
навес от ответника пред стопанската постройка. Също така при изслушването на вещото
лице се установи, че достъпът до стопанските постройки, включително тази на ищеца се
осъществява и посредством перпендикулярна пътека, на двете пътеки, които идват от
основаното застрояване /разделящи дворното място/, която се намира между стопанските
постройките на съсобствениците и изградените от тях навеси пред същите и е направена
именно за обслужване на същите. Поради тази причина съдът счита, че по никакъв начин
не се смущава правото на собственост на ищеца, касаещо ползването на неговата стопанска
постройка.
На следващо място вещото лице е категорично, че именно горепосочената
перпендикулярна пътека е преградена с дървени материали на границата между двата
дървени навеса на ищеца и ответника, като са поставени в частта на ответника, както и че в
случай, че се махнело преграждането на тази пътека, ищецът можел да си достигне до
стопанската сграда и от запад. В този смисъл недоказано остана твърдението на ищеца, че
дървата и другите вещи са поставени върху източната бетонна пътека и по този начин се
възпрепятства достъпът до стопанската постройка на ищеца. Във връзка с последното съдът
счита, че искът, с който се иска да ответникът да премахне дърва и други движими вети,
върху източната бетонна пътека, непосредствено преди края й, също следва да се отхвърли
като недоказан, тъй като не се установи те да са поставени на процесната пътека.
Във връзка с всичко изложено по-горе съдът счита, че следва да се отхвърли и искът
– ответникът да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да преминава по
изградената в източната част на имота, от сградата на основно застрояване до стопанската
постройка, бетонна пътека, като не забранява преминаването по същата и не отправя
заплахи и не търси физическа саморазправа с ищеца, тъй като тази пътека се намира в
отреденото за ползване от ответника дворно място, тя не е направена за обслужване на
стопанската постройка на ищеца и евентуалната забрана ищецът да премина през нея не
смущава правото му на собственост.
С писмените бележки ищцовата страна излага и следните твърдения - „Освен това,
непосредствено преди края на бетонната площадка, затрупал същата с дърва и други
движими вещи, като поставил ламарини над тях, като по този начин пристроил навеса
изграден в средното помещение, като го долепил до изградения навес на ищеца пред
западното помещение ползван от него. Така променил без съгласието на съсобствениците
създаденото фактическо положение през годините. По този начин прекъснал достъпа през
вратата на разположения пред западното помещение навес, която е разположена пред
12
бетонната пътека. Освен това с това новосъздадено фактическо положение създал пречка на
ищеца и съпругата му да преминават по бетонната пътека и да стигат до друга
перпиндикулярпо, разположена бетонна пътека, водеща до източното помещение на
стопанската постройка, ползвано от ищеца.“. Тези твърдения не са посочени нито в исковата
молба, нито в допълнителната искова или пък в хода на съдебното производство, а за първи
път с писмените бележки. Поради тази причина съдът не следва да ги обсъжда.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 200, сторени разноски в производството,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да
бъдат и сторените от ответника разноски в процеса в размер на 450 лева, съразмерно на
отхвърлените искове.
На основание чл.77 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати и дължимата
държавна такса за предявения от него иск с правно основание чл.109 ЗС, а именно
ответникът да бъде осъден да преустанови действията си, с които пречи на ищеца да
преминава по изградената в източната част на имота, от сградата на основно застрояване до
стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява преминаването по същата и не
отправя заплахи и не търси физическа саморазправа в размер на 50 лева. Ищецът е внесъл
по сметка на РС П. държавна такса в размер на 150 лева, но със сезиращата съда искова
молба е предявил четири иска с правно основание чл.109 ЗС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
По предявения от ИЛК. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30,
чрез процесуалния си представител адвокат Ч.С. Ч. от АК П., с адрес: гр. П.. ул. „И. В.“ №
18. ет.2, против Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ет. 1 иск с
правно основание чл.109 ЗС – ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН ********** да премахне преграда
от метална хоризонтална пръчка, закрепена на вертикална метална тръба с височина на
ограждението от 1,70 м.л. монтирана в източната част на покрива на стопанската постройка,
непосредствено преди навеса, ползван от ищеца, находяща се в поземлен имот с
идентификатор № 55155.506.1020 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
П., одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК
с адрес на поземления имота: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30 с площ от 438 кв.м., с трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/ с номер по предходен план №10069, кв. 115.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЛК. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В.
Т.“ № 30, чрез процесуалния си представител адвокат Ч.С. Ч. от АК П., с адрес: гр. П.. ул.
„И. В.“ № 18. ет.2, против Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ет. 1
искове с правно основание чл.109 ЗС ответникът да бъде осъден да преустанови
13
неоснователните си действия като премахне поставената от него по цялото протежение на
източната бетонна пътека, от към страната на ищеца, ограда от метална тръбна конструкция;
поставените от него, без съгласието на ищеца - дърва и други движими вети, върху
източната бетонна пътека, непосредствено преди края й и да преустанови действията си, с
които пречи на ищеца да преминава по изградената в източната част на имота, от сградата
на основно застрояване до стопанската постройка, бетонна пътека, като не забранява
преминаването по същата и не отправя заплахи и не търси физическа саморазправа, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ет. 1, ДА
ЗАПЛАТИ на ИЛК. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 200 лева сторени по делото разноски,
съразмерно на уважената искова претенция.
ОСЪЖДА ИЛК. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ДА
ЗАПЛАТИ на Т. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ет. 1, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на 450 лева сторени по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената искова претенция.
ОСЪЖДА ИЛК. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „В. Т.“ № 30, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС П., на основание чл.77 ГПК, държавна такса в размер на 50
лева за предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
14