Присъда по дело №461/2019 на Софийски градски съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНЧХД № 461/2019г. ПО ОПИСА НА СГС, НО, XІV ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

 

С присъда  от 08.11.2018 г. по НЧХД № 121 по описа за 2015 г., СРС, НО, 11 състав е признал подсъдимата М.Д.С. за виновна в това, че в периода 11.12.2014 г. - 27.12.2014 г., в условията на продължавано престъпление - с 3 деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, умишлено разгласила за А.И.Б., ЕГН ********** позорни обстоятелства и му приписала престъпления, както следва:

-в интервю за БНТ, предаване „Още от деня“, дадено пред Д.Ц.и излъчено в национален ефир на 11.12.2014 г., умишлено приписала на А.И.Б., ЕГН ********** престъпление и разгласила за него позорни обстоятелства, с думите: „Той е един човек, който е замесен в ДДС измами със страхотен ъндърграунд“; „Той (б.а. Д.Л.) построи „Магнолия“, а след това, не казвам голяма дума, присвои я А.Б.“; „Може ли бивш шеф на ДАНС да работи при такъв криминално проявен човек“; „...крадения ток от Гърция, той го продава от Гърция на себе си - в Турция и в Турция го пуска на пазара“;

-в интервю за в-к „24 часа“, дадено пред К.К.и публикувано в бр. 338/13.12.2014 г., умишлено разгласила за А.И.Б., ЕГН ********** позорящи обстоятелства, с думите: „А.Б. е арестуван за ДДС измами. Има дела за източване на ДДС“; „В същото време, обаче, той дава този фалшив документ в Гърция - че няма нищо общо с тази фирма“;

-в интервю за в-к „Уикенд“, дадено пред Д.З.и публикувано в бр. 52/27.12.2014 г., умишлено приписала на А.И.Б., ЕГН ********** престъпление, с думите: „Открит е човек в енергийната мафия, който отклонява ДДС в големи размери в енергетиката“, явяващо се престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл.78А от НК я е  освободил от наказателна отговорност, като й наложил административно наказание  „глоба” в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Със същата присъда подс. М.Д.С. е призната  за невиновна и на осн. чл. 304 от НПК е оправдана за по обвинението по 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за следните изрази:

-в интервю за Информационна агенция „ПИК“, дадено пред неустановено по делото лице и публикувано на 09.12.2014 г. на интернет страницата на агенцията, умишлено да е разгласила за А.И.Б., ЕГН ********** позорно обстоятелство, с думите: „Подготвен човек, който има огромен обем информация, а е отишъл да работи без пари за някакъв човек - А.Б., който е съден за кражби на ДДС за 20 млн.  лева и има дело за това в Софийски градски съд“;

-в интервю за Информационна агенция „ПИК“, дадено пред И. К. и публикувано на 11.12.2014 г. на интернет страницата на агенцията, умишлено да е разгласила за А.И.Б., ЕГН ********** позорно обстоятелство, с думите: „Услужливите водещи от Нова телевизия пропуснаха да разпитат Б. за ареста му. Защо не го направиха. Те трябваше да го попитат и дали в Софийски градски съд срещу него се води дело за фиктивен износ на електричество и кражба на ДДС“;

-в интервю за БНТ, предаване „Още от деня“, дадено пред Д.Ц.и излъчено в ефир на 11.12.2014 г., умишлено да е разгласила позорни обстоятелства за А.И.Б., ЕГН **********, с думите: „А.Б. е човекът, който лично К. Г. - главен секретар на МВР, арестува през 2010 г.“; „Този човек ... е арестуван в България 2010 година от К. Г.“; „...прави една страхотна врътка“;

-в интервю за в-к „24 часа“, дадено пред неустановено по делото лице и публикувано в бр. 340/15.12.2014 г., умишлено да е приписала на А.И.Б., ЕГН ********** престъпление, с думите: „Защо всичко от ОЕТ мълчат за показанията, които са дали в турската прокуратура, във връзка с кражбата на 15-те милиона?“;

-в интервю за Информационна агенция „ПИК“, дадено пред Я. Б. и публикувано на 17.12.2014 г. на интернет страницата на агенцията, умишлено да е разгласила за А.И.Б., ЕГН ********** позорно обстоятелство, с думите: „За това той (б.а. А.Б.) се крие от българските власти“; „... арестуван заедно с А.Б. през 2010 година от К. Г. за източване на ДДС“;

-в интервю за БНТ, предаване „Още от деня“, дадено пред Д.Ц.и излъчено в ефир на 23.12.2014 г., умишлено да е приписала на А.И.Б., ЕГН ********** престъпление, с думите: „Защото той се гласял да измами гръцката НЕК“; „Цялата работа е да прикрие тези пари, които той, те са му преведени в швейцарската сметка“,

както и по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК за това,че  в интервю за в-к „24 часа“, дадено пред К.К.и публикувано в бр. 338/13.12.2014 г., умишлено да е казала нещо, унизително за честта и достойнството на А.И.Б., ЕГН **********, наричайки го „този тип“.

На следващо място СРС е постановил веществените доказателства по делото - 2 бр. компакт дискове  да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

На последно място СРС е възложил в тежест на подс. С., на осн. чл. 189, ал.3 от НПК, направените от частния тъжител разноски по делото  в размер на 3 072,30  ( три хиляди седемдесет и два лева и 30 стотинки ) лева, както и по сметка на СРС - сумата от 550 лева, представляваща деловодни разноски.

От така постановената присъда недоволни са останали страните по делото, които чрез подадени въззивни жалби оспорват законосъобразността на наказателно оправдателната и осъдителната части на постановената първоинстанционна присъда.

Частният тъжител Б. ( чрез повереника си адв. Г.) обжалва първоинстанционната  присъда в наказателно оправдателната й част, като счита същата за неправилна – постановена в нарушение на материалния закон и необоснована – постановена в разрез със събраните по делото доказателства. Намира, че изразите, за които С. е оправдана са клеветнически/обидни по своето естество, а авторството им е установено от събраните по делото гласни доказателства ( показанията на св. К., обясненията на подс. С.). Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда в обжалваната част и осъждането на С. по всички й повдигнати обвинения, като й бъде наложено наказание над средния, предвиден в закона размер.

Подс.С. ( чрез защитника си адв. С.) прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена в наказателно осъдителната й част и въззивният състав да се произнесе с оправдателна такава по всички повдигнати обвинения. Във въззивната жалба и допълнението към нея адв. С. навежда доводи за необоснованост на присъдата; постановяването й при съществени процесуални нарушения и постановяването й при нарушение на материалния закон, като за всяко от тях развива подробни доводи.

 

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,  упълномощеният  повереник адв. Г. поддържа въззивната си жалба, пледирайки за отмяна на първоинстанционната присъда в наказателно оправдателната й част и потвърждаването й в наказателно осъдителната й такава. В подкрепа на тезата си посочва, че от представените в хода на въззивното съдебно следствие писмени доказателства и обяснения на подс. С. не се установяват ескулпиращи обстоятелства, а оправдателната част на присъдата почива на неправилно приложение на материалния закон.

 

Упълномощеният защитник адв. С. поддържа въззивната си жалба, като допълва доводите си, твърдейки че обвинението е недоказано. Сочи, че подзащитната му е оповестила свои сигнали, които впоследствие са намерили своето потвърждение в образуваните срещу тъжителя наказателни производства; сочи че подзащитната му е направила определени изявления,  липсва сигурност, че те са  документирани точно и вярно, така както са изречени от подсъдимата, а няма и редакторска намеса, препредаване или  някакво преразказване. Прави искане за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова от въззивния съд, с която подзащитната му бъде призната за невиновна.

Подс. С. поддържа доводите на защитника си, като сочи, че през 2014г. тъжителят  Б. не е бил  известен никому, а нейното журналистическо разследване е послужило като основание за иницииране на официални процедури.

В предоставената й последна дума подс. С. заявява, че си е свършила своята журналистическа работа.

Настоящата инстанция допусна въззвино съдебно следствие, в хода на което бяха приобщени писмени доказателства и подс. С. даде допълнителни обяснения, в които заяви, че през 2014г. е направила журналистическо разследване при покойния понастоящем неин колега Д. Ц., което е било подкрепено с доказателства. След него прокуратурата на Р. България е повдигнала обвинения на г -жа Р. Ч.., по което тъжителят е бил свидетел. През същата година е научила и за решението на Парижкия арбитражен съд, прието от СГС, с което тъжителят е бил осъден от С.Й.за сумата от 2 млн. евро; сочи също, че въз основа на документи от Панама лийкс  са установени офшорни фирми в САЩ, които не са си плащали данъци или са укрили пари, като две от тях са били на тъжителя Б.; на следващо място сочи, че тъжителят Б. е притежавал качеството на обвиняем по наказателно производство за пране на пари.

 

Софийски градски съд, Наказателна колегия, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намери следното:

На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на подсъдимата и защитата й за допуснато от първостепенния съд  съществено нарушение на процесуалните правила,  свързано с несъбирането, респ. и необсъждането на доказателства, представени от защитата. Дефинитивно твърдения, свързващи дейност по доказване с допуснато съществено нарушение на процесуални права не се явяват основателни, тъй като допускането на доказателства е въпрос на преценка за тяхната относимост и необходимост от страна на решаващия орган към предмета на делото и не би довело до наличие на процесуално нарушение – не е в състояние да  накърни правата на страните в производството, а до непълнота на разследването. Именно затова и въззивната инстанция е такава и по фактите, т.е. е в състояние да ревизира доказателствените изводи на първоинстанциония съд и съответно да ревизира становището на първата инстанция и събере допълнителни доказателствени източници ( каквото настоящият съдебен състав направи) и следователно – да санира неправилната преценка на проверяваната инстанция касателно необходимостта от попълване на делото с доказателствени материали. В този смисъл доводите на защитата за допуснато нарушение на процесуалните правила от СРС, НО, 11 с-в не се явяват основателни.

Въззивният съд, при извършената служебна проверка по гарантиране упражняването на процесуалните права на страните, също не констатира допуснати от СРС, НО, 11 с-в нарушения по реда за осигуряване възможност за пълноценното реализиране на правата на обвинението, предаденото на съд лице и неговата защита. Ето защо следва да се обсъдят въпросите  по съществото на делото, визирани в чл. 301, ал.1 от НПК.

            Подсъдимата М. Д.С., понастоящем пенсионер, към 2014г. била разследващ журналист, дейността й  се изразявала в  извършване на журналистически разследвания и представяне на резултати от тях посредством интервюта пред различни медии.

            Преди 2014 г. тъжителят Б. бил ангажиран с търговска дейност, посредством притежавани и контролирани търговски дружества, като част от дейността му обхващала търговия с енергийни ресурси - електроенергия. Във връзка с една от сделките, с участието на дружествата „В.П.“ ЕАД (дейността на което опосредено се контролирала от частния тъжител и изпълнителен директор на което бил св. Д.П.) и „О.Е.Т. - Турция“ (дейността на което пряко се контролирала от частния тъжител), била закупена електроенергия от гръцкия енергиен доставчик и същата била реализирана на енергийната борса в Република Турция, без покупната цена да бъде заплатена на гръцкия доставчик. Средствата от реализираната продажба в Република Турция били трансферирани, посредством серия от банкови операции, в банкова сметка ***. Възникнал търговски спор, който бил отнесен към съдебните власти и в тази връзка било отправено искане по допуснати обезпечителни мерки и до Софийски градски съд, който с решение от 17.05.2013г. е признал и допуснал изпълнението на Международния арбитражен съд към Международната търговска камара.

На 14.11.2011 г. бил сключен договор за цесия между „Б.ДСК“ ЕАД (цедент) и „ОЕТ-О.Е.Т.“ ООД (цесионер, капиталът на който принадлежал и се контролирал от тъжителя Б.), обезпечен с ипотека върху недвижим имот - изграждаща се жилищна сграда (с наименование „Магнолия“) с бистро, ателиета и подземни гаражи в поземлен имот с идентификатор 68134.1938.889, находящ се в гр. София, р-н „Витоша“, ул. „Беловодски път“ 62А и собственост на „И.“ ЕООД, със собственик на капитала - св. Д.Л.. В резултат на неблагоприятно развитие на финансовите отношение, имотът бил придобит от цесионера по договора за продажба на вземане.

С постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура ( СГП) от 24.03.2014г. е било образувано д.п. № 19/2014г. на НСлС, пр.пр. № 6534/2014г. на СГП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1 от НК. С постановление за привличане на обвиняем от 26.09.2017г. било повдигнато обвинение на тъжителя Б. за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК, извършено в периода 14.09.2007г. -14.12.2007г. Наказателното производство  понастоящем е в съдебната си фаза и е неприключило.

Тъжителят Б. е неосъждан, като на  10.12.2010 г. е бил задържан (в интервала между 16:30 ч. и 16:45 ч.), по силата на заповед за задържане, с правно основание  чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР, издадена на същата дата от началник на група при 2-ри сектор на БОП-Стара Загора.

В периода от 09.12.2014 г. до 27.12.2014 г., след като разговаряла със св. Л., св. П. и разполагала с решението на СГС  от 17.05.2013г., по повод краткотрайното „изчезване“ на П.С. – бивш председател на ДАНС и към онзи момент консултант в „ОЕТ“ -  подс. М. чрез интервюта в различни медии изразила следните твърдения по отношение на частния тъжител:

в интервю за Информационна агенция „ПИК“, дадено пред И. К. и публикувано на 11.12.2014 г. на интернет страницата на агенцията, заявила за тъжителя: „Услужливите водещи от Нова телевизия пропуснаха да разпитат Б. за ареста му. Защо не го направиха. Те трябваше да го попитат и дали в Софийски градски съд срещу него се води дело за фиктивен износ на електричество и кражба на ДДС“;

в интервю за БНТ, предаване „Още от деня“, дадено пред Д.Ц.и излъчено в национален ефир на 11.12.2014 г., заявила за за тъжителя: „Той е един човек, който е замесен в ДДС измами със страхотен ъндърграунд“; „Той (б.а. Д.Л.) построи „Магнолия“, а след това, не казвам голяма дума, присвои я А.Б.“; „Може ли бивш шеф на ДАНС да работи при такъв криминално проявен човек“; „...крадения ток от Гърция, той го продава от Гърция на себе си - в Турция и в Турция го пуска на пазара“; „А.Б. е човекът, който лично К. Г. - главен секретар на МВР, арестува през 2010 г.“; „Този човек ... е арестуван в България 2010 година от К. Г.“; „...прави една страхотна врътка“;

в интервю за в-к „24 часа“, дадено пред К.К.и публикувано в бр. 338/13.12.2014 г., заявила за  тъжителя: „А.Б. е арестуван за ДДС измами. Има дела за източване на ДДС“; „В същото време, обаче, той дава този фалшив документ в Гърция - че няма нищо общо с тази фирма“, като нарекла тъжителя Б. „този тип“;

в интервю за Информационна агенция „ПИК“, дадено пред Я. Б. и публикувано на 17.12.2014 г. на интернет страницата на агенцията, заявила за  тъжителя: „За това той (б.а. А.Б.) се крие от българските власти“; „... арестуван заедно с А.Б. през 2010 година от К. Г. за източване на ДДС“;

в интервю за БНТ, предаване „Още от деня“, дадено пред Д.Ц.и излъчено в ефир на 23.12.2014 г., заявила за тъжителя: „Защото той се гласял да измами гръцката НЕК“; „Цялата работа е да прикрие тези пари, които той, те са му преведени в швейцарската сметка“;

в интервю за в-к „Уикенд“, дадено пред Д.З.и публикувано в бр. 52/27.12.2014 г.,  заявила за тъжителя: „Открит е човек в енергийната мафия, който отклонява ДДС в големи размери в енергетиката“.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след правилен и съответен на правилата на формалната логика и действителното им съдържание анализ на събраните по делото източници на доказателства – гласните доказателствени средства, включващи обясненията на подсъдимата С., показанията на разпитаните свидетели И. К., Д.Л. , Д.П.,  Д.З.,  К.К.и Я. Б., заключението на съдебно – техническата експертиза, потвърдено при разпита на експерта в първоинстанционнато съдебно следствие и  писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК. В хода на второинстанционното съдебно следствие бяха приобщени писмени доказателства, касаещи наличието на образувано наказателно производство срещу тъжителя Б., както подс.С. депозира допълнителни обяснения, което наложи СГС да упражни правомощията по чл. 316 от НПК за установяване на нови фактически положения по делото.

Правилен е изводът на СРС, че събраната по делото доказателствена съвкупност не разкрива противоречия относно интересуващите делото факти, поради което по аргумент за противното от чл. 305, ал.3, изр.2 от НПК не е необходим подробен анализ на информационните носители с оглед преценката им за достоверност. Съществено е, че от данните в показанията на свидетелитеЗ., К., Б. и К., съпоставени с писмените доказателства ( интервюта на С. в различни медии) и заключението на техническата експертиза ( обективиращо интервюто й пред покойния Д.Ц.) несъмнено установяват, че  обективираните ( представляващи част от инкриминираните) по делото изрази с насоченост към частния тъжител Б. действително изхождат от подс. С. и отразяват действително заявеното от нея пред съответните интервюиращи.

Както правилно е посочил и СРС за инкриминираните изрази в интервюта с интервюиран подс. С. и неизвестен интервюиращ, публикувани в Информационна агенция „ПИК“ на 09.12.2014 г. и в-к „24 часа“, бр. 340/15.12.2014 г.  събраната по делото доказателствена съвкупност не обосновава извод за несъмнена доказаност на обвинението, тъй като не е установено ( и не може да бъде установено), че изявленията на подс. С. са били правилно закрепени и написаното действително ли отразява нейните твърдения.

На следващо място от показанията на св. Л. и на св. П. се установяват ( за нуждите на настоящото производство, в предмета на доказване по което не попадат директно заявените от свидетелите обстоятелства) фактите, свързани с участието на тъжителя в управлението и капитала на „В.П.“ ЕАД, „О.Е.Т. - Турция“ и „ОЕТ-О.Е.Т.“ ООД, както и действията му по повод закупената в Р. Гърция и продадена в Р. Турция електроенергия, липсата на плащане на гръцкия оператор на електроенергийна преносна система  и прехвърлянето на средствата в Б.в Конфедерация Швейцария, както и обстоятелствата по придобиване на жилищната сграда „Магнолия“ от контролирано от тъжителя дружество. Както бе посочено по – горе данните в показанията на св. Л. и на св. П. за тези факти не се оборват от друго събрано по делото доказателство, а напротив – подкрепят се от писмените доказателства (  съдебната молба от гръцките дружества „ Независим оператор на електроенергийна преносна система“ АД и ф-ма „Адмие.А.Е.“ от 10.10.2012г. до Районния съд на Атина и  решението на Софийски градски съд от 17.05.2013г. ), поради което и следва да бъдат ценени (отново с уточнението, че се касае за нуждите на настоящото производство, когато разпределението на доказателствената тежест е на  тъжителя – чл. 103, ал.1 от НПК).

Въз основа на новопредставения с въззивната жалба на подсъдимата С. документ ( удостоверение от ПРБ, НСС от 15.10.2018г.) и служебно изисканите от съда документи  от НСС и ПРБ, вкл. постановление за привличане на обвиняем от 26.09.2017г. и справка от деловодната система на СГС се установят фактите на воденото наказателно производство спрямо тъжителя Б., вкл. образуването, квалификацията, по която е обвинен и фактът, че още е неприключило. За тези факти въззивният съд упражни правомощието си, визирано в чл. 316 от НПК и ги прие за установени от събраните входа на въззивното съдебно следствие писмени доказателства, имащи характер на официални документи.

Въззивният съд прие, че извлечената от доказателствените средства ( събрани в първоинстанционното и въззивното съдебни следствия) информация напълно обема предмета на доказване по делото и е достатъчна да осигури правилния изход на настоящото наказателно производство -  установени   са по безспорен начин обстоятелствата, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1- 3 от НПК.

 

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимата С. не е осъществила съставите на престъпленията „клевета“ и „обида“ ( наказателно – оправдателната част от присъдата) и неправилно е приел, че с част от инкриминираните изрази е осъществила квалифициран състав на престъплението „клевета“ ( наказателно осъдителната част на присъдата).

Правният извод, направен от СГС е, че неоснователно е ангажирана от тъжителя Б. наказателната отговорност на подс. С. по частноправен ред за извършени от нея престъпления против честта и достойнството му.

По отношение на престъплението „обида“ – с твърдението, че е налице такава с отправения израз „този тип“ СГС се солидаризира с извода на СРС, че изразът е обективно несъставомерен – не е в състояние да унизи честта и достойнството на тъжителя, тъй като липсва същностната характеристика на обидния израз/дума - дисхармония между отрицателните негативни качества на човешката личност с общозначимите същностни характеристики при изграждането на самооценка на човешкия индивид.

По отношение на престъплението „клевета“, предвид броят и обема на инкриминираните с тъжбата изрази, следва да бъдат изложени по – пространни правни изводи, като следва да бъде съобразен и детайлния подход на първата инстанция, която пунктуално ( за всеки израз) е изложила пространни съображения, част от които въззивния съд споделя и преповтарянето им се явява безпредметно.

Систематизирането на теорията и съдебната практика относно признаците на престъплението „клевета“, води до следните обективни параметри за съставомерност на действието: предмет на клеветата са разпространените неистински позорни обстоятелства или приписването на престъпление, за които дееца знае, че не са извършени ( така Р-22-95- ІІІ Н.О. на ВКС). Тези факти трябва да бъдат обективно твърдяни, съобщени, а не да се подразбират, като се изхожда индивидуално от собственото въображение. Обвинението не може да се повдига за внушението от телевизионно предаване, статия или друг вид журналистически материал, а само за действително казаното в тях. „Позорността" на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит, от оценъчни съждения, от изводи и определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически процес, който не може да се инкриминира. Резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване. Подсъдимият може да носи отговорност само за казаното, но не и за това, което е искано да се каже или внуши. Деецът не може да носи отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения ( P-80-98-II Н.О. на ВКС).

Съотнесени към процесния случай тези общи положения налагат следните изводи:

Криминализирани са изрази на подс. С. с насоченост към тъжителя Б. в няколко ( обособени с оглед информационната им насоченост) направления :

1.твърдения за арестуването му във връзка с / наличие на дела / замесването му в ДДС измами / отклоняване на ДДС в големи размери;

2. твърдения за присвояване на жилищна сграда „Магнолия“;

3.твърдения за криминалната му регистрация  и

4. твърдения за кражба на ток с цел печалба от Р. Гърция в Р. Турция/ „даване“ на фалшив документ в Гърция.

От тези изрази единствено 4. следва да бъдат квалифицирано като приписване на престъпление, достатъчно ясно обвързващо конкретно лице с конкретно престъпление, а останалите ( под №№ 1.,2. и 3.) – като позорящи, т.е. засягащи доброто име на тъжителя в обществото извън извършването на престъпление, тъй като липсват заявления на подс. С. с посочената по-горе детерминираност по отношение на деянието и дееца, поради което е възможно единствено да  накърнят неправомерно репутацията на тъжителя ( настоящият състав за разлика от този на контролираната инстанция не споделя правния извод, че твърдението за отклоняване на ДДС - „Открит е човек в енергийната мафия, който отклонява ДДС в големи размери в енергетиката“, в-к „Уикенд“, бр. 52/27.12.2014 г. - представлява приписването на престъпление, тъй като покривал състава на чл.255, ал.1 от НК. СРС не държи сметка за предхождащото инкриминирания израз изречение, а именно: „ Акцията на МВР е отчетена като голям успех.“, от което следва, че семантичното значение на твърдението на подсъдимата е, че МВР отчита акцията като голям успех, тъй като е открит човек в енергийната мафия, който отклонява ДДС в големи размери в енергетиката. Несъмнено е при това положение, че не се касае до приписване на престъпление, а до позорно обстоятелство). 

Разграничаването на двете форми на изпълнителното деяние на клеветата е необходимо с оглед преценката по чл. 147, ал.2 от НК – т.нар. exceptio veritatis за верността на изнесените твърдения ( тъжителят Б. е неосъждан съгласно представеното по делото свидетелство за съдимост).

И по трите пункта (1.,2. и 3.) на обвинението, касаещи разгласяването на позорни обстоятелства, от събраните по делото доказателства ( писмени и  гласни) се установи истинността на твърденията на привлечената към наказателна отговорност С. – от заповедта за арестуването на тъжителя на 10.12.2010 г. , показанията на св. П., справките за наличие на висящо наказателно производство, по което е привлечен като обвиняем ( и впоследствие  предаден на съд) за престъпление по чл. 255 от НК и показанията на св. Л. ( собственик на фирмата, изградила жилищна сграда „Магнолия“) се установи верността на изнесената от подс. С. информация – арестуването на тъжителя със следващата от това криминална регистрация, наличието на наказателно производство за данъчно престъпление, както и придобиването на жилищната сграда „Магнолия“ ( с термина  „присвояване“ наказателният закон свързва извършените от длъжностните лица във връзка с изпълнението на служебните им задължения придобивания, какъвто тъжителят Б. очевидно не е) от дружеството „ОЕТ-О.Е.Т.“ ООД, собственик на който е тъжителят Б.. Следва извод, че е налице хипотезата на чл. 147, ал.2 от НК, което означава, че липсва  елемент от обективната страна на престъплението „клевета“ - разгласяването на факти, които са позорни за честта на дадено лице, но са истински, не представлява само по себе си престъпление (свр.  Ненов И, Наказателно право, Особена част, том І, с.434).

По отношение на приписаните престъпления по пункт 4. ( твърденията за  кражба на ток с цел печалба от Р. Гърция в Р. Турция и „даване“ на фалшив документ в Гърция)  изразите отново е необходимо да бъдат разгледани поотделно.

А) Относно израза „ В същото време, обаче, той дава този фалшив документ в Гърция - че няма нищо общо с тази фирма“ ( интервю във в-к „24 часа“, бр. 338/13.12.2014 г.) следва да бъде посочено, че липсва съставомерност на твърдението за приписване на неизвършено престъпление, тъй като  подс. С. в посоченото интервю заявява за този документ (преди това в същото интервю) следното: „Старозагорският съд е дал фалшив документ, че фирмата ОЕТ –Турция не дължи нищо на „В.П.“…Система е заблудила гръцката….“, т.е.  твърдението й е, че поради грешка в системата на Старозагорския съд е съставен официален документ с невярно съдържание, който е ползван от тъжителя Б. на територията на Р. Гърция – т.е. липсва документно престъпление, тъй като съставянето на официалния документ е от съдебна институция и вследствие на „грешка“, като ползвателят го е представил пред чужда съдебна  институция.

Тук трябва да се посочи, че смисъла на твърдението на подс. С. е неясен – първоначално тя сочи, че документът е за установяване на обстоятелството, че „  ОЕТ –Турция не дължи нищо на „В.П.“, а впоследствие заявява, че документът е представен за удостоверяване на факта, че тъжителят „..че няма нищо общо с тази фирма“.  Последното твърдение е логически несъвместимо с предходното такова и прави възможно или липсата на последователност на твърденията на интервюираната или некоректното записване на изявлението от интервюиращия; така или иначе в този си вид така обективираното твърдение не съдържа конкретни данни за вида на документа ( удостоверителен или диспозитивен), а оттам – възможността да бъде с невярно съдържание; употребеният израз „фалшив“ не е с правно значение, като обикновената употреба на прилагателното се свързва с авторството на вещта.

Б) Относно изразите  „...крадения ток от Гърция, той го продава от Гърция на себе си - в Турция и в Турция го пуска на пазара“, „Защото той се гласял да измами гръцката НЕК“; „Цялата работа е да прикрие тези пари, които той, те са му преведени в швейцарската сметка“( БНТ, предаване „Още от деня“ излъчено на 11.12.2014 г. и 23.12.2014 г. ) следва да бъде посочено, че от обективна страна съставът на престъплението по чл. 147, ал.1 от НК е осъществен от подсъдимата, тъй като същата е приписала  на тъжителя Б. неизвършено ( липсва влязла в сила присъда ) престъпно деяние – измама. Без да има съответните правомощия подсъдимата С. изразява доста крайна позиция и експресивност. В практиката на ВС и ВКС е залегнало, че дадено приписано на другиго престъпление, следва да бъде достатъчно конкретизирано освен по лице, но и по време, място, начин и обща характеристика на извършване. Това е необходимо с оглед възможността да бъде доказано от тъжителя или респективно опровергано съгласно разпоредбите на чл. 147, ал.2 от НК, даващ право да не се накаже лице, което установи истинността на разгласените обстоятелства или приписаните престъпления. Макар и настоящия случай да не са посочени от подсъдимата С. всички елементи от състав на приписаното престъпление, то очевидно по пътя на житейската логика става ясно, че същата сочи тъжителя като лице, консумирало престъплението по чл.209 от НК (измама);  от изнесеното от нея може да се съди, че именно чрез използваните от нея изразни средства С. е имала предвид осъществено от тъжителя Б. противоправно деяние ( посочени са времето, начинът /механизмът на деянието, предметът му, причинените вреди и пострадалия от него).

В този смисъл съдът намира, че последните твърдения на подс. С. съдържат обективните признаци на деяние по основния състав по чл.147, ал.1 от НК, а именно приписвайки престъпление на частния тъжител - измама, и квалифицираният състав на чл. 148, ал.2, във връзка с ал.1, т.2, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, предвид обстоятелството, че клеветата е разпространена по друг начин ( в телевизионно предаване, излъчено в националния ефир и възприето от неограничен кръг трети лица).

Настоящият съдебен състав е категоричен в становището си, че деянието е несъставомерно от субективна страна, изводимо от следното:

Клеветата е умишлено престъпление, реализуемо при пряк или евентуален умисъл, т.е деецът трябва да съзнава, че разгласява позорни обстоятелства, които са неистински, или престъпление, което не е извършено, предвид господстващото становище, че неистинността е елемент от състава на клеветата и с оглед на това, умисълът следва да обхваща и този признак (С.., Ал. Наказателно право. Особена част). Авторът на клевета следва обективно да цели опозоряване и злепоставяне на обекта на клеветата. Вината на дееца при престъплението „клевета“ трябва да се определи въз основа на съзнанието, което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил приписаното престъпление, за което съзнава, знаел е, че не е извършено.

В конкретния случай въззивната инстанция  направи извод за липса на субективна съставомерност на извършеното, съобразявайки, че като е търсила, получила и разпространила информация подс. С. не е съзнавала общественоопасния характер на действията си и едновременно с това не е предвиждала общественоопасните последици, а така също и не е искала настъпването им. В голямата си част изложените от нея в интервюто твърдения представляват по същество препредаване на определени факти, съобщени й от свидетеля Д.П. ( изпълнителен директор на „В.П.“ ЕАД ) и подкрепени с официално писмено доказателство, каквото представлява  решението на СГС  от 17.05.2013г. Както информацията от св.Д.П., предвид качеството му на изпълнителен директор на дружеството, закупило електрическата енергия, така и данните в съдебния акт, са източници с висока степен на достоверност, поради което и следва извод, че подс. С. е изнесла инкриминираните факти с ясното съзнание, че те са истински. При това положение увереността на дееца, че приписаното престъпление, както се твърди в случая, е истинско и отговаря на действителността, основаваща се на обективни факти, изключва субективния елемент на престъплението „клевета“. Т.е. дори при констатацията, че конкретно обсъдените изрази съдържат обективните признаци на вмененото на подсъдимата деяние - приписване на престъпление, липсва основен елемент на престъплението, а именно форма на вината умисъл, каквото е изискването за това престъпление. А съдебна практика е непротиворечива касателно това, че гражданите не носят отговорност за клевета, ако са били убедени, че случаите отговарят на истината (р.435-55-ВК). От единствено допустимото стриктно тълкуване на текста на наказателната разпоредба на чл. 147, ал.1 от НК, се установява, че за да бъде деянието съставомерно от субективна страна, се изисква клеветническите твърдения да бъдат изнесени от дееца, който само привидно да се е позовавал на други източници на информация, каквито в действителност не съществуват. Изложеното от подсъдимата в предаването обаче корелира не само с обсъдените от съда по-горе виждания за вероятност и предположение, но и с наличието на обективно съществуващи писмени материали, вкл. преди инкриминирания период, посочващи наличието на допуснати евентуални закононарушения, включително и от тъжителя независимо дали се касае само за гражданскоправни отношения.  При така описаните събития подсъдимата С. не е имала повод да се съмнява в съобщеното й от св. П., подкрепено  в голяма степен от данните в съдебен акт, а напротив, имала е достатъчно аргументирани основания да го счита за вярно. Казано по друг начин  съобщеното от С. почива на конкретни източници ( не се е основавало не единствено на собствените й виждания и нагласи, а е почивало на обективни фактори – писмена и устна информация), които тя е приемала и обективно са били достатъчно достоверни, за да формират подобни представи. Така, отговаряйки на журналистически въпроси по инкриминирания начин С. е съобщила факти, за които е била убедена, че отговарят на действителността. Когато дадено лице разпространява информация, в чиято достоверност е убедено поради полагане на достатъчна грижа за проверка на истинността на разгласените факти, то не следва да носи наказателна отговорност за клевета, защото липсва умисъл за приписване на престъпление на лицето, за което се отнася негативната обществена оценка. В този случай лицето упражнява конституционно гарантираното му право за разпространение на информация при спазване на нормативния лимит за незасягане на чуждите чест и достойнство (чл. 41 от КРБ). Както националните, така и международните съдилища (ЕСПЧ) са имали повод да приемат, че в условията на плуралистично общество свободата да се разгласява информация е едно от неотменимите права, обезпечаващи възможността на лицата да участват в обществената дискусия и да създават информирано мнение у останалите (к.д. № 1/96 г. Решение № 7/04.06.1996 г., Решение № 17/17.02.2011 г. на ВКС по к.н.д. № 641/2010 г.). Тази свобода е ограничена от изискването за ненакърняване на честта и достойнството на гражданите като балансът между двете защитени от Конституцията и от ЕКПЧ ценности е постигнат, когато огласяването на определени факти е насочено не към засягане на обществена оценка за другиго, а е израз на правото за участие в обществения дебат, на стремежа за получаване и предаване на информация и постигане на независимо мнение за социално значимите явления. Така изискуемата пропорционалност между правото на свободно изразяване и необходимостта от защита на доброто име, достойнство и чест е налице във всеки случай, при който разпространите обстоятелства са обективно съществуващи или публично разкрилият ги е имал всички основания да ги смята за действителни. В настоящият случая е налице втората от тези хипотези. Следва да бъде посочено, че в случая тъжителя Б. е публична личност във връзка с развиваната от него търговска дейност и работата на П. С. в негово дружество, на което изрично в предаването и инкриминираните интервюта подс. С.  се е позовавала, поради което и нивото на критика като към такъв следва да бъде по- високо отколкото към обикновените граждани. Всичко изложено до тук до извод за липса на виновно поведение от страна на подс. С..

В принципен план следва да бъде посочено, че в случаи като настоящия се явява дисбаланс между прокламирани основни права на личността ( в още по-голяма степен това важи за журналистите, които са призвани да информират обществото за социално значими събития) и наказателно – правната защита на честта и достойнството. Конституцията на Република България ( КРБ) и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) от една страна прокламират свободата на словото, правото на мнение, разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин – чл. 10 от ЕКЗПЧОС и чл. 39-41 от КРБ. В много хипотези то противостои на наказателната норма при престъпленията по Глава II, Раздел VII, а именно правото на лична чест и достойнство на отделния субект. Съгласно Решение № 7 от 04.04.1996 г. к.д. № 1 от 1996 г. на КС на РБ / и по-ранното р.№ 15 от 28.09.1993 г. по к.д.№ 17 от 1993 г. на КС на РБ/, проекция на декларираното в ЕКЗПЧОС, значението на т.нар. „комуникационни права“ е фундаментално. Част от тези права и е правото да се търси и разпространява информация. Въпреки това, самият законодател е поставил известни „граници“ за упражняване на това право с оглед общите правила, свързани с реализирането на личните права и свободи на останалите граждани. Така накратко може да се обобщи, че правото на свободно изразяване на мнение, респективно правото да се разпространява информация, граничи с правото на лична чест и достойнство на другия, по отношение на когото се изказва мнението/фактите. Изхождайки от тази принципна позиция следва да се анализира дали при депозиране на определено мнение, респективно на определени факти, свързани с личността на дадено лице сме в хипотеза на правото на свободно изразяване и разпространение на информация или при упражняването на това право, изказващият се е прекрачил горепосочената граница и е нарушил правата на насрещния, засягайки честта и достойнството му. Т.е. следва да се прецени баланса и кога тези граници са прекрачени. По отношение на журналистите Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) подчертава значението на свободата на печата, която заема основно място в понятието за гражданско общество. Върху медиите пада отговорността да разпространяват информация и идеи, които обществото има право да получи. В противен случай пресата не би могла да “изиграе“ жизненоважната си роля на страж в обществото; изключенията (ограниченията) от свободата на словото  “трябва да се тълкуват стеснително, а нуждата от ограничения да бъде убедително доказана“.

Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че подс.  М.С.  не е осъществила  състав на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и следва да бъде напълно оправдана по така повдигнатото й обвинение.

Предвид изложеното и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК СГС, НО, ХІV въззивен състав отмени обжалваната присъда  от  08.11.2018г. по НЧХД № 121/ 2015г. по описа на СРС, НО, 11 състав в наказателно осъдителната и в частта й за разноските и вместо нея постанови нова, с която призна подсъдимата С. за невиновна  и на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като потвърди първоинстанционната присъда в наказателно – оправдателната й част .

При този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените от бюджета на съдебната власт  разноски следва да бъдат възложени в тежест на  частния тъжител, поради което Б. бе осъден   да заплати по сметка на СРС сумата от 550 лева.

            Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.