№ 1800
гр. П., 17.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220101043 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищцата Л. Х. Д. - редовно призована чрез процесуалния си
представител, не се явява. За нея се явява адв. И. П. от АК-П. - надлежно
упълномощен с ИМ. Предоставя Договор за правна защита и съдействие.
Ответникът Министерство на З.то и храните чрез ОД „З.“ – гр. П. -
редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпращат законов
или процесуале представител.
Вещото лице Е. Т. А. – редовно призована, не се явява. Постъпила е
молба от същата с вх. № 26340/30.09.2025 г., в която сочи причините, поради
които не е изготвила заключението в законоустановения срок по ГПК. В
молбата е инкорпориран списък със служебната заетост на вещото лице.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба. Правя уточнение на петитума на
1
ИМ – моля да се приеме за установено по отношение на ответника, че Л. Х. Д.,
като единствен наследник на Х. И. Ш. е собственик на процесния имот. Водим
един свидетел, но тъй като няма изготвено заключение искам разпитът да се
проведе след изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която ищцата твърди, че е наследник на Х.
И. Ш., ЕГН **********, починал на 12.11.2004 г.
Твърди се, че наследодателят е бил собственик на Дворно място от 1200
кв. м., част от имот пл. № 1485, целият от 4000 кв. м., а частта от 1200 кв. м.
при съседи: блок на ТКЗС, общинска мера, Х. и Т. Ш. и А. В., находящо се в с.
М. К., окръг П., като правото му на собственост е констатирано с нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давност № 39, том IV, дело №
1626/04.07.1974 г. на П. районен съдия. В дворното място наследодателят е
построил едноетажна вилна сграда със застроена площ 33,78 кв. м. и застроен
обем 77,52 куб. м., която е заснета през 1988 г. от НИТИМС-СО "Минстрой".
Имотът задоволявал жилищните и стопански нужди на наследодателя и
неговото семейство. От тогава и до момента имотът е ограден с трайна ограда,
електрифициран и водоснабден, прекаран е път с трайна настилка. Това
дворно място не е включвано в ТКЗС, ДЗС или други подобни образувания.
Не е одържавявано. До смъртта си наследодателят е живял в имота
необезпокояван от никого, а след смъртта му през 2004 г. ищцата ползвам
имота като вилен имот. Имотът е деклариран и редовно заплаща данъците и
таксите за него.
В производство по чл. 11. ал. 2 от ЗСПЗЗ - гр. д. № 1610/2006 г. по описа
на Районен съд П., бе прието за установено по отношение на ОСЗГ П. и
Община П., че като наследник на Х. И. Ш. имам право да ми бъде
възстановена собствеността в стари /възстановими/ на терена реални граници
върху недвижим имот: Дворно място от 1200 кв. м., част от имот пл. № 1485,
целият от 4000 кв. м., като частта от 1200 кв. м. при съседи: блок на ТКЗС,
общинска мера, Х. и Т. Ш. и А. В., по плана на селото от 1977 г., понастоящем
извън регулация, очертан със жълт цвят по скицата на вещото лице но делото,
която следва да се счита за неразделна част от съдебното решение. Въз основа
на съдебното решение ОСЗГ П. постанови Решение № 1К036/22.04.2008 г., с
което възстанови правото на собственост на наследниците на Х. И. Ш. в
2
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имота.
Твърди се, че по искане на ищцата е извършено геодезическо заснемане
на възстановения имот и изготвяне на проект за изменение на кадастралната
карта, като за възстановения имот бе отреден проектен имот с идентификатор:
46749.170.719 с площ 1201 кв. м. Реалното възстановяване на собствеността
обаче било отказано с писмо изх. № ПО-15- 479-2/01.11.2024 г. на Началник на
ОСЗ П., тъй като заснетият имот не е собственост на Общинския поземлен
фонд, а на Държавата и се управлява от министъра на З.то и храните.
Ищцата твърди, че има правен интерес да довърша реституцията до
край и да получи реално възстановяване на собствеността, възстановеният
имот да бъде нанесен в действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри и да получа скица за него. В момента обаче този имот се води
собственост на Държавен поземлен фонд-МЗГ, което оспорва. В
действителност към момента никой не нарушава моето владение върху
горепосочения имот, но Държавата има правната възможност да стори това, а
дори и да извърши действия на разпореждане с имота.
По действащата кадастрална карта на селото за процесното дворно
място е отреден проектен имот с идентификатор: 46749.170.719 с площ 1201
кв. м., образуван от:
175 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 46749.170.542, собственост
на Държавен поземлен фонд-МЗГ;
161 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 46749.170.541, собственост
на Държавата чрез МЗГ;
865 кв. м. поземлен имот с идентификатор 46749.170.504, собственост
на Държавен поземлен фонд-МЗГ;
Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено
по отношение на Държавата, че наследниците на Х. И. Ш.. ЕГН **********,
починал на 12.11.2004 г.. са собственици на Дворно място от 1200 кв. м., част
от имот пл. № 1485 но кадастралния план на с. М. К. от 1977 г., целият от 4000
кв. м., а частта от 1200 кв. м. при съседи: блок на ТКЗС, общинска мера, Х. и
Т. Ш. и А. В., находящо се в с. М. К., окръг П., за който имот по действащата
кадастрална карта на с. М. К. е отреден проектен имот с идентификатор:
46749.170.719 с площ 1201 кв. м., образуван от: 175 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 46749.170.542. собственост на Държавен поземлен фонд-МЗГ;
3
161 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 46749.170.541, собственост на
Държавата чрез МЗГ, и 865 кв. м. от поземлен имот с идентификатор
46749.170.504, собственост на Държавен поземлен фонд-М31.
Претендират се разноски.
Молят съда да разпореди вписване на исковата молба след представяне
на всички необходими документи.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който се оспорва изцяло исковата претенция за признаване за установено, че
наследниците на Х. И. Ш. са собственици на 1200 кв., за които е отреден
проектен имот с идентификатор 46749.170.719 с площ от 1201 кв. м, образуван
от: 175 кв. м от ПИ 46749.170.542; 161 кв.м от поземлен имот с идентификатор
46749.170.541 и 865 кв. м от ПИ с идентификатор 46749.170.504 и трите по
КККР на с.М. К., общ.П., област П..
Неоснователно, неправилно и несъответстващо на действителното
правно положение е твърдението на ищцата, че Държавата не е собственик на
175 кв.м от ПИ 46749.170.542; 161 кв.м от поземлен имот с идентификатор
46749.170.541 и 865 кв. м от ПИ с идентификатор 46749.170.504 и трите по
КККР на с.М. К., общ.П., област П..
Твърди се, че правото на собственост за държавата е възникнало при
хипотезата на предположение трето на чл. 77 от Закона за собствеността - по
друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на
фактическите състави на:
чл. 27, ал. 11 от ЗСПЗЗ, чл.45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ
чл.10б, ал. 5, 24, ал. 1 и чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Имоти с идентификатори 46749.170.542; 46749.170.541 и 46749.170.504
по КККР на с.М. К. са собственост на Държавата.
Според чл. 45, ал. 1, от ЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и
общинския поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по
З.. Законодателят е предвидил Общината да стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
4
общинска собственост. Определянето на имотите се извършва от комисия,
назначена от директора на областната дирекция ’’З.”, в която участват
представители на общинската служба по З., на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, на общината, на държавните горски стопанства или
държавните ловни стопанства. Чрез издаване на административна заповед
Директора на Областна Дирекция „З.“ по местонахождение на имотите
одобрява протоколните решения на комисии чиято цел е да определи имотите
които да бъдат предадени на общините. Предават се само и единствено
незастроените имоти с липса на заявени реституционни претенции към тях,
имотите които граничат с действащата регулация, застроени с къщи и/или в
тях попадат части от незастроени дворове са част Държавния поземлен фонд -
чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ. Такъв е случая и с имоти 46749.170.542, 46749.170.504
тъй като попадат в описаната хипотеза и не са предадени на община П.. Във
фактическият състав на нормата на чл.10 б, ал.5 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи са включени няколко предпоставки.
Съгласно нормата,, Земите, върху които собствеността не може да се
възстанови поради обстоятелствата, посочени в ал. 1, са държавна
собственост, а в случаите по аз. 2, т. 1 - общинска собственост. Законодателят
препраща към обстоятелствата по ал.1 от нормата на чл. 10б, а именно:
Собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни
земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в
други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи
се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и
са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане
с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с
поименни компенсационни бонове. В случая са налице всички предпоставки
визирани в нормата и фактическият състав е осъществен. В доказателство на
горните твърдения прилагам Заповед МРД-06- 74/26.06.2011 г. на Директора
на Областна дирекция „З.“ П., одобряваща протоколното решение на
комисията по чл.19,ал.2 от ЗСПЗЗ, като на страница 70 се съдържат данни за
имот 46749.170.504 (№ по КВС 001504).
Твърди се, че за имот 46749.170.541 има издаден Акт за частна държавна
собственост - №9162/03.07.2023 г. на Областния управител на област П..
5
Имотът е свободна земеделска земя - парцел XVIII по парцеларния план
Стопански двор „Биджьор гьол(градището) с .М. К. и попада под
разпоредбата на чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ за
тези земи се издават актове за държавна собственост (актуват се от областния
управител), като актът за държавна собственост подлежи на вписване. С оглед
на това правото на собственост на държавата върху земеделски земи,
включени в бившите стопански дворове на организациите по § 12 ПЗРЗСПЗЗ,
които не подлежат на възстановяване, тъй като макар и да не са заети от
сгради и съоръжения на организациите по § 12 и 29 ПЗРЗСПЗЗ, са негодни за
земеделско ползване, произтича по силата на закона (”ех lege“). Следва
изрично да се посочи, че акт за частна държавна собственост
№9162/03.07.2023 г е издаден на основание чл. 27, ал. 11 от ЗСПЗЗ, т.е.
Държавата приема, че имотът не е застроен и е негоден за земеделско
ползване. В тази връзка е и решение № 151 от 24.10.2019 г. по гр. д. №
3988/2018 г., г. к„ І г. о. на ВКС
В исковата молба ищцата е посочила придобивен способ по смисъла на
чл. 77 от ЗС: наследствено правоприемство . В конкретния случай считам, че
са налице съществуващи във времето забрани за придобиване по давност на
имота държавна собственост. За да се установи, че собствеността върху един
имот държавна собственост е придобит по давност, следва да се обсъди
нормативната уредба относно давността и по отношение на държавната
собственост. Ищцата е посочила, че владението на имота от наследодателя и е
започнало през 1974 г. С Приемането на чл.2 от Закона за собствеността, в
редакцията от 1951 г - държавната собственост е част от социалистическата
собственост и според чл.86 от ЗС давност върху нея не е текла. С промяната
на редакцията на ЗС от 1990 г. т.нар. социалистическа собственост се разделя
на държавна и общинска, като придобивната давност не е текла и за двата
вида собственост до 1996 г. След 1997 г. със разпоредбата на чл.24 ал.7 от
ЗСППЗ (ДВ, бр. 88 от 1998 г). е въведена категорична забрана за придобиване
по давност на земи от държавния поземлен фонд. Дори и да се приеме, че
наследодателите са упражнявали фактическа власт в периода от 1974 г. до
2025 г., върху процесният имот не е налице необходимия срок на владение за
придобиване на собствеността върху имота по давност.
He могат да бъдат споделени и твърденията на ищците, че имоти
46749.170.542, 46749.170.504 по КККР на с. М. К. не са подлежали на
6
възстановяване по реда на Закона за собствеността и ползването на
земеделски земи, тъй като не попадал в хипотезите на чл.10 ал.1 -14 и за него
нямало данни да е включван в ТКЗС или друга подобна организация. Имотите
са земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и са подлежали на реституция по
реда и в сроковете на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ уреждат
хипотеза за възстановяване на земеделски земи на собствениците или
наследниците на земеделски земи , които са притежавали преди образуването
на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски
стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Обстоятелството,
че имотите подлежат на възстановяване се доказва и от проведеното
административно производство по реда на ЗСПЗЗ и постановеното решение за
възстановяване №1X036/22.04.2008 г. на ОСЗ П. по преписка за реституция на
името на наследодателя на ищцата - Х. И. Ш.
Меродавно по отношение на имотите е отразяването във влязлата в сила
карта на възстановената собственост и впоследствие на одобрените
Кадастрални карти и регистри за землището село М. К., община П..
Твърди се, че процесната площ е била включена в обхвата на одобрената
кадастрална карта, като характерът и е на частна държавна собственост. След
като същият е включен във влязлата в сила карта на възстановената
собственост като собственост на държавата, то за същата са доказани
собственически права върху имота.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна и недоказана исковата молба.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 124 от ГПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. П. счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
АДВ. П.: Нямам други искания по доказателстватана този етап.
За разпит на свидетели и изслушване на вещото лице по допуснатата
СТЕ, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото 15.11.2025 г. от 10:30 часа, за която дата
и час ищцата – уведомена от днес чрез процесуалния си представител,
ответникът – уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Е. Т. А., като в призовката й се укаже да
изготви заключението си в законоустановения срок по ГПК.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 11:15 часа.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Секретар: _______________________
8