РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 31.05.2023г.
Софийски градски съд, II-A въззивен състав
в откритото съдебно заседание на 09.03.2023 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана
Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Христина Кръстева, като
разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 4667/ 2021 година,
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 05.01.2021 г. на СДВР чрез юрк. Д.И.срещу Решение № 20274248
от 11.12.2020 г. по гр.д. № 24625/2020 г. на СРС, с което са уважени исковете
на А.А. по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5 т. 2 от ЗМВР за заплащане на
сумата от 1800,00 лева - допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
под формата на нощен труд за периода 16.06.2017г.-15.06.2020г. при
преизчисляване с коефицент от 0,143 ведно с лихва от 16.06.2020 г. и ведно с
изтекла за законна лихва в размер на 216,72 лева върху тази главница.
Изложени са
аргументи за неправилност поради нарушаване на материалния закон (ЗМВР). Счита
изводите на СРС за приложимост на наредби издадени по Кодекса на труда за
неправилни. Посочва, че са приложими са само наредбите издадени по ЗМВР и
съответните заповеди на министъра и не следва да има приравняване на нощен труд
към дневен и плащането му като извънреден, както се предвижда по Кодекса на
труда.
Иска се отмяна
на решението и отхвърляне на исковете, като няма доказателствени искания.
Постъпил е
отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира
следното:
Фактическата
обстановка е безспорно установена по делото и няма спор за нея. Ищецът е
служител на ответника за исковия период. СЧЕ безспорно установява броя работни
смени, както и отчетените часове извънреден труд
. Спора по
делото е правен и е свързан с въпросите дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ - в
частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се
прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при
превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР
(доп. ДВ бр. 13 от 7.02.2017г.) нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5- дневна
работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова
смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5
от ЗМВР в приложимата редакция /сега ал. 7/ работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер
на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Предвидено е
плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР,
според който за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 часа се изплащат
допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за
извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане
на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия
период на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба №
81213-776/29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от
02.08.2016г./, отменена с решение от 10.12.2019г. по адм. д. № 8601/2019г. на
ВАС /влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020г. с ДВ, бр. 4/, и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г.,
в сила от 10.01.2020г., изм., бр. 41 от 08.05.2020г., отм., бр. 93 от
30.10.2020г.). И в двете наредби фигурира разпоредба в чл. 3, съгласно която за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
През релевантния
по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали
Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. /издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018г., в сила от 14.08.2018г., отм., бр. 78 от
04.10.2019г., в сила от 04.10.2019г./ и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г.
/издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 78 от 04.10.2019г.,
в сила от 04.10.2019г./ за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за
полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за
изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба №
8121з-908/02.08.2018г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за
част от него от 22, 00 до 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична и е разпоредбата на чл. 9
от Наредба № 8121з- 1059/26.09.2019г.
Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г., изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016г., в сила от
13.12.2016г., отм., бр. 3 от 10.01.2020г., в сила от 10.01.2020г.),
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното
възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при
своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
В цитираните
подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл. 31, ал. 2 на
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи - действала в
периода 19.08.2014г. - 02.08.2016г., съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба,
са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. /отменена с решение на ВАС по адм.
д. № 5450/2016г., в сила от 11.07.2016г./ и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г.
/в сила от 02.08.2016г./, които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл.
31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на
реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само
редът за отчитането на часовете нощен труд.
Съгласно
задължителните за органите на съдебната власт разяснения /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. по тълкувателно дело №
1/2020г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е
прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН,
която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата
НСОРЗ (обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г., в сила от 01.07.2012г.), поради което
следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в сила от
02.08.2016г./, която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2
от отменената Наредба от 11.08.2014г., предвиждаща увеличаване на реално
отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице
липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено
е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателя т е имал
предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството
на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/,
по - благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по -
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране
при условията на I категория труд /чл. 69 КСО/ и др. В мотивите на
тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответства и
на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз №
С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по
относими към настоящото тълкувателно дело въпроси. С решението по това дело /т.
49, 51 и 55/ се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и
нормалната продължителност на труда през деня.
Изложеното
налага обоснован извод, че в действащото позитивно право за процесния период по
отношение на служители в структури на МВР не е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време и нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, което води до извод за неоснователност на предявения
главен иск за сумата 1800 лева, а като последица от това и на акцесорния иск за
заплащане на мораторна лихва в уважената му част от 216,72 лева.
Тъй като
районният съд е достигнал до други изводи, решението в тази му част следва да
се отмени и вместо него да се постанови друго, с което тези искове да се
отхвърлят.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане в полза на въззивника следва да се присъдят
сторените по делото разноски в общ размер на 90,833лева, от които 40,33 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
Предвид изхода
на спора първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в производството,
както и в частта, в която ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати по сметка на СРС разноски за държавна такса и за вещо лице.
В полза на
ответника следва да се присъдят разноски за производството пред СРС в размер на
сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение по идентични съображения
изложени по - горе относно въззивното производство.
С оглед цената
на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и предвид
ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от горното
СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
20274248 от 11.12.2020 г. по гр.д. № 24625/2020 г. на СРС, в частта, в която са
уважени предявените от А.Р.А., ЕГН ********** срещу С.Д.В.Р.обективно
кумулативно съединени искове, както следва: по иска с правно основание чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР - за
сумата от 1800 лева - представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.06.2017г. до
15.06.2020г. след превръщане на отработените часове нощен труд в дневен труд и
по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – до размер на сумата от 216,72
лева, представляваща обезщетение за
забава върху главното парично вземане от 1800 лева за периода от 16.09.2017г.
до 15.06.2020г., както и в частта, в която ответникът С.Д.В.Р.е осъден да заплати
на ищеца съдебни разноски в първоинстанционното производство над размер на 394,30
лева и в частта, в която ответникът С.Д.В.Р.е осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС
сума в размер от 398,80 за вещо лице и държавна такса, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Р.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу С.Д.В.Р., гр. София,
ул. “******, обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1,
т. 3 ЗМВР за заплащане на сумата от 1800,00 лева - представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 16.06.2017г.
до 15.06.2020г., получени след преобразуване на нощен в дневен труд с
коефициент 1. 143 и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за сумата от 216,72 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главното парично за 16.09.2017г. до
15.06.2020г.
ОСЪЖДА А.Р.А.,
ЕГН ********** да заплати на С.Д.В.Р.сумата от 50,00 лева - съдебни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата от 90,33 лева - съдебни
разноски във въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател
: Членове :
1. 2.