Р А З П О Р Е
Ж Д А Н Е
№
гр. Русе, 20 февруари 2017 год.
Административен съд Русе, ІV-и състав,
в закрито съдебно заседание на 17 февруари през 2017 год. в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 54 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл.250 от АПК (Административно-процесуалния кодекс).
Постъпила е молба от Д. Т. Т. ***,
съдържаща искане за защита срещу неоснователни действия на длъжностни лица от
Дирекция „Социално подпомагане“-Русе. Твърди, че от 18.10.2016 г. малолетните му
деца Д. Д. Т., ЕГН ********** и
С. Д.Т., ЕГН ********** са настанени в
социален център-резидентен тип без да е налице съдебно решение за настаняване,
което било задължително по закон. Цитират се
разпоредби от текстовете на чл.чл.26 и 27 от Закона за закрила на детето
и се акцентира върху обстоятелството, че повече от 5 месеца не било издадено
съдебно решение за ползване на социална услуга-резидентен тип, а законът
изисква настаняването на дете за срок по-дълъг от 1 месец да бъде извършено
единствено и само по съдебен ред. Направено е искане да бъдат моментално
отменени незаконните действия на длъжностните лица.
В изпълнение на задължителните указания на
съда по чл.252, ал.2 АПК, е постъпило подробно становище от Дирекция “Социално
подпомагане”-Русе, вх.№423 от 17.02.2017 г. с приложени заверени преписи от
издадени административни актове на от дирекцията - направления за дълготрайно ползване
на социални услуги от двете деца и от родителя, на когото е предоставено
упражняване на родителските права.
Като обсъди наведените в молбата доводи, подробното становище от административен орган и приложените писмени доказателства в т.ч. съобрази документите от досието по а.д.№360 по описа на същия съд за 2016 г., съдът намира следното:
Молителят е баща на три малолетни деца в
т.ч. Д. Д. Т., ЕГН ********** и
С.Д. Т., ЕГН **********, видно от дубликати на удостоверения за раждане, издадени
от Община Разград на 04.05.2011 г. Родителите на децата са разведени, като с
окончателен съдебен акт на ВКС е потвърдено решение на въззивна инстанция за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетните Д. и С. на тяхната майка – И. И..
Влязлото в сила решение не било изпълнено въпреки издаден изпълнителен лист в
полза на майката и предприети по нейно искане действия от държавни съдебни
изпълнители при Районен съд-Разград, за което са представени протоколи по
изп.д.№115/2015 г. от 25.09.2015 г., 08.10.2015 г. и от 12.01.2016 г., л.41-43
от а.д.№360/2016 г. Данните сочат, че до 18.10.2016 г. и трите деца живеят с
баща си в гр.Разград, на ул.”Бузлуджа”, №5, ет.1, ап.2.
По искане на главен социален работник в
Дирекция “Социално подпомагане”-Разград, подробно обосновано с факти по случая,
на основание чл.37 от Закона за закрила на детето ЗЗД) и чл.11 от Наредба
№І-51/2001 год. на министъра на вътрешните работи, началникът на Районно
управление на МВР-Разград издава три заповеди за предоставяне на полицейска
закрила на всяко едно от трите деца - №№1878з-424/18.10.2016 г.,
1878з-425/18.10.2016 г. и
1878з-426/18.10.2016 г, представени в заверени преписи от Дирекция “Социално
подпомагане”-Русе. Видно от текста на три приемо-предавателни протоколи,
поставените под полицейска закрила деца са предадени на социален работник и са
настанени в Кризисен център в гр.Русе на 18.10.2016 г.
По писмени молби от майката на децата от 21.10.2016 г. директорът на Дирекция “Социално подпомагане”-Русе издава три направления за ползване на социални услуги в кризисен център за деца в т.ч. и за децата Д. и С.. По силата на заповед №СУ/Д-Р-ВТ/12 от 20.10.2016 г., съобразно действащата към този момент правна регламентация в чл.40а, ал.1 от ППЗСП, майката на децата също е настанена в кризисен център за лица в гр.Русе, ул. „Драган Цанков“ №17.
При така установените факти, съдът намира искането по реда на чл. 250 и следващите от АПК за неоснователно.
Съгласно чл.250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес може да иска прекратяване на действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Издадените от директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Русе направления до доставчика на социална услуга са с правно основание в чл.20, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), като е спазена компетентността на административния орган по цитирания нормативен текст.
В случая безспорно е установено, че действията на длъжностни лица към Дирекция „Социално подпомагане“- Русе са предприети въз основа на закона – предоставяне на мярка за закрила по искане на родителя, комуто е предоставено упражняването на родителските права. Майката и двете й деца ползват подходящата за тях социална услуга в общността, предвидена като хипотеза по чл.23, т.2 и чл.24, ал.1 ЗЗД, както и в Закона за социално подпомагане. Тази мярка за закрила не може да бъде отнесена към настаняване на дете извън семейството, поради което са неприложими изискванията по чл.26-28 ЗЗД за постановяване на съдебен акт от районен съд.
При тези данни, настоящият състав намира, че не са налице данни за извършвани фактически действия от страна на длъжностни лица. Действията, предприети от тях, чието прекратяване се претендира, намират и законодателна опора в специалните нормативни актове.
Следователно тези действия не представляват фактически такива по смисъла на чл.250 АПК. Поради това търсената защита в тази законова хипотеза не може да бъде приложена за конкретния случай.
Мотивиран така и на основание чл.253, ал.1 и ал.2 АПК, съдът
Р А З П О Р
Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молбата (искане) на Д.Т. *** в качеството му на баща на
малолетните деца Д.Д. Т., ЕГН ********** и
С. Д. Т., ЕГН ********** за прекратяване на неоснователни действия на длъжностни лица от Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Русе.
Разпореждането подлежи на обжалване в 3-тридневен срок от издаването му пред ВАС.
СЪДИЯ: