Р Е Ш Е Н И Е
№22
гр.
Велико Търново, 09.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиян
Благоев разгледа докладваното от председателя касационно НАХД №10013/2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД, гр. Велико Търново, подадена
чрез *** К.П. от ВТАК, против Решение №630/21.12.2021 г. по АНД №826 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно
постановление №04-001320 от 21.05.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция
по труда“, гр. Велико Търново (НП), с което на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) на „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на процесуалните правила и необоснованост и се иска отмяната му,
както и тази на самото НП. Касаторът счита, че при постановяване на решението районният
съд необосновано от доказателствата по делото е приел, че е налице
посредническа дейност за наемане на работа в други държави. В тази връзка намира,
че въобще не е осъществен фактическият състав на посочения чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 78, ал. 1 от ЗНЗ. Оспорва възприетите от въззивния съд дата и място на
извършване на нарушението. Развива доводи, че деянието само формално
осъществява признаците на административно нарушение, като обществената опасност
от него е явно незначителна, което го дисквалифицира като нарушение.
Тези съображения и
искането за отмяна на решението се поддържат от процесуалния представител на
касатора в съдебно заседание, като се допълва, че съставените задължителни
предписания не са обжалвани, но са нищожни, тъй като дружеството няма
качеството на посредник. По същество извършваната от него дейност в
проверявания период била рекламна, а не посредническа, като представеният договор
с Manpower Group бил само проект за такъв.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Велико Търново, в
писмения отговор на касационната жалба и в допълнително представено писмено
становище по делото оспорва основателността на оплакванията на касатора. Моли
решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Въззивната инстанция
правилно е установила всички релевантни факти и обстоятелства по делото:
В периода 15.01.2021
г. – 01.02.2021 г. на „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД, притежаващо удостоверение
№2718/25.01.2019 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа
за други държави, е извършена проверка по документи от Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Велико Търново. Констатирано е, че с Протокол за извършена проверка №2026124/20.10.2020
г. на Дирекция „ИТ“ на дружеството е дадено Задължително предписание №4/20.10.2020
г. със срок за изпълнение 19.11.2020 г. Според предписанието на основание чл. 30,
ал. 3, т. 4, вр. чл. 30, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа посредническият договор, сключен
между „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД и работодателя ManpowerGroup s.r.o, Чехия, следва
да се приведе в съответствие с изрично посочени законови изисквания към
съдържанието му. Процесната проверка е установила, че посредникът не е изпълнил
дадено задължително предписание, което не е обжалвано и представлява стабилен
акт. От „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД не са представени доказателства, а служебни
справки на проверяващите са потвърдили констатацията. Прието е, че нарушението е
открито при извършената проверка по документи, като същото е извършено при
посредника на 12.11.2020 г.
Съставен е АУАН №04-001320/23.02.2021
г., в който не са вписани възражения. Подадени са писмени такива, които са
обсъдени от наказващия орган. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП,
с което на
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ на „Ъдванст сълюшън
нолидж“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В законния срок НП е
оспорено и същото е потвърдено с процесното решение на Районен съд – Велико
Търново като законосъобразно и е осъдил дружеството да заплати на Дирекция
„ИТ“, гр. Велико Търново направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева. Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са
издадени от оправомощени за това лица, в рамките на законоустановените срокове,
при спазване на административнонаказателното производство и не страдат от
реквизитни недостатъци. Отхвърлени са възраженията, че не са посочени дата и
място на извършване на нарушението с аргумент, че се касае за неизпълнение на
задължение, като мястото на извършване на нарушението е мястото на бездействие,
а за дата на нарушението следва да се приеме датата, следваща изтичането на
срока за изпълнение – 20.11.2020 г. Изложени са мотиви, че несъответствието в датата,
посочена в НП като 12.11.2020 г., представлява очевидна техническа грешка и не нарушава
правото на защита. Не са споделени доводите, че „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД не
е субект на нарушението, тъй като не е осъществявало посредническа дейност, а
рекламна такава. Обосновано от доказателствата по делото е прието за установено,
че Рамковият договор не е проект, а е сключен. Направен е извод, че този
договор по своята правна същност представлява посреднически договор между
възложителя Manpower Group Чехия и посредника „Ъдванс сълюшън нолидж“ ЕООД. Извършена
е преценка, че правната квалификация на деянието е правилно дадена, тъй като е
налице влязло в сила предписание от контролния орган, което не е изпълнено в
дадения срок и доколкото субектът е ЮЛ няма значение по каква причина не е
изпълнено това задължение, тъй като то носи безвиновна административна
отговорност. Правилно е определена и санкционната разпоредба и е наложено
административно наказания от вида и в размер, съответен на нарушението.
Като е стигнал до
този извод въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият състав
намира изводите на районния съд за съответстващи на доказателствата по делото и
на приложимото право. Районният съд е изложил подробни и обосновани мотиви и е
достигал до правилен извод за законосъобразността на НП, като касационният
състав споделя изложените мотиви, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата
инстанция в пълнота преповтарят коментираните вече от районния съд, те не
следва да се повтарят, а на основание чл. 221, ал. 1 от АПК да се препрати към
тях.
На първо място,
неоснователни са оплакванията за наличие на отменителни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Според чл. 348, ал. 3 от НПК нарушението
на процесуални правила е съществено, когато: 1. е довело до ограничаване на
процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или
протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3.
присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на
съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или
решението. Нито една от изброените хипотези не се установява. Освен това, РС е обсъдил
всички доказателства по отделно в тяхната съвкупност, правилно е установил
фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи, за което е изложил обосновани мотиви.
Наведено е и оплакване
за необоснованост на обжалваното решение на Великотърновския районен съд, но
съгласно нормата на чл. 220 от АПК, приложима по силата на чл. 63в от ЗАНН,
фактическите установявания на въззивния съд не подлежат на касационен контрол.
От друга страна, необосноваността не е конкретно касационно основание по
смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, за наличието на което по силата на чл. 63в от ЗАНН, настоящата инстанция да дължи произнасяне. Следователно, в настоящото
производство не могат да бъдат правени нови фактически установявания, респективно
решението на въззивния съд да бъде отменено поради необоснованост.
Неоснователно се
поддържа наличието и на другото отменително основание – това по чл. 348, ал.
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН – нарушение на закона. Решаващият мотив
в случая е наличието на влязло в сила предписание по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗНЗ,
което не е изпълнено в дадения от контролния орган срок. Субект на нарушението
а адресатът на предписанието, което не е изпълнено, и доколкото в случая той е
ЮЛ, е без значение причината за неизпълнението. Търговецът носи обективна
отговорност, осъществявана посредством налагане на имуществена санкция. Деянието
несъмнено изпълнява състава на чл. 79, ал. 1 от ЗНЗ и всички съображение
относно качеството на субекта, извършваната от него дейност и същността на
правоотношението му с чешкото дружество са без значение. Те се явяват опит за
защитна теза, която е останала недоказана пред въззивната инстанция и
неоснователно повторно се поддържана пред настоящата. По същество дори тези
оплаквания касаят законосъобразността на самото предписание, която обаче би
била предмет на друго производство и в други срокове. Твърдението, заявено в
съдебно заседание, че предписанието е нищожно също е неотносимо, доколкото липсват
всякакви данни то да е прогласено за такова. В административнонаказателното
производство за нарушение на чл. 79, ал. 1 от ЗНЗ съдът не обсъжда валидността
и законосъобразността на предписанията, а изследва само факта на неизпълнение
на предписанията.
В АУАН и НП ясно е
разграничена датата на проверка от контролните органи, при която е установено
извършеното нарушение, и неговата дата. Настоящият състав споделя изводите, че
посочването на датата на нарушението в обстоятелствената част на НП
представлява техническа грешка, която не е довела до нарушаване на правото на
защита (датата в АУАН е коректно изписана). Предвид спецификата на деянието (бездействие) не може да се
определи точно мястото на извършване на нарушението, която хипотеза изрично е
предвидена от законодателя в чл. 48, ал. 4 от ЗАНН, поради което посочването,
че нарушението е извършено при посредника е достатъчно конкретно и не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото
на защита на жалбоподателя и възможността му да разбере в какво го обвиняват.
Обратно на
съображенията в касационната жалба, не следва да намери приложение институтът
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не е налице малозначителност или маловажност, а
става въпрос за типично нарушение от същия вид.
В заключение касационният
състав намира, че при постановяване на процесното решение законът е приложен
правилно и не са нарушени съществено процесуалните правила. Оплакванията, така
както са формулирани и изложени в касационната жалба, са неоснователни, защото
не се оправдават фактически и от гледище на закона. Съобразно горното,
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на
делото, предвид своевременно направеното искане и с оглед представеното писмено
становище, на основание чл. 63д, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника
по касация следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 лв. съобразно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 630/21.12.2021 г. по АНД № 826 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Ъдванст сълюшън нолидж“ ЕООД, гр. Велико
Търново, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ разноски за касационната инстанция в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.