Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 879/10.12.2009 г.по г.д. № 1453/*г. на ВТРС е отхвърлен предявения от А. И. Б. против О. В. С. иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за приемане за установено по отношение на С., че последната дължи сумата по Запис на заповед от 3.8.2006 г. въз основа на който по ч.г.д. № 1965/*г. по описа на ВТРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1427/11.9.2008 г., а именно, че дължи сумата 363 лв.,заедно със законната лихва върху тази сума,считано от 10.9.2008 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски,като неоснователен и недоказан. С решението са присъдени на О. С. разноски по делото в размер на 200 лв., които да й бъдат заплатени от А. Б.. Недоволна от решението е останала А. И. Б., която го обжалва, като твърди ,че е незаконосъобразно. Твърди се ,че по делото са събрани множество доказателства, от които се установява ,че е предала исковата сума на ответницата, като последната не е върнала сумата. Твърди се ,че съдията е приел в една част от мотивите си, че този факт не е оспорен, а в останалата част мотивите са противоречиви. Твърди се, че между страните са сключени много договори за заем, по някои от тях сумите са върнати, но това не се отнася за конкретната сума по записа на заповед. Моли да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго ,с което да се уважи предявенÞя иск. По жалбата е постъпил отговор от пълномощника на О. С., в която се твърди, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е обосновано и законосъобразно. Твърди се ,че спазвайки правилата на ГПК, съдията е приел за безспорно установено, че е налице валиден запис на заповед от 3.8.2006 г. за сумата 363 лв., издаден от ответницата в полза на ищцата с падеж на 27.10.2006 г., като този документ е издаден с цел да се обезпечи паричен заем между страните в размер на 300 лв., сключен на 3.8.2006 г., при уговорена лихва 63 лв. и срок на погасяване 27.10.2006 г. Твърди се ,че ответницата е погасила изцяло задължението си по договора за заем, който е каузалното правоотношение, прикрито зад абстрактното-Записа на заповед. Излагат се съображения за правилната преценка на съда на гласните и писмените доказателства по делото, както се взема становище за правилното прилагане на разпоредбата на чл. 176 ал.3 ГПК поради неявяване на ищцата да отговори лично пред съда на поставените въпроси. Прави се твърдение ,че ответницата се е възползвала в настоящия процес от възможността ,коята й дава чл. 76 изр.1 ЗЗД като е заявила, че с процесното плащане по вносната бележка се покрива задължението й по настоящата претенция на ищцата. Моли да се потвърди обжалваното решение, като се претендират разноски пред въззивната инстанция. Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на А. И. Б. противО. В. С. иск с правно основание чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ГПК за приемане за установено, че С. дължи по Запис на заповед от 3.8.2006 г. на ищцата сумата 363 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.9.2008 г. до окончателното изплащане, за която сума по ч.г.д. № 1965/2008 г. по описа на ВТРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1427/11.9.2008 г. В исковата молба се твърди ,че записа на заповед е редовен от външна страна и представлява годен изпълнителен титул. По исковата молба е постъпил отговор от ответницата С. чрез нейния пълномощник, в който се оспорва иска като неоснователен и недоказан тъй като исковата сума е платена –една част чрез вносна бележка в ЦКБ - клон В.Т. и останалата част -заплатена в брой от лицето Николай Сергеев, който е предал сумата на кредитора. Твърди се ,че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на получен от ответницата чрез Николай Сергеев паричен заем на същата дата. Пояснява се, че лицето Сергеев е посредничело между ищцата и ответницата при предаване на парите и оформяне на документите, поради което ответницата е погасила задължението си също чрез това лице по посочения по-горе начин. За да постанови решението си районният съдия подробно е обсъдил всички събрани доказателства по делото -записа на заповед от 3.8.2006 г., вносната бележка на „ЦКБ”- клон В.Т. за заплащане ищцата на сумата 300 лв. Съдът е изслушал показания на свидетели с цел установяване механизма, по който е ставало предоставяне и погасяване на парични заеми, както и във връзка с твърденията на ответницата, че е налице привидно съглашение по издаване на записа на заповед, за да бъде обезпечено задължение по договор за заем. В тази връзка съдията правилно е приложил и разпоредбата на чл. 176 ал.3 ГПК като е приел за доказани обстоятелствата, за изясняването на които ищцата е била задължена да се яви лично да отговори на поставените й въпроси ,но това не е сторено, като страна е била предупредена за законните последици. Правилно ВТРС при анализиране на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че записа на заповед макар и издаден в законната форма е симулативен, тъй като страните не са желаели последицата, към която менителничната сделка е насочена, а целта е била да се гарантира плащането на договор за заем, сключен между страните. Обосновано съдията е приел, че ответницата по делото добросъвестно е изпълнила задължението си по договора за заем с оглед установения начин на предаване на парите между страните. ВТОС счита ,че с оглед последното намира приложение и разпоредбата на чл. 75 ал.2 ЗЗД и ответницата се е освободила от паричното си задължение към ищцата. Правилно съдията е кредитирал показания на свидетеля Сергеев, тъй като те се подкрепят както от писмените доказателства по делото, докато това не моµе да се каже за показанията на свидетеля Георгиев. В тази връзка са неоснователни оплакванията на жалбоподателката. ВТОС напълно споделя изложените мотиви на районния съд относно неоснователността на претенцията и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото следва да се присъдят на С. разноски пред въззивната инстанция в размер на 230 лв., запратен адвокатски хонорар. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 879/10.12.2009 г.по г.д. № 1453/*г. на ВТРС. ОСЪЖДА А. И. Б. от гр. В.Т., ул. „М.” № 22 ЕГН: * да заплати на О. В. С., ЕГН * разноски пред въззивната инстанция в размер на 230 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |