Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 22,02,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№7477 по описа на съда за 2018 г., на основание закона и
данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от Т.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез
адв.Ф.П. от ПАК, против В.Д.Т., ЕГН **********,***. В молбата се твърди, че
страните са братя, а родителите им са построили къща на два етажа в с.***, в
УПИ XXII-116, стр.кв.102 по плана на селото. Твърди се, че след смъртта им,
страните си поделили къщата, като ищецът получил втория етаж, а ответника –
първия. Сочи се, че съгласно нотариалните актове всеки етаж си има
самостоятелен вход – за първия етаж – вход откъм лявата страна на къщата, а за
втория етаж – по стълби през вход откъм дясната страна на къщата по скица.
Твърди се, че от няколко години ответникът започнал да ползва и входа за етажа
си откъм стълбищата, като дори си поставил бойлер и душ под стълбището, и
забранявал на ищеца да влиза на етажа си, когато се къпе. В заключение ищецът
моли съда до постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови
използването на входа за първия етаж откъм стълбището за втория етаж на къщата,
да бъде задължен ответника да ползва отделния вход към етажа си и да не пречи
на ищеца да ползва самостоятелния си вход, който е по стълбищата за втория
етаж. Претендират се разноски. В с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи иска като доказан. Сочи
се, че друг вход към първия етаж съществува, ответникът следва да си го раззида
и да влиза през него. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок, процесуалния
представител на ищеца – адв.Ф.П.,
развива пространни съображения в подкрепа на иска си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
депозира писмен отговор чрез адв.В.Н. от ПАК, в който сочи, че искът е
допустим, но е неоснователен. Сочи се, че както към момента на сключване на
съдебната спогодба през 1994 г., така и към настоящия момент не е имало
обособени самостоятелни входове към всеки етаж, а уговорката между двамата
братя е била ищецът да изгради за своя сметка отделно външно стълбище, което да
бъде подход към собствения му втори етаж. Твърди се, че в двуетажната жилищна
сграда има обособен само един външен вход – откъм северозападната част, който
се ползва и от двамата етажни собственици, при това изключително през пролетта
и лятото. Сочи се, че действително ответникът е монтирал душ под стълбището,
който обаче ползва рядко за къпане в
буквалния смисъл на думата, а самото стълбище е достатъчно широко и поставянето
на бойлер не затруднява преминаването през него. Твърди се, че със сключването
на спогодбата през 1994 г. сградата е получила статут на етажна собственост,
катов секи от двамата съсобственици притежава по 1/ 2 ид.ч. от мазата и от
тавана на сградата, които са неделими, и процесният общ вход и вътрешното
стълбище са единстевния подход в сградата, чрез който ответникът може да
достигне до съсобствения си таван. Сочи се още, че в общия коридор е монтирано
и ел.табло, чрез което се отчита консумацията та енергия от другите сгради в
съсобственото дворно място. Ответникът счита, че уважаваето на иска би
означавало ответника да бъде лишен от правото да упражнява собственическите си
права върху тавана в сградата. Сочи се още, че в нотариалния акт от 26,11,1997
г. изрично е вписано, че ответникът е собственик на целия самостоятелен първи
етаж от сградата и буквалното тълкуване на текста налага извода, че притежава
цялата площ на този първи етаж, включително и тези части, за които спори ищеца.
В с.з. поцесуалният предсатвител на ответника – адв.В.Н. от ПАК, моли съда да
отхвърил иска, като развива съображения, подобни на изложените в отговора на
ИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното заверено копие на нот.акт за собственост на недвижим имот
по давност, наследство и делба №118, том 31, дело №К-6246/1997 г. на нотариус ***,
се установява, че на 22,12,1997 г., ищецът Т.Д.Т. е
признат за собственик на следния недвижим имот – 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото
от 760 кв.м., находящо се в с.***, Ловешка област, съставляващо парцел XXII-116, стр.кв.102 по плана на селото, заедно с целия ВТОРИ самостоятелен
етаж от двуетажната къща в това дворно място, със самостоятелен вход за този
етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от лятната кухня и стопанската сграда в същото дворно
място, което е при съседи: от три страни улици и от четвъртата - В. Д.Т.. С
нотариален акт за поправка от 24,02,1998 г. на нот.акт №118, том 31, дело №К-6246/1997 г. на нотариус ***, е допълнено, че ищецът
е признат за собственик и на една втора идеална част от мазата и от тавана.
От представеното заверено копие на нот.акт за собственост на недвижим имот
по давност, наследство и делба №197, том 26, дело №К-5308/1997 г. на нотариус ***,
се установява, че на 26,11,1997 г., ответникът В.Д.Т. е
признат за собственик на следния недвижим имот – 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото
от 760 кв.м., находящо се в с.***, Ловешка област, съставляващо парцел XXII, пл.№116, стр.кв.102 по плана на селото, заедно с целия ПЪРВИ самостоятелен етаж от построената в това
дворно място двуетажната жилищна сграда, със самостоятелен вход, заедно с 1/2
ид.ч. от мазата и от тавана, и 1/2 ид.ч. от построените в това дворно място лятна
кухня и стопанска сграда, при съседи: от две страни улици, В.Т.Д. и коридор ВН.
От представения в заверено ксерокопие с отговора на ИМ Протокол от с.з. от
12,01,1994 г. по гр.д.№94/1994 г. на ПлРС, се установява, че същия обективира
сключена между страните в настоящото производство спогодба за делба на
двуетажна жилищна сграда, като В.Т. се е съгласил в негов дял да се постави
първия жилищен етаж, с отделен вход, с една втора ид.ч. от дворното място с подобренията в него, от мазата и от
тавана, а Т. ***се е съгласил в негов дял да се постави втория жилищен етаж,
която е самостоятелно жилище с отделен вход, и по една втора ид.ч. от мазата,
тавана, от двора и от лятната кухня и сотпанската сграда.
От заключението на ВЛ по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като вярно,
безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че входът на двуетажната
жилищна сграда е само един – откъм дворното място, разположен в югозападния
ъгъл на сградата, и обслужва двата етажа. ВЛ е посочило, че входа съставлява
външна входна врата и малко предверие, от където с две-три стъпала се влиза
през входна врата към стаите, разположени на първия етаж, и бетонова стълба,
водеща към втория етаж и подпокривното пространство, като достъпът до стаите на
втория етаж е също посредством входна врата за етажа. ВЛ сочи, че входа за
втория етаж на двуетажната жилищна сграда е от антрето на първия етаж и оттам
по вътрешна бетонова стълба до втория етаж, като от това антре се влиза и към
първия етаж. Посочено е от ВЛ, че друг вход за достъп до първия етаж няма, като
преди много години на първия етаж е имало кръчма и бръснарница с входове към
тях от към улицата, които отдавна са зазидани /ВЛ уточнява, че това е по
сведение на ответника/. ВЛ сочи, че към момента на огледа по стълбата към
втория етаж няма поставени вещи и препятствия, но в нишата, която се образува
на първия етаж в антрето, под стълбището, има монтирана душ-батерия, която е
свързана с ел.бойлер, които обаче не препятстват подхода към стълбището за
втория етаж.
От показанията на св.***– съпруга на ответника, се установява, че освен
сега използвания вход, към първия етаж имало още два входа – единият зазидан
още преди тя да се омъжи за ответника, а втория – около делбата на къщата през
1997 г.
От показанията на св.***Т. – син на ищеца, се установява, че преди около 20
години е използвал входа на къщата на първия етаж откъм улицата, но след това
спрял, защото това бил вход само за първия етаж. Свидетелят сочи, че не може да
ползва етажа на баща си, тъй като непрекъснато по стълбите били поставяни
най-различни вещи от ответника и се препятствало ползването им. Твърди се, че
му се правело забележка кога да влиза в къщата, тъй като някой се къпел, и за
да не стават дрязги, родителите му не живеели на втория етаж, а в лятната
кухня. Свидетелят сочи, че мазата си има самостоятелен вход и се ползва и от
двете страни, а достъпът до тавана е през входа и стъпалата за нагоре.
В обяснения, дадени пред съда, ответникът В.Т. сочи, че след като се
поделили, зазидал входа откъм улицата към бившата стая-бръснарница, тъй като не
се използвал много отдавна. Твърди се, че откъм улицата е високо и трябва да се
направи стъпало 80 см., за да се влезе в стаята, към която нямало дори малко
антренце. Сочи се, че уговорката била ищецът да си направи външно стълбище към
втория етаж, а бойлерът е на неговата стена, в ъгъла.
В обяснения, дадени пред съда, ищецът Т.Т. сочи, че единия вход за първия
етаж е зазидан преди около 40 години, а другият е зазидан сега – след като
ответникът узнал за делото. Сочи се, че не си ползва етажа, защото го е страх
от ответника, и никой не му е искал разрешение да поставя бойлер в стълбището.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на
собственост. За уважаване на иска е необходимо да се докаже, че е налице
неоснователно действие на ответника, което пречи на собственика да упражнява
своето право в пълен обем.
Установи се от обсъдените по-горе доказателства /нот.актове/, че между
ищеца и ответника е налице съсобственост върху дворно място, цялото от 760
кв.м., находящо се в с.***, Ловешка област, съставляващо парцел XXII, пл.№116, стр.кв.102 по плана на селото, както и върху мазата и тавана, и
построените в това дворно място лятна кухня и стопанска сграда, при равни квоти
– по 1/2 ид.ч.
Безспорно се установи също така, че ищеца
е собственик на втория етаж от
изградената в дворното място двуетажна жилищна сграда, а ответника е собственик
на първия етаж.
Съдът приема, че в резултат на
придобиването на отделните етажи от различни собственици, сградата се е
превърнала в етажна собственост, съгласно правилото на чл.37 от ЗС. Ето защо на
основание чл.38 от ЗС собствениците на отделните етажи притежават и съответни
припадащи се идеални части от общите части от сградата. Съгласно разпоредбата
на чл.38, ал.1 от ЗС, общите части се делят на две групи - общи части по
естеството си, към която група спадат тези елементи от сградата, без които е
невъзможно нейното съществуване като такава, както и общи части по своето
предназначение, към която група се включват тези обекти, без които тя може да
съществува, но които са предназначени да служат за общо ползване на всички
собственици на самостоятелни обекти в нея. Стълбището в етажна собственост е
обща част по естеството си и не може да промени това свое предназначение дори
по общо съгласие на съсобствениците. Входната врата на всяка сграда по принцип
също е обща част по естеството си, тъй като чрез нея се осъществява достъпа до
стълбите, отделните обекти и прилежащите им части, както и до съответните общи
части, намиращи се в сградата. Установи се в случая, че процесната сграда има
обща входна врата, от която се осъществява директно достъп до общото стълбище,
а чрез него до първия и втория етажи, и до тавана и покрива, и съдът счита, че
тя също следва да се определи като обща част по естеството си. Тази нейна
характеристика не се променя от факта, че за жилището на първия етаж има /макар
и зазидани и неизползваеми към момента/ самостоятелни входове и влизайки през тях,
преминавайки през жилищните помещения на първия, може да се достигне до общото
стълбище и чрез него до таван /подпокривно пространсто/ и покрив.
Ето защо съдът приема, че не са
налице никакви правни основания за налагане на ограничения и затруднения в
упражняване в пълен обем правото на
собственост на ответника, задължавайки го да преустанови използването на
входа за първия етаж откъм стълбището за втория етаж на къщата, находяща се в
с.***, в УПИ XXII-116, стр.кв.102 по
плана на селото и да ползва отделния вход към етажа си, в това число и върху
прилежащите към жилището помещения таван /подпокривно пространство/ и покрив, и
общите части.
Не може да бъде споделено разбирането
на ищеца, при сключване на съдебната спогодба през 1994 г. е било уговорено входната
врата на сградата да се ползва САМО като самостоятелен вход към втория етаж, а
собственика на първия етаж да ползва друг самостоятелен вход, тъй като тази
входна врата е предназначена не само за достъп до жилищните помещения на двата
етажа /за които се установи, че имат и
отделна входна врата към всеки етаж/, но и за достъп до общите части във
вътрешността на сградата, включително и до подпокривното пространство и покрива.
С оглед изложеното, съдът счита, че
претенцията на ищеца за осъждане на ответника да преустанови използването на
входа за първия етаж откъм стълбището за втория етаж на къщата, находяща се в
с.***, в УПИ XXII-116, стр.кв.102 по
плана на селото и за задължаване на ответника да ползва отделния вход към етажа
си, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение третата част от
претенцията - за осъждане на ответника да не пречи на ищеца да ползва
самостоятелния си вход, който е по стълбищата за втория етаж, съдът съобрази
следното – от показанията на всички разпитани свидетели и от заключението на ВЛ
се установи, че в антрето след входната врата на сградата, което като част от
стълбището, е обща част на всички собственици в сградата, има монтирана
душ-батерия и бойлер, както и оставени различни преместваеми вещи /тикви,
касетки с грозде и т.н./. Доколкото ищецът категорично заяви, че не е давал
съгласие както за монтирането на душ-батерията, така и за поставянето на
каквито и да било движими вещи по стълбището, то следва да се приеме, че с
монтирането на душа /при използването на който от ответника или от членовете на
семейството му безспорно за ищеца е налице пречка да използва общото стълбище
към етажа си/, на практика ответникът пречи на ищеца да ползва входната врата и
респективно стълбището към втория етаж. Ето защо в тази си част претенцията на
ищеца е основателна и следва да бъде уважена, като бъде задължен ответника да
не пречи на ищеца да ползва самостоятелния си вход, който е по стълбищата за
втория етаж /да не ползва антрето след входната врата за баня и да не поставя
движими вещи по стълбището към втория етаж/.
По отношение на разноските – ищецът е претендирал разноски в общ размер на
800,00 лева /450,00 за адв.възнаграждение, 50,00 лева за ДТ и 300,00 лева за
депозит за ВЛ/, от които, с оглед изхода на спора и частичното уважаване на
претенцията /за едно от общо три заявени искания/, ответникът му дължи разноски
в размер на 270,00 лева. Ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, или от общо претендирани 400,00 лева от отвеника
за адвокатско възнаграждение, ищецът следва да заплати на ответника също сумата
от 270,00 лева. С оглед на изложеното по отношение на разноските, и след
извършена компенсация, съдът счита, че не следва да присъжда разноски на никоя
от страните.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.109
от ЗС В.Д.Т., ЕГН **********,***, да не пречи на Т.Д.Т., ЕГН **********,***, да ползва самостоятелния вход /да не ползва антрето след входната врата за
баня и да не поставя движими вещи по стълбището към втория етаж/, който е
по стълбищата за втория етаж на къщата, находяща се в с.***, в УПИ XXII-116, стр.кв.102 по плана на селото, като за разликата до останалите две претенции - за осъждане на
ответника да преустанови използването на входа за първия етаж откъм стълбището
за втория етаж на къщата, находяща се в с.***, в УПИ XXII-116, стр.кв.102 по плана на селото и за задължаване на ответника да ползва
отделния вход към етажа си ОТХВЪРЛЯ иска КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: