№ 34
гр. Нови пазар, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20243620200536 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: обл. Ш., гр. Ш., кв. „***“, ул.“****" № *, представлявано от управителя
Б.С.Ч, чрез адв. Т. Я. от ШАК против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП № **********, издаден от А"ПИ" МРРБ с който за нарушение по чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП му е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., на основание 187а, ал. 2, т.
3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, както и такса в размер на 119 лв., на основание
чл.10б, ал. 5 от ЗП.
В жалбата се сочи, че се обжалва ЕФ в неговата цялост, както относно факта на
нарушението и наложената за него санкция от 2500 лв., така и в частта, в която е определен
размерът от 750 лв. на компенсаторната такса и в частта, в която е определена дължимост за
плащане на таксата по чл. 10б, ал. 5 ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в
размер на 119 лв.
Жалбоподателят сочи, че електронният фиш бил издаден през 2024 г. за нарушение,
извършено на 08.03.2022 г., което водело до опорочаване на процедурата по неговото
издаване. Според жалбоподателя, неиздаването на ЕФ незабавно опорочава
административнонаказателното производство. Поради горното сочи, че датата на откриване
на нарушителя е датата на самото нарушение, с оглед приложимостта на сроковете по чл. 34
ЗАНН.
Според жалбоподателя, първоначалното въвеждане на данни за нарушението от
официалния регистър на нарушенията сочи, че това е датата 08.03.2022 г. При това
положение, жалбоподателят сочи, че е нарушен срокът по чл. 34 ЗАНН.
Сочи, че е недопустимо издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП по
реда на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 189ж, ал.1 ЗДвП, същата се отнасяла до
нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, а не по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.
Оспорва издадения ЕФ по съдържание, тъй като не отговарял на изискванията за
такъв, поради това, че не е съставен въз основа на постъпили или обработени данни от
1
АТСС по смисъла на т. 65, от § 6 ДР на ЗДвП. Оспорва липсата на форма и съдържание на
ЕФ, както и липса на подпис, твърди, че ЕФ е нищожен.
Твърди, че наложеното с ЕФ наказание е в явно несъответствие с тежестта на
нарушението, поради което е нищожно. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-61/23 г.
Твърди, че не са налице предпоставки за установяване с ЕФ на размер и дължимост
на таксата от 119 лв. по чл. 10б, ал. 5 ЗП, която по принцип няма санкционен характер, и за
нея се предвижда друга процесуална уредба.
Твърди, че ЕФ не е подписан и това го прави порочен. Липсват данни за имената и
длъжността на длъжностното лице, което го е издало.
Според жалбоподателя ЕФ не съдържа точно описание на нарушението, липсват
данни за размер на неплатената пътна такса, за ремаркето, с което се е движело ППС-то, за
сегмента/участъка/отсечката, за който таксата е била дължима, но не е платена. Всичко това
водело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което било съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на ЕФ.
Оспорва посоченото място на нарушението – км. 361+581. Оспорва доказателствата,
на които се основава издадения ЕФ и твърди, че е налице материална незаконосъобразност
при определянето на мястото на нарушението.
Предвид на горното, жалбоподателят моли съда да отмени издадения ЕФ и да му
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ се представлява от
юрисконсулт С.С., който счита, че от доказателствата безспорно се установява извършеното
нарушение, като изложените в жалбата твърдения намира за неоснователни.
Съдът извърши цялостна проверка на обжалвания акт, съгласно чл. 63 ЗАНН и
установи следната фактическа страна:
На 08.03.2022 г. в 07:00 часа на път А-2 км. 361+581, е било установено нарушение №
DА7F012E191F6B4EE053021F160D146, с ППС – *** Рено т. с рег. № *** с технически
допустима максимална маса 21000, брой оси *, екологична категория ЕВРО *, в състав с
ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава *** в
община К. за движение по път А-2 км.361+581, с посока нарастващ километър, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена
дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото
нарушение е установено с устройство № 20411, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път А-2 км 361+581.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството-
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен електронен фиш № **********, л. 7 от делото, с който е наложена имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от ЗП, за което и на основание чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 187а, ал. 2, т. 3,
във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв.
С електронния фиш е посочено, че независимо от налагането на административно
наказание, дружеството дължи и такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, в размер на 119 лв.
жалбоподателя може да се освободи от административнонаказтелна отговорност, ако в 14
дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал.2
ЗП в размер на 750 лв., при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП.
Електронният фиш е бил връчен на дружеството жалбоподател на 19.11.2024 г.,
съгласно приложено копие от обратна разписка, л. 8 от делото и отбелязване върху плик за
изпращането му.
Въззивната жалба е била депозирана на 03.12.2024 г. в законния срок и от легитимен
субект на административно наказание – санкционираното лице, поради което е процесуално
2
допустима.
Относно наличието на формални нарушения в административното производство,
представляващи основания за отмяна на издадения електронен фиш, без да се разглежда
делото по същество, съдът намери, че такива не са налице.
Издадения електронен фиш (ЕФ) съдържа всички необходими и задължителни
реквизити. Нарушението е описано достатъчно еднозначно и ясно, както относно дата,
място, час, вида му, посочени са и нарушените правни норми. Самият ЕФ е издаден от
надлежен компетентен орган съгласно чл. 10, ал. 10 от ЗП, който сочи, че именно Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
такси.
Самото нарушение е установено, съобразно посоченото в чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, от
електронната система по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, за което може да бъде издаван електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Издаденият електронен фиш за имуществена санкция е съставен на 11.11.2024 г.,
съгласно справката от електронната система за събиране на пътни такси и е връчен на
жалбоподателя на 19.11.2024 г. От датата на нарушението 08.03.2022 г. до издаване на ЕФ са
изминали повече от 2 години.
В случая, при издаване на Електронен фиш, обаче важат специалните правила на чл.
189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, а не общото правило на чл. 42, респ. чл. 34 от ЗАНН или чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния фиш е записано, че той е издаден от АПИ и
това /с оглед нормативната уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и
общото правило административното наказание да се налага от организацията, на която е
възложен контролът по спазването на правилата, разписани в ЗДвП и ЗП.
Предвид на горното, съдът намира, че възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя за нарушение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, е неоснователно.
Разгледано по същество, съдът установи следните факти:
По делото не се спори между страните, че жалбоподателят „МОТО ТРАНС 2004“
ЕООД, с ЕИК ****, е собственик на МПС– *** Рено т. с рег. № ***, категория N3, с
технически допустима максимална маса **, брой оси *, екологична категория ЕВРО *, с
обща технически допустима максимална маса на състава ***, съгласно справка „данни
МПС“, л. 10 от делото.
На 08.03.2022 г. в 07:00 часа на територията на гр. К., обл. Ш., на път А-2 км.
361+581, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 т. 2 от
Закона за пътищата.
Нарушението било заснето с устройство № 20411, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП, намиращо се на път А-2
км. 361+581. Това се установява от „доклад от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, л. 9 от делото.
След установяване собствеността на пътното превозно средство на дружеството
жалбоподател в качеството му на собственик от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил
съставен електронен фиш № **********, л. 7 от делото, с който е наложена имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал.1 от ЗП.
От изисканата по делото справка от „Интелигентни трафик системи“ АД се
установява, че на посочената дата, бордовото устройство, с което е било оборудвано ППС-то
3
не е предавало данни за формиране на тол декларации, поради това, че е било изключено
или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия в периода от
04.03.2022 г. в 16,12 ч. до 28.03.2022 г. в 18,21 ч. и по тази причина не е предавало данни за
геолокация на бордовото устройство и поради това няма създадени тол декларации към
момента на регистриране на нарушението, като това е причина за регистрираното
неправомерно ползване на платената пътна мрежа.
Посочено е още, че към посочената дата, ППС-то е било в обхвата на тристранен
договор № 6714/26.02.2020 г. Към процесното ППС е било асоциирано бордово устройство
OBU KAPSCH сер. № 0305380553175.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи относно материалната страна на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според
категорията на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП предвижда, че за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като съгласно разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия законов текст такса за изминато разстояние - тол такса се дължи
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП. Заплащането на ТОЛ таксата дава право
на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път
или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя от техническите
характеристики на пътя или участъка, от изминатото разстояние, от категорията на ППС,
броя на осите и от екологичните характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък.
Съгласно Решение № 101/20.02.2020 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса (отменен, считано от
15.11.2022 г. с Решение на МС от 21.09.2022 г. за приемане на нов Списък), пътният участък
от път А-2, е сред посочените в Приложението към т.1 от решението и е означен като AM A-
2L:п.к. 02/A-2L-п.к. 2009/A-2L-участък 2.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Такъв доклад е приложен на л. 9-10
от делото, като към него са приложени 2 бр. снимков материал (статични изображения).
Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
От представения по делото тристранен договор от 25.02.2020 г., л. 96 от делото и
Приложение към него се установява, че ППС с рег. № ***, попада в обхвата на договора и за
него е предоставено оборудване, бордово устройство с уникален номер ***, л. 100 от делото.
От представените по делото лог файлове се установява, че на 08.03.2022 г. бордовото
устройство, с което е било оборудвано ППС-то не е предавало данни за формиране на тол
декларации. Пследният предшестващ запис е от 04.03, а последващия запис е от 28.03.2022
г., л. 215 от делото.
4
Това означава, че жалбоподателят не е използвал предоставеното му устройство за
отчитане и заплащане на дължимата тол такса посочения в чл. 10, ал. 2б ЗП начин, въз
основа на договора за електронно събиране на пътни такси за съответното пътно превозно
средство.
Освен чрез електронно събиране на пътните такси по посочения начин, съгласно чл.
10, ал.12 ЗП това е възможно и чрез маршрутна карта за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3 чрез терминали за самотаксуване, разположени по платената пътна мрежа и в
областните градове на страната.
Предвид на горното, съдът приема, че е било налице нарушение от страна на
жалбоподателя на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП.
За нарушение на чл.10, ал.1 от ЗП, чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда санкция на
собственика на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не
е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, с глоба в размер 2500 лв.
Посочено е, че глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното
средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, по образец, утвърден от управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ бил издаден процесния Електронен фиш № **********, с който на
дружеството на основание на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
По законосъобразността на установеното и санкционирано административно
нарушение.
Съдът намира, че административнонаказващия орган е нарушил разпоредбите на чл.
2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., за незабавно информиране
на ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди
предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство. Уведомяване за неплатената, но дължима тол такса, както и за нейният
размер е направено едва с връчването на ЕФ, а не преди него, каквото е изискването на
Регламента и на чл. 10б ЗП. Такова уведомяване е било необходимо, доколкото договорът
все още е бил действащ, а не прекратен, каквото прекратяване би настъпило най – рано на
21.01.2022 г. (предизвестието е от 21.12.2021 г.). Доставчиците на ЕУЕПТ са длъжни да
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и да предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство.
Неизпълнението на това задължение, съдът преценява като съществено процесуално
нарушение.
Доказването и установяването на изпълнението на това задължение е в тежест на
наказващия орган, в случая на АПИ. Такова доказване обаче по делото не е направено.
Съдът приема, че АПИ е нарушил процедурата по налагане на административни
санкции на нарушителите по чл. 10 ЗДвП, като преди това сам е нарушил собственото си
задължение за уведомяване и предоставяне на срок за изпълнение от страна на нарушителя.
Така установеното от съда допуснато от страна на АПИ нарушение, е съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, вр. чл. 335, ал. 2 НПК и вр.
чл. 348, ал.3, т. 1 НПК, приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН, поради
5
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, тъй като същия е бил лишен от
възможността в рамките на 14 дневен срок да изпълни задължението си по доброволен ред.
На следващо място, съгласно постановеното Решение на Съда от 21 ноември 2024 г.
по дело C-61/23 тълкуване на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година, е посочено, че "член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с
Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им, вкл. когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса " с фиксиран размер.
Горното означава, че самото определяне на санкцията за посоченото нарушение в чл.
чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на изискванията на Директива 1999/62/ЕО и с това се явява
незаконосъобразно, поради неспазване на принципа за пропорционалност между
конкретното нарушение и предвиденото за същото наказание.
Посоченото противоречие на самостоятелно правно основание обуславя
незаконосъобразността на издадения електронен фиш и налага неговата отмяна, дори и само
на това основание.
В този смисъл, съдът намира, че са налице основания за отмяна на издадения
електронен фиш, съгласно чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, поради допуснато в
административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуалните
правила, както и противоречие със
Предвид на горното и на основание чл. 63, ал.3, т. 1 и т. 2 ЗАНН следва издадения
електронен фиш № **********, издаден от А"ПИ" МРРБ с който на „МОТО ТРАНС 2004“
ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. Ш., гр. Ш., кв. „***“,
ул.“****" № *, представлявано от управителя Б.С.Ч, за нарушение нарушение на чл. 102, ал.
2 от ЗДвП, извършено на 08.03.2022 г. в 07:00 часа на път А-2 км. 361+581, на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2500 лв., да се отмени като незаконосъобразен.
Относно разноските, съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН.
Доколкото разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН предвижда, възможност за
страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК, съдът
установи следното:
По делото е приложено адвокатско пълномощно л. 30 от делото, и договор за правна
защита, л. 75 от жалбопадателя на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, с ЕИК ****, представлявано
от управителя Б.С.Ч, е бил представляван от адв. Т. Я. от ШАК, за което е заплатил
възнаграждение в размер на 600 лв., съгласно нарочен договор за правна помощ и
съдействие, л. 75 от делото, както и е направил други разноски в общ размер от 13,69 лв.
Представен е списък на разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
От така посоченото, съдът намира, че с оглед направения извод за
незаконосъобразност на издаденото НП и приетото от съда решение по чл. 63, ал.1 от ЗАНН
за отмяната му, то искането на жалбоподателя е основателно и законосъобразно и следва да
6
се уважи в пълен размер от 613,69 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от
ЗП, издаден от А"ПИ" МРРБ с който на „МОТО ТРАНС 2004“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: обл. Ш., гр. Ш., кв. „***“, ул.“****" № *, представлявано
от управителя Б.С.Ч, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 08.03.2022 г. в
07:00 часа на път А-2 км. 361+581, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. (две хиляди и петстотин
лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.5 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“,
представлявано от инж. Я.Й., председател на Управителния съвет, с БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „*** " № *, ДА ЗАПЛАТИ на „МОТО ТРАНС
2004“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. Ш., гр. Ш., кв. „***“,
ул.“****" № *, представлявано от управителя Б.С.Ч,, сумата от 613,69 лв. (шестстотин и
тринадесет лева шестдесет и девет ст.), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7