РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. ****, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М. Т. С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20253130100398 по описа за 2025 година
Предявен е от **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****
срещу И. Т. В. с ЕГН **********, адрес **** иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от
ответника в размер на сумите 19 664,21 лева главница, 451,49 лева законна
лихва за забава за периода от 15.07.2023 г. до 15.11.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.11.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение № 28/12.01.2024 г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на
Районен съд – ****.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
На 12.10.2022 г. ответникът и „**** сключили договор за потребителски
кредит № ****, по силата на който ответникът получил сумата от 15 000,00
лева, срещу което се съгласил да върне 47 броя вноски по 645,09 лева в срок
до 15.10.2026 г., съгласно Погасителен план, неразделна част от договора.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент 21,85 %, както и годишен процент на
разходите 22,82 %. Ищецът твърди, че договорът е сключен в съответствие с
изискванията на ЗПК и че ответникът не е изпълнил в срок и съобразно
условията задълженията си. Посочва, че съгласно уговореното между страните
в чл. 16 вр. чл. 15 от договора, длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху цялото непогасено задължение,
както и всички други разходи, които могат да възникнат с неизпълнението. С
уточняваща молба излага, че се позовава на настъпила на 28.06.2023 г.
1
предсрочна изискуемост на вземането, на осн. чл. 16.2 от сключения между
страните договор за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2024
г. „**** е прехвърлило вземанията си от ответника на ищцовото дружество,
индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. За прехвърляне
на вземането длъжникът бил уведомен по посочен от него имейл адрес. Моли
се да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението за цесия,
извършено с исковата молба, в случай, че описаното уведомяване на длъжника
бъде счетено за ненадлежно.
Ищецът инициирал производството по ч.гр.д. № **** г. по описа на
Районен съд – ****, по което била издадена заповед за изпълнение №
28/12.01.2024 г.
Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски
за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника.
Ответникът не оспорва, че е сключил договора за потребителски кредит
при описаните условия. Посочва, че е включил застраховка “***“ в размер на
5255,95 лева като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на
застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от договора за кредит. Общото крайно
задължение по договора за кредит възлизало на 30 319,25 лева, разсрочено на
47 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 645,09 лева. Ответникът
твърди, че при сключване на договорът за кредит не е спазена разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като предоставеният погасителен план съдържа
информация за броя и размера на погасителните вноски и падежът на всяка от
тях, без да е посочено каква част от главницата, застраховката и лихвата се
погасява с тях. Счита, че договорът за кредит е недействителен, на осн. чл. 22
вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Посочва още, че не е конкретизирано кои
компоненти са включени в годишния процент на разходите и как е формиран,
като твърди, че е недействителен, на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита
клаузата на чл. 7 от договора за кредит за неравноправна по смисъла на чл. 143
от ЗЗП, уговорена във вреда на потребителя, тъй като предвижда, че при
формирането на главницата е включена дължимата застрахователна премия.
Твърди, че така е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а
обстоятелството, че е предвидено вноските по застраховката да се разсрочат и
обслужват заедно с тези по кредита, не легитимира банката като титуляр на
това вземане. Сочи, че сключената застраховка противоречи на чл. 115, т. 1 и
чл. 116, ал. 1 от КЗ и че уговорката е нищожна. Посочва още, че сключването
на застраховка е било необходимо условие за предоставяне на потребителския
кредит, а не доброволно договаряне, и като такова е следвало да бъде
включена в разходите по кредита. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен и дължи само чистата стойност на кредита. Моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът чрез писмена молба поддържа иска.
Изразява становище по направеното от ответника искане за присъждане на
2
разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът чрез писмено становище поддържа писмения отговор. Сочи,
че извършените плащания са в размер на 9582,32 лева. Твърди, че
застраховката е следвало да бъде включена в разходите по кредита, поради
което изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не е спазено и договорът е
недействителен, както и че от представения погасителен план не е ясно за
потребителя какво е задължението му. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
С Определение № 636/07.07.2025 г. предвид становищата на страните е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 12.10.2022 г.
ответникът и „**** са сключили договор за потребителски кредит № ****, по
силата на който ответникът получил сумата от 15 000,00 лева, срещу което се
съгласил да върне 47 броя вноски по 645,09 лева в срок до 15.10.2026 г.
съгласно Погасителен план, неразделна част от договора и бил уговорен
фиксиран лихвен процент 21,85 %, както и годишен процент на разходите
22,82 %.
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и изчерпателна, се установява, че ГПР,
вписан в процесния договор, е в размер на 22,82 % и при формирането му са
включени лихвен процент от 21,85 % върху главница 20 255,95 лева за период
47 месеца. Главницата по кредита е формирана като сбор от размера на
потребителския кредит 15 000,00 лева и от размера на застрахователната
премия 5255,95 лева. В погасителния план към договора посочената главница
20 255,95 лева е олихвена с лихвен процент 21,85 %, разсрочена на 47 вноски
по 645,09 лева на месец за периода от 15.12.2022 г., краен срок 15.10.2026 г. В
случай, че главницата е изчислена като сумата на потребителския кредит от
15 000,00 лева, то при 47 вноски и лихвен процент 21,85 % годишният
процент на разходите би бил в размер на 24,18 %. При включването и на
застрахователната премия от 5255,95 лева, то ГПР би бил в размер на 41,07 %.
Вещото лице е установило, че по договора са извършени девет плащания за
периода от месец 12.2022 г. до 09.04.2025 г. в общ размер на 9582,32 лева, от
които 9160,31 лева по сметка на „**** и 422,01 лева по сметка на ****. В
случай, че извършените плащания се отнесат за погасяване единствено на
чистата стойност на отпуснатия кредит от 15 000,00 лева, то непогасеният
размер би бил 5417,68 лева.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 9 от
ЗПК, чиито предмет са суми по сключен договор за потребителски кредит №
3
****/12.10.2022 г. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № **** г.
по описа на Районен съд – ****. От тях се установява, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 417 от ГПК, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 28/12.01.2024 г., връчена на длъжника на
21.02.2025 г. В едномесечния срок е подадено възражение по чл. 414 от ГПК.
След дадени указания, заявителят е представил доказателства за предявяване
на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на
съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита
производството за допустимо.
За уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е възложено да
установи валиден договор за цесия с предмет съществуващо вземане от
ответника в търсения размер; извършено уведомяване на ответника за
прехвърлянето на вземането; валидно сключен договор за потребителски
кредит № ****/12.10.2022 г. между ответника и „**** с предмет предоставяне
на сума на ответника срещу задължение за връщането на сумата; предоставяне
на сума на ответника и размер; изпълнение от страна на кредитодателя на
изискванията на ЗЗП и ЗПК по отношение на предоставената сума; правилно
изчислен ГПР; падеж и размер на претендираните вземания; настъпване на
предсрочна изискуемост, на която се позовава; валидно сключен договор за
застраховка и плащане на застрахователна премия по тях.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения,
от които черпи изгодни за него правни последици – нарушаване разпоредбите
на ЗПК.
Страните не спорят, че е сключен договорът за потребителски кредит
при описаните условия и че сумата е предоставена на ответника. Ответникът
не оспорва и че вземането е прехвърлено чрез валиден договор за цесия, за
което е уведомен. Съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия и че вземането на „**** от длъжника И. Т. В. по договор за
потребителски кредит № ****/12.10.2022 г. е валидно прехвърлено в полза на
****, с оглед липсата на оспорване на тези обстоятелства, както и предвид
извършваните от ответника плащания по сметка на ищеца – цесионер.
Страните не спорят също, а и от материалите по приобщеното заповедно
производство се установява, че предсрочната изискуемост по договора за
кредит е обявена на длъжника на 28.06.2023 г.
В настоящия случай е налице договор за кредит, поради което
кредитополучателят, като физическо лице, има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПП и като такъв се ползва от защитата на
потребителите. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и
осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.
Договорът за кредит е сключен при действието на ЗПК, съгласно чл. 24 от
който за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗПП
като в чл. 143, ал. 1 е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
4
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Следователно, съдът дължи проверка съдържа ли се в него неравноправна
клауза и при наличието на такава – нищожна ли е.
Според приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът счита за обоснована и дадена в съответствие с
представените данни и отговаряща конкретно на поставените въпроси, ГПР,
посочен в договора, от 22,82 % включва лихвен процент от 21,85 % върху
главница 20 255,95 лева за период 47 месеца. Главницата по кредита е
формирана като сбор от размера на потребителския кредит 15 000,00 лева и
размера на застрахователната премия 5255,95 лева. В договора е посочено, че
размерът на кредита е 15 000,00 лева като е посочена и застрахователна
премия 5255,95 лева, които не са записани като част от главницата, но реално
са включени към нея. В чл. 9 от договора е записано, че лихвеният процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, е 21,85 % и че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на
простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита. Така
потребителят е бил въведен в заблуждение относно реално отпуснатата сума
по кредита и размерът на дължимите лихви по главницата, доколкото по
договора не става ясно върху коя сума се начислява възнаградителна лихва,
което е нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Съдът счита, че по този начин
договорът не изпълнява изискванията за добросъвестност на търговеца.
Отделно, отпуснатата сума е 15 000,00 лева, а е посочена и сума по
застрахователна премия, с което оставя неясно разписано върху кои суми се
прилага лихвения процент по договора, с което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК. Вследствие на това процесният договор се явява недействителен на осн.
чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съответно на осн. чл. 23 от
ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.
При предоставена сума в размер на 15 000,00 лева и извършени от
ответника плащания по него в общ размер на 9582,32 лева, размерът на
дължимата чиста стойност на главницата по кредита е 5417,68 лева. До този
размер исковата претенция следва да бъде уважена. Над този размер до
пълния предявен и за претендираните лихви, искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът
претендира сторените в заповедното производство разноски и тези в
настоящото производство, съгласно представения списък на лист 124 от
делото.
На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в
размер на 100,00 лева. Реализираните от него разноски са в общ размер на
641,96 лева. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 172,90 лева. Сторените от него в заповедното
производство разноски са в размер на 452,31 лева, от които му се следват
121,82 лева.
5
Ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 2210,00 лева, за което представя списък, приобщен на лист 131 от
делото, като съгласно отразеното в договор за правна защита и съдействие на
лист 102, възнаграждението е платено изцяло и в брой. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, реално извършените процесуални
действия, изразяващи се в подаване на писмен отговор и писмено становище
преди единственото по делото открито съдебно заседание и като взе предвид
нормативно определени размери на възнагражденията за адвокатска работа –
като ориентир, счита, че своевременно направеното възражението за
прекомерност е основателно. Налице са основанията за намаляване на
претендираното адвокатско възнаграждение като според настоящия състав
възнаграждение в размер на 1000,00 лева съответства на реално извършената
адвокатска работа и на сложността на правния спор. Съобразно изхода на
спора в полза на ответника се следват разноски в размер на 730,67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****
съществува вземане от ответника И. Т. В. с ЕГН **********, адрес **** за
сумата от 5417,68 лева, представляваща неплатена главница по сключен
между „**** и ответника договор за потребителски кредит № ****/12.10.2022
г., вземането по който е прехвърлено в полза на ищеца с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.10.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
30.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до претендираните 19 664,21 лева главница,
както и за сумите 451,49 лева законна лихва за забава за периода от 15.07.2023
г. до 15.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение № 28/12.01.2024
г. по ч.гр.д. № **** г. по описа на Районен съд – ****.
ОСЪЖДА И. Т. В. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата от 172,90 лева,
представляваща направени от ищеца в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. В. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на
**** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** сумата от 121,82 лева,
представляваща направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. №
**** г. по описа на Районен съд – **** съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** ДА
ЗАПЛАТИ на И. Т. В. с ЕГН **********, адрес **** сумата от 730,67 лева,
представляваща направени от ответника в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
7