РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Шумен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Т.а
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско
дело № 20253600500543 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
С решение №435 от 03.06.2025г. по гр.дело №2877/2024г. Районен съд-гр.Шумен е
осъдил „Медтранс 55“ ЕООД-гр. Ямбол да заплати на В. Т. Т., на основание чл. 128, т. 2,
чл. 224, ал. 1, 215, ал. 1 и чл. 221, ал. 1, от КТ, сумата от 71300лв., от която: 6100лв. трудово
възнаграждение за периода м.ноември 2022г. – м.септември 2024г., ведно със законната
лихва, от 07.11.2024г., до окончателното плащане, 8000лв. обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 60 дни, ведно със законната лихва, от 07.11.2024г., до
окончателното плащане, 53200лв. обезщетение при командировка в чужбина, за периода м.
ноември 2022г. – м. септември 2024г. и 4000лв. обезщетение, при прекратяване на трудов
договор без предизвестие, поради забавяне изплащане на трудово възнаграждение и
обезщетения по КТ. Присъдени са и следващите се държавна такса и разноски. Решението е
постановено, при условията на чл.239 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №12283/16.07.20245г. от „МЕДТРАНС 55“ ЕООД-гр.Ямбол,
представлявано от управителя М. Е. Д., чрез адв. Д. Г. И. – ВАК, за отмяна на постановеното
неприсъствено решение. В молбата се сочи, че по делото е постановено неприсъствено
решение, като на дружеството – ответник не са били връчени надлежно препис от исковата
молба с приложения, както и същото не било редовно призовано за откритото съдебно
заседание, проведено пред районния съд на 02.06.2025г., тъй като не били налице
1
предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Сочи практика на ВКС относно предпоставките, при
които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК. По делото била депозирана
молба от ищеца, към която била приложена обратна разписка за връчване на документи от
Еконт на ответното дружество, с отразен телефонен номер. Намира, че в случая фирмата
ответник е могла да бъде призована и по телефона. Същевременно делото било разгледано
от РС – Шумен, който не бил компетентен по смисъла на закона. Предвид твърденията в
исковата молба, че спорът между страните е трудов, била налице хипотезата на изборна
местна подсъдност – чл. 114 от ГПК. В този случай ищецът е имал две алтернативни
възможности при избора на местна подсъдност – да предяви иска пред районния съд по
седалището на ответника – работодател или пред районния съд по мястото, където обичайно
полага своя труд. Сочи, че мястото, където работникът обичайно полага своя труд, или
мястото на труд, е задължителен реквизит на трудовия договор съгласно чл. 62, ал. 1 и чл.
66, ал. 1, т. 1 от КТ, а съгласно чл. 66, ал. 3 КТ за място на работа се смята седалището на
предприятието, с което е сключен трудовия договор, доколкото друго не е уговорено или не
следва от характера на работата. В случая ищецът извършвал международни превози на
товари, но за мястото му на работа следвало да се приеме гр. Ямбол. Исковата молба била
подадена в РС – Шумен, но по делото липсвали доказателства, че искът е предявен по
настоящия адрес на ищеца. С оглед изложеното, моли постановеното решение да бъде
отменено на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, като разглеждането на делото започне от
етапа – изпращане на препис от исковата молба на ответника за отговор в едномесечен срок.
Прилага трудов договор №130/19.04.2023г., сключен между страните, съгласно който ищецът
е заемал длъжностпта „ шофьор, товарен автомобил/международен превоз/“.
Насрещната страна В. Т. Т. не е взела становище по молбата.
Молбата е подадена от легитимирано лице и в рамките на преклузивния едномесечен
срок, поради което се явяват процесуално допустима.
Същата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.238,
ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Съгласно чл.240, ал.1 от ГПК,, в едномесечен срок от
връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да
поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в
делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за
съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от
исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени
обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Видно от изложеното в депозираната молба, молителят се позовава на хипотезата на
чл.240, ал.1,т.1 от ГПК – не му били връчени надлежно препис от исковата молба с
приложения, както и не бил редовно призован за откритото съдебно заседание, проведено
2
пред районния съд на 02.06.2025г. , тъй като не били налице предпоставките на чл.50, ал.2 от
ГПК, освен това дружеството можело да бъде призовано по телефона, а и делото било
разгледано от ШРС, който не се явявал компетентен по смисъла на закона.
Сочената разпоредба гласи, че ако търговецът или юридическото лице е напуснало
адреса си/ последният посочен в регистъра адрес/ и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съответно в чл.50,
ал.3 от ГПК е посочено, че връчването на търговци и на юридически лица става в
канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да
ги приеме, а ако връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал.1 от ГПК/чл.50,
ал.4/.
В случая, видно от материалите по гр.д.№2877/2024г. на ШРС, призоваването на
молителя, имащ качеството търговец, е извършено както по правилото на чл.50, ал.2, така и
по това на чл.50, ал.4 от ГПК. Така, с разпореждане от 31.01.2025г. е постановено
съобщенията до ответното дружество да се приложат по делото, а исковата молба счита
редовно връчена на 29.01.2025г., на основание чл.50, ал.2 и ал.4 от ГПК.
В разглежданата хипотеза е процедирано в съответствие с чл.50, ал.1 от ГПК, като на
молителя-ответника е връчен препис от исковата молба, съответно е бил призован за
съдебно заседание на последния, вписан в търговския регистър адрес на управление. При
оформено от връчителя съобщение, че на шест различни дати на посещение, няма офис,
длъжностно лице или служител, няма табела или обозначителни знаци на фирмата,съответно
такива констатации са били налице на още пет дати при връчване на призовки за съдебно
заседание на ответната страна, съдът е приложил фикцията на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Предпоставките за връчване по този реда са - съобщението/призовката да е изпратено на
вписания в търговския регистър адрес и да е установено, че търговецът е напуснал този
адрес. В случая отбелязването от връчителя обосновава извод за напускане/липса на
дружество на адреса. Извършени са шест посещения на адреса в продължение на месец,
включително и в неработен ден, контатациите са били едни и същи, че в сградата на
посочения адрес липсва табела, други обозначителни знаци или офис на дружеството, както
и служители, на които да връчи съобщението/такива констатации са налице и при
последващи посещения при връчване на призовки за съдебно заседание/. Не се ангажираха
доказателства от страна на молителя, на сочения в регистъра адрес да се помещава повече от
един офис , съответно лица, от които връчителят да има възможност да събере сведения.
Напротив, посочения адрес на управление/само улица и един номер, без вход, етаж или
апартаменти/, налага извод за един единствен адрес.
Следва да се отбележи, че молителят не излага и каквито и да е твърдения, на посочения
адрес в периода на посещенията да се е намирал офиса на дружеството, съответно
служители на същото, на които да е било възможно връчването на съобщението и
призовката.
Въпреки, че не се касае до хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК - когато търговецът или
3
юридическото лице се намира на регистрирания си адрес, но е налице физическа
невъзможност за връчване на книжата /поради липса на достъп или нежелание на
намерените на място служители на страната да съдействат/, съдът е разпоредил да бъде
залепено и уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като по указания начин е извършено
призоваване/освен по реда на чл.50, ал.2 от ГПК/ и за единственото проведено по делото
открито съдебно заседание.
Предвид горното съдът намира, че молителят в настоящото производство не е бил лишен
от възможност за участие като ответник в исковия процес чрез свой представител,
вследствие нарушение на процесуалните правила по чл.50, ал.2 от ГПК за връчване на
съдебни книжа и призоваване, основание за отмяна на постановеното съдебно решение.
Цитираната в молбата на ответника практика на ВКС по приложението на разпоредбите
на чл. 50, ал. 2 от ГПК е неотносима за конкретния случай, тъй като същата не касае
идентични обстоятелства, свързани с връчването на съобщенията и призовките. В случая
връчителят е посетил десет пъти сочения в регистъра адрес/шест пъти при връчване на
исковата молба и четири пъти при следващо призоваване/, т.е извършена е обстойна
проверка преди да се отразят констатации, че в сградата на посочения адрес липсва табела,
други обозначителни знаци или офис на дружеството, както и служители, на които да връчи
съобщението/призовката. Дори да се приеме, че не са налице условия за прилагане на чл.50,
ал.2 от ГПК-търговецът се е помещавал на сочения в регистъра адрес/което не се споделя
от настоящата инстанция/, то е налице връчване на съобщението, съответно призовката по
реда и на чл.50, ал.4 от ГПК, за което липсват оплаквания в депозираната молба срещу
неприсъственото решение.
По отношение на твърдението на молителя че в депозирана по делото молба от ищеца,
била приложена обратна разписка за връчване на документи от Еконт на ответното
дружество, с телефонен номер, поради което и последното е могло да бъде призовано и по
телефона, следва да се посочи, че подобно процедиране законът не предвижда при прилагане
фикцията на чл.50 , ал.2 от ГПК. Видно от справката в търговския регистър по партидата на
юридическото лице, в графата „седалище и адрес на управление“ липсва отразяване на
телефонен номер.
Не рефлектира върху правилността на връчването и обстоятелството бил ли е ШРС
компетентен по смисъла на закона да разгледа спора. Местната подсъдност представлява
относителна процесуална предпоставка, за която съдът не следи служебно, а само по
възражение на ответника. Изключение са уредените случаи по чл.109, чл.108, ал.2, чл.113 и
члр.115, ал.2 от ГПК, в които разглежданата хипотеза, касаеща трудов спор, не попада.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК на МЕДТРАНС 55“
ЕООД-гр.Ямбол, адрес на управление: ул.“...“№..., представлявано от управителя М. Е. Д.,
чрез адв. Д. Г. И. – ВАК, за отмяна на постановеното неприсъствено решение №435 от
03.06.2025г. по гр.д.№2877/2024г. на ШРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжлаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5