Решение по дело №12603/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260005
Дата: 4 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20205330112603
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260005                              04.01.2022 година                             град Пловдив

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа, в състав:

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА                                               

при участието на секретаря Радка Цекова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12603 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, против Община Пловдив, ЕИК: *********, гр. Пловдив, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 612.90 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско +” за причинени на товарен автомобил марка „Киа”, модел „Про Сийд”, с рег. **** вреди, настъпили в резултат на настъпило на 20.02.2020 г. ПТП, при което автомобилът преминал през неравност на пътя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 01.10.2020 г. до изплащане на вземането.

 В исковата молба, е посочено, че на 20.02.2020 г. при движение от базата на завода „Дунапак - Родина“ по бул. М., с посока към ул. „Р.ш.“, в гр. П., на пресечката, свързваща бул. М.“ и ул. „Р.ш.“, в близост до б. на „ПИНК“ ООД, е настъпило ПТП, при което товарният автомобил марка „Киа”, модел „Про Сийд ”, с рег. *****, управляван от Н.З.К., е преминал през неравна, повредена и разбита пътна настилка, в резултат на което са настъпили имуществени вреди по автомобила. Увреденият автомобил имал сключен договор с ищеца за застраховка „Каско+”, обективирана в ЗП *****с валидност от 20.07.2019 г. до 19.07.2020 г.

След като бил уведомен за настъпилото ПТП, ищецът образувал преписка за щета *****. Застрахователят определил обезщетение в размер на 612.90 лева, като тази сума застрахователят изплатил на „Авто Найк“ ЕООД- сервизът, който отремонтирал автомобила на 18.03.2020 г. с преводно нареждане за групово плащане.

Твърди се, че Общината, като собственик на общинските улици, е длъжна да ги ремонтира и поддържа. В тази връзка ответникът не изпълнил своето задължение да се грижи за доброто състояние на пътната инфраструктура.

Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 01.10.2020 г. до окончателното погасяване. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

  В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск.

Оспорва наличието на действащо и валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и застрахования. Не била представена двустранно подписана застрахователна полица, както и Общите условия, предложение – въпросник и документ за платена премия – неразделна част към автомобилната застраховка.

Нямало данни лицето Н.З.К., посочен като декларатор и подписал приложеното към преписката уведомление за щета, да е имал право да подаде подобен документ за изплащане на обезщетение от името на посочения като застрахован „Микро Асу“ ООД – собственик на МПС, както и в какво качество К. е управлявал процесното чуждо МПС.

Освен горното, не се установявало щетите да са настъпили единствено и само по твърдения с исковата молба начин, както и било неясно мястото на произшествието.

Твърди, че водачът се е движил с несъобразена скорост, не е предприел необходимата маневра, нито е намалил скоростта, за да избегне или заобиколи сочената неравност на пътя. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение.

Оспорва механизма на ПТП, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети.

Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Като писмено доказателство по делото е приета двустранно подписана Комбинирана застрахователна полица № *****от 18.07.2019 г. по застраховка „Каско+“ /л.49/, валидна за периода от 20.07.2019 г. до 19.07.2020 г., от която е видно, че същата е сключена между ищеца и „Микро Асу“ ООД, за процесния автомобил – товарен автомобил „КИА“, модел „Сийд“, с рег. № ****, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши в брой, еднократно в общ размер на 535.90 лева. Представени са и Общи условия за автомобилна застраховка „Каско +“ /л.51-58/.

По делото е приета и сметка № ****/18.07.2019 г., издадена от „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД за платена застрахователна премия /вноска/ по полица № ****/18.07.2019 г. в размер на 535.90 лева от застрахования „Микро Асу“ ООД. /л.50/.

По делото като писмени доказателства са приети – Уведомление за щета ***** по полица *****„Каско+“, депозирано от Н.З.К., за настъпилото на 20.02.2020 г. ПТП; шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил; опис – заключение по щета *****/21.02.2020 г.; калкулация на претенция от 21.02.2020 г.; ликвидационен акт от 17.03.2020 г.; фактура № ********** от 13.03.2020 г., издадена от „Авто Найк“ ЕООД на стойност 612.90 лева; приемо-предавателен протокол за извършен авторемонт от 06.03.2020 г., съставен между „Авто Найк“ ЕООД и „Микро Асу“ ООД; опис към платежно нареждане за масов превод за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 612.90 лева на „Авто Найк“ ЕООД.

В Уведомление за щета ***** по полица *****„Каско+“, е декларирано, че на 20.02.2020 г., при излизане на „Р.ш.“, процесният автомобил е минал през неравност на пътя /самото ниво на асфалта е по-високо от нормалното, като са декларирани настъпили материални щети: увредена предна броня. /л.9/.

В опис – заключение по щета *****/21.02.2020 г. е описана претенцията– предна броня.

Установява се от Ликвидационен акт от 17.03.2020 г. и от Калкулация по претенция ***** от 21.02.2020 г., че стойността на признатото обезщетение е в размер на 612.90 лева, както и, че с Платежно нареждане от 18.03.2020 г. от „ДЗИ – ОЗ“ АД е превел по банковата сметка на „Авто Найк“ ЕООД сумата от 612.90 лева за ремонта на автомобила с рег. № *****, по щета № *****.

От заключението на в. л. инж. В.С. по назначената автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено се установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила: увреда на предна броня на автомобила в степен за подмяна и боядисване, има пряка причинно – следствена връзка, когато при движение по отсечка между бул. „М. – север“ и ул. „Р.ш.“ в гр. П., лек автомобил „Киа Сийд“, с рег. № ****е преминал през издадена (положителна) неравност на асфалтовата настилка на платното за движение, вследствие на което е настъпила увреда на предната броня на автомобила. Вещото лице сочи, че общата пазарна стойност на причинените вреди – за части, материали и труд, е в размер на 688.94 лева с ДДС.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на св. Н.К. /по искане на ищеца/.

Св. К. - водачът на процесния автомобил – твърди, че е служител  в „Микро Асу“ ООД и процесния автомобил „Киа“ е служебен автомобил, собственост на „Микро Асу“ ООД. Относно пътния инцидент през февруари 2020 г., твърди, че пътувал по бул. „М.“, в посока „Р.ш.“, до сградата, в която работи, като между „Дунапак – Родина“ и „ПИМК“, поради лоша настилка, попаднал в пътна неравност. Чул звук и впоследствие видял, че е нарушена бронята на колата, имало надрано по бронята и същата се била откачила от автомобила. Сочи, че не е видял сигнализация. Твърди, че се е движил с около 20 км./ч. Автомобилът бил отремонтиран в лицензиран автосервиз на „КИА“. Инцидентът се случил в светлата част на деня, метрологичните условия били добри. Твърди, че цялата настилка там е доста нарушена, може би метър на два – имало неравност между нивото на едната улица към другата, нещо като праг; самият асфалт не бил изравнен.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

             За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответникът отговоря за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.

             В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

Застрахователното правоотношение се установява и от представената по делото полица № *****„Каско+”, със срок на покритие 20.07.2019 г. – 19.07.2020 г., която е действала към момента на твърдения инцидент и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От приетата по делото сметка № **** от 18.07.2019 г., се установява, че застрахованият е заплатил застрахователната премия по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.

Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение. 

             По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на пътното платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през неравност на пътното платно; отчетено ли е поведението на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата- 20.02.2020 г. е настъпило ПТП – попадане в издадена (положителна) неравност на асфалтовата насилка на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на св. К., които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е имало неравност между нивото на едната улица към другата, нещо като праг, доколкото асфалта не е бил изравнен, с размери около метър на два.

Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Макар, за процесното ПТП да не е съставен протокол от органите на КАТ, не може да обоснове неоснователност на претенцията. Няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.

Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през издадена (положителна) неравност на пътното платно.  

Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС-то през издадена (положителна) неравност на пътното платно.   

Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

По делото се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 612.90 лева.

 

След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.

От представените по делото доказателства - Платежно нареждане за масов превод от 18.03.2020 г. – се установява, че застрахователят „ДЗИ – ОЗ“ АД е превел по банковата сметка на „Авто Найк“ ЕООД сумата от 612.90 лева за ремонта на автомобила с рег. № *****, по щета № *****. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Установената неравност  по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че тази неравност не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана издадена (положителна) неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 688.94 лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 612.90 лева.

Следователно предявеният иск е основателен и следва да се уважи в пълен размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, ответната Община Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество, сумата в общ размер от 575 лева, представляваща направените разноски и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса – 50 лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 360 лева, депозит за експертиза – 150 лева и 15 лева – депозит за свидетел.

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да заплати на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша” № 89Б, сумата в размер на 612.90 лева /шестстотин и дванадесет лева и деветдесет стотинки/ – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2020 г. до изплащане на вземането, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за увредения товарен автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № *****, собственост на „Микро Асу“ ООД, въз основа на Комбинирана автомобилна застраховка „Каско +“ по застрахователна полица № ****, за причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в увреждане на предна броня, в резултат на настъпило ПТП на 20.02.2020 г., когато при движение по отсечка между бул. „М. – север“ и ул. „Р.ш.“ в гр. П., товарен автомобил марка „Киа Сийд“, с рег. № ****преминава през необозначена и необезопасена издадена (положителна) неравност на асфалтовата настилка на пътното платно, както и сумата от 575 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ – разноски за настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кристина Табакова

 

            Вярно с оригинала!

            РЦ