№ 14285
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110100952 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
23.07.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 952/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу М. П. Д, като се твърди, че ответницата
била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
******************, аб. № 50795, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 399,56 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но
ответницата не я била заплатила, поради което изпаднала в забава и дължала и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 61,23 лева за периода от 15.09.2022
г. до 22.05.2024 г. Навежда доводи, че била предоставена услугата дялово разпределение,
която също не била заплатена, като се дължала сумата от 34,31 лева за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2023 г., а освен това поради изпадането в забава се дължала и мораторна лихва в
размер на 7,65 лева за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г. Сочи, че е издадена заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска
да бъде признато по отношение на ответника, че дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който се сочи, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Излага доводи, че доколкото с влязло в
сила решение на ВАС е отменена т.6.1.1. от Методиката, приложение към чл. 61, ал.1 от
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, уреждаща формулата
за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
включените в нея компоненти, и предвид липсата на валидно действаща формула за
изчисление на потребената ТЕ, то исковата претенция следвало да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна. Поддържа, че съгласно чл. 62 ЗЗП ответницата не дължала
заплащане на топлинна енергия, която не била поръчала. Твърди наличието на противоречие
между Закона за защита на потребителите и Закона за енергетиката, като предимство имал
първият. Поддържа, че доколкото в случая ищецът се позовавал на извършен реален отчет на
доставената топлинна енергия, в случай, че по делото се установи служебно начислена
енергия поради неосигурен достъп, сумите за тях следвало да бъдат отхвърлени като
недължими с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало в процеса. От страна
на ищеца не били ангажирани доказателства за извършено отчитане на индивидуалните
разпределители или за пречки в абоната, поради които е било възпрепятствано такова
отчитане, като основание за служебно начисляване на задълженията. Твърди, че ищецът не
бил ангажирал доказателства относно изправността на уредите, поради което следвало да се
приеме, че този факт не е доказан. Излага доводи, че приспадане и добавяне на суми от
изравнителни сметки към други фактури, може да става само с изричното съгласие на
потребителя на топлинна енергия. В тази връзка твърди, че със суми за връщане от ищеца
били прихванати стари задължения, извън процесния период. Възразява, че не се
установявало безспорност на тези вземания, както и че ответницата е изразила съгласие с
прихващането. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение, доколкото услугата
била предоставена не от ищеца, а от третото лице-помагач. Оспорва и дължимостта на
претендираните мораторни лихви, тъй като по делото липсвали каквито и да било
доказателства, че ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово
разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, вкл. относно
датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представена е молба от 11.06.1993 г. (л. 19 в кориците на делото), с която М. П. Д е
поискала от ищеца да й бъде открита партида и да бъде доставяна топлинна енергия за имот
в гр. ******************.
Молбата по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор
за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявлението и е
3
продължило да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съдът намира, че с оглед изложеното по делото безспорно е установено, че между
страните е налице възникнало облигационно отношение по силата на договора за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че за процесния имот не е доставяна топлинна енергия за отопление на имот,
поради затапени или демонтирани радиатори, както и не е доставяна топлинна енергия за
БГВ, тъй като щрангът е затапен. Определяна е топлинна енергия за сградна инсталация,
която в случая е съобразно нормативните изисквания. Вещото лице е посочило, че
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 400,43 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период има извършени
плащания на дължими вземания, като е останала общо дължима сума от 433,87 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като последните са извършени
обективни, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещите лице са
заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
4
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Като в случая следва да се вземат предвид и установените от
заключението на ССчЕ плащания.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички материални предпоставки
за уважаване на предявения иск, който следва да бъде уважен в пълния предявен размер – с
оглед и при спазване на основният принцип в българското гражданскопроцесуално право –
за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая с оглед обаче обстоятелството, че претенцията
за мораторната лихва е акцесорна, то същата при приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
при аритметическо пресмятане в съотношение на дължимата лихва – съобразно уважената
част от главницата и предвид кредитираното заключение на ССчЕ, то искът следва да бъде
уважен в цялост.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са сочени, респ. не са събрани
доказателства, че дължимите вземания от ответниците са били надлежно заплатени, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Релевантен е доводът за приложението на чл. 62 ЗЗП, доколкото се касае за
5
императивна материалноправна разпоредба, като същият е релевиран своевременно в
отговора на исковата молба. Въпреки това, съдът намира, че доводът е неоснователен. С
Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК е
възприето виждането, че „…Законодателното решение (на ЗЗП – б.м.) не е в колизия, а е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл.
133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото
събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1
ДР ЗЗП - двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. В действащата си редакция ЗЕ
запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за
преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба
противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват
искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да
възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №
5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на
сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига
до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова
при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила
както на този закон, така и на ЗЗП. Реципрочно на уредбата, която допуска
топлоснабдяване на сградите само по искане на всички (първоначално, а понастоящем на
2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване), така и
преустановяването на доставката на топлинна енергия се решава от всички
(първоначално, а понастоящем от 2/3 от етажните собственици и титуляри на вещно
право на ползване). Макар не в преходно правило, действащото законодателство урежда
заварените преди ЗЕЕЕ (отм.) отношения в топлоенергетиката по същия начин, както
прави това за ново топлоснабдените сгради. Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от
отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да
6
се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали
е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по реда
на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради
което между двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за
приложението на § 1 ДР ЗЗП.“.
По отношение съображенията за отмяна на методиката за плащането на услугата
дялово разпределение, съдът счита, че следва да посочи, че след като безспорно е
установено, че услугата е предоставена, то същата подлежи на заплащане. Тоест, когато
искът е установен по основание, но не и по размер, то последният не може да бъде
отхвърлен, като съда присъжда по своя преценка или взема становището на вещо лице –
какъвто е процесния случай (арг. чл. 162 ГПК). Следователно ответникът дължи да заплати
дължимите суми в пълния предявен размер.
Съдът намира, че са неоснователни съображенията на ищеца по отношение на
метрологичните проверки, доколкото от заключението на СТЕ се изяснява, че такива са
извършвани и уредите са в изправност.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, поради което на основание
чл. 78, ал., във вр. ал. 8 ГПК,. във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 1034,02 лева, представляващи
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоистанционното и
заповедното производство.
Ответникът е посикал присъждането на деловодни разноски, като е ангажирал
доказателства за предоставена безплатна адвокатска правна помощ. Следователно с оглед
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв. в полза на адв. Н. К. следва да се присъди сумата от 4,56 лева,
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М П. Д, ЕГН: **********, с
адрес: гр. *****************, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, сумата от 399,56 лева, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ******************, аб. № 50795,
ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане, както и
сумата от 61,23 лева, представляващи мораторна лихва върху вземането за цената на
топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г., както и сумата от 34,31
лева, представляващи незаплатена цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. (датата на подаването
на заявлението за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до окончателното
7
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за дяловото
разпределение за сумата от 7,65 лева за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.06.2024 г. по ч. гр. д. №
33351/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал., във вр. ал. 8 ГПК,. във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП М П. Д, ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********,
сумата от 1034,02 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоистанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адв. Н. К. от САК, с адрес: гр.
**************, сумата от 4,56 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8