Решение по дело №176/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда №16/31.01.2012год.,постановена по н.о.х.дело № 1317/2011год., К.йският районен съд е признал подсъдимия М. Д. С. от Г. с ЕГН *, за виновен в това, че: на 14.09.2011 г. в гр. К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - амфетаминсулфат (сол), с нето тегло 0,4384 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 4 тегл. % - Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр.с чл. 58а, ал. 1 и ал. 3,във вр.с чл. 54 от НК му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, размерът на което наказание е намалил с 1/3, т. е. - на 1 година, както и наказание "глоба" в размер на 2000 лева.На основание чл. 59. ал. 1, т. 1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимия М. С. е бил задържан въз основа на: Заповед за задържане с per. № 279/14.09.2011 г., издадена от А.М.Ф. - старши полицай при РУП - К., с начало на задържането 02:00 часа на 14.09.2011 г.; Постановление от 14.09.2011 г. на РП - К. по пр. пр. с вх. № 1780/2011 г. по описа на РП - К., ДП № 690/2011 г. по описа на РУП - К., за задържане на основание чл. 64, ал. 2 от НПК; Определение № 130/2011 г. по ЧНД № 999/2011 г. по описа на PC - К..Осъдил е М. С. да заплати по сметка на PC - К. сумата от 75 лева - разноски по делото.Отнел е в полза на Държавата на основание чл. 354а, ал. 6 вр. ал. 3, т. 1 от НК приобщения по делото като веществено доказателство амфетамин, опакован в хартиено пликче, с процент на активното вещество - 4 %, предадено в ЦМУ, отдел "МРР - НОП', с приемо-предавателен протокол № 22376/16.11.2011 г.

Въззивното производство е образувано по подадена от защитника на подсъдимия С. жалба, с която първоинстанционната присъда се атакува само в частта, относно определеното наказание. Молят съда да намали размера на наказанието „лишаване от свобода", което се явявало явно несправедливо и несъобразено с тежкото семейно положение на жалбодателя.В съдебно заседание подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата.Не сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П.- К. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваната присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е основателна.

В съдебно заседание подсъдимият С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – Глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият е изразил съжаление за извършеното, като е помолил съда за снизхождение.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

На 14.09.2011 г., около 01:00 - 01:30 часа ,С. се намирал на бул. "Х.Б." в гр. К., кв. "Възрожденци" и се движил към кръстовището, образувано от ул. "Булаир" и бул. "Х.Б.". Насочил се към автокъща "Т.", находяща се на същото кръстовище. По същото време в близост до последната се намирал автопатрул на РУ на МВР - К. в състав от свидетелите В.М. и А.Ф.. Последните забелязали подс. М. С. и го спрели за проверка, тъй като им било известно, че е криминално проявен. Св. В.М. поискал от проверяваното лице личната му карта. По същото време св. А.Ф. заявил на подсъдимия, че ще му бъде извършен личен обиск. По време на същия св. Ф. забелязал, че С. се опитва да скрие нещо в левия си ръкав. След като му било разпоредено да извади ръката от ръкава и да покаже какво крие, подсъдимият си извадил ръката и отворил дланта си. В ръката той държал прозрачно найлоново пликче, съдържащо бяло прахообразно вещество. М. С. обяснил на полицейските служители, че това било амфетамин. С протокол за личен обиск на основание чл. 68 от ЗМВР от С. било иззето 1 брой прозрачно найлоново пликче с бяло прахообразно вещество, за което подс. М. С. дал обяснение, че е негово. При извършения наркополеви тест на бялото прахообразно вещество последното реагирало на амфетамин. От заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза се установява, че веществото представлява амфетаминсулфат (сол) с активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 4% (теглови процента) с примес на кофеин и нетно тегло преди анализите 0,4384 грама. Остатъкът неизразходвано количество амфетамин е 0,4181 грама. С приемо-предавателен протокол № 22376/16.11.2011 г. вещественото доказателство - неизразходвано количество амфетамин - било предадено на ЦМУ, отдел "МРР-НОП".

Тази фактическа обстановка се е приела за установена от първоинстанционния съд от приобщените по делото по реда на НПК писмени доказателства,както и от самопризнанието на подсъдимия С.. От правна страна съдът е приел,че деянието е съставомерно по следните признаци: от обективна страна- подсъдимия С. е осъществил престъпния състав на чл.354а, ал.З, т.1 от НК, а именно: на 14.09.2011 г. в гр. К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество - амфетаминсулфат (сол) с нето тегло 0,4384 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент амфетамин 4 тегл. % . За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, излагайки подробни съображения в тази връзка, които се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Всъщност, спор относно така установената по делото фактическа обстановка, както и относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината няма.

Амфетаминсулфат (сол) с активен наркотичнодействащ компонент амфетамин е наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол, съгласно Списък 1 на Единната конвенция за упойващите средства от 1961г., ратифицирана от Република България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обн. ДВ, бр. 30/1999г. Съгласно същия закон, амфетамина е включен в Приложение 1 на чл. 3, ал. 2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Притежаването му, респ. държане по какъвто и да е повод и под каквато и да е форма, респ. оперирането с него, е поставено под специален режим, с оглед физико-химичните му характеристики и отражение върху човешкия организъм. Т.е. амфетамина представлява високорисково за здравето на човек вещество. Това определя и мястото на престъплението по чл.354а, ал.З, т.1 от НК- Глава единадесета "Общоопасни престъпления", Раздел III "Престъпления против народното здраве и против околната среда". Безспорно установено по делото е държането на процесното наркотично вещество от подсъдимия, в посоченото количество, определено и в процентно отношение на съдържание на активно действащ компонент, посочено по-горе,и то без да е притежавал разрешително за това. Престъплението е резултатно. За осъществяване на изпълнителното деяние "държане" е достатъчно единствено намирането на наркотичните вещества у дееца, какъвто именно е настоящия случай. Престъплението е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, при който деецът е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът е обективиран в поведението на подсъдимия. Същия не отрича, че е наясно, че това е наркотично вещество, държането на което е забранено и е свързано с ангажиране наказателна отговорност. Всичко това води до съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

При определяне на наказанието съдът е отчел, като смекчаващи обстоятелства малкия размер на държаното от С. наркотично вещество, цялостното му поведение по делото- обективно способствало за разкриване на истината, семейните му задължения и тежкото му материално положение, а като отегчаващи - миналата съдимост при немалък брой осъждания и немалка по интензитет, упражнена вече върху подсъдимия наказателна репресия,а също и значително лошите характеристични данни на подсъдимия и е определил наказание "лишаване от свобода" под средния размер, а именно - за срок от 1 година и 6 месеца, чийто размер е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3, т. е. - на 1 година.Що се отнася до кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 354, ал. 3, т. 1 от НК наказание "глоба", то съдът е определил същото в минималния възможен размер, а именно - 2000 лева, имайки предвид в това отношение установеното по делото относно имущественото състояние на подсъдимия и разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК.

Предвид безспорно установеното изключително малко количество наркотично вещество,настоящият инстанция намира, че като е определил наказание при условията на чл.54 НК,първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона, което следва да бъде отстранено,поради факта,че наложеното наказаниÕ е явно несправедливо.В този смисъл наложеното наказание на подсъдимия, макар и определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, е явно несправедливо и несъразмерно тежко,несъотвестващо на обществената опасност на конкретното деяние и на дееца.В случая много малкия размер на количеството наркотичното вещество се явява изключително смекчаващо вината обстоятелство и следва да бъде отчетено,като такова.При това положение,следва за извършеното престъпление от подсъдимия, да бъде наложено наказание при приложение на чл.58а ,ал.4,във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК- а именно 6 месеца „лишаване от свобода”,с което наказание,настоящата инстанция намира, че ще се постигнат в пълна мяра целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него; както и да се въздейства възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото.

Предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода”за срок от 1 година,като се намали размера на същото на 6 месеца.

В останалата част, първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в тази й част.

Мотивиран от горното, и на основание чл. 337 ал.1 т.1, във вр. с чл. 334 т.3 и чл. 338, във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда 16/31.01.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1317/2011 год., на К.йският районен съд в частта й, с която на подсъдимия М. Д. С. от Г. с ЕГН * на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр.с чл. 58а, ал.1 и ал. 3 вр. чл. 54 от НК, е определено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.58а,ал.4,във вр. с чл.55.ал.1.т.1 от НК,НАМАЛЯВА размера на наказанието "лишаване от свобода" от 1 година на6 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.