Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. П., 29
ноември 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1121 по описа за 2018 г. на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация: по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и
по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „В.-Д.”
ЕООД – гр. Р., представлявано от управителя инж. С.Р.И. , действащ чрез
пълномощник, твърди в исковата молба, че е ВиК
оператор по смисъла на Закон за водите и територията на Община П. е включена в
обхвата на дейността му.
Твърди, че за
имот в гр. П *** има открита партида за предоставяне на ВиК
услуги с абонатен № 283086, с титуляр ответницата М.Б.С.. Последната била
потребител на ВиК услуги по смисъла на публично
известните ОУ на дружеството по силата на Договор при общи условия, сключен с
дружеството-оператор въз основа на заявление от 11.08.2017 г.
Твърди, че
ответницата не изпълнила задължението си за заплащане на предоставените й ВиК услуги до цитирания имот по 5 бр. фактури, издадени в периода
31.08.2017 г. – 28.12.2017 г., за отчетния период 22.08.2014 г. – 06.12.2017
г., подробно описани в исковата молба.
Общата
стойност на неплатените суми по фактурите била в размер 105.63 лв., в т.ч.
100.06 лв. – главница и 5.75 лв. – лихва за забава.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да
заплати на ищцовата страна сумата 100.06 лв. –
главница за предоставени ВиК услуги по фактури за
абонатен № 283086, гр. П ***, както и сумата 5.57 лв. – лихва за забава за
периода 30.09.2017 г. – 18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на
иска до изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание поддържа предявените искове чрез пълномощник: адв. Доротея Г. от АК – Р..
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв.
Р.Р. ***, назначен на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
за особен представител на ответницата М.Б.С., в който същият изразява становище
за недопустимост, неоснователност и недоказаност на предявените искове.
В съдебно
заседание поддържа изложеното в отговора, прави възражение за неравноправност
на клаузите в ОУ, касаещи задължаването на потребителите да заплащат издадените
от оператора фактури без да бъдат уведомявани за тяхното издаване. Пледира за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С Нотариален
акт № 185, т. V, д. 979, вх. рег. № 1915/15.04.2011 г., вписан в Служба по
вписванията – гр. П. (заверено копие приложено по делото) ответницата М.Б.С. е
закупила жилище – апартамент с административен адрес: гр. П ***.
Няма спор,
че ответницата М.Б.С. е титуляр на
партида по абонатен № 283086 за горепосочения обект, находящ се в гр. П *** (аргумент
и от приложеното заверено копие на заявление от 11.08.2017 г., подадено от
ответницата до ищцовото дружество , с което същата заявява, че партидата на
имота следва да бъде записана на нейно име).
По делото е
приложено и заверено копие на протокол № 190754/11.08.2017 г., от който е
видно, че на посочената дата е сменен и водомерът в жилището на ответницата.
От приложените
по делото заверено копие на извлечение от карнетен
лист по партидата за абонатен № 0283086 е видно, че за периода 14.08.2017 г.–
15.01.2018 г. са отчетени реално изразходвани количества вода, както следва: на
14.08.2017 г. – 4 м³, м. септември 2017 г. – 5 м³, м. октомври 2017
г. – 5 м³, 17.11.2017 г. – 6 м³, м. декември 2017 г. – 4 м³ и
15.01.2018 г. – 0 м³. За периода 16.02.2017 г. – 07.07.2017
г. няма отчетено количество потребена вода.
В
периода 31.08.2017 г. – 28.12.2017 г. от ищцовата
страна са издадени 5 бр. фактури за предоставените на горепосочения абонатен
номер ВиК услуги, както следва: №
**********/31.08.2017 г. за отчетния период 22.08.2014 г. – 14.08.2017 г. на
стойност 18.17 лв.; № **********/30.09.2017 г. за отчетния период 14.08.2017 г.
– 14.09.2017 г. на стойност 20.44 лв.; № **********/31.10.2017 г. за отчетния
период 14.09.2017 г. – 18.10.2017 г. на стойност 18.47 лв.; № **********/30.11.2017
г. за отчетния период 18.10.2017 г. – 06.11.2017 г. на стойност 27.46 лв. и №
**********/28.12.2017 г. за отчетния период 06.11.2017 г. – 06.12.2017 г. на
стойност 15.52 лв. (посочените фактури са приложени по делото на л. 12-13).
Няма данни по делото сумите по
горепосочените фактури да са заплатени от ответницата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация: по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими, тъй като са подадени от легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес от предявяването им.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
облигационно правоотношение с ответника и източника, от който произтича; че
ищецът е доставил реално ВиК услуги до имота на
ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и
пречистване на отпадните води по абонатен № 283086, за обект, находящ се в гр. П
***, за претендирания период от време и на претендираната с исковата молба стойност; както и че
ответникът е потребител на питейна вода на посочени абонатен номер.
Към настоящия
спор са относими разпоредбите на Наредба № 4/2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, съгласно чл. 8,
ал. 1, т. 2 на която получаването на ВиК услугите се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи или
съответен регулаторен орган. С Общите условия се определят правата,
задълженията и отговорностите на оператора и потребителите, включително реда за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените
отпадъчни води.
В случая няма
спор, че отношенията по предоставяне, отчитане и заплащане на ВиК услуги се регулират от одобрени от КЕВР Общи условия на
дружеството, при което съдът приема, че тези ОУ са правно важимите
в отношенията с всеки потребител на ВиК услуги.
В чл. 2, ал. 1
от Общите условия е посочено, че потребители на ВиК
услуги са следните лица:
1. юридически
или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на
строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги;
2. юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост;
3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи и на други потребителислед
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейни води.
Според чл. 2,
ал. 2 от ОУ, в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.
Според ал. 3
на същия член, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение, при
положение, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му,
това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услугите, предоставени от В и
К оператора.
Няма спор в настоящия случай, че на името на ответницата има открита
партида по
абонатен номер 283086 за обект, находящ се в гр. П ***, поради което и при
липса на оспорване на този факт от ответницата, следва да се приеме, че същата
е потребител на В и К услуги за посочения обект.
Съдът приема,
че приложеното по делото извлечение от карнетен лист
по партидата на ответницата за горепосочения абонатен номер доказва, че за
периода 22.08.2014 г. – 06.12.2017 г. в посочения обект на потребление е
доставено, съответно потребено посоченото във
фактурите количество питейна вода.
От друга
страна ответницата, чиято е доказателствената тежест
за установяване на този факт, не е доказала, че сумите по фактурите са
заплатени от нея.
При това
положение ищцовата страна доказа, че е изправен
кредитор в настоящия процес, докато ответницата не доказа да е изпълнила
задължението си да заплати потребеното количество
питейна вода и ВиК услуги за процесния
период по абонатен № 283086. Изложеното обуславя основателност на иска за
главница в пълния предявен размер от 100.06 лв.
Предвид
основателността на главния иск, съдът приема, че е основателен и доказан в
пълния му размер и искът за лихва за забава върху главницата за периода от
датата, следваща падежа на всяка една от фактурите, до 18.06.2018 г. – в размер
5.56 лв.
По направеното
от ответницата чрез назначения й особен представител възражение за
неравноправност на клаузите в ОУ, допускащи неуведомяването на потребителя от ВиК оператора за издаването на фактурите, респ. за
възникването на задължението за заплащане на консумираната вода (чл. 33 ОУ),
настоящият състав на съда приема, че същото е неоснователно. В Общите условия ясно е разписано
задължението на оператора да достави до имотите на потребителите питейна вода и
задължението на потребителите да заплащат дължимите суми за доставените им и
отчетени от монтираните водомери количества питейна вода в 30–дневен срок от
датата на фактурирането им. Разписано е и задължението на оператора да издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества.
При това
положение, след като потребителят през съответния едномесечен период от време
реално е потребил отчетеното количество питейна вода
(т.е. налице е консумация), същият следва да заплати сумите по издадената фактура
независимо от неуведомяването за издаването й. Според настоящия състав на съда
клаузата на чл. 33 от ОУ не противоречи на закона, както и не попада в нито
една от хипотезите на неравноправни клаузи на потребителски договори, посочени
в чл. 143 от ЗЗП. Неравноправна би била клауза, освобождаваща оператора от
задължението да предостави услугата, но не и тази, която го освобождава от
задължението да връчи фактурата на потребителя (какъвто е настоящият случай).
Що се отнася
до възражението на ответницата за изтекла погасителна давност за вземането по
фактура № **********/31.08.2017 г., съдът приема и това възражение за неоснователно. Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена в съда на
07.12.2018 г. Доколкото се касае за периодични вземания, в случая приложима се
явява кратката 3-годишна погасителна давност. При това положение, погасени се
явяват вземанията на кредитора,
възникнали преди 07.12.2015 г. Отнесено към конкретния случай, настоящият
състав на съда приема, че няма погасени по давност вземания, които да са претендирани с исковата молба. Действително, горепосочената
фактура обхваща отчетния период 22.08.2014 г. – 14.08.2017 г., но от
представеното и прието като доказателство извлечение от карнет става ясно, че
всъщност първото отчетено количество потребена вода
от посочения период е на 14.08.2017 г., т.е. вземането на оператора за
заплащане на това количество вода не е погасено по давност, тъй като е
възникнало в рамките на 3-годишния период преди предявяване на иска.
Съдът не
споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че операторът не е
изпълнил задълженията си да издава ежемесечни фактури и така е издал фактура,
обхващаща 3-годишен период, тъй като чл. 33, ал.1 от ОУ задължава оператора да
издава ежемесечни фактури, но само при наличие на консумация или служебно
начисляване на количества. В конкретния случай е установено, че в периода преди
м. август 2017 г. няма консумация на вода, съответно операторът е нямал
задължение да издава ежемесечни фактури с нулева стойност.
Предвид всичко
гореизложено, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна сумата 100.06 лв. – главница,
представляваща стойността на предоставените
ВиК услуги до имот, находящ се в гр. П ***,
абонатен № 283086 по 5 бр. фактури, издадени в периода 31.08.2017 г. –
28.12.2017 г., както и сумата 5.56 лв. – лихва за забава, считано от датата,
следваща падежа на всяка една от фактурите до 18.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
При този изход на спора, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата страна и сумата 250.00 лв. – разноски по делото, в
т.ч. 50.00 лв. – за заплатена държавна такса и 200.00 лв.– за възнаграждение на
назначения й особен представител.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Б.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Р ***,
представлявано от управителя С.Р.И., СУМАТА
100.06 лв. (сто лева 06 ст.) – главница, представляваща стойността на
предоставените ВиК
услуги до имот, находящ се в гр. П ***, абонатен № 283086 по 5 бр. фактури,
издадени в периода 31.08.2017 г. – 28.12.2017 г., както и СУМАТА 5.56 лв. (пет лева и 56 ст.) – лихва за забава,
считано от датата, следваща падежа на всяка една от фактурите до 18.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА М.Б.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –ДУНАВ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Р ***,
представлявано от управителя С.Р.И., СУМАТА 250.00 лв. (двеста и петдесет лева 00 ст.) – разноски по делото за заплатена
държавна такса и възнаграждение на назначения й особен представител.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: