РЕШЕНИЕ
№ 3342
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110112423 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от "*"
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, срещу Д. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: град *, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове,
както следва: 1. с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК - за сумата от 3 500 лева,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит *от
19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковете –
28.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; 2. с правно основание чл. 86 ЗЗД – за
сумата от 63,09 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 19.09.2022 г.
до 02.05.2023 г.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на Договор за
потребителски кредит *от 19.08.2020 г., сключен между ищеца, като кредитор и ответника, като
кредитополучател. С договора страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в размер на 4 500, която сума последният се е задължил да върне,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на процесния договор. Заявява се,
че видно от Банково бордеро № */19.08.2020 г., ответникът е усвоил цялата отпусната му в
заем сума в деня на сключване на договора. Сочи се, че съгласно чл. 1, ал. 5 от договора,
кредитополучателят не дължи годишна лихва за срока на договора, а съгласно чл. 4 от
същия – ответникът ползва гратисен период от 24 месеца, считано от датата на сключване на
договора до 12.08.2022 г. включително, през който не дължи плащане на главница по
кредита.
Ищецът твърди, че на основание чл. 5 от договора, след изтичане на гратисният
период, кредитът се погасява на анюитетни месечни вноски, фиксирани като брой, размер и
падеж в погасителен план – неразделна част от договора, като крайният срок на същия бил
19.08.2025 г. Заявява се, че чл. 7 от договора предвиждал при просрочие на дължимите
1
месечни погасителни вноски и предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателя да
дължи обезщетение за забава върху просрочената главница в размер на законната лихва за
забава.
Сочи се, че на основание чл. 11 от процесния договор за кредит, поради неплащане в
уговорения срок на месечна вноска с падеж 19.09.2022 г. и следващите, съгласно
погасителния план, банката е обявила предсрочна изискуемост по кредита. Посоченото
изявление на ищеца било обективирано в покана, адресирана до Д. И. Д., чрез ЧСИ Петя И.,
на адреса на ответника, посочен в договора. Твърди се, че в случая се касае за фингирано
връчване, доколкото ответникът не е открит на посочения адрес, като поканата е счетена за
връчена на 08.03.2023 г.
Ищецът заявява, че за дължимите по договора за кредит суми е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение, което е отхвърлено в частта, касаеща процесните суми в
настоящото производство, като на основание на разпореждане на съда, постановено в
рамките на заповедното производство, ищецът е предявява осъдителните искови претенции
за останалите незаплатени суми, а именно: за сумата от 3 500 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит *от 19.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.09.2023 г. /датата на предявяване на осъдителните искове в
настоящото производство/ до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 63,09 лева –
обезщетение за забава, дължимо за периода от 19.09.2022 г. /начален момент на просрочието/ до
02.05.2023 г.
Претендират се сторените в настоящото производство разноски, както и тези, останали
неприсъдени в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 5937/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, 49 състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба изразява
становище по хода на делото, във връзка с доклада и по същество на спора, както и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, при наличие на предпоставките за същото.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява, не изразява
становище, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е
и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът, при проявената пасивност, а именно: липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковата претенция в първото по делото открито съдебно
заседание, не е оспорил изложените от ищеца фактически твърдения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Уважаването на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД е обусловено от доказване от
страна на ищеца наличието на следните материалноправни предпоставки: действително
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който кредиторът е предоставил
на потребителя кредит под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се е
задължил да върне получената сума, съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, включително обективните
2
критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и да се обоснове договарянето на размера на лихвите и
останалите разходи (такси) в съответствие с типичните разходи на кредитора и обичайната
печалба.
За установяване на посочените материалноправни предпоставки ищецът е ангажирал
по делото писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски кредит №
*/19.08.2020 г., Погасителен план от 19.08.2020 г., Преводно нареждане от 19.08.2020 г. във
връзка с усвояване на кредит, Извлечение за периода от 19.08.2020 г.- 14.09.2023 г., Справка
„Трансакции“ за периода от 19.08.2020 г. - 14.09.2023 г.
Посочените писмени доказателства се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
наличието на указаните в тежест на ищеца материалноправни предпоставки за уважаване на
предявените искове.
По тези съображения съдът установява наличието на предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат
по този ред.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени поисканите и сторени от него разноски, за които се съдържат доказателства
по делото, както следва: 1. сумата от общо 562,40 лева – за заповедното производство по
гр.д. 5937/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 състав, от които: 71,26 лева –
държавна такса и 491,14 лева – адвокатско възнаграждение; 2. сумата от общо 906,31 лева –
за исковото производство, от които: 118,74 лева – държавна такса и 787,57 лева – адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, следните суми: сумата от 3 500 (три
хиляди и петстотин) лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит FL1106781 от 19.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковете – 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК; както и сумата от 63,09 (шестдесет и три лева и
девет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 19.09.2022 г.
до 02.05.2023 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: град *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: град *, следните суми: сумата от общо 562,40
(петстотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки) лева – сторени разноски за
заповедното производство по гр.д. 5937/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 49 състав,
/от които: 71,26 лева – държавна такса и 491,14 лева – адвокатско възнаграждение/;
сумата от общо 906,31 (деветстотин и шест лева и тридесет и една стотинки) лева –
сторени разноски за исковото производство, /от които: 118,74 лева – държавна такса и
787,57 лева – адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4