№ 924
гр. Пазарджик, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20255220100404 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС от П. Х. Т. против Л. М. К.
за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик, на основание саморъчно завещание от Б. М. К., на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на град Пазарджик, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град
Пазарджик, ****, в***, с предназначение - жилище, апартамент, находящо се в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение с
идентификатор ***** по КККР на гр. Пазарджик, с площ на самостоятелния
обект 69.54 кв.м, на 1 ниво, ведно с прилежащите части - зимнично
помещение № 6, с площ 8,52 кв. м. и съответните идеални части от правото на
строеж на сградата, при граници и съседи на самостоятелния обект на същия
етаж – самостоятелен обект с идентификатор *****.29, *****.19, под обекта –
*****.18, над обекта няма и за осъждане на ответника да предаде владението
върху имота на ищеца.
Ищецът твърди, че по силата на саморъчно завещание от Б. М. К., след
смъртта му придобил правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по КККР на град Пазарджик, одобрени със
Заповед № РД – 18 – 97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град Пазарджик,
****, ****, с предназначение -жилище, апартамент, с площ на 69.54 кв.м.,
ведно с прилежащите части - зимнично помещение № 6 с площ 8,52 кв. м. и
съответните идеални части от правото на строеж на сградата. Въз основа на
завещанието бил съставен Констативен нотариален акт № 177/02.12.2024г.,
том I, рег. № 2863, дело № 166/2024 година.
1
Излага, че ответникът, който е брат на завещателя, след снабдяването на
ищеца с констативния нотариален акт, сменил патронника на входната врата
на жилището и завладял имота без каквото и да било правно основание и
отказвал да го напусне в него като твърдял, че е собственик. За случилото се
била сезирана и РП Пазарджик.
Поради гореизложеното, иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на град
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД – 18 – 97/28.10.2008г. на ИД на АГКК,
с адрес град Пазарджик, ****, ****, с предназначение - жилище, апартамент,
находящо се в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение с идентификатор ***** по КККР на гр. Пазарджик, с площ на
самостоятелния обект 69.54 кв.м, на 1 ниво, ведно с прилежащите части -
зимнично помещение № 6 с площ 8,52 кв. м. и съответните идеални части от
правото на строеж на сградата, при граници и съседи на самостоятелния обект
на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори *****.29, *****.19,
под обекта – *****.18, над обекта няма, на основание саморъчно завещание и
да осъди ответника да предаде владението на имота на ищеца.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска.
Не оспорва, че е брат на завещателя Б. М. К., ЕГН: **********, починал
на 18.10.2024 г., за което е съставен Акт за смърт № 1045/19.10.2024 г. от
длъжностното лице по гражданскох състояние при Община Пазарджик, както
и че приживе наследодателят е бил собственик на имота.
Твърди, че като наследник на Б. К., след смъртта му поискал да
декларира получения в наследство недвижим имот, но служителите от Местни
данъци и такси към Община Пазарджик го уведомили, че имотът вече има нов
собственик в лицето на ищеца по делото, който го придобил въз основа на
саморъчно завещание. След справка в Служба по вписванията при Районен
съд Пазарджик, получил копие от Саморъчно завещание от 14.08.2024 г.,
носещо имената и подписа на неговия брат, обявено на 14.11.2024 г., № от
входящ рег. 8726, № от дв. вх. рег. 8672, акт 38, том 3.
Твърди че завещанието е нищожно и не е произвело вещнотранслативно
действие, поради което ищецът не е придобил правото на собственост върху
имота. Като единствен наследник на завещателя Б. М. К., починал на
18.10.2024г., след смъртта му станал собственик на имота. Сочи, че оспорил
пред съда действителността на завещанието и е поискал да се обяви за
нищожно. По предявения от него иск било образувано гр. д. № 5133/2024 г. по
описа на Районен съд Пазарджик.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и като се
запозна с представените писмени доказателства, счита следното от фактическа
и правна страна:
2
Л. М. К. е единствен наследник по закон от трети ред /брат/ на Б. М. К.,
починал на 18.10.2024г., видно от представеното удостоверение за наследници
изх. № УН – 2185/21.10.2024г. издадено от длъжностното лице по
гражданско състояние към Община – Пазарджик, находящо се на л. 11 по гр. д.
5133/2025г. на Районен съд – Пазарджик, приложено към настоящото дела.
На 25.10.1993г. Б. М. К. е придобил, по силата на договор за издръжка и
гледане от родителите си М.Б. К. и С.К.К. правото на собственост на
недвижим имот апартамент № 20, находящ се в жилищна сграда с адрес в гр.
Пазарджик, *****, в кв. 175, ет. 5 с площ 69,54 кв. м., ведно с прилежащо
зимнично помещение № 6 с площ 8,52 кв. м., при съседи на имота от югоизток
– стълбище и апартамент 19 на Й.К.Ц. и Г.А.Ц., от югозапад – двор, от
северозапад – апартамент № 29 на А.З. К., от североизток – улица, за което е
съставен Нотариален акт № 86/25.10.1993г., нот. дело № 3525/1993г. на
нотариус с район на действие Районен съд – Пазарджик. Имотът и идентичен
със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр.
Пазарджик, одобрени със Заповед № РД – 18 – 97/28.10.2008г. на ИД на АГКК.
Договорът за издръжка и гледане е сключен в предвидената от чл. 18
ЗЗД форма, не е спорно, прехвърлителите са собственици на имота,
следователно е произвел вещнотранслативно действие. Няма данни към
датата на сключване на договора приобретателят да е имал сключен
граждански брак, поради което е станал индивидуален собственик на имота.
Със саморъчно завещание от 14.08.2024г. Б. М. К. се е разпоредил за
след смъртта си с цялото притежаваното от него движимо и недвижимо
имущество в полза на ищеца П. Х. Т..
По отношение на завещанието, като едностранна правна сделка, съдът,
като извърши служебно преценка за неговата нищожност, установи, че не
страда от пороци, произтичащи пряко от неговото съдържание и формата,
както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Спазени са
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - завещанието е написано изцяло ръкописно,
посочена е датата, на която е съставено, подписано е от завещателя, чийто
подпис е положен след завещателните разпореждания.
Б. М. К. е починал на 18.10.2024. По искане на заветника, завещанието е
обявено на 14.11.2024г. от нотариус с район на действие Районен съд –
Пазарджик.
На 02.12.2024г. ищецът Т. се е снабдил с констативен нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот № 177/02.12.2024г., нот. дело №
166/2024г., въз основа на съставеното завещание.
Между законния наследник на Б. М. К. - Л. К. и П. Т. е воден
гражданскоправен спор относно нищожността на съставеното саморъчно
завещание. Л. К. е предявил против П. Т. иск с правно основание чл. 42, б. „б“
ЗН, във вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, твърдейки че завещанието не е написано и
подписано от Б. М. К.. По него е образувано гр. д. 5133/2024г. на Районен съд
– Пазарджик, което е прекратено в открито съдебно заседание на 05.06.2025г.,
3
на осн. чл. 233 ГПК, поради отказ от иска от страна Л. М. К.. В протокола от
съдебното заседание е отразено, че Л. М. К. е предал доброволно на П. Х. Т.
две връзки с ключове от апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***** по КККР на град Пазарджик, което страните не
оспорват.
Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик и средство за съдебна защита на
правомощието владение, като елемент на правото на собственост или друго
вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това. За уважаване на
иска е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на
правния спор, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че
ответникът владее или държи вещта без основание.
Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението върху имота.
В случая е налице първата предвидена в закона предпоставка. Ищецът П.
Х. Т. е собственик на процесния апартамент, на основание саморъчно
завещание, съставено на 14.08.2024г. от Б. М. К., починал на 18.10.2024г. Към
датата на открИ.е на наследството завещателят е собственик на процесния
имот, който валидно е придобил приживе и с който няма данни да се е
разпореждал. Следователно същият се включва в наследствената маса.
Завещанието не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност, по
смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН. Съставено изцяло ръкописно, посочена е дата на
съставянето му, положен е подпис след завещателното разпореждане.
Волеизявлението на Л. К. за отказ от предявения против П. Т. иск за
нищожност на завещанието поради неспазване на изискването на чл. 25, ал.1
ЗН да е написано от завещателя и да е подписано от него, по образуваното гр.
д. 5133/2025г. на Районен съд – Пазарджик, има за правна последица
формиране на сила на пресъдено нещо, че искът е неоснователен.
Следователно завещанието е произвело вещнотранслативно действие.
Не е налице обаче предпоставката имотът да се владее или държи без
основание от ответника.
Установява се от представения по делото протокол от проведеното на
05.06.2025г. открито съдебно заседание по гр. д. 5133/2025г. на Районен съд –
Пазарджик, че ответникът е предал владението на ищеца. Протоколът от
съдебното заседание, като официален свидетелстващ документ, по смисъла
на чл. 179, ал. 1 ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му,
отразява констатациите на председателя на съдебния състав, че К. е предал
ключовете на апартамента на Т. и се ползва с материална доказателствена сила
относно този факт, като доказва, че се е осъществил. Страните също не
оспорват, че към приключване на делото пред настоящата инстанция ищецът
4
владее имота, което обстоятелство, като факт с правно значение за спорното
право, на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази при постановяване
на решението.
Доколкото по делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е
собственик на процесния имот, но ответникът не го владее, искът е
основателен и следва да се уважи в установителната част и да се отхвърли в
осъдителната.
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът, доколкото
ответникът е дал повод за завеждане на делото, оспорвайки правото му на
собственост, а искът е отхвърлен поради новонастъпили обстоятелства след
предявяването му.
Искането за присъждането им е заявено своевременно, с исковата молба.
В производството по гр. д. 404/2025г. на Районен съд - Пазарджик ищецът
заплатил държавна такса в размер на 854,54 лв. и адвокатско възнаграждение
в размер на 2200 лв. Заплащането им е удостоверено с представените разписка
/л. 11 по делото/ и договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. И. Л. – АК Пазарджик.
Държавна такса по исковете за собственост на недвижими е в размер на 4 %
върху ¼ от цената на иска. Цената иска, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК се
определя съобразно данъчната оценка на имота, а ако няма такава съобразно
пазарната цена на вещното право. В случая при данъчна оценка на процесния
апартамент от 21363,40 лв., дължимата държавна такса е 213,63 лв. Тази сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца. Надвнесената над нея,
като недължимо платена, подлежи на връщане при поискване.
Относно адвокатското възнаграждение, такова се дължи, с оглед
осъщественото по делото процесуално представителство, щом доказателства
за плащането му са представени до приключване на устните състезания в
съответната инстанция. В случая това е сторено.
В проведеното на 14.07.2025г. открито съдебно заседание, пред съда се
представи договор за правна защита и съдействие, сключен между П. Т. и адв.
И. Л. – АК Пазарджик на същата дата, в който е посочено, на адв. Л. е
заплатено в брой възнаграждение в размер на 2200 лв.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, когато в договора за правна помощ е отразено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой, същият има характера на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. Ето защо съдът намира заплащането на
адвокатското възнаграждение за доказано.
Съдът, като съобрази възражението на ответника за прекомерност на
разноските го намира за основателно.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
5
работа съобразно защитавания интерес е 2322,71 лв. Независимо, че
уговореното адвокатско възнаграждение е под него, същото отново се явява
прекомерно. Независимо от неговия предмет, делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Изходът на настоящия правен спор е
предизвестен от изхода на водения преюдициален спор между страните по гр.
д. 5133/2024г. на Районен съд – Пазарджик. По делото е проведено едно
открито съдебно заседание, не са разпитвани свидетели, не са събирани
допълнително писмени доказателства и не са назначавани експертизи. Освен
това, предвид че в договора за правна защита и съдействие, като дата на
сключването му страните са посочили 14.07.2025г., в деня на обявяване на
делото за решаване, процесуалните действия, които адвокатът е извършил се
изразяват единствено във вземане на становище по проекта за доклад и
пледиране по същество.
Съдът, като съобрази Решение от 25.01.2024 г. на Съдът на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/22, че съдът не е обвързан с минималния размер на
адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
намира, че на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв.. Този размер съобразен с фактическата и
правна сложност на делото и с извършените от процесуалния представител
действия и адекватно ще ги възмезди.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по гр. д. 404/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо
1413,63 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на Районен съд –
Пазарджик.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от П. Х. Т., ЕГН:
********** с адрес ****** против Л. М. К., ЕГН: ********** с адрес гр.
Пазарджик, *****, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че П. Х. Т. е собственик
по отношение на Л. М. К., на основание саморъчно завещание от Б. М. К.,
починал на 18.10.2024г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
***** по КККР на град Пазарджик, одобрени със Заповед № РД – 18 –
97/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес град Пазарджик, ****, в***, с
предназначение - жилище, апартамент, находящ се в жилищна или вилна
сграда или в сграда със смесено предназначение с идентификатор ***** по
КККР на гр. Пазарджик, с площ на самостоятелния обект 69.54 кв.м, на 1
ниво, ведно с прилежащите части - зимнично помещение № 6 с площ 8,52 кв.
м. и съответните идеални части от правото на строеж на сградата, при граници
и съседи на самостоятелния обект на същия етаж – самостоятелен обект с
идентификатор *****.29, *****.19, под обекта – *****.18, над обекта няма,
като ОТХВЪРЛЯ искането за осъждане на Л. М. К. за предаване на
6
владението на имота.
ОСЪЖДА, Л. М. К., ЕГН: ********** с адрес гр. Пазарджик, **** да
заплати на П. Х. Т., ЕГН: ********** с адрес ****** разноски по гр. д.
404/2025г. на Районен съд – Пазарджик в размер на общо 1413,63 лв. /хиляда
четиристотин и тринадесет лева и 63 ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7